Водолази от цял свят търсят 30 бурета, пълни с гвинеиХипотеза

Водолази от целия свят търсят 30 бурета, цялостни с гвинеи Хипотеза праща потъналия транспортен съд край българските крайбрежия
Морето край нашите крайбрежия неслучайно се назовава Негостоприемно. Разрази ли се стихия, тя е страховитата и унищожава кораби и моряшки животи. Потънали кораби от Античността, през Средновековието до най-новото време са намерили своя кей на дъното му.Преди три години една от най-мащабните експедиции по морска археология снима и изследва кораби от разнообразни столетия, които поради неналичието на О2 във водата наподобяват изцяло съхранени. Сред тях обаче не е именитият " Принц ".

Корабът, който е търсен повече от столетие, потопен на 14 ноември 1854 година край Балаклава на Кримския полуостров.Къде се намират в този момент останките му? Това към момента никой не съумял да открие и потвърди с безспорна сигурност. А за какво е толкоз търсен? Причината е в трийсетте бурета със златни гвинеи, предопределени за заплати на бойците от Съюза сред Турция, Британската Империя, Сардинското кралство Франция и Графство Насу против Русия по време на Кримската война. " Като се преизчисли цената на монетите през годините и се съпостави със сегашните курсове, се получава колосална сума. Крайната дума биха имали финансовите специалисти, само че цената в действителност е сериозна, изключително за родните мащаби " разяснява още преди години починалият проф. Божидар Димитров. Експертите обаче са по-точни -

цената на златото е над 2 милиарда $

Дали съкровището се намира някъде на морското дъно, дали гвинеите и сребърните монети не са разтоварени още в Истанбул, преди корабът да влезе в Черно море или пък са го разкрили болшевиките, само че са го скрили със комплицирани маньоври? Все още няма безапелационни отговори.А историята е следната. През 1854 година във водите на Темза е пусната на вода фрегатата " Принц ", който е съвременен за времето си кораб. Тялото му е от стомана със специфичен стандарт на качество, три мачти и парен витлов мотор, последното е огромна оригиналност. Точно витлото обаче ще се окаже причина за трагичната орис на кораба. Пускането му на вода съответствува с Кримската война, когато британското държавно управление наема над 200 търговски съда от частни компании, които употребява за транспорта на войската и мунициите си до Крим. Един от тези кораби е " Принц ". Той е претрупан с облекла и хранителни запаси за бойците, които се борят на полуострова. Както излиза наяве по-късно, на борда са и парите за заплатите им. На 8 ноември 1854 година, идващ от Цариград, " Принц " хвърля котва край град Балаклава, през днешния ден квартал на Севастопол. Между другото, в този момент градът е със специфичен статут след анексирането на Крим. На 14 ноември 1854 година, пет дни след акостирането на " Принц ",

над полуострова се разразил вихър с невижданадотогава мощ

Комендантът на дребното пристанище не разрешил на фрегатата да влезе в предпазения залив с претекст, че няма свободни места. Тогава капитанът на " Принц " Гудъл взема решение да излезе на по-голяма дълбочина, с цел да не се разбие в скалите на брега. Пускат дълбоководна котва, като се разчита на мощната корабна машина. Бурята обаче освен не стихва, само че и се ускорява. Единственият вид за избавление е да се отрежат и трите мачти и да се работи единствено с парния мотор. За злощастие такелажът (въжетата) на бизан-мачтата (най-задната трета мачта) попада на гребния винт и се навива, като най-после витлото и машината стопират. Единственият път на " Принц " е към скалистия бряг, а капитан Гудъл споделя на екипажа, че ориста на всеки е в личните му ръце, защото гибелта на кораба е въпрос на минути. Към 10 часа сутринта той се разрушава в скалите. През тази заран потъват и няколко други американски и английски кораби. В крайбрежните скали намират гибелта си 34 кораба и над 500 моряци. От целия екипаж на " Принц " се избавят единствено 6 матроси и един курсант.Краят на фрегатата обаче е началото на легендите, свързани с него и най-много на мистерията към златото. Вероятно и по това време корабът става " Черният принц ". От една страна той е оцветен в гарваново черно, от друга - бойците са останали без парите за пролятата кръв, от трета - Черното море си го е взело.Почти незабавно след края на Кримската война стартират и опитите да се открие кораба, естествено поради съкровището.Първи французите се пробват да открият " Черният Принц " през 1875 година Тогава е основан водолазният скафандър и във Франция е учредено огромно акционерно съдружие с огромен капитал. Френски водолази обхождат дъното на Балаклавския залив и всички подходи към него. Намерени са повече от 10 потънали кораба, само че " Черния принц " не е измежду тях. През 1889 година и норвежците пробват, само че безрезултатно. След това са италианците. Изобретателят на дълбоководния скафандър Джузепе Растучи възглавява експедиция през 1901 година Използват собствен дизайн на дълбоководен уред, който разрешава работна дълбочина от 70 метра. След няколко седмици търсене намират стоманен корпус на огромен транспортен съд. И до в този момент не се знае кой е този транспортен съд. Златото обаче го няма. През март 1923 година флотският инженер В. С. Языков съумял да провокира интереса на болшевишкото държавно управление към потъналото богатство и то основало ЭПРОН - експедиция за подводни роботи със особено предопределение. Проучването на залива продължава цяла година. В търсенето се включва и японската компания " Shinkai Kognossio Limited ", която подписва договорка със руското държавно управление,

в случай че откри златото, да разделят 60 на 40

Единствените находки са златен британски суверен и още четири златни монети - британска, френска и две турски. Японците стигат до разбиране, че англичаните, останали в Балаклава 8 месеца след урагана, са вдигнали бъчвите със злато още преди края на Кримската война.През октомври 1996 година океанологът Траян Траянов разгласява хипотезата си, че " Черния принц " може да е бил подхванат от Кримското течение и по-късно от главното черноморско южно течение, товарът може да е обезпечил нужната подемна мощ, тъй че, продънен и неуправляем, да е стигнал до нашите крайбрежия. Неговото съмнение не е лишено от учредения, още повече че през 2010 година екип от Департамента по подводна археология и на водолазния център " Аквамарин " в Украйна извади от дъното на Севастополския залив част от четирилопатен чугунен гребен винт.Така хипотезите са няколко - англичаните са извадили буретата още преди края на войната, златото е било разтоварено още в Истанбул, а най-конспиративната е, че болшевиките са намерили съкровището, а след това са се съгласили японци да го търсят, с цел да прикрият следите. Има и друга доктрина - че

златото е прикрито някъде сред Цариград и Балаклава, т.е. по нашите крайбрежия

Не е ясно и къде са останките на кораба. Възможно е да се намират край Каварна, до нос Емине или край  Синеморец поради течението в Черно море, което се върти назад на часовниковата стрелка.И по този начин мистерията остава, а легендите не престават да описват за ориста на " Черния принц " и да подклаждат фантазиите на търсачите на съкровища.