Войн Войнов е юноша на Левски и една от големите

Войн Войнов е младеж на Левски и една от огромните му митове. Когато играеше през 70-те години на предишния век, Войнов беше бързо, технично и неудържимо дясно крило. Със „ сините” подвигна три шампионски трофеи и три Купи на страната, изигра и паметни мачове в Европа, измежду които тези с Аякс и Барселона. С националния отбор също радваше хората. Участва и в трите мача на нашите на международното състезание в Германия през 1974-та, като създаде с брилянтно центриране от обичания си десен фланг гола на Христо Бонев при 1:1 с Уругвай.

В изявление за Nostrabet, Войн Войнов приказва за жестоката рецесия в Левски и за тъгите на държавния отбор, и показва мнение каква линия на държание би трябвало да следва новият началник на футбола ни.

- Г-н Войнов, родният Ви Левски боледува съществено. Има ли лекарство за „ болките”?

– Има единствено едно, обикновено е, само че коства скъпо, и още не е закупено. Когато го закупим, клубът ще се изправи на крайници, тъй като Левски си е Левски. Това, което сега тимът и тези, които работят в клуба вършат, е еднакво на мъжество. Явно намеквате за общоприет спонсор. Но в изискванията на пандемията банкрутират бизнеси, а компании свиват бюджетите си.

- Това няма ли да блокира договорката за собствеността на Левски?

– И това го има. Може би ще е доста мъчно, само че би трябвало да се случи. Сега оцеляваме с помощта на хората, които милеят за клуба, и на енергични хора като Тити Папазов. Доколкото зная, сме били пред сключване на няколко контракта за съществено спонсорство, само че пандемията е спряла покупко-продажбите.

- Ако приемем, че Левски го има към този момент близо година, поради публиката, какъв брой още може да го устоя тя?

– Най-много още половин година, до лятото. Дотогава би трябвало да имаме общоприет спонсор или примерно няколко компании да са обезпечили солидно клуба. Нека не се заблуждаваме. Трябва ни общоприет спонсор, тъй като ние не сме Реал Мадрид или Барселона. Там си имат президенти, които единствено управляват финансирането, което идва от абонаментни карти, ТВ права, доходи от Шампионската лига, доходи от спонсори, на мощни спонсори, международни марки, продажба на клубни продукти, прехвърляния и така нататък

- Казвате, че „ сините” са герои сега, само че по какъв начин приемате загубите им, в това число и на „ Герена”?

– Тежи ми. Не съм привикнал, който ни хване, да ни бие на нашия терен. Казвам го, тъй като аз съм играл 10 години за Левски и през този интервал нямахме загуба в елита вкъщи. Имахме единствено три-четири равенства, след които публиката бе подготвена да ни раздра или разстреля. Единствената ни загуба на „ Герена” беше в шампионата за Купата на европейските първенци от Реал Мадрид с Ули Щилике и Висенте Дел Боске в състава, с 0:1. Но и тя бе призната като покруса от последователите ни. Срам ни беше да излезем от съблекалните.

- Това ли е най-жестоката рецесия в историята на Левски?

– Със сигурност. Вече 11 месеца страдат всички, които обичат Левски. Само си спомнете, Януари го започнахме с доста пари, а по-късно отидохме на другата прекаленост. Да не си на мястото на ръководителите, играчите и чиновниците в клуба. Както и на последователите ни, които не бяха привикнали техните любимци да губят.

- В това положение Левски може ли да влезе в топ 6, където приходите от телевизионни права са повече, а клубът има крещяща потребност от пари?

– Аз съм оптимист и считам, че ще влезем в шестицата. С изключение на Лудогорец и ЦСКА София, може би единствено Локомотив и Берое са малко над нас. По качествени играчи и екипен капацитет, не виждам други тимове да ни превъзхождат. Във финансово отношение – също. Твърдя го, тъй като бях в Локомотив Пловдив преди три години, знам какви заплати се дават там и какви в Левски. Зная също по какъв начин заплащат в другите тимове. Така че място за скептицизъм няма. Зорът е Левски да изкара този месец, а през пролетта съм уверен, че ще бъдем един друг тим.

- Кой е най-големият коз на Левски сега?

– Публиката. Защото тя ще елементарни всевъзможни резултати и постоянно ще поддържа тима, без значение дали печели или губи, което по мое време беше неуместно.

- Чужденец ли бе по-правилният вид за нов ментор на Левски?

– Каквото и да кажа в този момент, към този момент е късно. Нека да пожелаем триумф на Славиша Стоянович и да го поддържаме. Той остави положителни усещания с работата си в първия си интервал при нас. Иначе, предвид на обстановката, тимът можеше да бъде поверен на български експерт. Защото в този момент го няма напрежението, не се гонят непременно купа или купа. И в сходна конюнктура, български треньор щеше да развие в една спокойна атмосфера своите хрумвания и визии. Докато чужденецът постоянно идва да печели непременно, а и управлението ще желае същото от него. Никой няма да го чака, в случай че няма резултати.

- Със свито сърце ли очаквате дербито с ЦСКА-София на 18 декември?

– Да, не го укривам. Всеки знае, че е имало моменти, когато по-слабият от Левски или ЦСКА, или тимът в по-неизгодна обстановка, е печелил Вечното дерби. Или казано по различен метод, посоченият за любимец тим се е провалял. Ние един път по този начин загубихме една купа. Но в този момент, като виждам какво се случва в Левски и ЦСКА София, няма по какъв начин да не съм обезпокоен. Все отново обаче това е футбол, дано изчакаме.

- Г-н Войнов, националният тим освен стигна дъното, само че продължава да копае надолу. Какво би трябвало да се направи, с цел да свърши този позор?

– Трябва треньорът, който го управлява, да спре да се оплаква, че няма качество и че има стеснен избор. Да работи с това, с което разполага и да опита да надгражда. Ако е належащо, да се образува механически щаб, който да следи всички български качествени играчи в нашето състезание и в чужбина, да проучва всеки един от тях и да се направи верен асортимент.

- Има ли български треньори, които да свършат тази работа?

– Има, несъмнено, само че няма да загатвам имена от колегиална позиция. Новият селекционер и помощниците му първо да извикат в съблекалнята тези футболисти, които съгласно тях дават гаранции за едно по-добро бъдеще. Да си поговорят като мъже, като експерти, и с групови старания да тръгнат нагоре. Конгресът на БФС бе отсрочен, само че все в миналото ще се състои.

- Бербатов ли е индивидът, който ще оправи родния футбол?

– Аз не считам, че той ще се кандидатира като първи човек на футбола. Защото това е съществено предизвикателство и виновен пост, а Бербатов има страховит престиж и не може с лека ръка да го залага на карта. Да работи в екип с някой, да, само че не като президент.

- А каква линия на държание би трябвало да следва новият президент на БФС?

– Просто да продължи политиката на Боби Михайлов. Той е направил най-вече за българския футбол, имаше и най-вече интернационалните контакти. Ако питате мен, бих желал Боби още веднъж да поеме нашия футбол, само че тъй като няма да се случи, дано този, който го наследи, да прави същото, което правеше Боби.

- Футболен човек ли би трябвало да бъде или да има качества на управител и властник?

– Задължително футболен човек, и то с богата футболна визитка. Футболът не е стопанска система или политика, и когато нашият президент излезе отвън България, би трябвало да е различим от европейския и международен футболен хайлайф.