Войната с коронавируса ще се води с позиционни битки - готови ли сме за тях?
Войната с ковид, още през цялото време на рецесията, се води с проекции. Тоест, натрупването на информация за болестта се разполага във вероятни графики за бъдещето и по отношение на тези графики се вземат ограничения, които се пробват да пречупят растежа му. И в случай че към 10-ти март все по-ясно ставаше, че светът ще стовари върху границите си и частния живот световна карантина, последователно ще бъде високомерен от фигури като на военачалник Мутафчийски, както и закони доста близки до военното състояние, то сегашната проекция за месец напред наподобява още по-сложна. Ето какво най-вероятно следва:
1) Краят на #Остани у дома
Неизбежно е в средата на май, когато и изтича изключителното състояние, България, както и доста други страни, да сложат завършек на правилото " Остани у дома ". Германия към този момент разгласи, че единствено след 10 дни ще стартира да облекчава режима на изолацията и ще дава опция за все по-голяма интензивност на жителите си, което естествено значи и икономическа интензивност. Към този завършек на изолацията се спускат и доста очаквания за възвръщане на стопанската система към предходните равнища, само че това е доверчив оптимизъм, който си показва ковид като криза с " V " форма, т.е., спад за два-три месеца и връщане за още два-три към предходните равнища. Основният проблем обаче е, че всяка страна ще записва спад на инфектираните и жертвите в друг миг. Ако нашият пик ще бъде след две-три седмици и вероятно по-късно ще стартира противоположен развой, който към този момент започва в Италия, в Съединени американски щати и Англия разпространяването на вируса занапред ще навлиза в супер високите си равнища - изключително в Америка, където карантинните ограничения бяха взети със съществени забавяне. Това географско разминаване в " етажите " на заболяването е и съществена спънка, която допуска доста по-дълго заледяване на интернационално равнище. Дори и във вътрешните граници карантината последователно да отпада, то интернационалният продан на хора, услуги и туристически потоци ще бъде дълготрайно развален.
2) Опасност от " импорт "
Основната заплаха остава - макар, че геометричните прогресии могат да бъдат премахнати с световна карантина, опция за " импорт " на ковид съществува - Китай неотдавна затвори втора провинция поради нова вълна от инфектирани. Световната здравна организация, която бе главният престиж, построил схемата на карантината, също предизвести, че изолацията няма по какъв начин да унищожи вируса, а единствено да понижи темпото му и да даде опция на лечебните заведения да се преструктурират за по-големия банкет от хора в сериозно положение, както и да се даде време за лабораторни проучвания, които да намерят най-подходящите лекарства за лекуване. Прословутата ваксина, за която се приказва непрестанно, обаче е необикновено надалеч във времето - експертите припомнят, че от 40 години към този момент се търси ваксина за вируса ХИВ, само че такава към момента не може да бъде създадена.
3) Дългосрочните позиционни войни
Ако България се оправя относително сполучливо с ограниченията за изолираност, които бяха спуснати много рано и макар многото въпросителни за изключителното положение се движи добре спрямо други страни, то дълготрайно е една от най-слабо квалифицираните страни. Основните аргументи за това са три. Първата е невъзможността за всеобщо тестване и вероятността то да се разгърне тук с мощта на Германия и Южна Корея. Втората е в слабото следене на контактните на инфектираните и ниската успеваемост по карантиниране на огнища - в случай че казусът с умрялата с ковид жена от гара " Илиянци " и нетестваните й колеги се мултиплицира, това би означавало, че даже и при възможен спад на болестта, тя може бързо да навакса темпове с няколко недобре обхванати скупчвания на инфектирани. Третата е в невисокото равнище на потребление на технологиите, които могат да бъдат привлечени в борба против болестта - извънредно значим запас, защото обстановката на зараза допуска прекомерно огромен брой хора, за които е нужна алгоритмична помощ.
Изводът:
Окрупнено казано, всички страни сега минават през две етапи, които към този момент бяха разказани по този начин: Чук и Танц. Чукът е тежката световна изолираност, за която всяка страна има запас за към два-три месеца и то на цената на голям стопански колапс. Част втора - Танцът, е времето на свръхдинамични фини настройки, които да намират непрестанно верни срезове сред опазване на здравето и стопанска система. В този смисъл " Танцът " е същинско комплицираното занимание; за " Чукът " се желае военна и съвсем тоталитарна страна, което откакто проиграе един път ходовете си, би трябвало да отстъпи на еластичен и непрестанно актуализираш се метод. Онези, които останат в " епохата на Чука " ще изостанат доста обратно от останалите - а за момента наподобява, че таман нямаме проект за идния клиничен и стопански поврат.
Автор: Райко Байчев
1) Краят на #Остани у дома
Неизбежно е в средата на май, когато и изтича изключителното състояние, България, както и доста други страни, да сложат завършек на правилото " Остани у дома ". Германия към този момент разгласи, че единствено след 10 дни ще стартира да облекчава режима на изолацията и ще дава опция за все по-голяма интензивност на жителите си, което естествено значи и икономическа интензивност. Към този завършек на изолацията се спускат и доста очаквания за възвръщане на стопанската система към предходните равнища, само че това е доверчив оптимизъм, който си показва ковид като криза с " V " форма, т.е., спад за два-три месеца и връщане за още два-три към предходните равнища. Основният проблем обаче е, че всяка страна ще записва спад на инфектираните и жертвите в друг миг. Ако нашият пик ще бъде след две-три седмици и вероятно по-късно ще стартира противоположен развой, който към този момент започва в Италия, в Съединени американски щати и Англия разпространяването на вируса занапред ще навлиза в супер високите си равнища - изключително в Америка, където карантинните ограничения бяха взети със съществени забавяне. Това географско разминаване в " етажите " на заболяването е и съществена спънка, която допуска доста по-дълго заледяване на интернационално равнище. Дори и във вътрешните граници карантината последователно да отпада, то интернационалният продан на хора, услуги и туристически потоци ще бъде дълготрайно развален.
2) Опасност от " импорт "
Основната заплаха остава - макар, че геометричните прогресии могат да бъдат премахнати с световна карантина, опция за " импорт " на ковид съществува - Китай неотдавна затвори втора провинция поради нова вълна от инфектирани. Световната здравна организация, която бе главният престиж, построил схемата на карантината, също предизвести, че изолацията няма по какъв начин да унищожи вируса, а единствено да понижи темпото му и да даде опция на лечебните заведения да се преструктурират за по-големия банкет от хора в сериозно положение, както и да се даде време за лабораторни проучвания, които да намерят най-подходящите лекарства за лекуване. Прословутата ваксина, за която се приказва непрестанно, обаче е необикновено надалеч във времето - експертите припомнят, че от 40 години към този момент се търси ваксина за вируса ХИВ, само че такава към момента не може да бъде създадена.
3) Дългосрочните позиционни войни
Ако България се оправя относително сполучливо с ограниченията за изолираност, които бяха спуснати много рано и макар многото въпросителни за изключителното положение се движи добре спрямо други страни, то дълготрайно е една от най-слабо квалифицираните страни. Основните аргументи за това са три. Първата е невъзможността за всеобщо тестване и вероятността то да се разгърне тук с мощта на Германия и Южна Корея. Втората е в слабото следене на контактните на инфектираните и ниската успеваемост по карантиниране на огнища - в случай че казусът с умрялата с ковид жена от гара " Илиянци " и нетестваните й колеги се мултиплицира, това би означавало, че даже и при възможен спад на болестта, тя може бързо да навакса темпове с няколко недобре обхванати скупчвания на инфектирани. Третата е в невисокото равнище на потребление на технологиите, които могат да бъдат привлечени в борба против болестта - извънредно значим запас, защото обстановката на зараза допуска прекомерно огромен брой хора, за които е нужна алгоритмична помощ.
Изводът:
Окрупнено казано, всички страни сега минават през две етапи, които към този момент бяха разказани по този начин: Чук и Танц. Чукът е тежката световна изолираност, за която всяка страна има запас за към два-три месеца и то на цената на голям стопански колапс. Част втора - Танцът, е времето на свръхдинамични фини настройки, които да намират непрестанно верни срезове сред опазване на здравето и стопанска система. В този смисъл " Танцът " е същинско комплицираното занимание; за " Чукът " се желае военна и съвсем тоталитарна страна, което откакто проиграе един път ходовете си, би трябвало да отстъпи на еластичен и непрестанно актуализираш се метод. Онези, които останат в " епохата на Чука " ще изостанат доста обратно от останалите - а за момента наподобява, че таман нямаме проект за идния клиничен и стопански поврат.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ