Какво означават понятията военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид
Военни закононарушения, закононарушения против човечеството и даже геноцид - обвиняванията, ориентирани против съветските войски в Украйна се умножават. Тези три понятия от интернационалното право се появиха по същото време като основаването на интернационалния арбитражен съд в Нюрнберг, в който бяха съдени виновните за нацистките закононарушения. Трите обвинявания в този момент са от компетенциите на Международния углавен съд (МНС), напомня Франс прес.
Военните закононарушения се дефинират като съществени нарушавания на интернационалното право, осъществени против цивилни или бойци в границите на въоръжен спор и водещи до самостоятелна наказателна отговорност за техните причинители, съгласно Върховния комисариат за човешките права към Организация на обединените нации.
Тези закононарушения дават отговор на нарушавания на Женевските конвенции, признати след Втората международна война, през 1949 година А в член 8 на основополагащия документ за МНС от 1998 година - Римския статут - се дефинират 50 образеца за военни закононарушения, измежду които ликвидиране, изтезание, взимане на заложници, потребление на деца за бойци, нелегално депортиране, умишлени офанзиви против цивилни, изнасилвания, разграбване или умишлени офанзиви против филантропични задачи или мироопазващи задачи. Използването на газ или на неразрешени от огромната част от света оръжия, които могат да причинят ненужни премеждия или да поразяват без разграничаване, като да вземем за пример касетъчните бомби, е също считано за военно закононарушение.
Произнасянето на присъди по този жанр закононарушения е от компетенциите на МНС. Тази интернационална пълномощия със седалище в Хага се зароди през 2002 година тъкмо, с цел да съди този вид закононарушения, както и закононарушенията против човечеството, геноцидите и напълно неотдавна и закононарушенията на експанзия.
Престъпленията против човечеството е разбиране, дефинирано на 8 август 1945 година в член 6 на основополагащия документ на Международния арбитражен съд в Нюрнберг. Това закононарушение се дефинира като ликвидиране, избиване, подчиняване, депортиране и всевъзможен различен нечовечен акт, осъществен против цивилно население преди или по време на войната, или пък като преследвания заради расистки или религиозни претекстове. Понятието бе основано пост фактум, с цел да бъдат съдени нацистките нарушители. После понятието бе записано в член 7 на Римския статут на МНС, който постановява, че закононарушенията против човечеството са такива дейности като убийството, изтребването, изнасилването, преследването и всевъзможни други нечовешки актове, осъществени в границите на повсеместна или систематична офанзива, подхваната против цялото цивилно население и със знанието на причинителя, че офанзивата е ориентирана против цивилното население.
Понятието геноцид е употребявано от юридическа позиция за първи път по време на процесите в Нюрнберг, с цел да се отбелязя изтребването на евреите. После то стана неделима част от интернационалното право през 1948 година по силата на Конвенцията на Организация на обединените нации за предварителна защита и наказването на закононарушението геноцид. В нея геноцидът е разказан като закононарушение, осъществено с желанието да се унищожи или изцяло, или отчасти национална, етническа, расова или религиозна група. Като един от последните образци за геноцид е клането в Сребреница, в което към 8000 мюсюлмани, мъже и момчета, бяха убити през 1995 година от сърбите в Босна. То бе прието като геноцид от МНС през 2007 година Бившите политически и военни водачи на сърбите в Босна - Радован Караджич и Ратко Младич - бяха наказани на пожизнен затвор.
Новото разбиране паралелно с трите гореспоменати е закононарушението на експанзия. През декември 2017 година 123 страни членки на МНС прибавиха това разбиране към компетенциите на трибунала. Това обвиняване значи признание на офанзива против суверенитета на една страна, осъществена от друга и то разрешава да бъдат съдени нейните ръководители. Престъплението на експанзия е планувано в статута на МНС, само че по този начин ѝ не е влизало в деяние поради политическия си темперамент.
Военните закононарушения се дефинират като съществени нарушавания на интернационалното право, осъществени против цивилни или бойци в границите на въоръжен спор и водещи до самостоятелна наказателна отговорност за техните причинители, съгласно Върховния комисариат за човешките права към Организация на обединените нации.
Тези закононарушения дават отговор на нарушавания на Женевските конвенции, признати след Втората международна война, през 1949 година А в член 8 на основополагащия документ за МНС от 1998 година - Римския статут - се дефинират 50 образеца за военни закононарушения, измежду които ликвидиране, изтезание, взимане на заложници, потребление на деца за бойци, нелегално депортиране, умишлени офанзиви против цивилни, изнасилвания, разграбване или умишлени офанзиви против филантропични задачи или мироопазващи задачи. Използването на газ или на неразрешени от огромната част от света оръжия, които могат да причинят ненужни премеждия или да поразяват без разграничаване, като да вземем за пример касетъчните бомби, е също считано за военно закононарушение.
Произнасянето на присъди по този жанр закононарушения е от компетенциите на МНС. Тази интернационална пълномощия със седалище в Хага се зароди през 2002 година тъкмо, с цел да съди този вид закононарушения, както и закононарушенията против човечеството, геноцидите и напълно неотдавна и закононарушенията на експанзия.
Престъпленията против човечеството е разбиране, дефинирано на 8 август 1945 година в член 6 на основополагащия документ на Международния арбитражен съд в Нюрнберг. Това закононарушение се дефинира като ликвидиране, избиване, подчиняване, депортиране и всевъзможен различен нечовечен акт, осъществен против цивилно население преди или по време на войната, или пък като преследвания заради расистки или религиозни претекстове. Понятието бе основано пост фактум, с цел да бъдат съдени нацистките нарушители. После понятието бе записано в член 7 на Римския статут на МНС, който постановява, че закононарушенията против човечеството са такива дейности като убийството, изтребването, изнасилването, преследването и всевъзможни други нечовешки актове, осъществени в границите на повсеместна или систематична офанзива, подхваната против цялото цивилно население и със знанието на причинителя, че офанзивата е ориентирана против цивилното население.
Понятието геноцид е употребявано от юридическа позиция за първи път по време на процесите в Нюрнберг, с цел да се отбелязя изтребването на евреите. После то стана неделима част от интернационалното право през 1948 година по силата на Конвенцията на Организация на обединените нации за предварителна защита и наказването на закононарушението геноцид. В нея геноцидът е разказан като закононарушение, осъществено с желанието да се унищожи или изцяло, или отчасти национална, етническа, расова или религиозна група. Като един от последните образци за геноцид е клането в Сребреница, в което към 8000 мюсюлмани, мъже и момчета, бяха убити през 1995 година от сърбите в Босна. То бе прието като геноцид от МНС през 2007 година Бившите политически и военни водачи на сърбите в Босна - Радован Караджич и Ратко Младич - бяха наказани на пожизнен затвор.
Новото разбиране паралелно с трите гореспоменати е закононарушението на експанзия. През декември 2017 година 123 страни членки на МНС прибавиха това разбиране към компетенциите на трибунала. Това обвиняване значи признание на офанзива против суверенитета на една страна, осъществена от друга и то разрешава да бъдат съдени нейните ръководители. Престъплението на експанзия е планувано в статута на МНС, само че по този начин ѝ не е влизало в деяние поради политическия си темперамент.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ