Земята си е била мокра по рождение
Водата покрива 70 % от земната повърхнина и е от решаващо значение за живота, какъвто го познаваме, само че по какъв начин се е стигнало до тук, е дълготраен теоретичен спор.
Пъзелът е една стъпка по-близо до решение, откакто френски екип заяви в списание Science, че е открил кои галактически скали са виновни за съществуването на водата и допуска, че водата на нашата планета е тук от основаването й.
Космическият химик Лоре Пиани, която управлява проучването, споделя пред AFP, че констатациите опонират на публикуваната доктрина, съгласно която водата е била донесена на в началото сухата Земя от далечни комети или метеорити.
Според ранните модели за това по какъв начин е зародила Слънчевата система, огромните дискове от газ и прахуляк, които се вихрят към Слънцето и в последна сметка образуват вътрешните планети, са прекомерно горещи, с цел да поддържат лед.
Това би обяснило безплодните условия на Меркурий, Венера и Марс, само че не и нашата синя планета, с нейните големи океани, влажна атмосфера и добре хидратирана геология.
Следователно учените теоретизираха, че водата идва по-късно и основните обвинени са астероиди, известни като карбонови хондрити, които са богати на хидрогенни минерали. Проблемът обаче беше, че химичният им състав не подхожда навръх скалите на нашата планета.
Въглеродните хондрити също се образуват във външната Слънчева система, което прави по-малко евентуално те да са попаднали на ранната Земя.
Друга група астероиди, наречени енстатит хондрити, са доста по-близки химически до съществуващи скали на Земята, съдържащи сходни изотопи О2, исполин и калций. Това демонстрира, че са били градивни детайли на Земята и другите вътрешни планети.
Тъй като тези скали са се образували покрай Слънцето, се е предполагало, че са прекомерно сухи, с цел да съставляват източник на богатите резервоари от вода на Земята.
За да ревизират дали това в действителност е правилно, Пиани и нейните сътрудници от Center de Recherches Petrographiques et Geochimiques (CRPG, CNRS / Universite de Lorraine) употребяват техника, наречена масспектрометрия, с цел да мерят наличието на водород в 13 енстатит хондрити.
Скалите към този момент са много редки и съставляват единствено към два % от известните астероиди в сбирките и е мъчно да бъдат открити в девствени, незамърсени положения.
Екипът открива, че скалите съдържат задоволително водород в тях, с цел да обезпечат на Земята най-малко три пъти по-голяма водна маса от нейните океани – и евентуално доста повече.
Те мерят също два изотопа на водород, защото техният условен дял е доста друг от един небесен обект до различен.
„ Установихме, че водородният изотопен състав на енстатит хондритите е сходен на този на водата, съхранявана в земната тога “, споделя Пиани.
Беше открито, че изотопният състав на океаните е съчетаем със примес, съдържаща 95 % вода от енстатит хондрити – доказателство, че те са виновни за по-голямата част от земната вода.
Освен това създателите откриват, че азотните изотопи от енстатит хондритите са сходни на земните – и допускат, че тези скали са източник и на най-богатия съставен елемент на нашата атмосфера.
Пиани прибавя, че проучванията не изключват по-късното прибавяне на вода и от други източници, като комети, само че сочат, че енстатит хондритите са съдействали доста за водния бюджет на Земята по времето, когато планетата се е образувала.
Изследването „ внася решителен и грациозен детайл в този пъзел “ написа в съпътстваща редакция Ан Песеле, планетарен академик, един от последователите на тезата, че нашата планета е мокра от основаването си.
