Оазисът Сиуа: Няма друго такова място
" Влюбих се. Толкова доста вода посред пустинята - това е същинско знамение ": оазисът Сиуа в Египет притегля бегълци от цивилизацията и фенове на изумителната природа там
Оазисът Сиуа - до там от Кайро се пътува десетина часа. Той се намира покрай границата с Либия и притегля фенове на природата и бегълци от цивилизацията. Сладководни извори, соленоводни езера, палми с фурми - това място в Египет е неповторимо.
Снимка: iStock by Getty Images Фурмите на Сиуа
21-годишният Ахмед се e качил необут на една палма и тръска фурми на опънатия найлон в подножието. Неговите другари долу сортират фурмите, изхвърлят гнилите, а положителните подреждат в кошове.
" Не знаем какъв брой ще оберем през днешния ден. Обикновено за един ден съумяваме да съберем звук, звук и половина. Работим от седем сутринта до седем вечерта ", споделя Ахмед.
Фурмите в оазиса Сиуа се берат в месеците от септември до декември. Оазисът е доста прочут с тези сладки плодове. Високото им качество се дължи на изключително положителните условия, в които виреят палмите, изяснява младият берач.
" През лятото е доста горещо, а водата ни е доста добра. Затова нашите фурми са толкоз сладки ", споделя Ахмед.
Сиуа се отличава и с още нещо: локалните хора не са араби, а бербери. Произхождат от племена, които в началото са били разселени в Мароко и Алжир. Музиката, която слушат Ахмед и приятелите му, до момента в който берат фурми, също звучи друго от египетската.
Оазисът се простира на към 100 квадратни километра и e рехаво обитаем. Затова пък притегля доста туристи. В тюркоазените води на дребното езерце в този ден се къпят няколко дами и мъже. Водата в това езеро е даже по-солена от тази в Червено море - в покрайнините на Сиуа се добива сол.
Чилийката Карен преди малко е излязла от езерото и се плакне от солта, полепнала по тялото ѝ. Както и доста други туристи, Карен счита да посети и някой от многочислените сладководни извори в оазиса. Тук е и Елена от Италия, която се e разположила на една скамейка на припек. 25-годишната жена е пристигнала в Сиуа преди няколко дни дружно със своя другар.
" Влюбих се в Сиуа. Толкова доста вода посред пустинята - това е същинско знамение. Ние двамата участваме тук в план за залесяване. Аз съм приключила биология и се усещам чудесно на това място. "
Преди да стартират залесяването, Елена и нейният другар изкарват няколко дни в един къмпинг. Малките дървени бунгала са ситуирани към сладководните извори. Буйната растителност обезпечава приятна сянка. На едно неподготвено барче двама младежи оферират прясно изцеден плодов сок. Единственият минус тук: интернетът не работи добре. Но за Елена това не е проблем: " В общото помещение има интернет. След закуска са включвам за малко, само че другояче е супер да се чувстваш свободен ".
Снимка: iStock by Getty Images
Младата биоложка ще остане в Сиуа цялостен месец: девствена природа и фурми на стомах. " Имат усет на мед - супер сладки и апетитни ", споделя Елена.
На няколко километра от там дами се трудят в огромно хале. Те разнасят кошовете с фурми, сортират ги и ги опаковат. Повечето носят фереджета - локалните хора са по-скоро консервативни. Една от дамите на име Хода изяснява: " Тук, в Сиуа, подготвяме фурмите по най-различен метод: като сок, като омлет или в кейк. Фурмите пасват на всичко ".
Редом с нея работи и Виам Махмуд, която е родом от Кайро, само че живее в оазиса към този момент три години. Жената изяснява, че фурмите в халето не са предопределени единствено за продажба.
" Хората тук не мислят по този метод "
" Най-редките сортове фурми хората пазят за гостите си - като знак за гостолюбие. Традицията повелява, че на госта би трябвало да се предложи най-ценното, което имаш. Тези редки сортове не ги продаваме. Ще си кажете, че като са толкоз редки, несъмнено могат да се продадат на добра цена. Но хората тук не мислят по този метод ", изяснява Виам.
А нейният сътрудник Махмуд Ахмед Адул прибавя, че от много време тук във всеки дом има фурми. " Като нямаш самун у дома, ядеш фурми със зехтин. За нас фурмите са главната храна и основният извор на приходи. "
Местен мъж на име Мохамед налива прясно мляко в един миксер и прибавя няколко фурми. Почти всяка вечер той сервира на гостите шейкове от фурми. Когато слънцето стартира да залязва, локалните хора и туристите се събират край езерото, а Мохамед е подготвен с шейковете в своята дървена барачка.
" Нашите фурми са фамозни. Навремето хората единствено ги ядяха, само че след това се сетихме, че можем да вършим от тях и питиета. Наричаме напитката " мляко от фурми ", само че в последно време към този момент я продаваме като енергийна напитка - по този начин върви по-добре ", споделя Мохамед.
С чаши с шейкове и сокове в ръце хората се разполагат по столчетата и килимчетата. Малко по-късно небосклонът се обагря в пурпурни цветове. Залезът въодушевява група бразилски туристи, които подхващат еуфоричен танц край брега на езерото. Сиуа е апогеят на едноседмичното им странствуване из Египет, споделя Лара от Сао Паоло. " Тук ужасно ми хареса, а интернетът въобще не ми липсваше. Тотално изключихме от всекидневния си живот. Това възприятие е прелестно ", споделя дамата.
Снимка: iStock by Getty Images
Оазисът Сиуа - до там от Кайро се пътува десетина часа. Той се намира покрай границата с Либия и притегля фенове на природата и бегълци от цивилизацията. Сладководни извори, соленоводни езера, палми с фурми - това място в Египет е неповторимо.
Снимка: iStock by Getty Images Фурмите на Сиуа 21-годишният Ахмед се e качил необут на една палма и тръска фурми на опънатия найлон в подножието. Неговите другари долу сортират фурмите, изхвърлят гнилите, а положителните подреждат в кошове.
" Не знаем какъв брой ще оберем през днешния ден. Обикновено за един ден съумяваме да съберем звук, звук и половина. Работим от седем сутринта до седем вечерта ", споделя Ахмед.
Фурмите в оазиса Сиуа се берат в месеците от септември до декември. Оазисът е доста прочут с тези сладки плодове. Високото им качество се дължи на изключително положителните условия, в които виреят палмите, изяснява младият берач.
" През лятото е доста горещо, а водата ни е доста добра. Затова нашите фурми са толкоз сладки ", споделя Ахмед.
Сиуа се отличава и с още нещо: локалните хора не са араби, а бербери. Произхождат от племена, които в началото са били разселени в Мароко и Алжир. Музиката, която слушат Ахмед и приятелите му, до момента в който берат фурми, също звучи друго от египетската.
Оазисът се простира на към 100 квадратни километра и e рехаво обитаем. Затова пък притегля доста туристи. В тюркоазените води на дребното езерце в този ден се къпят няколко дами и мъже. Водата в това езеро е даже по-солена от тази в Червено море - в покрайнините на Сиуа се добива сол.
Чилийката Карен преди малко е излязла от езерото и се плакне от солта, полепнала по тялото ѝ. Както и доста други туристи, Карен счита да посети и някой от многочислените сладководни извори в оазиса. Тук е и Елена от Италия, която се e разположила на една скамейка на припек. 25-годишната жена е пристигнала в Сиуа преди няколко дни дружно със своя другар.
" Влюбих се в Сиуа. Толкова доста вода посред пустинята - това е същинско знамение. Ние двамата участваме тук в план за залесяване. Аз съм приключила биология и се усещам чудесно на това място. "
Преди да стартират залесяването, Елена и нейният другар изкарват няколко дни в един къмпинг. Малките дървени бунгала са ситуирани към сладководните извори. Буйната растителност обезпечава приятна сянка. На едно неподготвено барче двама младежи оферират прясно изцеден плодов сок. Единственият минус тук: интернетът не работи добре. Но за Елена това не е проблем: " В общото помещение има интернет. След закуска са включвам за малко, само че другояче е супер да се чувстваш свободен ".
Снимка: iStock by Getty Images Младата биоложка ще остане в Сиуа цялостен месец: девствена природа и фурми на стомах. " Имат усет на мед - супер сладки и апетитни ", споделя Елена.
На няколко километра от там дами се трудят в огромно хале. Те разнасят кошовете с фурми, сортират ги и ги опаковат. Повечето носят фереджета - локалните хора са по-скоро консервативни. Една от дамите на име Хода изяснява: " Тук, в Сиуа, подготвяме фурмите по най-различен метод: като сок, като омлет или в кейк. Фурмите пасват на всичко ".
Редом с нея работи и Виам Махмуд, която е родом от Кайро, само че живее в оазиса към този момент три години. Жената изяснява, че фурмите в халето не са предопределени единствено за продажба.
" Хората тук не мислят по този метод "
" Най-редките сортове фурми хората пазят за гостите си - като знак за гостолюбие. Традицията повелява, че на госта би трябвало да се предложи най-ценното, което имаш. Тези редки сортове не ги продаваме. Ще си кажете, че като са толкоз редки, несъмнено могат да се продадат на добра цена. Но хората тук не мислят по този метод ", изяснява Виам.
А нейният сътрудник Махмуд Ахмед Адул прибавя, че от много време тук във всеки дом има фурми. " Като нямаш самун у дома, ядеш фурми със зехтин. За нас фурмите са главната храна и основният извор на приходи. "
Местен мъж на име Мохамед налива прясно мляко в един миксер и прибавя няколко фурми. Почти всяка вечер той сервира на гостите шейкове от фурми. Когато слънцето стартира да залязва, локалните хора и туристите се събират край езерото, а Мохамед е подготвен с шейковете в своята дървена барачка.
" Нашите фурми са фамозни. Навремето хората единствено ги ядяха, само че след това се сетихме, че можем да вършим от тях и питиета. Наричаме напитката " мляко от фурми ", само че в последно време към този момент я продаваме като енергийна напитка - по този начин върви по-добре ", споделя Мохамед.
С чаши с шейкове и сокове в ръце хората се разполагат по столчетата и килимчетата. Малко по-късно небосклонът се обагря в пурпурни цветове. Залезът въодушевява група бразилски туристи, които подхващат еуфоричен танц край брега на езерото. Сиуа е апогеят на едноседмичното им странствуване из Египет, споделя Лара от Сао Паоло. " Тук ужасно ми хареса, а интернетът въобще не ми липсваше. Тотално изключихме от всекидневния си живот. Това възприятие е прелестно ", споделя дамата.
Снимка: iStock by Getty Images Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ