Руските власти обявиха, че се стремят да увеличат производството на филми, прославящи действията на Москва в Украйна тази година
От ДАША ЛИТВИНОВА Associated Press, 28 август 2023 г. , 12:50 ч. Украйна. Музикантът преживя поредица от „нечовешки престъпления и кървави провокации от украински националисти“ и иска да разкаже на света „какво беше всъщност“.„The Свидетел” — спонсорирана от държавата драма, чиято премиера в Русия беше на 17 август — е първият игрален филм за 18-месечната инвазия. Той изобразява украинските войски като жестоки неонацисти, които измъчват и убиват собствения си народ. Един дори носи тениска с Хитлер върху нея; друг е показан да прави наркотици. Освен това малкият син на главния герой се чуди: „Украйна не е ли Русия?“
Това е разказът, който Кремъл насърчава от първите дни на войната – всичко опаковано във филм.
Излизането на „The Witness“ идва, след като руските власти обявиха план за увеличаване на производството на филми, прославящи действията на Москва в Украйна и част от нарастващ брой пропагандни филми.
Но в ерата на мигновена информация и дезинформация по време на война и други времена се появяват два въпроса: действително ли са ефективни пропагандните филми ? И добри ли са?
ЩЕ ДОЙДАТ ЗРИТЕЛИТЕ?
Дали такива филми ще привлекат зрители е голям въпрос. Подобни филми са катастрофални в боксофиса. Освен това социолозите казват, че общественият интерес към следенето на войната е намалял и хората в днешно време искат главно да избягат от мрака и гибелта на новините от Украйна.
„Ние редовно чувам (от респондентите), че това е огромен стрес, огромна болка“, казва Денис Волков, директор на Levada Center, най-големият независим социолог в Русия. Някои руснаци, казва той, настояват да „не обсъждат, не гледат, не слушат“ новините за Украйна в опит да се справят с този стрес.
Филмът е важен носител, който правителствата са използвали за оформяне на патриотични послания - от първите дни на Съветския съюз до военновременната употреба от нацистка Германия и Италия и дори от Съединените щати по време и непосредствено след Втората световна война. В по-съвременни времена основателят на Северна Корея Ким Ир Сен и неговият син и наследник Ким Чен Ир ръководеха редовното производство на пропагандни филми.
Спонсорираните от държавата пропагандни филми също са били използвани в Близкия изток с различна степен на успех. Гражданската война в Сирия, например, се превърна в централна точка на сапунените опери за Рамадан през последното десетилетие, включително някои, които подкрепяха сирийския президент Башар Асад. Иран редовно финансира филми, прославящи хардлайнери и паравоенни сили, които подкрепя в региона.
В днешна Русия пропагандата като измислица не е случайно усилие. Руските власти говорят открито за намерението си да пренесат войната в Украйна — или по-скоро руския разказ около нея — на големия екран.
Руският президент Владимир Путин нареди на Министерството на културата да гарантира, че в кината се прожектират документални филми за „специалната военна операция“, както Кремъл нарича войната си в Украйна. Министерството също е приоритизирало темите при отпускането на държавно финансиране за филми. Те включват „героизъм и самоотверженост на руските воини“ в Украйна и „борба със съвременните прояви на нацистката и фашистка идеология“ – фалшиво обвинение, което Путин отправя към лидерите на Киев.
Държавното финансиране, което създателите на руски филми могат да използват тази година, е повече от всякога: 30 милиарда рубли (около 320 милиона долара), предложени от два държавни органа и държавна организация с нестопанска цел. Това е ключова част от днешната индустрия, която от години е силно зависима от държавно финансиране.
Руският филмов критик Антон Долин го описва като „порочна система, когато държавата е основният и най-богатият производител в страната“. В интервю за Асошиейтед прес Долин отбелязва, че всички филми трябва да получат лиценз за показване от Министерството на културата. Така че „цензурните механизми“ работят дори за тези, които не вземат пари от правителството.
КАК „МНОГО ДОСТОЙНО КИНО“ БЕШЕ ПРИСЪЕДИНЕНО КЪМ ПРОПАГАНДАТА
< p class="Ekqk yuUa lqtk TjIX aGjv">Това не означава, че руските режисьори, които получават държавно финансиране, винаги произвеждат пропаганда. Има и „много прилично кино“, казва критикът и културолог Юрий Саприкин.Наистина, някои номинирани за "Оскар" от Русия получиха държавно финансиране - например "Левиатан" на известния режисьор Андрей Звягинцев, който беше пуснат през 2015 г. в Русия и по-късно ударен от Министерството на културата като „антируски“ заради критичното описание на руската действителност. Имаше и други многобройни домашни хитове: широко гледани исторически драми, научно-фантастични блокбастъри, портрети на легендарни съветски спортисти. добър, културно глобален гражданин, създаващ добри филми, понякога предизвикващ режима“, казва Грегъри Долгополов, учен по филмова и видео продукция в Университета на Нов Южен Уелс.
След кратката война на Русия с Грузия през 2008 г. руската държавна телевизия излъчи филм, отразяващ версията на Москва за начина, по който нейният съсед е започнал конфликта. Сюжетът му беше донякъде подобен на този на „Свидетелят“: американец и негов руски приятел стават свидетели на началото на войната и се впускат в мисия да донесат истината на света, докато грузинските сили за сигурност се опитват да ги спрат.
Това се случи отново след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. – и този път разказите на Кремъл се разляха в киносалоните.
Филмът от 2017 г. „Крим“ оправдава завладяването на полуострова от Москва и описва народното въстание в Киев през 2014 г., което свали прокремълския президент на Украйна като безсмислено насилие, с украинци брутално бият и убиват свои сънародници. Тя не беше само финансирана от държавата; нейните създатели казаха, че идеята е на министъра на отбраната Сергей Шойгу.
Година по-късно, спонсорирана от държавата романтична комедия за Крим — написана от Маргарита Симонян, главен редактор на финансираната от правителството телевизионна мрежа RT — се фокусира върху любим проект на Путин: мост, свързващ полуострова с континента. Той изобразява Крим, който процъфтява под управлението на Русия.
И двата филма бяха рекламирани от държавните медии, но бяха критикувани от независими критици за слаби сюжети и плоски герои. И двата в крайна сметка се провалиха в боксофиса. Няколко други филма за конфликта в Източна Украйна, който Москва подклаждаше, докато обвиняваше Киев, бяха дори по-малко популярни.
„Защо хората ще отидат да видят реклама на държавата , състоянието, от което страдат ... особено когато имат алтернатива?" Долин се чуди.
Алтернативата - холивудските блокбастъри - винаги е била много по-успешна, без значение колко силно се опита Кремъл да подхрани антизападните настроения. До такава степен, че в един момент руските власти започнаха да отлагат пускането на холивудски хитове, които съвпадаха с местни филми, които искаха да успеят.
Все пак, „всеки филм за Спайдърмен, всеки филм на Марвел, всеки „Междузвездни войни“, всеки американски филм спечели цяло състояние в Русия“, каза Иван Филипов, креативен изпълнителен директор в AR Content, продуцентска компания на известния филмов продуцент Александър Роднянски .
ОЧАКВА СЕ БРОЙЪТ НА ПРОПАГАНДНИТЕ ФИЛМИ ДА НАРАСТНЕ
Като цяло руската индустрия през годините изрази малък интерес към правенето на пропагандни филми за конфликта на Москва в Украйна. Филипов отбелязва, че от стотици филми, излъчвани в Русия всяка година, само около дузина от 2014 г. насам са посветени на тази тема.
Той очаква този брой да расте и посочва до двама в работата в допълнение към „The Witness“. Едната, „Опълченецът“, проследява московски художник, който решава да се присъедини към подкрепяния от Кремъл сепаратистки бунт в Източна Украйна, изоставяйки бохемския си живот в руската столица.
Друга, „Мисия „Ганг“,“ е за руските войски, които се опитват да спасят група индийски студенти, хванати в капан в украински град, докато се разгръща „специалната военна операция“ на Москва. Градът, както се казва в сюжета, се държи от „украински националисти“, които „сеят хаос“ и се опитват да „преследват“ студентите.
След голям Холивуд студиата спряха бизнеса си в Русия миналата година, няма филми на Marvel, които да се конкурират с тях, въпреки че някои филми все още се просмукват под формата на пиратски копия и все още има определени европейски и американски филми с по-нисък профил.
< p class="Ekqk yuUa lqtk TjIX aGjv">Но други руски филми там се оказват популярни сред киноманите, търсещи положителни емоции. „Чебурашка“, приказка с участието на емблематичния съветски анимационен герой, която беше пусната по време на новогодишните празници тази година, имаше смайващ успех. Той спечели близо 7 милиарда рубли (74 милиона долара) срещу 850 милиона (приблизително 9 милиона долара), похарчени за направата му.Филипов казва, че никой в индустрията не може дори да си представи подобно печалби. Но режисьорите следват примера, преработват съветската класика и се обръщат към приказките. „Индустрията направи едно заключение: руснаците много искат да се разсейват от това, което представлява тяхното ежедневие“, казва Филипов. „Те много не искат да гледат (филми) за войната.“
Сякаш за да повтори това настроение, премиерата на „The Witness“ беше в Русия без много шум и малко споменавания дори в държавните медии. В киносалон в Москва през дъждовния неделен следобед миналата седмица почти дузина киномани казаха, че са дошли да гледат филми, различни от „Свидетелят“, въпреки че няколко казаха, че планират да го гледат в даден момент. По времето, когато прожекцията започна, имаше само около 20 души в зала, достатъчно голяма за 180.
През първия си уикенд той спечели малко над 6,7 милиона рубли — или около 70 000 долара.
Това не е съвсем изненадващо, ако попитате Рут Бен-Гиат, професор по история в Нюйоркския университет, който изучава авторитаризъм и пропаганда.
„Когато един авторитарен човек е в отбранителна позиция и води война и тя не върви добре“, казва тя, филмите, направени с цел индоктриниране, „не са често много добре."
___
Сценаристът на Associated Press Джейк Койл допринесе от Ню Йорк.
