Демоните все така се лутат в главата на Григор Димитров
Впечатляващият свършек на предишния сезон даде мотив на ентусиастите да чакат прероден или най-малко презареден Григор Димитров през 2020 година Нещо в духа " Нова година, нов треньор, нов Григор Димитров ". Е, очакванията на почитателите към този момент се сбъдват единствено на 2/3. Първите две трети.
Началото на годината се оказа свръхемоционално около присъединяване на националния тим по тенис в новото международно състезание за Купата на АТР в Австралия. Като играещ капитан на отбора ни Димитров способства за сензационни резултати в Сидни, предиздвикали тенис аудиторията в България още веднъж да се разшири до неподозирани размери.
Присъствието на новия персонален ментор на Григор Кристиан Гро като треньор в сянка на националите вдъхна спомагателна религия, че хасковлията е намерил новия си лидер, който да го направлява в сложните моменти. Истината обаче е, че към този момент забележими резултати от взаимната работа с германеца няма и тенисист №1 на България продължава все по този начин да страда от своята най-голяма уязвимост - лабилната душeвност в най-значимите мигове .
Поредното доказателство е разочароващата загуба от Томи Пол във II кръг на Australian Open. Сухата статистика гласи следното: 22-годишният американец до момента не беше играл в главната скица в Мелбърн и имаше общо три изиграни мача в Големия шлем - два на US Open (2015, 2017) и един на " Ролан Гарос " (2019); 28-годишният българин пък е някогашен 1/2-финалист в първия за годината " мейджър " (2017) и през последните три сезона не беше отпадал от шампионата по-рано от 1/8-финал; младият Томи се намира на 80-о място в международната ранглиста; опитният Григор е №20 и е подложен под №18 в схемата.
С напредването на самия мач бързо стана ясно, че сухата статистика няма да е от изгода на Димитров и той ще би трябвало да направи нещо, което не е успявал в никакъв случай - да обърне резултат от 0-2 сета. Парадоксалното е, че Григор на процедура успя да го направи и беше на две точки от продобиване на в действителност забележителна победа, само че вместо това още веднъж загуби - 4:6, 6:7 (6), 6:3, 7:6 (3), 6:7 (3-10).
Случилото се в края на V сет е неуместно. Димитров беше на гребена на вълната, Пол беше сломен. Ментално и физически. При 5:4 гейма Григор сервираше за мача и водеше с 30:0 против състезател, който едвам се придвижваше по корта. Буквално. В подобен миг никой не може да допусне, че тенисист от Топ 20 на света би разрешил на надалеч по-непретенциозен конкурент да се задържи в дуела, камо ли да го завоюва. Никой, с изключение на може би самият тенисист от Топ 20.
Само такава прокраднала се мисъл в главата на Григор Димитров може да го извади от равновесие и да реанимира противника му. Случвало се е доста пъти, евентуално ще се случва и отсега нататък. Най-горчивият спомен вечно ще остане оня невъобразим мач против Диего Шварцман на финала в Истанбул на 1 май 2016 година, когато вътрешните му демони изтръгнаха шампионската купа от ръцете на българина и персонално я връчиха на аржентинеца.
Голямата мистерия е за какво състезател от калибъра на Григор Димитров продължава да изпитва нерешителност и да губи извоювани мачове . За тенисист, който е бил №3 в света, спечелил е осем трофеи в професионалния тур, в това число тази от Финалите на АТР, и има победи против тримата най-големи в актуалната история на играта - Федерер, Надал и Джокович, това е необяснимо. И пагубно.
През предходната година Григор откри своето ентусиазъм в думи на американския президент Теодор Рузвелт от речта му в Сорбоната в Париж преди повече от век, позната като " Човекът на арената ". По време на " Ролан Гарос " предишния май хасковлията собственоръчно изписа на маратонките си The Man in The Arena, а от този сезон надписът към този момент е фабрично изобразен върху дясната му обувка. Върху лявата пък се появи латинският израз Non invia est via, перифразиращ сентенцията Nulla tenaci invia est via - " За упорития няма непристъпен път ", или в съкратения вид " Никой път не е непристъпен ".
Новата философия на Димитров сигурно е значима за настройката му и ще го стимулира в допълнение по пътя му напред. Но ще бъде използвана единствено в случай че най-накрая успее да се отърве от вътрешната си компания. Иначе доста скоро ще стигне до задънената улица, където към този момент е бил. А там рано или късно ще го чака друга непреходна истина: Sic transit gloria mundi.
Началото на годината се оказа свръхемоционално около присъединяване на националния тим по тенис в новото международно състезание за Купата на АТР в Австралия. Като играещ капитан на отбора ни Димитров способства за сензационни резултати в Сидни, предиздвикали тенис аудиторията в България още веднъж да се разшири до неподозирани размери.
Присъствието на новия персонален ментор на Григор Кристиан Гро като треньор в сянка на националите вдъхна спомагателна религия, че хасковлията е намерил новия си лидер, който да го направлява в сложните моменти. Истината обаче е, че към този момент забележими резултати от взаимната работа с германеца няма и тенисист №1 на България продължава все по този начин да страда от своята най-голяма уязвимост - лабилната душeвност в най-значимите мигове .
Поредното доказателство е разочароващата загуба от Томи Пол във II кръг на Australian Open. Сухата статистика гласи следното: 22-годишният американец до момента не беше играл в главната скица в Мелбърн и имаше общо три изиграни мача в Големия шлем - два на US Open (2015, 2017) и един на " Ролан Гарос " (2019); 28-годишният българин пък е някогашен 1/2-финалист в първия за годината " мейджър " (2017) и през последните три сезона не беше отпадал от шампионата по-рано от 1/8-финал; младият Томи се намира на 80-о място в международната ранглиста; опитният Григор е №20 и е подложен под №18 в схемата.
С напредването на самия мач бързо стана ясно, че сухата статистика няма да е от изгода на Димитров и той ще би трябвало да направи нещо, което не е успявал в никакъв случай - да обърне резултат от 0-2 сета. Парадоксалното е, че Григор на процедура успя да го направи и беше на две точки от продобиване на в действителност забележителна победа, само че вместо това още веднъж загуби - 4:6, 6:7 (6), 6:3, 7:6 (3), 6:7 (3-10).
Случилото се в края на V сет е неуместно. Димитров беше на гребена на вълната, Пол беше сломен. Ментално и физически. При 5:4 гейма Григор сервираше за мача и водеше с 30:0 против състезател, който едвам се придвижваше по корта. Буквално. В подобен миг никой не може да допусне, че тенисист от Топ 20 на света би разрешил на надалеч по-непретенциозен конкурент да се задържи в дуела, камо ли да го завоюва. Никой, с изключение на може би самият тенисист от Топ 20.
Само такава прокраднала се мисъл в главата на Григор Димитров може да го извади от равновесие и да реанимира противника му. Случвало се е доста пъти, евентуално ще се случва и отсега нататък. Най-горчивият спомен вечно ще остане оня невъобразим мач против Диего Шварцман на финала в Истанбул на 1 май 2016 година, когато вътрешните му демони изтръгнаха шампионската купа от ръцете на българина и персонално я връчиха на аржентинеца.
Голямата мистерия е за какво състезател от калибъра на Григор Димитров продължава да изпитва нерешителност и да губи извоювани мачове . За тенисист, който е бил №3 в света, спечелил е осем трофеи в професионалния тур, в това число тази от Финалите на АТР, и има победи против тримата най-големи в актуалната история на играта - Федерер, Надал и Джокович, това е необяснимо. И пагубно.
През предходната година Григор откри своето ентусиазъм в думи на американския президент Теодор Рузвелт от речта му в Сорбоната в Париж преди повече от век, позната като " Човекът на арената ". По време на " Ролан Гарос " предишния май хасковлията собственоръчно изписа на маратонките си The Man in The Arena, а от този сезон надписът към този момент е фабрично изобразен върху дясната му обувка. Върху лявата пък се появи латинският израз Non invia est via, перифразиращ сентенцията Nulla tenaci invia est via - " За упорития няма непристъпен път ", или в съкратения вид " Никой път не е непристъпен ".
Новата философия на Димитров сигурно е значима за настройката му и ще го стимулира в допълнение по пътя му напред. Но ще бъде използвана единствено в случай че най-накрая успее да се отърве от вътрешната си компания. Иначе доста скоро ще стигне до задънената улица, където към този момент е бил. А там рано или късно ще го чака друга непреходна истина: Sic transit gloria mundi.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ