Водещ: Здравейте, отново в съботното утро. Да, днес е Борисовден,

Водещ: Здравейте, още веднъж в съботното утро. Да, през днешния ден е Борисовден, на 2 май. С наслаждение и почитание Ви представям вицепрезидента на Р България Илияна Йотова, към този момент в студиото на Българска национална телевизия.

Илияна Йотова: Добро утро на нашите фенове и цветущ празник на всички именици.

Водещ: Честито, да, цветущ имен ден на всички, които ще честват. Здравейте, г-жо Йотова и добре пристигнали при нас. Понеже от президентството, тъкмо преди месец, отправихте един апел, държавното управление да премисли строгостта на ограниченията и обществената изолираност и час по-скоро да даде отговор. Смятате ли, че ето на днешната дата към този момент има отговор за строгостта на ограниченията и генерално за отношението към обществената информация. Щабът към този момент е в нов формат, няма го ген. Мутафчийски, няма го проф. Кантарджиев и Ангел Кунчев. Т. е., най-малко обществено, на първа линия. Те не престават да работят.

Илияна Йотова: Доколкото разбирам, щаба продължава да го има.

Водещ: Разбира се.

Илияна Йотова: Само брифингите се анулират. И това поражда доста огромен въпрос. Според мен, беше почтено да се даде последна дума на ген. Мутафчийски. Все отново, всички ние живяхме месец и половина, всеки ден той беше в нашия дом, по един или различен метод. Очевидно беше прикрит.

Трябва да забележим, за какво? Дали в действителност напрежението, което се усещаше сред щаба и изпълнителната власт, и премиер-министър и ген. Мутафчийски, през последните дни, което витаеше във въздуха, фактически е стигнало някаква точка на шупване, или съображенията са други.

А що се отнася до по-важния въпрос, за строгостта на ограниченията, ние продължаваме да не знаем, като общество, какво ни чака. За този месец и половина ние слушахме всеки ден доста статистика, много внушения имаше за апокалипсис, боязън и стрес се насаждаше в българските жители, по всевъзможен метод. Няма да не помни онази прословута конференция за пожара в горите към Чернобил, която беше безусловно непредизвикана, в 23 часа...

Водещ: Среднощната, да.

Илияна Йотова: ...и която в една много изнервена и натоварена психически конюнктура беше безусловно ненужна. Така, че от сутринта, идвайки насам в малкия екран, получих най-малко няколко СМС-а от хора, които споделиха: Ех, най-сетне няма да ги има тези брифинги. Така или другояче, ние като българи, като общество, имаме потребност от отговорите, какво става.

Водещ: В някакъв смисъл, изчерпа ли се търпението, т.е. това може ли да бъде сигнал, че народът самичък, по този начин да се каже, си смъкна ограниченията?

Илияна Йотова: Ами, това, което чух сутринта, беше много неблаговиден пиар, видите ли имало към този момент повече отрицателни послания от страна на щаба, в сравнение с положителни. И това е доста мощно, и това е апропо доста недостойна и нечестна оценка за щаба. Защото той си свърши работата, изключително в първата седмица, когато фактически неговото оповестяване и брифингите имаха една цел и тя беше изпълнена, да не се паникьосват хората.

Защото ние не живеем на уединен остров, слушаме в целия свят какво става, към този момент имаше и първите инфектирани в България. Така, че в тези първи 10 дни той фактически свърши работата, за която беше основан.

Оттам нататък, тази непрекъсната статистика, няма да не помни в никакъв случай онази черна конференция на трима ръководители на национални лечебни заведения, които точно на Цветница излязоха да приказват за чували и трупове,
Вие разбирате, че тези хора не са го създали по лично предпочитание. Отнякъде има някакъв мотор, който ръководеше всичко това.

Но, както нормално стана, една доста обичана моя имитация има във футболните мачове, всичко ще стане ясно и разборът ще бъде изработен след последната съдийска свирка. Така, че на този стадий, толкоз.

Другото нещо, което обаче е по-тревожно, че този щаб не беше сменен навреме с нещо доста по-важно за всички нас, с един различен щаб, който да споделя, каква е икономическата обстановка сега в страната, какво ще вършим с безработицата.

Водещ: Е, преди малко това говорихме.

Илияна Йотова: Не беше доста безапелационна госпожа Сачева. Аз доста я почитам като човек, като експерт, само че явно има една преграда, която даже тя не може да прескочи.

А какви ще бъдат ограниченията? Ние продължаваме да нямаме тактика. Вижте, когато споделяме, че сега имаме една оповестена война от чужд зложелател, нали това факсимиле беше публикувано ужасно доста през миналите дни и седмици, една война допуска тактика и тактичност. Ние сега нямаме нито тактика, нито тактичност. И аз доста бих желала в идващите дни да видя един различен щаб, който ще каже, по какъв начин ще излезем от тази тежка социалноикономическа рецесия.

Водещ: Сега, г-жо Йотова, на мен не ми се желае да употребяваме тази реторика със съседите, Вашият комшия е насреща, Вие сте на „ Дондуков " 2, пък насреща е „ Дондуков " 1, пък моят съсед, пък Вашият съсед...

Илияна Йотова: А, тя в тази ситуация не е толкоз значима.

Водещ: Аз не желая да влизаме в такава реторика, в действителност, да разясняваме напрежение сред министър председател, сред президент, по-скоро друго да Ви запитвам. Какво от президентството, като действителни ограничения вземате?
Лесно е да се подлага на критика, елементарно е да кажете, ето няма тактика, занапред за стопански ограничения, занапред за възобновяване на стопанска система и безработица ще се приказва, а Вие какви хрумвания имате, каква е визията на
президентството?

Илияна Йотова: Въпросът Ви е доста погрешен, неакуратен и погрешен. Защото през цялото време президентът предложи няколко неща, които в последна сметка, по този начин или другояче, бяха изпълнени. Да, несъмнено, той
навреме беше получил своята рецензия, упреците, квалификациите, много нелицеприятни и много недостойни, в полза на истината. Но, по този начин или другояче, по-късно ставаше това, което той към този момент беше предначертал.

От една страна, последната рецензия към президента, от обръщението му преди няколко дни, то беше направено доста елегантно, доста интелигентно, през нашия пресцентър, за това, чие ние би трябвало да знаем, какви разходи се правят сега в страната, кой ги прави, от чие име ги прави, по какъв начин се купуват всички тези консумативи, кой заплаща за тях?

Задаваме ли си въпроса, дали лечебните заведения си купуват тези консумативи, отвън даренията, кой ще заплаща един ден за тях, кой издава тези фактури? Всъщност, това, което сподели президентът беше въпрос, той го изрече на глас, това, което се питаме всички ние, като български жители. Защото на следващия ден ние ще би трябвало да плащаме за тези неща, от нашите налози. И никой няма да има нищо срещу това да става, значимото е да има бистрота.

И постоянно използваме и другото факсимиле: Не би трябвало да има гуляй по време на чума. Това, което сподели президентът е, че не би трябвало да има обири по време на чума. И аз мисля, че той беше тук безусловно прав.

Водещ: Затова ли би трябвало обществен указател, по тази причина ли той прикани за обществен указател за средствата, употребявани в битката с КОВИД?

Илияна Йотова: Да, дали ще бъде указател... Всъщност, това недоразбиране и тези престрелки, както Вие казвате, сред двете страни на „ Дондуков ", пристигнаха от едно-единствено място и имат една-единствена
причина, ние продължаваме да нямаме полемика и спор в нашето лично общество, както за икономическите ограничения, по този начин и какво би трябвало да се прави с битката с безработицата. Ние нямаме даже и в сегашния миг полемика сред институциите, по какъв начин би трябвало да излезем от тази
изолираност.

Водещ: Г-жо, Йотова, Вие снемате доверието, пък викате, нямаме полемика, нямаме...

Илияна Йотова: Чакайте малко, ами тогава да си приказват с Народното събрание. В момента, в който Народното събрание гласоподава Закона за изключителното състояние, на Народното събрание му бяха отнети пълномощията, тях ги няма, тях никой не ги пита за нищо.

Защо не се обсъдят в този момент да вземем за пример програмата и ограниченията за излизане от изолираност? Как считате Вие, добре ли беше през вчерашния ден, когато преди обяд глобяваха за това, че не се носят маски на обществени места и в парковете, след обяд маските бяха анулирани?

Нали всички сме наясно, че заповедите на здравния министър, което е едно огромно неразбирателство в цялата тази рецесия, скърбя, че би трябвало да го кажа, имат период на валидност 3 часа? Това го няма в нито една европейска страна. Как може такова нещо? Не може непрестанно да ни изясняват по какъв начин не сме дисциплинирани, по какъв начин не сме като германците. Кой го споделя това нещо?

Този, който го твърди, значи, че не се е подредил на нито една опашка пред магазин за хранителни артикули, не е излизал от кабинета си, не е слизал от колите си.

Защото хората си съблюдаваха дистанцията. Да, различен е въпросът, какво ни коства всичко това, като хора, като жители, като индивиди, в случай че щете? Защото в тази геометрия, в която живеем месец и половина, това общество на отдалеченост метър и половина, несъмнено ще има и своите чисто душевен последици. Други ще бъдем.

Аз не го обичам това факсимиле, че на другия ден светът ще бъде различен. Ами, хайде като знаем, че на другия ден светът ще бъде различен, хайде да забележим, какво ще му бъде другото и по какъв начин ще се опитаме да влияем на това друго. Нали е ясно, че след един по-спокоен миг би трябвало да си зададем въпроса, добра ли ни е здравната система? Да, правилно е, че този въпрос би трябвало да го зададат всички страни в Европа, след всичко това, което видяхме и което се случи, и тяхната беззащитност. Но, хайде да си напомним, малко обратно във времето, тъй като ние не живеем от ден за ден, в случай че недай си Боже, се беше разразила повече болестта в България и зам.-министър Начева преди няколко месеци твърдеше, че час по-скоро би трябвало да се унищожават леглата в общинските лечебни заведения, самите общински лечебни заведения, по какъв начин щяхме да издържим на всичко това? Затова, когато се приказва за промяна в опазването на здравето, е необходим доста разсъдък, доста самообладание, не счетоводните сметки, лекарските сметки, сметките на пациентите, и тогава да се вземат решения.

Така, че по тази причина споделям, би трябвало ни тази полемика в обществото. Тя не е по силите нито единствено на изпълнителната власт, нито единствено на президентската институция, нито единствено на Народното събрание. Тя е по силите на всички нас, като общество. Това ни не разрешиха през този един месец.

Казаха ни: Вие сте неприятните, Вие излизате от огромните градове, Вие не сте дисциплинирани...

Чакайте малко, за какво би трябвало да унижаваме личната си нация, когато хората демонстрираха задоволително разсъдък и дисциплинираност. Да, постоянно ще има случаи, тях ги има по целия свят, само че не могат да се генерализират по този начин
нещата. Това са доста въпроси, които за този месец и половина, поради напрежението, поради уплахата, в случай че щете, някак си ги избягвахме, някак си си казвахме, това не е най-важното сега, само че те ще би трябвало да получат
своите отговори.

Водещ: Г-жо Йотова, в случай че желаете... да критикувате остро, в действителност, реакцията в държавното управление и щаба, на това, което се случи. Трябва признаем, несъмнено, че това е форсмажор, че никоя страна не може по никакъв метод да го предвижда...

Илияна Йотова: Безспорно сте прав.

Водещ: ...да го приготви. Но, става ли все по-реална заплахата от банкрути, да вземем за пример? Как мислите? Ще се овладее ли, ще успее ли да овладее страната?

Илияна Йотова: О, тя е безспорна. Защото даже в това отношение нямаме разговор. Аз доста деликатно слушах министър Сачева за прословутата мярка 60 на 40.

Първо, нали сме наясно, че не всеки може да се възползва от нея?

Второ, тя е по-скоро мярка за избавяне ненапълно на самите компании, само че тя не защищава от голямото количество безработни хора, които ще излязат на улицата, приказваме като митинг, просто няма да имат работа. И второ, знаете ли, не ми харесва методът, по който става всичко това.

Когато се събра към този момент министърът със обществените сътрудници и всички имаха опцията да кажат, работи ли, не работи ли тази мярка, знаете ли какво им споделиха от Министерски съвет, да, ние ще Ви чуем, ще чуем Вашите забележки и оферти, само че въпреки всичко това разпореждане към този момент е реалност и ние сме го дали на Европейската комисия за утвърждение.

Един тип, да, да, ние ще Ви чуем, обаче мачът към този момент е свирен. Така не може. Така не може, тъй като точно тези организации, работодатели, синдикати, най-добре могат да кажат, какво става сега в страната. Не може да седим единствено зад бюрата и да мислим, че сме взели най-хубавите ограничения.

И те не са най-хубавите ограничения, то това е видно. Освен това, трябваше малко по-диференциран метод, за едната мярка, за едните, които ще работи, в действителност 60 на 40, и за други, които няма по какъв начин да отговорят на тези критерии. Това са най-много дребните, фамилните компании, които, несъмнено, че ще има банкрути.

Трябва да си приказваме нещата в прав текст. Никой не обича, знаете ли, да оповестява неприятните вести. Но, колкото по-ясен и безапелационен е този разбор, толкоз, съгласно мен, ще бъдат и по-адекватни и ограниченията, които могат да се вземат.

След това, като приказваме за сътрудници, Вие казвате, да, само че Вие с изпълнителната власт не работите. Добре, хубаво, не работят с президентството, за какво не работят с кметовете?

Ние някак си ги забравихме в този месец и половина. И добре, че лудостта спря до това, да се изкъртят пейките, аз чаках идващото, да махнат и уличното осветяване, с цел да се опасяват хората от тъмното и да не излизат на улицата.

Защо кметовете не са слушани и в този момент?

Кой по-добре от тях знае, какво става на територията на дребната или на огромната община. Аз не си припомням, простете, в случай че съм го пропуснала, да се е събрало един път Сдружението на общините. т. е., локалната власт, на която ние толкоз доста сякаш държим, е изключена от този развой. На тях им се подрежда.

И, когато прочетат заповедите на здравния министър, които се сменят през 3 часа, можете да си визиите какво значи това за администрацията на една дребна община, хората са ошашавени напряко, какво да вършат. Затова приказвам, че когато липсва разговор в едно общество, то не е застраховано от неточности. Вие казвате, да работеше се под стрес, под в действителност едно напрежение, случваше ни се за първи път. Затова и аз в самото начало споделих, това беше първата ми реакция, добре беше, че се вкара изключително състояние, добре беше, че се направи този щаб, добре е, че Народното събрание се събра и узакони всичко това, въпреки че, знаете, законът беше поправен след ветото на президента. Но всяка една мярка има своя интервал и своя живот.

Оттам нататък би трябвало да има развиване, а не просто да зациклим на едно място, както се случи.

Водещ: Сега, в тази логичност на диалога, г-жо Йотова, позволявате ли ми един политически въпрос? Смятате ли, че цялата тази корона-криза, коронавирус-криза в България ще бъде като политически тест и лакмус
изобщо за ръководството на това държавно управление? Ако се окажа, че то се е справило, ГЕРБ, ще имат нов мандат, ще продължат, в случай че се окаже, че - не, няма да продължат?

Илияна Йотова: Знаете ли, това е въпрос, който сега въобще не ме интересува.

Водещ: Не е ли значим този въпрос?

Илияна Йотова: За мен той въобще не е значим. Това са доста далечни...

Водещ: Ако ген. Мутафчийски въпреки всичко се оправи добре и е претендент за президент на ГЕРБ, примерно?

Илияна Йотова: А, добре. Тогава ще има хубава акция, ще има конкуренция. Нека. Това са естествени демократични процеси. Но това в тази ситуация не е най-важното.

Какво от това, кой ще бъде в последна сметка министър-председател или президент, в случай че банкрутираме страната, какво от това? Ако хората нямат къде да работят, няма по какъв начин да вържат двата края?

Ние, нали осъзнаваме, че живеем, щем или нещем, в една много изменена обстановка към този момент?

Между другото, имаше и хубави неща. И тази взаимност сред хората, и доброволчеството, и даренията, и това, че се научихме да работим онлайн...

Водещ: Аплодисментите за лекарите.

Илияна Йотова: Вижте, казахте нещо доста значимо, аплодисментите за лекарите. Спомняте ли си, какво беше отношението на властта към лекарите единствено преди няколко месеца? Как ей по този начин си ги (...) ръководители
на лечебни заведения за потвърдени, недоказани неща?

Водещ: И за сестрите ли говорите също, пред Партийния дом?

Илияна Йотова: И за сестрите. Защото, държа да подчертая през днешния ден, аплодисментите в действителност са за лекарите, те не са овации за здравната ни система, още по-малко за управлението на Министерство на
опазването на здравето.

Водещ: Много забавна теза разви през вчерашния ден господин Радев, президентът, президентът господин Радев, поради 1 май, поради Деня на труда. Казва, нека да го изтъквам вярно, тогавашните юмруци през днешния ден държат смарт телефони и
изливат гнева си в обществените мрежи. Това е мощна рецензия, хубава метафора.

Илияна Йотова: Хубава метафора.

Водещ: Какъв апел, защо е това? За да излезем на улицата ли, за повече увереност ли, да не сме единствено в обществените мрежи? Ръката на труда да хване меча... какво е това?

Илияна Йотова: Аз в действителност откровено Ви предлагам и поисквам тук на това хубаво диванче да седи господин президентът. Отдавна считам и съм уверена, че е доста неприлично да се разясняват думите на държавния
глава. Това, което е мислил, той го е споделил. Ние сме задоволително рационални хора, като общество, дано всеки самичък да го премисли.

Но, в случай че би трябвало да създадем някаква връзка с предходния диалог, един от изводите и Вие мисля, че го засегнахте с предходния си събеседник, един от изводите, който може би би трябвало генерално да си създадем след всичко това, което ни се случи и той важи освен за България, това е в действителност, да се върне ролята на страната и да почитаме страната като организация, ние, като жители. Защото в един миг, когато ни се изсипа тази пандемия, този смут, кое беше първото нещо, което хората споделиха, какво прави страната, по какъв начин ще ни отбрани?

Държавата би трябвало да се върне там, където й е мястото, в опазването на здравето, в обществените политики, в отбраната, обществената, в образованието, в случай че щете. Така, че това е неприятната страна, която беше неприятният собственик, дайте пазара над всичко. Ето тази идеология, този демократизъм към този момент, с днешна дата, не устоя. Това са дълбоки процеси на смяна в едно общество, в обществата ни, изобщо, актуалните, които в случай че сме рационални хора, в случай че сме интелигенти хора, би трябвало да пренесем и върху българската реалност.

Водещ: Г-жо Йотова, прочетох на уеб страницата Ви, че благодарите на учителите и на учениците за сполучливото онлайн образование, за цифровото обучение в страната. Но ето, в този момент пък има и друга позиция, че то е малко
проформа, да се учи по този метод, и има и рецензии, че завършването цифрово е също минус.

Илияна Йотова: Ами, вижте, това бяха първите стъпки, преди този момент не се беше случвало. Но, знаете ли, методът, по който учат българските деца от много време се опитва с децата на българските фамилии, които живеят в чужбина. И би трябвало да се поучим от този, въпреки и не кой знае какъв брой огромен опит, тъй като дава своите положителни резултати.

Както едни деца, които живеят в чуждоезична среда, тези уроци са задоволителни, в случай че те се подобрят още повече, в случай че връзката стане още по-добра, ще прави работа и за българските деца. Разбира се, знаем, че това са изключителни условия, доста се надявам, че учителите ще бъдат по-снизходителни към децата и тези, които би трябвало да държат матури. Затова споделям, че животът ни, щем или нещем, той се трансформира.

Ние към този момент живеем в една изменена среда. Друг е въпросът, че би трябвало да я управляваме. Защото, вижте какъв брой вести се промъкнаха, по този начин апропо, през този месец и половина. Не им обърнахме внимание.

Ако щете даже тематиката за влизането на България в Еврозоната. Доколкото разбирам, в този момент по този начин и не успяхме да подадем писмото за участие, имаме единствено питане до Европейската централна банка, да ни даде последната оценка.

Но, какво се промени за този месец и половина? Нали чакахме публичното усещане за това, че ще влезем в Еврозоната? Изведнъж се оказа, че не чакаме публичното усещане. Второ, в този момент сега...

Водещ: Е, не, не, рецесията катализира този развой. Нали сподели министър председателят...

Илияна Йотова: Как го катализира?

Водещ: ...ако бяхме в Еврозоната, доста по-добре щеше да е за България.

Илияна Йотова: Във Вас, персонално, по какъв начин се катализира този развой?

Водещ: Не знам по какъв начин ми го катализира Еврозоната...

Илияна Йотова: Ами, и на мен не ми се катализира изключително, нали, изключително, когато живееш с 90 % от мисълта и човешката реакция е ориентирана към болестта и болестта.

Второ, в този момент сме на прага на един различен доста сериозен диалог, който също по този начин някак си го допираме, само че не живее в всекидневието ни. Говоря..., това е работа на първо място на институциите, има един голям спор сега, на европейско равнище. Аз не мога да намеря, къде е мястото на България, тъй като никой не ми споделя, къде е мястото на България и каква е нашата позиция?

Европа се раздели на две, по какъв начин да преодолее икономическата, финансовата, обществена рецесия.

Едните споделят, дайте ще използваме инструментите на към момента неприетата многогодишна финансова рамка, т. е., жестоко казано на европейския бюджет.

Само че, с цел да минем на този вид, това значи да се покачат вноските на държавите-членки към европейския бюджет. Ние, като страна, подготвени ли сме, това ли е нашата позиция или по-скоро сме в групата на Санчес, на Макрон, на Конте, които споделят, с цел да излезем от тази рецесия, тъй като фактически обстановката в тези страни е доста тежка, дайте да създадем огромни фондове „ Солидарност ", които или ще работят в някакъв избран интервал, или просто ще бъдат изсипани пари, както някой споделя, в страните от Южна Европа, дали това не е по-добрият вид?

Е, къде е нашата позиция? Защо ние би трябвало да чакаме непрестанно някой различен да взема решение вместо нас? Това са извънредно значими въпроси. Защото това не е някакво решение, което някой ще вземе в Брюксел, това е непосредствено решение, което ще удари в джоба на всеки българин, защото и в единия, и в другия случай ще би трябвало да се извадят пари. Затова споделям, че би трябвало да има полемика.

Водещ: Да, нека и този отговор, който и Вие задавате... 6 май, евролидерите ще намерят отговор, ще се разбере...

Илияна Йотова: Аз по-скоро се надявам, че срещата, която е планувана, към този момент онлайн, за юни месец, дай Боже нещата в действителност да са добре юни месец, ще бъде по-плодотворна, тъй като, и Вие сте водещ, човек, който това Ви е специалността, нали виждате по какъв начин се вършат тези видеоконферентни връзки сред водачите в Европа?

Когато го няма целият този ажиотаж на служителите, които би трябвало да им кажат, какво да приказват, когато не се организират най-интересните срещи в коридорите, на обедите, на вечерите, в кафенетата, където се договаря освен националният лобизъм, само че се вземат и значимите решения.

Водещ: Понеже, г-жо вицепрезидент, заговорихме за българите в чужбина, това Ви е идея на мандата, това Вие е нещо доста значимо във Вашата работа, ето, огромна част от тях се завърнаха, поради пандемита се върнаха в България. По-скоро е добра вест за Вас, по този начин ли, че българите се върнаха в България?

Илияна Йотова: Аз не зная, какъв брой ще можем да ги задържим, откакто отмине?

Водещ: Вече желали да се връщат назад.

Илияна Йотова: Ние не демонстрираме някои от репортажите, само че към този момент в Германия, във Франция, това, което виждаме, нови сезонни служащи, които идват да берат цветя или да берат ягоди, те са от България, от
Румъния, тъй че границите в това отношение не са затворени.

Да, ще има един миг, в който, уповавам се, доста от нашите сънародници ще предпочетат да останат в България, поради стабилността. Но, в случай че ние не им предложим нищо, в случай че не заздравим предприятията си, стопанската система си, те ще се върнат там, откъдето са пристигнали, това е несъмнено.

Защото, вижте каква информация получаваме последните дни, на европейско равнище, едни големи суми се употребяват в общественото пространство, от устата на огромните водачи в Европа, от Централната банка, едни милиарди тук, едни милиарди там...

Знаете ли, доста е по-лесно да приказваш за доста милиарди и е доста мъчно да приказваш за тези няколко стотин или няколко хиляди евро, които ще спасят едно малко дружество, но ще го спасят действително. Докато не стигнем на тази точка, а си приказваме единствено за огромните милиарди, все едно нищо не сме създали.

Водещ: Ако разрешите, във финала на диалога, политически въпроси виждам, въпреки че към този момент подкарахте тази тематика, питах Ви, какво ще се случи, какви са рецензиите, какви са тестванията против политическото ръководство на страната. Направо да Ви запитвам, гледате ли към втори мандат, да не го извъртам, напряко да Ви запитвам?

Илияна Йотова: Аз отново Ви споделих, изобщо не мислим за такива неща сега. По-скоро, желая да съм част от това национално самочувствие и от вярата, че даже в това ужасно предизвикателство, когато сме
обединени, когато сме рационални, когато търсим отговорите и забравим малко „ пижамната политика ", тъй като ние месец и половина свикнахме да бъдем по пижами, това е доста по-ценно, в сравнение с, кой ще ръководи
страната след една години или след две години.

Вижте, сега всички политици, които са на сцената и които се занимават с щабове, с рецесия, с ръководство и т. н., те подвигат рейтинга си.

Вижте един Конте, който беше един политик, много компромисен, сред две партии и т. н., сега е любим на италианците, 71 %.

Същото е във Франция, с президента Макрон. Ще има по-късно едно усмиряване, ще има едно отрезвяване и дано хората да вземат решение.

Аз си виждам в моята работа. Много съм удовлетворена от обстоятелството, че 250 уроци по български език отидоха за испаноговорящите страни, подарени персонално на нашия екип от проф. Венко Кънев, който за жалост умря от КОВИД19 във Франция, единствено преди 2 седмици, Царство му небесно.

Доволна съм от това, че едно младо момиче от Босилеград, на което аз преди няколко месеца дадох българско поданство, през днешния ден е на първа линия във ВМА и оказва помощ, към този момент като български жител. Това са едни дребни неща, които ме вършат доста по-щастлива и удовлетворена, в сравнение с прогнозите за политика, за постове.

Водещ: Последен въпрос Ви задавам. Понеже преполовихте мандата, нали 3 години минаха на „ Дондуков " 2, помним още популярни Ваши думи, популярна Ваша имитация: И най-малкото придвижване против Българска социалистическа партия, няма да
бъде простено.

Илияна Йотова: А, доста апелирам да бъда представена вярно, откакто сме в едно студио, най-малко да...

Водещ: Как беше? Така ли беше? Ами, 3 години, човек може да сбърка за 3 години? Става дума за президента Румен Радев. Спазва ли тази рекомендация Румен Радев?

Илияна Йотова: Коя рекомендация?

Водещ: И най-малкото придвижване против Българска социалистическа партия няма да му бъде простено.

Илияна Йотова: Нямаше думичката „ Българска социалистическа партия ", а против програмата, против концепциите ни, против това, с което ние спечелихме доверието на хората. Повече от 3 години по-късно, аз считам, че Румен Радев не е мръднал на
сантиметър от това, което обещаваше по време на акцията.

Водещ: Добре. Това е отговорът. Обещах това да е последният въпрос. Благодаря Ви, г-жо Йотова. Анализ на горещи тематики от нашия живот. Илияна Йотова, вицепрезидент на Р България в студиото на Националната телевизия.