Вотът на недоверие към служебно правителство нарушава практиката на Конституционния

Вотът на съмнение към служебно държавно управление нарушава практиката на Конституционния съд . За това сигнализира гл.ас. Христо Орманджиев, учител по Конституционно право във ВТУ.

Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов разгласи, че опозицията внася искане за избор на съмнение към служебното държавно управление. Под плана на решение са се подписали 67 депутати от " Възраждане ", Българска социалистическа партия и " ИТН ". 

Искането е стимулирано с " невиждана политическа интервенция ", което води до подозрение дали ще може да провежда " почтени избори ".

По-рано водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова разгласи, че вотът на съмнение ще бъде импортиран единствено в случай че президентът не смени служебния министър председател Димитър Главчев.

" В случая сме изправени пред една екзотика. Тя е срещу решение номер 20 от 1992 година  на Конституционния съд . В това решение по отношение на пълномощията на служебното държавно управление е посочено, че то не е обект на парламентарен надзор, който цели реализирането на политическа отговорност, което  прави невероятно реализирането на такава посредством ходове по искане на избор на съмнение или на доверие.

Новата редакция планува опция президентът след съвещания с политическите сили да избере претендент за министър - ръководител, който пък да уточни състав на Министерския съвет. 

Това обаче не анулира решението на Конституционния съд ", изясни Орманджиев пред БНР.

Без глоба на президента няма по какъв начин да има промени в състава на служебното държавно управление, добави той.

Ако има решение на Народно събрание, то предстои на парламентарен надзор , т.е. може да бъде сезиран Конституционния съд. Така експертът коментира  гласуваната от Народно събрание оставка на шефа на НЗОК, макар че по-рано той я е отдръпнал.