НОВ СКАНДАЛ: Александър Морфов пак надраска врати в Народния театър с „офис“ и „приемна на ДПС“
Вратите на кабинетите на шефа на Народния спектакъл Васил Василев и на пиарката му Велислава Кръстева още веднъж са надраскани – надлежно с надписи „ офис “ и „ приемна “ на Движение за права и свободи. Това е станало в събота вечерта, само че казусът не е оповестен в неделя и нищо чудно да бъде потулен в понеделник, когато надписите бъдат изчистени, разясниха пред Mediapool източници от Народния спектакъл, осведомени със случая.
Не е изключено от театъра да не оповестят за случая или да отхвърлят, че сходни надписи е имало, защото управлението на институцията няма интерес да раздухва абсурда, който по всевъзможен метод се пробва да рамкира като „ персонален “ спор, освен това изолиран.
Автор на надписите още веднъж е режисьорът Александър Морфов, който през ноември провокира невиждан спор в театъра, когато за пръв път надраска вратата на дългогодишната пиарка на Ахмед Доган и някогашна национална представителка на Движение за права и свободи Велислава Кръстева с надписи „ Движение за права и свободи “ и „ Връзки с обществеността на Ахмед Доган “.
Изкъртена беше и табелката с длъжността ѝ. Директорът на театъра Васил Василев извика полиция да ревизира кой е „ незнайният причинител “ на „ вандалския акт “, само че Александър Морфов разгласи, че той е причинителят. Обясни и за какво, като подсети следващата обществена поява на Велислава Кръстева до почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган на изборите на 2 октомври, без значение, че най-малко публично от дълго време работи за друга институция – Народния спектакъл.
„ Вандалският акт “ бързо се трансформира във вътрешно-институционален, между-институционален и политически спор, който обаче е към момента в „ замръзнала “ фаза.
Директорът на театъра Васил Василев зае твърдо страната на Кръстева, с която били построили отлични професионални взаимоотгношения още като зам.-министри на културата в кабинета „ Орешарски “, без да се интересува от репутацията на институцията, която сега оглавява и от обстоятелството, че емблематични режисьори като Александър Морфов и Явор Гърдев обявиха, че ще изоставен театъра, а основният драматург Захари Карабашлиев подаде оставка още след експлоадирането на абсурда през ноември.
Реклама
Служебният министър на културата Велислав Минеков даде да се разбере, че чака от шефа да предприеме смяна. „ Това, което се случи в Народния спектакъл, е безусловно безсрамие, засегнат съм. Ако шефът не извади себе си от блатото, то ви давам обещание, че блатото ще е изсушено. Числото освободени към този момент е впечатляващо, компенсациите, които са получени, също са впечатляващи “, сподели Минеков през ноември.
И даде да се разбере, че с изключение на казуса с Кръстева, в Народния спектакъл има и други притеснителни процеси, заради което изиска от Василев да даде контракти с външни компании, външни услуги и външно финансиране. Василев отхвърли с претекста, че методът, по който са поискани, е незаконосъобразен, другояче той бил подготвен да спомага.
Междувременно шефът на театъра съумя да притегли на своя страна редица именити артисти от трупата, които направиха подписка в негова отбрана като контраакция против други техни сътрудници, които желаят той да напусне дружно със свидната си пиарка Кръстева. Причината за известността на Василев измежду актьорите е, че той се употребява ловко всички вероятни бюджетни порти и малки врати, осигурявайки през последните месеци невиждано високи хонорари за работещите в театъра; също така той възвърне „ Хъшове “ и „ НеОдачници “, докара известни задгранични режисьори и прочие
През изтеклите два месеца абсурдът прерасна и се разрои в няколко разнообразни като равнища, посока и значимост спорове, към този момент станали мъчно проследими и мъчно разбираеми за обществото.
Практически главната рекламация на Мофров е във връзка с морала. Още след първата акция той ясно съобщи: „ Аз нямам етническа непоносимост (в каквато побързаха да го обвинят от ДПС-бел.ред.), аз имам непоносимост към хора без морал! “.
Срещу този честен зов, изразяван със стихийни „ вандалски актове “ като надписи по вратите, стои непоклатимо шефът, барикадиран зад всички законни учредения, които му дава постът – автономията на институцията, буквата на закона, както и безспорните му умения да обезпечи големи заплати за личния състав – за оня, който се подчинява и е на негова страна, несъмнено, до момента в който неуместните са принудени да напущат.
Не е изключено от театъра да не оповестят за случая или да отхвърлят, че сходни надписи е имало, защото управлението на институцията няма интерес да раздухва абсурда, който по всевъзможен метод се пробва да рамкира като „ персонален “ спор, освен това изолиран.
Автор на надписите още веднъж е режисьорът Александър Морфов, който през ноември провокира невиждан спор в театъра, когато за пръв път надраска вратата на дългогодишната пиарка на Ахмед Доган и някогашна национална представителка на Движение за права и свободи Велислава Кръстева с надписи „ Движение за права и свободи “ и „ Връзки с обществеността на Ахмед Доган “.
Изкъртена беше и табелката с длъжността ѝ. Директорът на театъра Васил Василев извика полиция да ревизира кой е „ незнайният причинител “ на „ вандалския акт “, само че Александър Морфов разгласи, че той е причинителят. Обясни и за какво, като подсети следващата обществена поява на Велислава Кръстева до почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган на изборите на 2 октомври, без значение, че най-малко публично от дълго време работи за друга институция – Народния спектакъл.
„ Вандалският акт “ бързо се трансформира във вътрешно-институционален, между-институционален и политически спор, който обаче е към момента в „ замръзнала “ фаза.
Директорът на театъра Васил Василев зае твърдо страната на Кръстева, с която били построили отлични професионални взаимоотгношения още като зам.-министри на културата в кабинета „ Орешарски “, без да се интересува от репутацията на институцията, която сега оглавява и от обстоятелството, че емблематични режисьори като Александър Морфов и Явор Гърдев обявиха, че ще изоставен театъра, а основният драматург Захари Карабашлиев подаде оставка още след експлоадирането на абсурда през ноември.
Реклама
Служебният министър на културата Велислав Минеков даде да се разбере, че чака от шефа да предприеме смяна. „ Това, което се случи в Народния спектакъл, е безусловно безсрамие, засегнат съм. Ако шефът не извади себе си от блатото, то ви давам обещание, че блатото ще е изсушено. Числото освободени към този момент е впечатляващо, компенсациите, които са получени, също са впечатляващи “, сподели Минеков през ноември.
И даде да се разбере, че с изключение на казуса с Кръстева, в Народния спектакъл има и други притеснителни процеси, заради което изиска от Василев да даде контракти с външни компании, външни услуги и външно финансиране. Василев отхвърли с претекста, че методът, по който са поискани, е незаконосъобразен, другояче той бил подготвен да спомага.
Междувременно шефът на театъра съумя да притегли на своя страна редица именити артисти от трупата, които направиха подписка в негова отбрана като контраакция против други техни сътрудници, които желаят той да напусне дружно със свидната си пиарка Кръстева. Причината за известността на Василев измежду актьорите е, че той се употребява ловко всички вероятни бюджетни порти и малки врати, осигурявайки през последните месеци невиждано високи хонорари за работещите в театъра; също така той възвърне „ Хъшове “ и „ НеОдачници “, докара известни задгранични режисьори и прочие
През изтеклите два месеца абсурдът прерасна и се разрои в няколко разнообразни като равнища, посока и значимост спорове, към този момент станали мъчно проследими и мъчно разбираеми за обществото.
Практически главната рекламация на Мофров е във връзка с морала. Още след първата акция той ясно съобщи: „ Аз нямам етническа непоносимост (в каквато побързаха да го обвинят от ДПС-бел.ред.), аз имам непоносимост към хора без морал! “.
Срещу този честен зов, изразяван със стихийни „ вандалски актове “ като надписи по вратите, стои непоклатимо шефът, барикадиран зад всички законни учредения, които му дава постът – автономията на институцията, буквата на закона, както и безспорните му умения да обезпечи големи заплати за личния състав – за оня, който се подчинява и е на негова страна, несъмнено, до момента в който неуместните са принудени да напущат.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ