600 млн. лв., които се преляха от 5G към държавна интернет мрежа
Властта смени тотално полето на вложения в бранша в Плана за възобновяване. Половината пари отиват за държавна мрежа, останалите - за бърз интернет в отдалечените общини. Телекомите, разумно, одобряват остро смяната.
Когато става въпрос за 600 млн. лева, които през днешния ден ги имаш, а на следващия ден не, прекарването няма по какъв начин да е прелестно. Изпаряването на милионната опция е действителна преживелица за телекомите, които в първия вид на Плана за възобновяване щяха да развият 5G мрежите си с огромната част от сумата. Но новото държавно управление, без анонс и полемика, промени изоснови разпределението. Сега с половината пари страната ще усъвършенства личните си интернет мрежа и киберсигурност. По-спорен е въпросът с втората половина. Парите, в резюме, ще отидат за бърз интернет към дребните села. Без разбор къде има смисъл, с риск да не се случи поради стотици публични поръчки и въпросителни кой след това ще употребява и поддържа мрежата. Промяната към този момент е сигурна, тъй като проектът получи най-важното утвърждение от Брюксел. Затова значимият въпрос за бъдещето е по какъв начин да се върне разговорът и доверието сред властта и трите огромни оператора. И дали новият вид е осъществим, или България ще изпусне солидна сума за усъвършенстване на телеком свързаността.
Едрите промени
В новия проект парите са с съвсем 50 млн. лева по-малко - 632 млн. лева вместо 680 млн. лева в предходната версия. За държавната интернет мрежа, която е със мощно остаряло съоръжение и не доближава до всички общини, са отделени 317 млн. лева Останалите 315 млн. лева са за високоскоростен интернет в едва обитаемоте региони.
Накратко, властта в този момент поставя акцент върху своите потребности, до момента в който в първия вид фокусът беше за 5G мрежа по автомагистралите. Тук контрааргументът на създателите на новия проект е, че там по този начин или другояче има комерсиална логичност да се влага. Но " дяволчето " е заровено в необявения от предходното държавно управление ангажимент към телекомите: не ползвате китайско съоръжение (за задачите на сигурността), а ние ще ви дофинансираме по-скъпата различна техника. Сега това обезщетение изчезва.
Реклама
Държавната интернет мрежа - или " Единната електронна съобщителна мрежа " (ЕЕСМ), обезпечава интернет на половината общини в България, само че е в неприятно положение. Мрежата доближава до 129 от 265 общини, а от тези 129 единствено в 80 има интензивно съоръжение (но старо) и надлежно опция за висока скорост до крайната точка.
Сега задачата ще е да бъдат покрити всички общини, потенциалът на транспорт да бъде повишен 400 пъти, да бъде закупено интензивно съоръжение, както и да бъде построен авариен предпазен интернет възел поради държавната сигурност. В същата сума влиза и свързването на гранични пунктове и академични центрове, където има потребност от голям потенциал, само че няма комерсиална полза от построяването на подобен.
Защо се прави
Посочените в документа причини на Министерството на електронното ръководство (МЕУ) е държавната администрация да се цифровизира и да може да се оправя с DDoS офанзиви, от каквито България е залята от няколко месеца насам. А без мрежата електронното ръководство, поради което бе основано и цяло министерство, ще си остане единствено на доктрина. Сега огромна част от администрацията разчита на частни снабдители за интернет, а операторите нямат търговски интерес към това да дават огромен потенциал в дребните общини.
Според телекомите изваждането на директните пари за 5G е проблем, тъй като това е приоритет на Европейския съюз. Андреана Атанасова, ръководител на управителния съвет на " Алианс на софтуерната промишленост " (АТИ), в който влизат и трите оператора - БТК, А1 и " Йеттел ", разяснява пред " Капитал ", че помощ за 5G мрежата има и в проектите на Гърция и Италия. Алиансът е изпратил протестно писмо към Кирил Петков и отрасловите министри, само че не е получил писмен отговор. Операторите ще се извърнат и към Европейската комисия (ЕК).
Реклама
Позицията на телекомите допуска, че до момента Европейска комисия не е имала проблем с предходния план. Тук информацията е спорна - съгласно едни източници не е имало никакви отрицателни мнения на Брюксел по първия вид, до момента в който съгласно други това е било държавна помощ, сложна за разрешаване. Още при редакциите " Пеканов " да вземем за пример са били отстранени 55 млн. ваучера за 5G за къси проби на мрежата от клиенти, лечебни заведения и учебни заведения. После са отрязани и 60 млн. лева за покриването на 1000 базови станции със солари с мотивацията, че тази инвестиция сама ще се възвърне на телекомите.
Какво вирее на село
Втората част на плана планува нов опит на страната да обезпечи високоскоростен интернет в дребните обитаеми места, стъпвайки върху държавната мрежа. Планът допуска обезпечаване на опция за бърз интернет до 350 хиляди души. Правителството счита, че връзването на селата и дребните градове ще се случи посредством локалните снабдители, а не посредством огромните телекоми. Но тук въпросите са многочислени: от неуспеха на първия опит, през по какъв начин ще се провежда тази разпокъсана задача и кой ще " копае " оптични кабели на село до кой ще ги употребява.
" За да потвърдим кое е " бяла зона " съгласно дефинициите на Европейска комисия за широколентов достъп, стъпваме на формалната статистика, водена от годишния въпросник на КРС към мрежовите оператори. Така попадаме на градове и общини като Каварна, Балчик, Бяла Слатина, Червен бряг, Ракитово, Котел, Луковит, Мадан, Пирдоп и други, където регистрираните скоростите до крайния клиент са под 100 мегабита, а тук-там и под 30 мегабита в секунда ", разяснява пред " Капитал " Дилян Берковски, зам.-министър на превоза, който дава отговор за втората част от проекта.
Той прибавя, че поради пропуски в статистиката още този месец ще бъдат изпратени анкетни карти тук-там, а след това ще бъдат направени и на практика проби на скоростта. Това е един от проблемите в статистиката на КРС - тя мери междинната скорост на крайния консуматор, само че не взима поради какъв е действителният потенциал.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инвестиции 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Икономика 1 Икономика 2 Политика 3 Войната в Украйна Реклама
В отговор на въпрос от " Капитал " дали телекомите проявят интерес към присъединяване в построяването на мрежа към едва обитаемоте региони Андреана Атанасова от АТИ разяснява, че " от модифицирания проект не излиза наяве кои са " новите планове ", кои са едва обитаеми места, в които ще се дава опция за създаване на съгласуваност, какви ще са изискванията за даване на инфраструктурата и има ли търсене от страна на потребителите в тези места ".
Има и неизясненост по какъв начин ще се употребява построената мрежа и на каква цена. Планът е да е при равни условия, само че без елементи. И какво става, в случай че телеком направи своя мрежа, защото за съперник ще има компания с държавна помощ. Ключов е и въпросът по какъв начин страната ще провежда построяването и поддържането на мрежата си. Сега страната употребява личното си сдружение " Съобщително строителство и възобновяване ". С новия план евентуално ще се роди следващият инхаус - без търг и потвърден потенциал задачата ще се разпредели служебно. Извън това в този момент за сходни държавни задания се изисква допуск до класифицирана информация, което пък стеснява конкуренцията измежду частните реализатори до малко едноцифрено число.
Правителството приема и опцията тук-там покриването на едва обитаеми региони да става посредством 5G и отваря вратата на огромните телекоми да употребяват държавната инфраструктура, с цел да включат станциите си. Въпросът е дали операторите биха имали интерес към прилагане на държавната мрежа.
Андреана Атанасова от АТИ споделя, че казусът не е в собствеността, а в това, че " плануваната рационализация на държавната мрежа е надалеч от актуалните стандарти за изгражданите оптични мрежи за транспорт ".
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Когато става въпрос за 600 млн. лева, които през днешния ден ги имаш, а на следващия ден не, прекарването няма по какъв начин да е прелестно. Изпаряването на милионната опция е действителна преживелица за телекомите, които в първия вид на Плана за възобновяване щяха да развият 5G мрежите си с огромната част от сумата. Но новото държавно управление, без анонс и полемика, промени изоснови разпределението. Сега с половината пари страната ще усъвършенства личните си интернет мрежа и киберсигурност. По-спорен е въпросът с втората половина. Парите, в резюме, ще отидат за бърз интернет към дребните села. Без разбор къде има смисъл, с риск да не се случи поради стотици публични поръчки и въпросителни кой след това ще употребява и поддържа мрежата. Промяната към този момент е сигурна, тъй като проектът получи най-важното утвърждение от Брюксел. Затова значимият въпрос за бъдещето е по какъв начин да се върне разговорът и доверието сред властта и трите огромни оператора. И дали новият вид е осъществим, или България ще изпусне солидна сума за усъвършенстване на телеком свързаността.
Едрите промени
В новия проект парите са с съвсем 50 млн. лева по-малко - 632 млн. лева вместо 680 млн. лева в предходната версия. За държавната интернет мрежа, която е със мощно остаряло съоръжение и не доближава до всички общини, са отделени 317 млн. лева Останалите 315 млн. лева са за високоскоростен интернет в едва обитаемоте региони.
Накратко, властта в този момент поставя акцент върху своите потребности, до момента в който в първия вид фокусът беше за 5G мрежа по автомагистралите. Тук контрааргументът на създателите на новия проект е, че там по този начин или другояче има комерсиална логичност да се влага. Но " дяволчето " е заровено в необявения от предходното държавно управление ангажимент към телекомите: не ползвате китайско съоръжение (за задачите на сигурността), а ние ще ви дофинансираме по-скъпата различна техника. Сега това обезщетение изчезва.
Реклама
Държавната интернет мрежа - или " Единната електронна съобщителна мрежа " (ЕЕСМ), обезпечава интернет на половината общини в България, само че е в неприятно положение. Мрежата доближава до 129 от 265 общини, а от тези 129 единствено в 80 има интензивно съоръжение (но старо) и надлежно опция за висока скорост до крайната точка.
Сега задачата ще е да бъдат покрити всички общини, потенциалът на транспорт да бъде повишен 400 пъти, да бъде закупено интензивно съоръжение, както и да бъде построен авариен предпазен интернет възел поради държавната сигурност. В същата сума влиза и свързването на гранични пунктове и академични центрове, където има потребност от голям потенциал, само че няма комерсиална полза от построяването на подобен.
Защо се прави
Посочените в документа причини на Министерството на електронното ръководство (МЕУ) е държавната администрация да се цифровизира и да може да се оправя с DDoS офанзиви, от каквито България е залята от няколко месеца насам. А без мрежата електронното ръководство, поради което бе основано и цяло министерство, ще си остане единствено на доктрина. Сега огромна част от администрацията разчита на частни снабдители за интернет, а операторите нямат търговски интерес към това да дават огромен потенциал в дребните общини.
Според телекомите изваждането на директните пари за 5G е проблем, тъй като това е приоритет на Европейския съюз. Андреана Атанасова, ръководител на управителния съвет на " Алианс на софтуерната промишленост " (АТИ), в който влизат и трите оператора - БТК, А1 и " Йеттел ", разяснява пред " Капитал ", че помощ за 5G мрежата има и в проектите на Гърция и Италия. Алиансът е изпратил протестно писмо към Кирил Петков и отрасловите министри, само че не е получил писмен отговор. Операторите ще се извърнат и към Европейската комисия (ЕК).
Реклама
Позицията на телекомите допуска, че до момента Европейска комисия не е имала проблем с предходния план. Тук информацията е спорна - съгласно едни източници не е имало никакви отрицателни мнения на Брюксел по първия вид, до момента в който съгласно други това е било държавна помощ, сложна за разрешаване. Още при редакциите " Пеканов " да вземем за пример са били отстранени 55 млн. ваучера за 5G за къси проби на мрежата от клиенти, лечебни заведения и учебни заведения. После са отрязани и 60 млн. лева за покриването на 1000 базови станции със солари с мотивацията, че тази инвестиция сама ще се възвърне на телекомите.
Какво вирее на село
Втората част на плана планува нов опит на страната да обезпечи високоскоростен интернет в дребните обитаеми места, стъпвайки върху държавната мрежа. Планът допуска обезпечаване на опция за бърз интернет до 350 хиляди души. Правителството счита, че връзването на селата и дребните градове ще се случи посредством локалните снабдители, а не посредством огромните телекоми. Но тук въпросите са многочислени: от неуспеха на първия опит, през по какъв начин ще се провежда тази разпокъсана задача и кой ще " копае " оптични кабели на село до кой ще ги употребява.
" За да потвърдим кое е " бяла зона " съгласно дефинициите на Европейска комисия за широколентов достъп, стъпваме на формалната статистика, водена от годишния въпросник на КРС към мрежовите оператори. Така попадаме на градове и общини като Каварна, Балчик, Бяла Слатина, Червен бряг, Ракитово, Котел, Луковит, Мадан, Пирдоп и други, където регистрираните скоростите до крайния клиент са под 100 мегабита, а тук-там и под 30 мегабита в секунда ", разяснява пред " Капитал " Дилян Берковски, зам.-министър на превоза, който дава отговор за втората част от проекта.
Той прибавя, че поради пропуски в статистиката още този месец ще бъдат изпратени анкетни карти тук-там, а след това ще бъдат направени и на практика проби на скоростта. Това е един от проблемите в статистиката на КРС - тя мери междинната скорост на крайния консуматор, само че не взима поради какъв е действителният потенциал.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инвестиции 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Икономика 1 Икономика 2 Политика 3 Войната в Украйна Реклама
В отговор на въпрос от " Капитал " дали телекомите проявят интерес към присъединяване в построяването на мрежа към едва обитаемоте региони Андреана Атанасова от АТИ разяснява, че " от модифицирания проект не излиза наяве кои са " новите планове ", кои са едва обитаеми места, в които ще се дава опция за създаване на съгласуваност, какви ще са изискванията за даване на инфраструктурата и има ли търсене от страна на потребителите в тези места ".
Има и неизясненост по какъв начин ще се употребява построената мрежа и на каква цена. Планът е да е при равни условия, само че без елементи. И какво става, в случай че телеком направи своя мрежа, защото за съперник ще има компания с държавна помощ. Ключов е и въпросът по какъв начин страната ще провежда построяването и поддържането на мрежата си. Сега страната употребява личното си сдружение " Съобщително строителство и възобновяване ". С новия план евентуално ще се роди следващият инхаус - без търг и потвърден потенциал задачата ще се разпредели служебно. Извън това в този момент за сходни държавни задания се изисква допуск до класифицирана информация, което пък стеснява конкуренцията измежду частните реализатори до малко едноцифрено число.
Правителството приема и опцията тук-там покриването на едва обитаеми региони да става посредством 5G и отваря вратата на огромните телекоми да употребяват държавната инфраструктура, с цел да включат станциите си. Въпросът е дали операторите биха имали интерес към прилагане на държавната мрежа.
Андреана Атанасова от АТИ споделя, че казусът не е в собствеността, а в това, че " плануваната рационализация на държавната мрежа е надалеч от актуалните стандарти за изгражданите оптични мрежи за транспорт ".
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ