Историята на фрагинга в американската армия
Воденето на група бойци по време на война е голяма отговорност и даже едно просто решение постоянно може да наклони везните към живота или гибелта за подчинените. Затова и има случаи, в които те вземат решение, че е по-добре да убият началника си, вместо да одобряват още заповеди от тях. Тези дейности се правят по разнообразни способи, като най-известният е фрагингът – убийството на шеф с граната.
Кайн убива Авел
Практиката бойци да убиват своите приятели не е нищо ново. В антични времена то е било наричано „ fratricide “ – от латинските думи frater „ брат “ и асимилираният корен на caedere „ да убия, да посека “) – т.е., „ братоубийство “. Докато на латински братоубийство значи убийството на нечий брат, в този подтекст се отнася до убийството на сътрудник боец. Може би най-известният образец е синът на Кир Велики, Камбиз II, който убива брат си Бардия.
Друг незабравим случай се случва в Османската империя, когато Мехмед III убива 19 свои братя и полубратя.
Има и образци за протести, в които екипажът на транспортен съд смъква своя капитан. Сред най-забележителните са тези на борда на Баунти и на съветския Потьомкин, на последния от които екипажът смъква своите офицери.
По-голямата част от тези случаи стават по време на войната във Виетнам, само че има сходни произшествия и преди този момент. По време на Мексиканско-американската война има голям брой опити за нападение върху живота на подполковник Бракстън Браг; до момента в който Браг е считан за воин по време на спора, някои от хората му сигурно не смятаха по този начин.
Франк Пърси Крозиер, английски бригаден военачалник, споделя историята на случай, който се случва по време на Първата международна война – съгласно историята, неизвестен сержант умира, когато боец пуска граната в панталоните му.
.
Войната във Виетнам не наподобява на нито един спор в американската история. Много бойци са призвани в армията на Съединени американски щати без да са сигурни какъв е смисълът на самата войната. В резултат на това моралът е невисок, борбите са рискови и случаите с офанзиви против началници стават все по-чести, изключително в армията и морската пехота. Те са осъществени най-вече с гранати, защото те са непроследими и не оставят след себе си никакви балистични доказателства.
Първите регистрирани случаи са през 1966 година и не престават по време на войната. През 1969 година редови войник Реджиналд Смит убива своя пълководец, първи лейтенант Робърт Роуелър, като хвърля граната в офиса му. Смит е оголен, откакто се хвали с постъпката си пред собствен сътрудник и е приет за отговорен и наказан на 40 години затвор. По-късно той е погубен от различен пандизчия.
През 1971 година лейтенант Томас А. Делуо и лейтенант Ричард Е. Харлан са убити, когато граната е хвърлена в офицерската стая на армейското летище Биен Хоа. Редник Били Дийн Смит е задържан и упрекнат в техните убийства, само че е оневинен през 1972 година
Заплахата още офанзиви промени метода, по който чиновниците работят във Виетнам. Употребата на опиати е постоянно срещана измежду бойците и доста офицери избират да подминат, вместо да рискуват да ядосат своите войски. Някои също по този начин избират да заобикалят по-опасни задачи, още веднъж с цел да не разстройват подчинените си.
Правителството на Съединени американски щати отговори на повишаването на случаите по няколко разнообразни метода. Достъпът до оръжия е стеснен и от 1971 година на множеството военни елементи към този момент не се дават гранати. Претърсени са и жилищата на бойците. Тези ограничения обаче не оказват помощ изключително за понижаване броя на случаите. Най-малкото тъй като във Виетнам има преуспяващ черен пазар, където елементарно можеха да се закупят оръжия.
Има и проблем със сдържаността на държавното управление да уведоми обществеността за това какъв брой неприятна е обстановката. Войниците постоянно резервират безмълвие по време на следствията и постоянно отхвърлят да издадат своите сътрудници, съзнавайки, че сходни офанзиви могат мъчно да се разграничат от дейностите на врага.
Инцидентите с фрагинг и общата липса на дисциплинираност във Виетнам оказват надълбоко въздействие върху бъдещето на американската войска. През 1973 година е взето решение за преустановяване на наборната военна работа, като за съществени аргументи се показват точно фрагингът и дисциплината.
Макар и рядко, към момента има такива произшествия. През 2005 година капитан Филип Еспозито и първи лейтенант Луис Алън бяха убити в Ирак, когато мина избухва в офиса на Еспозито. Сержантът, упрекнат в техните убийства, по-късно е оневинен.
Съвсем неотдавна се появиха истории за бойци, които нападат техните началници по време на съветската инвазия в Украйна. През март 2022 година украински публицист разгласява в обществените медии роман за съветски бойци, които се опълчват на своя пълководец и го прегазват с танка по-късно той почива от раните си.
