Отлагат влизането в сила на спорния Закон за горивата
Влизането в действие на противоречивият закон за горивата ще бъде отсрочено с шест месеца. Това заяви министърът на стопанската система Емил Караниколов след съвещание на държавното управление, синдикатите и работодателските организации. Караниколов ще направи това предложение на тазседмичното съвещание на Министерския съвет.
Браншова организация към този момент разгласи, че стартира митинги против норматива, защото съгласно тях той е лобистки и е в интерес на огромните петролни компании. По образец от Франция недоволстващите ще носят жълти жилетки.
На собствен ред омбудсманът Мая Манолова сезира Конституционния съд поради наредбите в закона.
Общественият бранител е безапелационен, че те освен нанасят тежък удар върху дребните търговци и превозвачи на горива, само че са и удар против българските жители в качеството им на консуматори, защото банкрутът на дребните бензиностанции ще докара до ограничение на конкуренцията и усилването на монополизма.
"В закона са заложени непостижими условия за висок уставен капитал - 20 000 лева за дребна бензиностанция, 1 млн. лева за условно наречения "търговец на едро “, неуместни условия за величина на складовете, за съдържимост на съдовете, за брой бутилки за полутечен газ. Това е закон, който притиска в ъгъла дребните търговци на горива ", е позицията на омбудсмана.
В жалбата си до Конституционен съд Манолова написа, че "с слагането на мъчно изпълними и несъразмерно високи във финансово изражение прагове и условия под формата на рестрикции при административното контролиране на дейностите, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, законодателят на процедура лимитира кръга от стопански субекти, които могат да правят тези действия и по подобен метод „ естествено “ се основават условия за ограничение на конкуренцията и за монополизъм ".
Манолова е безапелационна, че измененията ще доведат до нарастване на цената на горивата, както и че ще се затрудни достъпа на българските жители в дребните и отдалечени обитаеми места, защото огромните вериги нямат стопански интерес да вършат там свои обекти.
Новите разпореждания трябваше да влязат в действие от 29 януари, а осъществяването е поверено напълно на министъра на стопанската система. От тази дата всички петролни компании следваше да минат през регистрация в икономическото ведомство. За задачата в средата на декември предходната година бе основано профилирано звено - дирекция "Регулиране на стопански действия ".
За да бъдат включени в регистъра, е належащо компаниите да дават отговор на избрани условия. Например притежателите на данъчни хранилища да имат уставен капитал в размер на 1 млн. лева, а търговците на дребно - 20 хиляди лв.. Това бе един от противоречивите моменти, който активизира митингите на дребни играчи на пазара. Според покровителите на тези текстове обаче тъкмо регистрационният режим ще пресече сивата стопанска система и ще върне в хазната 1 милиард лв..
Отделно, фирмите са принудени да дават обезпечения, които да се употребяват за погасяване на техни задължения към страната при положение на неплатежоспособност или банкрут. Петстотин хиляди лв. ще е обезпечението за търговия на едро с петролни артикули и газ. Също толкоз ще е то и за предпазване на горива отвън данъчни хранилища. За търговия на дребно ще се желаят 20 хиляди лв.. Такава ще е сумата и при компаниите за пълнене на бутилки с полутечен газ. А за дистрибуцията на газ в бутилки - 100 хиляди лв..
Изискванията за даване на банкови гаранции разделиха най-сериозно сектора, а оттова и политиците. Напрежение породи при "Обединените патриоти ". От НФСБ на Валери Симеонов акцентираха, че въпросните обезпечения може да са финансова тежест и в последна сметка да доведат до централизация в бизнеса с горива и недопускане на дребните компании до пазара. Хората на Симеонов предупреждаваха също по този начин, че това е нарушаване на разпоредбите на Европейския съюз и може да се стигне до наказателна процедура за страната.
Браншова организация към този момент разгласи, че стартира митинги против норматива, защото съгласно тях той е лобистки и е в интерес на огромните петролни компании. По образец от Франция недоволстващите ще носят жълти жилетки.
На собствен ред омбудсманът Мая Манолова сезира Конституционния съд поради наредбите в закона.
Общественият бранител е безапелационен, че те освен нанасят тежък удар върху дребните търговци и превозвачи на горива, само че са и удар против българските жители в качеството им на консуматори, защото банкрутът на дребните бензиностанции ще докара до ограничение на конкуренцията и усилването на монополизма.
"В закона са заложени непостижими условия за висок уставен капитал - 20 000 лева за дребна бензиностанция, 1 млн. лева за условно наречения "търговец на едро “, неуместни условия за величина на складовете, за съдържимост на съдовете, за брой бутилки за полутечен газ. Това е закон, който притиска в ъгъла дребните търговци на горива ", е позицията на омбудсмана.
В жалбата си до Конституционен съд Манолова написа, че "с слагането на мъчно изпълними и несъразмерно високи във финансово изражение прагове и условия под формата на рестрикции при административното контролиране на дейностите, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис, законодателят на процедура лимитира кръга от стопански субекти, които могат да правят тези действия и по подобен метод „ естествено “ се основават условия за ограничение на конкуренцията и за монополизъм ".
Манолова е безапелационна, че измененията ще доведат до нарастване на цената на горивата, както и че ще се затрудни достъпа на българските жители в дребните и отдалечени обитаеми места, защото огромните вериги нямат стопански интерес да вършат там свои обекти.
Новите разпореждания трябваше да влязат в действие от 29 януари, а осъществяването е поверено напълно на министъра на стопанската система. От тази дата всички петролни компании следваше да минат през регистрация в икономическото ведомство. За задачата в средата на декември предходната година бе основано профилирано звено - дирекция "Регулиране на стопански действия ".
За да бъдат включени в регистъра, е належащо компаниите да дават отговор на избрани условия. Например притежателите на данъчни хранилища да имат уставен капитал в размер на 1 млн. лева, а търговците на дребно - 20 хиляди лв.. Това бе един от противоречивите моменти, който активизира митингите на дребни играчи на пазара. Според покровителите на тези текстове обаче тъкмо регистрационният режим ще пресече сивата стопанска система и ще върне в хазната 1 милиард лв..
Отделно, фирмите са принудени да дават обезпечения, които да се употребяват за погасяване на техни задължения към страната при положение на неплатежоспособност или банкрут. Петстотин хиляди лв. ще е обезпечението за търговия на едро с петролни артикули и газ. Също толкоз ще е то и за предпазване на горива отвън данъчни хранилища. За търговия на дребно ще се желаят 20 хиляди лв.. Такава ще е сумата и при компаниите за пълнене на бутилки с полутечен газ. А за дистрибуцията на газ в бутилки - 100 хиляди лв..
Изискванията за даване на банкови гаранции разделиха най-сериозно сектора, а оттова и политиците. Напрежение породи при "Обединените патриоти ". От НФСБ на Валери Симеонов акцентираха, че въпросните обезпечения може да са финансова тежест и в последна сметка да доведат до централизация в бизнеса с горива и недопускане на дребните компании до пазара. Хората на Симеонов предупреждаваха също по този начин, че това е нарушаване на разпоредбите на Европейския съюз и може да се стигне до наказателна процедура за страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ