Очертанията на войната: За началото на четвъртата фаза и какво издават бомбардировките от Русия
Войната минава в четвъртата си фаза
Докато предишният уикенд целият свят се вълнуваше от това какво се случва в Херсон, то тази седмица като че ли войната се върна в естествения си еднообразен коловоз и към този момент не ни предлага нищо особено. Но хората като мен, които са се заели да изследват даден боен спор от разнообразни ъгли и да поглеждат в „ дълбокото “, знаят че точно „ кротките “ интервали нормално са предвестител на нови, значими събития, за които дълго ще се приказва по-късно. Аз си мисля, че тъкмо това се случва сега и войната незабелязано минава в четвъртата си фаза. Изминалите дни също по този начин донесоха някои други забавни вести, които на пръв взор не са взаимосвързани, само че действително се вписват доста добре в общия пъзел. За тях – по-долу, само че дано първо да мина към най-главното.
Четвъртата фаза
Имам всички учредения да считам, че в бъдещите проучвания за руско-украинският спор точно актуалната седмица ще бъде посочвана като начало на нова, четвърта фаза на войната, която сигурно за момента крие доста незнайни. За да не ви комплицирам ненужно, дано още един път напомня, кои бяха предходните три етапи на войната:
- Първа : От началото на съветската инвазия (24 февруари) до към края на март, когато стана ясно, че агресорите няма да могат да завладяват Киев и другите градове в североизточна Украйна и бяха принудени позорно да се изтеглят.
- Втора : От края на март до края на август, когато руснаците, употребявайки превъзходството си в артилерия, непрекъснато нападнаха в Източна Украйна, най-много в Донецка и Луганска области. Те съумяха да завладяват няколко основни града (Изюм, Северодонецк, Лисичанск) и даже изцяло да овладеят Луганска област, само че не съумяха да реализират основната си цел, цялостното „ освобождение “ на Донбас.
- Трета : За начало на третата фаза аз, а евентуално и доста други откриватели, смятам 29 август, когато украинците започнаха своята първа огромна контраатака, на юг, в региона на Херсон. След това те придвижиха своите старания на север, при Харков като се възползваха от тоталното изтощение на руснаците от тежките летни боеве, съумяха да им нанесат тежки провали първо край Изюм, а по-късно и при Лиман. Кулминацията на триумфите на ЗСУ (украинските въоръжени сили) през есента несъмнено е освобождението на Херсон, където руснаците бяха принудени да се изтеглят на левия бряг на Днепър.
Какво ще бъде особено за четвъртата фаза на войната? Според мен дейните бойни дейности ще се водят на доста по-тесен сектор на фронта, най-много в Донбас, като ще нападат най-вече руснаците, освен това с висока активност, до момента в който украинците ще преминат трайно към защита, освен това съзнателно, за да обезкървят съперника.
Много е евентуално военачалник Залужни (командващият на ЗСУ) и неговият щаб да са решили, че ще е по-изгодно да прекарат зимата на сегашните си позиции и да се опитат да нанесат оптимално високи загуби на руснаците, в сравнение с да се мъчат да провеждат свое лично огромно нахлуване, за което, явно все още те нямат задоволително сили. Такова сигурно ще последва напролет, а до тогава ще би трябвало да бъдат готови и екипирани мощни запаси.
Донбас – главното полесражение
Засега най-ожесточени са сраженията на север и югозапад от Донецк, надлежно в региона на Бахмут и Вугледар. При това наклонността все още е руснаците последователно да уголемяват секторите на своите офанзиви, най-много за сметка на наскоро мобилизираните бойци, както и на частите изтеглени от Херсон.
От гледната точка на военната тактика сега, в Донецка област се водят едни от най-безмислените сражения , които светът е виждал от Първата международна война насам. Руснаците там нападат безусловно от първия ден на нашествието, само че към този момент девети месец нямат напредване напред. В този регион изключително интензивно работят наемниците от ЧВК „ Вагнер “, както и „ опълченците “ от ДНР и ЛНР. За първите се приказва, че им плащали на километър отвоювана земя, а за вторите се твърди, че воювали за някаква независимост. Ама за чия тъкмо, не е доста ясно.
Проблемите, с които войските на Путин се сблъскват са доста, по тази причина ще отбележа най-важните от тях.
Първо , сраженията се водят в регион, където украинците към този момент съвсем девет години са се готвили за защита и са съумели да изградят няколко мощно укрепени линии в дълбочина. Те са планувани по подобен метод, че даже руснаците някак си съумеят да завладяват Бахмут и Вугледар, това по никакъв метод няма да докара до колапс на фронта.
Второ , от ден дневно ЗСУ стават по-силни, по-опитни и най-много – по-добре въоръжени. Нарастващата огнева мощност на украинците се усеща най-добре точно от атакуващите руснаци, които за своите минимални триумфи заплащат несъразмерно висока цена в хора и в техника. Украинските бойци защитаващи региона са напряко потресени от упоритостта, с която съветските командири изпращат своите войски още веднъж и още веднъж на сигурна крах и настояват, че бойното поле се е трансформирало в „ същинска месомелачка “.
Трето , за разлика от други места където сега се водят боеве, в Донбас има доста открити равни площи, а дистанциите сред обитаемоте пунктове са относително огромни. Така на множеството сектори, където руснаците са принудени да нападат, те са забележими отдалеко и украинците ги поразяват с лекост , като че ли са на някакъв полигон.
Четвърто , извънредно глупавата тактичност практикувана от руснаците. Един от главните правила на военното изкуство е да се нанесе оптимален ущърб на съперника с цената на минимални лични загуби. За да се реализира това, непрестанно би трябвало да се търсят най-слабите места във вражеските позиции и да се употребяват по най-решителния метод. Това обаче, няма по какъв начин да се случи без положително разузнаване, непрекъснато маневриране, опити да се обкръжи съперника посредством обхождане и даже посредством най-елементарно надхитряне. Именно за това великите пълководци от отминалите столетия са съумели да влязат в историята. А тези съветски офицери, които всеки ден пращат стотици на сигурна гибел тъй като „ от горната страна “ са им наредили да завладяват някое село непременно са обречени да останат анонимници с пагони.
Двата фланга
На двата фланга на фронтовата линия към този момент се обрисува относително успокоение, което на езика на военните значи периодически взаимни обстрели от тежки оръжия с друга активност.
На северния фланг към този момент ЗСУ имат лека самодейност, като се пробват да си пробият път към град Сватово, само че като че ли не си дават доста напън. (Това беше в кръга на шегата, несъмнено.) По-вероятно е украинците да се стремят да заемат през зимните месеци някакви по-изгодни позиции, които да им разрешат напролет да подхващат масирано нахлуване. Сватово, през който минават няколко значими пътни артерии, е ключът към контрола на цялата северна част на Луганска област. Успеят ли да го завладяват, ЗСУ най-вероятно ще си върнат в този регион всички земи, които са изгубили от началото на експанзията. Иначе бойното поле към Сватово ненапълно прилича това това при Херсон: обработваеми селскостопански площи, горички, шубраци, дребни реки, ферми, села, а сред тях – тук-таме ниски хълмове. Като цяло, това би трябвало да облагодетелства отбраняващите се руснаци, само че дали ще проработи в тяхна изгода – следва да забележим.
На южния фланг тази седмица всичко бе умерено, в случай че изключим първите обстрели на Херсон от съветска страна (нещо, което към този момент предвидих, че най-вероятно ще случи в случай че ЗСУ съумеят да освободят града). Засега главната спънка пред украинците е необятният Днепър, само че това надали ще продължава да ги стопира безпределно дълго. Преди няколко дни те към този момент на два пъти започнаха бързи рейдове с високоскоростни лодки против обекти на окупаторите на левия бряг, тъй че евентуално сега следим „ етапа на опипването “, след която ще последват по-сериозните неща . Голямото преимущество на украинците тук се назовава „ Хаймарс “. В момента в обсега на Хаймарсовете (ок. 85 км) се намират на практика всички пътища водещи до Крим, както град Мелитопол. Това към този момент принуди руснаците да си изтеглят много обратно всички свои огромни щабове и складови бази, което в дълготраен проект прави отбраната на този регион много проблематична за тях.
Нищо чудно да станем очевидци на следващия капан квалифициран от военачалник Залужни – първо ще изтощи руснаците с постоянни обстрели с високоточни ракети, а откакто тотално съсипе логистиката им ще нанесе изненадващи удари, с цел да изолира Крим по суша. В негова изгода работи и събитието, че макар гръмките изказвания на московските пропагандатори, тежко разваленият Кримски мост няма да може да проработи с цялостен потенциал преди есента на 2023 година Това пък значи много по-малко храна, гориво и амуниции за окупационните войски, в сравнение с Москва авансово е възнамерявала.
НАТО и ракетният удар по Полша
За мен това несъмнено е най-емблематичното събитие на отминаващата седмица. И не тъй като е прекомерно извънредно, а поради реакцията на страните-членки на НАТО. А тя беше не просто ненадейно внимателна, само че дори боязлива. Това разумно провокира много отрицателни реакции измежду украинското общество, където за един къс момент беше лумнала вярата, че могъщите страни от североатлантическия алианс най-сетне ще влязат намерено във войната на страната на Киев. Е, не се случи.
Какво на процедура значи това? Ако на НАТО толкоз му се воюваше с Русия, то това беше просто една „ нарисувана “ опция. Но нито една страна-членка дори за момент не се замисли дали да яхне момента. Напротив, цялостната реакция беше по-скоро в противоположна посока. Къде остана агресивността на блока? Нали, съгласно московските пропагандатори във Вашингтон, в Лондон, другите от „ груповия Запад “ и най-много в самата Варшава, от години ги сърбят ръцете да видят сметката на „ матушка Русия “. А в този момент casus belli (поводът за война) безусловно се въргаля на земята, а никой не желае да го грабне? В последна сметка какво по-голямо доказателство за това че НАТО, даже и в най-дръзките си проекти, не е възнамерявало да встъпва намерено във война, а тъкмо противоположното – че непременно се пробва да се държи настрана от нея.
Иначе в сряда, 16 ноември, във военно-въздушната база в Рамщайн, Германия военните министри на страните-членки на НАТО се срещнаха за седми път. Резултатите от нея бяха почти предсказуеми – Украйна няма да получи това, на което в Киев най-вече се надяваха – танкове и самолети. Но ще й бъде обещано колкото е допустимо от всичко останало - най-много артилерия и противоракетни системи. Аз към този момент имах опция да разясня за вас, че нови западни танкове ЗСУ няма да види в обозримо бъдеще, а със самолетите, даже при позитивна развръзка, обстановката е такава, че подготовката на водачи и наземен обслужващ личен състав ще трае години. Все отново, на Запад мислят дълготрайно и акцентът е подложен върху това от какво тъкмо украинската войска има потребност сега. А то е отбрана против непрекъснатите ракетни обстрели и средства за битка с настъпващите руснаци в Донбас (най-вече артилерия). Освен това ще бъде наведен в деяние цялостен пакет от ограничения и мероприятия целящи повдигането на общото равнище на боеспособност на ЗСУ: подготовка на войски в западни бази, автомобилна техника, информационно съоръжение, техническо обслужване тъй наречените Както към този момент съм коментирал нееднократно, западните сътрудници на Киев мислят дълготрайно и тяхната цел е не толкоз да вземат решение непосредствените проблеми на ЗСУ, а да ги трансфорат в квалитетна бойна мощ за години напред.
Именно положителната подготовка, насищането на предната линия със забележителен брой оръжия, стотиците хиляди комплекти първокачествена зимна екипировка идваща от Канада, Англия, Швеция и Германия и най-много безспорният гений на военачалник Залужни като военачалник ме карат да мисля, че ЗСУ ще съумеят да удържат очертаващата се съветска атака през идните студени месеци.
(Поредните) съветски ракетни удари
По одобрена към този момент „ традиция “, откакто Русия претърпи някое унизително проваляне на бойното поле, Путин подрежда масиран ракетен удар по Украйна. Така беше и този път – във вторник, четири дни откакто украински байрак се развя над Херсон, от Русия полетя следващата „ доза “ смъртоносни ракети. При това офанзивата, в доста по-малки мащаби, бе повторена в четвъртък. И в двата случая цели бяха обекти на украинската инфраструктура, в първия – подстанциите на електропреносна мрежа, а във втория – и газодобивните предприятия.
Статистиката от последния месец и половина разкрива много забавни елементи във връзка с обстрелите:
Първо , успеваемостта на украинската Противовъздушна отбрана се усилва. Вече се смъкват доста по-голям брой съветски ракети, в сравнение с при първичните офанзиви. Тук незабавно се усети идването на модерните западни противоракетни комплекси, немският IRIS-T и норвежко-американският NASAMS. Първият смъква най-малко 9 от 10 противников летящи обекта, а вторият за момента е 100% непогрешим. Най-добрата вест в тази ситуация е, че внезапно понижа смъртността измежду цивилните.
Второ , понижава номенклатурата на оръжията употребявани от руснаците. Например, в последно време липсват балистичните „ Искандер “, против които за момента украинците нямат противопоставяне. Това значи, че при този модел е доближат сериозният най-малко и всичко налично се пази за „ черни дни “. Разбира се, Русия ще бъде в положение да създава известни бройки и за в бъдещето, най-много с помощта на контрабанден импорт на най-важните детайли. Но като цяло глобите и дефицитът на квалифицирани експерти ще им пречи да доближават мечтаните размери.
Трето , внезапно понижа количеството на употребяваните ирански дронове-камикадзета . Докато през октомври по време на най-масираните офанзиви от време на време бяха изстрелвани десетки дневно, то през последните две-три седмици руснаците пускат единствено единични бройки. Това към този момент е една много добра вест за Украйна, а дали ще има нови оръжейни доставки от Техеран – следва да забележим. Преди време към този момент писах, че е допустимо да е оказван дипломатически напън върху Иран, а и самата близкоизточна страна в последно време демонстрира признаци за разграничаване от спора. Дано това в действителност да е по този начин.
Четвърто , ударите демонстрират какъв брой сензитивна е днешната гражданска инфраструктура на цивилизования свят към външни въздействия, било то от страна на хора или просто в следствие някакъв естествен прелом.
Достатъчно е една от няколко ракети да се промъкне през другояче солидната Противовъздушна отбрана на Киев и мигновено няколкостотин хиляди почтени жители остават без ток и вода. Това което избавя украинците е, че страната им е високоразвита в софтуерно отношение и хората отговарящи за енергетиката са добре готови експерти, които постоянно съумяват да намерят метод да възстановят вредите. Разбира се, огромна роля играе и помощта, която оказват редица страни от Европа и Азия. Всичко това, обаче, не взема решение генерално проблемите с електроснабдяването и сега милиони украинци са сложени пред алтернативата дали да изоставен домовете си и къде да живеят през зимните месеци.
Студ и съсипия – новата остаряла тактика на Путин
В четвъртък Песков, представителят на Путин публично оповести нещо, което множеството от нас по този начин или другояче към този момент знаят – ракетните удари се нанасят, с цел да бъде склонена Украйна към договаряния. Това, несъмнено, надали ще се случи, тъй като украинците са извънредно сплотени, уверени в крайната победа и имат намерение да извървят до дъно сложният път, който им следва. На този декор при започване на седмицата се появи неофициална информация, че хора от администрацията на президента Байдън са подтиквали Киев за с, само че единствената смяна в формалната реторика, която се вижда от известно време е, че Зеленски към този момент е податлив на директни договаряния с Путин, до момента в който до неотдавна бе безапелационен, че такива ще има единствено с възможния му предстоящ правоприемник. Иначе на всеки разумен човек освен в Украйна, само че и по света е ясно, че едно заледяване на спора при сегашната фронтова линия ще остави доста неудволетворени искания, които ще го размразят с нова мощ в бъдеще.
Засега е несъмнено, че Путин ще продължава да разпорежда ракетни обстрели и ще натиска своите генерали да завладяват Донбас. Кремълската управници към този момент видяха, че офанзивите с ракети по цивилен обекти провокират див екстаз в по-военнолюбивата „ патриотична “ аудитория вкъщи и ще не престават да й сервират още от същото „ представление “. „ Хлябът “ пък към този момент го обезпечава като цяло добре работещата. А както знаем още от античните римляни, когато хлябът и зрелищата са обезпечени, властта не се плаши от протести. Това значи, че Путин към този момент е дефинирал следващата си краткосрочна тактика: ракети до дупка, Донбас непременно, а на пролет – каквото стане...
Докато предишният уикенд целият свят се вълнуваше от това какво се случва в Херсон, то тази седмица като че ли войната се върна в естествения си еднообразен коловоз и към този момент не ни предлага нищо особено. Но хората като мен, които са се заели да изследват даден боен спор от разнообразни ъгли и да поглеждат в „ дълбокото “, знаят че точно „ кротките “ интервали нормално са предвестител на нови, значими събития, за които дълго ще се приказва по-късно. Аз си мисля, че тъкмо това се случва сега и войната незабелязано минава в четвъртата си фаза. Изминалите дни също по този начин донесоха някои други забавни вести, които на пръв взор не са взаимосвързани, само че действително се вписват доста добре в общия пъзел. За тях – по-долу, само че дано първо да мина към най-главното.
Четвъртата фаза
Имам всички учредения да считам, че в бъдещите проучвания за руско-украинският спор точно актуалната седмица ще бъде посочвана като начало на нова, четвърта фаза на войната, която сигурно за момента крие доста незнайни. За да не ви комплицирам ненужно, дано още един път напомня, кои бяха предходните три етапи на войната:
- Първа : От началото на съветската инвазия (24 февруари) до към края на март, когато стана ясно, че агресорите няма да могат да завладяват Киев и другите градове в североизточна Украйна и бяха принудени позорно да се изтеглят.
- Втора : От края на март до края на август, когато руснаците, употребявайки превъзходството си в артилерия, непрекъснато нападнаха в Източна Украйна, най-много в Донецка и Луганска области. Те съумяха да завладяват няколко основни града (Изюм, Северодонецк, Лисичанск) и даже изцяло да овладеят Луганска област, само че не съумяха да реализират основната си цел, цялостното „ освобождение “ на Донбас.
- Трета : За начало на третата фаза аз, а евентуално и доста други откриватели, смятам 29 август, когато украинците започнаха своята първа огромна контраатака, на юг, в региона на Херсон. След това те придвижиха своите старания на север, при Харков като се възползваха от тоталното изтощение на руснаците от тежките летни боеве, съумяха да им нанесат тежки провали първо край Изюм, а по-късно и при Лиман. Кулминацията на триумфите на ЗСУ (украинските въоръжени сили) през есента несъмнено е освобождението на Херсон, където руснаците бяха принудени да се изтеглят на левия бряг на Днепър.
Какво ще бъде особено за четвъртата фаза на войната? Според мен дейните бойни дейности ще се водят на доста по-тесен сектор на фронта, най-много в Донбас, като ще нападат най-вече руснаците, освен това с висока активност, до момента в който украинците ще преминат трайно към защита, освен това съзнателно, за да обезкървят съперника.
Много е евентуално военачалник Залужни (командващият на ЗСУ) и неговият щаб да са решили, че ще е по-изгодно да прекарат зимата на сегашните си позиции и да се опитат да нанесат оптимално високи загуби на руснаците, в сравнение с да се мъчат да провеждат свое лично огромно нахлуване, за което, явно все още те нямат задоволително сили. Такова сигурно ще последва напролет, а до тогава ще би трябвало да бъдат готови и екипирани мощни запаси.
Донбас – главното полесражение
Засега най-ожесточени са сраженията на север и югозапад от Донецк, надлежно в региона на Бахмут и Вугледар. При това наклонността все още е руснаците последователно да уголемяват секторите на своите офанзиви, най-много за сметка на наскоро мобилизираните бойци, както и на частите изтеглени от Херсон.
От гледната точка на военната тактика сега, в Донецка област се водят едни от най-безмислените сражения , които светът е виждал от Първата международна война насам. Руснаците там нападат безусловно от първия ден на нашествието, само че към този момент девети месец нямат напредване напред. В този регион изключително интензивно работят наемниците от ЧВК „ Вагнер “, както и „ опълченците “ от ДНР и ЛНР. За първите се приказва, че им плащали на километър отвоювана земя, а за вторите се твърди, че воювали за някаква независимост. Ама за чия тъкмо, не е доста ясно.
Проблемите, с които войските на Путин се сблъскват са доста, по тази причина ще отбележа най-важните от тях.
Първо , сраженията се водят в регион, където украинците към този момент съвсем девет години са се готвили за защита и са съумели да изградят няколко мощно укрепени линии в дълбочина. Те са планувани по подобен метод, че даже руснаците някак си съумеят да завладяват Бахмут и Вугледар, това по никакъв метод няма да докара до колапс на фронта.
Второ , от ден дневно ЗСУ стават по-силни, по-опитни и най-много – по-добре въоръжени. Нарастващата огнева мощност на украинците се усеща най-добре точно от атакуващите руснаци, които за своите минимални триумфи заплащат несъразмерно висока цена в хора и в техника. Украинските бойци защитаващи региона са напряко потресени от упоритостта, с която съветските командири изпращат своите войски още веднъж и още веднъж на сигурна крах и настояват, че бойното поле се е трансформирало в „ същинска месомелачка “.
Трето , за разлика от други места където сега се водят боеве, в Донбас има доста открити равни площи, а дистанциите сред обитаемоте пунктове са относително огромни. Така на множеството сектори, където руснаците са принудени да нападат, те са забележими отдалеко и украинците ги поразяват с лекост , като че ли са на някакъв полигон.
Четвърто , извънредно глупавата тактичност практикувана от руснаците. Един от главните правила на военното изкуство е да се нанесе оптимален ущърб на съперника с цената на минимални лични загуби. За да се реализира това, непрестанно би трябвало да се търсят най-слабите места във вражеските позиции и да се употребяват по най-решителния метод. Това обаче, няма по какъв начин да се случи без положително разузнаване, непрекъснато маневриране, опити да се обкръжи съперника посредством обхождане и даже посредством най-елементарно надхитряне. Именно за това великите пълководци от отминалите столетия са съумели да влязат в историята. А тези съветски офицери, които всеки ден пращат стотици на сигурна гибел тъй като „ от горната страна “ са им наредили да завладяват някое село непременно са обречени да останат анонимници с пагони.
Двата фланга
На двата фланга на фронтовата линия към този момент се обрисува относително успокоение, което на езика на военните значи периодически взаимни обстрели от тежки оръжия с друга активност.
На северния фланг към този момент ЗСУ имат лека самодейност, като се пробват да си пробият път към град Сватово, само че като че ли не си дават доста напън. (Това беше в кръга на шегата, несъмнено.) По-вероятно е украинците да се стремят да заемат през зимните месеци някакви по-изгодни позиции, които да им разрешат напролет да подхващат масирано нахлуване. Сватово, през който минават няколко значими пътни артерии, е ключът към контрола на цялата северна част на Луганска област. Успеят ли да го завладяват, ЗСУ най-вероятно ще си върнат в този регион всички земи, които са изгубили от началото на експанзията. Иначе бойното поле към Сватово ненапълно прилича това това при Херсон: обработваеми селскостопански площи, горички, шубраци, дребни реки, ферми, села, а сред тях – тук-таме ниски хълмове. Като цяло, това би трябвало да облагодетелства отбраняващите се руснаци, само че дали ще проработи в тяхна изгода – следва да забележим.
На южния фланг тази седмица всичко бе умерено, в случай че изключим първите обстрели на Херсон от съветска страна (нещо, което към този момент предвидих, че най-вероятно ще случи в случай че ЗСУ съумеят да освободят града). Засега главната спънка пред украинците е необятният Днепър, само че това надали ще продължава да ги стопира безпределно дълго. Преди няколко дни те към този момент на два пъти започнаха бързи рейдове с високоскоростни лодки против обекти на окупаторите на левия бряг, тъй че евентуално сега следим „ етапа на опипването “, след която ще последват по-сериозните неща . Голямото преимущество на украинците тук се назовава „ Хаймарс “. В момента в обсега на Хаймарсовете (ок. 85 км) се намират на практика всички пътища водещи до Крим, както град Мелитопол. Това към този момент принуди руснаците да си изтеглят много обратно всички свои огромни щабове и складови бази, което в дълготраен проект прави отбраната на този регион много проблематична за тях.
Нищо чудно да станем очевидци на следващия капан квалифициран от военачалник Залужни – първо ще изтощи руснаците с постоянни обстрели с високоточни ракети, а откакто тотално съсипе логистиката им ще нанесе изненадващи удари, с цел да изолира Крим по суша. В негова изгода работи и събитието, че макар гръмките изказвания на московските пропагандатори, тежко разваленият Кримски мост няма да може да проработи с цялостен потенциал преди есента на 2023 година Това пък значи много по-малко храна, гориво и амуниции за окупационните войски, в сравнение с Москва авансово е възнамерявала.
НАТО и ракетният удар по Полша
За мен това несъмнено е най-емблематичното събитие на отминаващата седмица. И не тъй като е прекомерно извънредно, а поради реакцията на страните-членки на НАТО. А тя беше не просто ненадейно внимателна, само че дори боязлива. Това разумно провокира много отрицателни реакции измежду украинското общество, където за един къс момент беше лумнала вярата, че могъщите страни от североатлантическия алианс най-сетне ще влязат намерено във войната на страната на Киев. Е, не се случи.
Какво на процедура значи това? Ако на НАТО толкоз му се воюваше с Русия, то това беше просто една „ нарисувана “ опция. Но нито една страна-членка дори за момент не се замисли дали да яхне момента. Напротив, цялостната реакция беше по-скоро в противоположна посока. Къде остана агресивността на блока? Нали, съгласно московските пропагандатори във Вашингтон, в Лондон, другите от „ груповия Запад “ и най-много в самата Варшава, от години ги сърбят ръцете да видят сметката на „ матушка Русия “. А в този момент casus belli (поводът за война) безусловно се въргаля на земята, а никой не желае да го грабне? В последна сметка какво по-голямо доказателство за това че НАТО, даже и в най-дръзките си проекти, не е възнамерявало да встъпва намерено във война, а тъкмо противоположното – че непременно се пробва да се държи настрана от нея.
Иначе в сряда, 16 ноември, във военно-въздушната база в Рамщайн, Германия военните министри на страните-членки на НАТО се срещнаха за седми път. Резултатите от нея бяха почти предсказуеми – Украйна няма да получи това, на което в Киев най-вече се надяваха – танкове и самолети. Но ще й бъде обещано колкото е допустимо от всичко останало - най-много артилерия и противоракетни системи. Аз към този момент имах опция да разясня за вас, че нови западни танкове ЗСУ няма да види в обозримо бъдеще, а със самолетите, даже при позитивна развръзка, обстановката е такава, че подготовката на водачи и наземен обслужващ личен състав ще трае години. Все отново, на Запад мислят дълготрайно и акцентът е подложен върху това от какво тъкмо украинската войска има потребност сега. А то е отбрана против непрекъснатите ракетни обстрели и средства за битка с настъпващите руснаци в Донбас (най-вече артилерия). Освен това ще бъде наведен в деяние цялостен пакет от ограничения и мероприятия целящи повдигането на общото равнище на боеспособност на ЗСУ: подготовка на войски в западни бази, автомобилна техника, информационно съоръжение, техническо обслужване тъй наречените Както към този момент съм коментирал нееднократно, западните сътрудници на Киев мислят дълготрайно и тяхната цел е не толкоз да вземат решение непосредствените проблеми на ЗСУ, а да ги трансфорат в квалитетна бойна мощ за години напред.
Именно положителната подготовка, насищането на предната линия със забележителен брой оръжия, стотиците хиляди комплекти първокачествена зимна екипировка идваща от Канада, Англия, Швеция и Германия и най-много безспорният гений на военачалник Залужни като военачалник ме карат да мисля, че ЗСУ ще съумеят да удържат очертаващата се съветска атака през идните студени месеци.
(Поредните) съветски ракетни удари
По одобрена към този момент „ традиция “, откакто Русия претърпи някое унизително проваляне на бойното поле, Путин подрежда масиран ракетен удар по Украйна. Така беше и този път – във вторник, четири дни откакто украински байрак се развя над Херсон, от Русия полетя следващата „ доза “ смъртоносни ракети. При това офанзивата, в доста по-малки мащаби, бе повторена в четвъртък. И в двата случая цели бяха обекти на украинската инфраструктура, в първия – подстанциите на електропреносна мрежа, а във втория – и газодобивните предприятия.
Статистиката от последния месец и половина разкрива много забавни елементи във връзка с обстрелите:
Първо , успеваемостта на украинската Противовъздушна отбрана се усилва. Вече се смъкват доста по-голям брой съветски ракети, в сравнение с при първичните офанзиви. Тук незабавно се усети идването на модерните западни противоракетни комплекси, немският IRIS-T и норвежко-американският NASAMS. Първият смъква най-малко 9 от 10 противников летящи обекта, а вторият за момента е 100% непогрешим. Най-добрата вест в тази ситуация е, че внезапно понижа смъртността измежду цивилните.
Второ , понижава номенклатурата на оръжията употребявани от руснаците. Например, в последно време липсват балистичните „ Искандер “, против които за момента украинците нямат противопоставяне. Това значи, че при този модел е доближат сериозният най-малко и всичко налично се пази за „ черни дни “. Разбира се, Русия ще бъде в положение да създава известни бройки и за в бъдещето, най-много с помощта на контрабанден импорт на най-важните детайли. Но като цяло глобите и дефицитът на квалифицирани експерти ще им пречи да доближават мечтаните размери.
Трето , внезапно понижа количеството на употребяваните ирански дронове-камикадзета . Докато през октомври по време на най-масираните офанзиви от време на време бяха изстрелвани десетки дневно, то през последните две-три седмици руснаците пускат единствено единични бройки. Това към този момент е една много добра вест за Украйна, а дали ще има нови оръжейни доставки от Техеран – следва да забележим. Преди време към този момент писах, че е допустимо да е оказван дипломатически напън върху Иран, а и самата близкоизточна страна в последно време демонстрира признаци за разграничаване от спора. Дано това в действителност да е по този начин.
Четвърто , ударите демонстрират какъв брой сензитивна е днешната гражданска инфраструктура на цивилизования свят към външни въздействия, било то от страна на хора или просто в следствие някакъв естествен прелом.
Достатъчно е една от няколко ракети да се промъкне през другояче солидната Противовъздушна отбрана на Киев и мигновено няколкостотин хиляди почтени жители остават без ток и вода. Това което избавя украинците е, че страната им е високоразвита в софтуерно отношение и хората отговарящи за енергетиката са добре готови експерти, които постоянно съумяват да намерят метод да възстановят вредите. Разбира се, огромна роля играе и помощта, която оказват редица страни от Европа и Азия. Всичко това, обаче, не взема решение генерално проблемите с електроснабдяването и сега милиони украинци са сложени пред алтернативата дали да изоставен домовете си и къде да живеят през зимните месеци.
Студ и съсипия – новата остаряла тактика на Путин
В четвъртък Песков, представителят на Путин публично оповести нещо, което множеството от нас по този начин или другояче към този момент знаят – ракетните удари се нанасят, с цел да бъде склонена Украйна към договаряния. Това, несъмнено, надали ще се случи, тъй като украинците са извънредно сплотени, уверени в крайната победа и имат намерение да извървят до дъно сложният път, който им следва. На този декор при започване на седмицата се появи неофициална информация, че хора от администрацията на президента Байдън са подтиквали Киев за с, само че единствената смяна в формалната реторика, която се вижда от известно време е, че Зеленски към този момент е податлив на директни договаряния с Путин, до момента в който до неотдавна бе безапелационен, че такива ще има единствено с възможния му предстоящ правоприемник. Иначе на всеки разумен човек освен в Украйна, само че и по света е ясно, че едно заледяване на спора при сегашната фронтова линия ще остави доста неудволетворени искания, които ще го размразят с нова мощ в бъдеще.
Засега е несъмнено, че Путин ще продължава да разпорежда ракетни обстрели и ще натиска своите генерали да завладяват Донбас. Кремълската управници към този момент видяха, че офанзивите с ракети по цивилен обекти провокират див екстаз в по-военнолюбивата „ патриотична “ аудитория вкъщи и ще не престават да й сервират още от същото „ представление “. „ Хлябът “ пък към този момент го обезпечава като цяло добре работещата. А както знаем още от античните римляни, когато хлябът и зрелищата са обезпечени, властта не се плаши от протести. Това значи, че Путин към този момент е дефинирал следващата си краткосрочна тактика: ракети до дупка, Донбас непременно, а на пролет – каквото стане...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ