Владимир Шопов - за капаните на Brexit и на европейската зелена сделка
Владимир Шопов е политолог, ученик на СУ „ Св. Климент Охридски “ и Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново учебно заведение за обществени проучвания, Ню Йорк. Той е създател, откривател и съветник. Бил е консултант по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), консултант в Мисията на България към Европейски Съюз (1998-2001 г.) и консултант на министъра на външните работи (2014 - 2016).
Г-н Шопов, Brexit става факт на следващия ден (31 януари), след това накъде?
След това към Brexit още веднъж, тъй като от дълго време е ясно, че това е един развой, който ще продължи доста по-дълго оттатък най-драматичния и юридически негов аспект, който е обвързван с формалното овакантяване на страната. Всъщност излизането на Англия от Европейския съюз в края на седмицата е краят на началото в подобен смисъл, че оттук насетне двете страни са изправени пред по-голямото предизвикателство и то е да договорят параметрите на едно изцяло съдействие. Имаме политическо предпочитание и поръчка и от двете страни в тази посока.
Преговорите в действителност стартират на 3 март. Става дума за комерсиалното съглашение сред Англия и Европейски Съюз.
Точно по този начин. Има относителна изясненост най-малко за първите стадии от преговорния развой. Знаем, че към юли месец, в средата на лятото би трябвало да се направи политическа оценка за напредъка, дали ще има потребност от вероятно удължение на този интервал за договаряния, тъй че в действителност предстоят няколко доста интензивни месеца. Но най-същественото съгласно мен и това, което би трябвало да се следи най-вече, е точното формулиране на английските стартови позиции в тези договаряния. Струва ми се, че там към момента продължава да има относителна неизясненост какъв брой амбициозни търговски връзки желае Лондон, в каква степен тези връзки ще стъпят върху раздалечаване на стандартите сред Англия и Европейски Съюз, което ще бъде проблем. Така че там би трябвало да следим английската позиция и към този момент може би ще има повече изясненост за това, което следва.
Но единствено да обърна внимание на втория значим детайл. Всъщност съглашението, въпреки че най-вече се разяснява неговата икономическа и комерсиална част, тук става въпрос за договаряне на голям брой параметри на съдействие, не просто търговски, а и политически, по отnошение на сигурността. Така че в действителност ще станем очевидци на договаряне на пакет от двустранни съглашения, а не просто комерсиално съглашение, въпреки че напълно предстоящо фокусът е тъкмо там.
Нека да го кажем по по-опростен метод: За да продължат обикновено да действат прилежащи на Англия страни-членки на Европейски Съюз, техните политически и стопански връзки би трябвало да минават към този момент през страна, която е отвън общността?
Да, това на интернационално юридически език е договореност с трета страна, т.е. по този начин, както и ние, отвън присъединяване ни в Европейски Съюз, се договаряме непрекъснато с страни отвън него, тук става въпрос за подобен вид връзки. Тези връзки могат да бъдат структурирани по голям брой способи и това беше коментирано неведнъж през последните три години и половина след референдума и в този момент в действителност идва основния миг - английската страна би трябвало едностранно да дефинира тъкмо какъв модел желае.
И до каква степен той ще бъде допустим за Ирландия и Шотландия и за други страни.
Да, това е също въпросителна, въпреки и в по-далечна вероятност, тъй като особено за Шотландия има голям брой условия, които съгласно мен ще затруднят нов възможен референдум за самостоятелност. Те са свързани със самия стопански модел на Шотландия, с възможния отвод от английския паунд при тяхна самостоятелност. Така че има доста комплицирани проблеми за разрешаване при възможен втори референдум, само че да, сигурно връзките сред Англия и останалите страни вътре в самата Англия ще бъдат подложени на напън през идните години.
И нещата няма да приключат на 31 декември 2020 година? Възможно ли е до тогава да бъде подписано съглашение или всичко ще бъде по-дълго и трудно?
Пак споделям, зависи от упоритостта на Лондон. Възможно е да се подпише съглашение към тази дата. Всички наблюдаващи са общо взето на мнение, че в случай че се реализира съглашение в тази рамка, то ще бъде по-малко амбициозно. Т.е. да кажем, че ще е малко по-стеснено като обсег. Едно по-сложно и амбициозно съглашение съгласно мен ще изисква повече време от тези няколко месеца. По-точен отговор на този въпрос ще имаме в действителност, когато забележим стартовата позиция на Англия. Но сте напълно права, че другите аспекти на цялото предоговаряне на връзките с Европейски Съюз и това, което ще се случи вътре в самата Англия, ще се развиват във времето. През идните няколко години сигурно няма да завърши.
Какво значи Brexit за европейските жители, които живеят във Англия? Сред тях има доста наши сънародници. Как е обезпечена тяхната сигурност?
Mисля, че там като цяло въпросителните бяха изчистени, те имат гаранция за своя статут. Процедурата, по която те би трябвало да трансформират своя юридически статут вътре в самата Англия, беше много опростена. По-интересен е въпросът какви ще бъдат връзките сред Европейски Съюз и Англия и техните жители след Brexit. Казано другояче, по какви механизми и какви процедури жителите на Европейски Съюз ще могат да имат достъп до английския трудов пазар. Знаете, сега се разяснява една точкова имиграционна система. Между другото през последните дни беше много внезапно свален прагът на приход, който човек би трябвало да има, с цел да работи във Англия. След Brexit беше свален на 25 хиляди паунда годишно, което въпреки всичко е един много невисок предел. Така че аз персонално мисля, че през идните месеци по-скоро вниманието ни би трябвало да бъде ориентирано към договарянето на връзките сред Англия и Европейски Съюз след Brexit. Около самия Brexit нещата към този момент са ясни.
Да преминем към другото огромно предизвикателство към новата Европейска комисия (ЕК) – зелената договорка. Доколко тя е допустима и ще има ли триумф амбициозният проект на Урсула фон дер Лайен?
Аз мисля, че на равнище политическо единодушие зелената договорка ще се случи, тя ще стане политика на Европейски Съюз, само че ми се коства, че занапред ще ставаме очевидци на възходящ брой въпросителни по нея и на съществено политическо неодобрение от разнообразни страни вътре в самия Европейски Съюз.
Нека да си кажем, ще има икономическа опозиция на първо място.
Със сигурност ще има опозиция и тази опозиция ще бъде по няколко линии. Според мен има разминаване за самото съображение на този коренен пакет от ограничения, до каква степен това е най-подходящата реакция от страна на Европа сега, до каква степен е калкулирана цената на този преход, обществените и икономическите последици. Вярно е, че бяха показани разнообразни суми, само че до момента особено аз не съм попадал на политически коментар от която и да било страна членка на Европейски Съюз, която споделя, че тези суми ще бъдат задоволителни, с цел да се направи този зелен преход. Всъщност това е една фундаментална промяна на европейската стопанска система, която би трябвало да се случи в рамките безусловно на едно десетилетие.
Това допустимо ли е?
Ами доста мъчно ще стане и не съм сигурен, че Европейски Съюз сега има задоволително легитимност, с цел да инициира чак толкоз коренен проект, по тази причина ми се коства, че е допустимо известно намаляване на условията и упованията по отношение на обособените страни членки. Не съм сигурен в последна сметка, че този проект ще докара до изключително прецизна рамка за реализиране на неговите цели. Възможно е, най-малко в някои свои параметри, той да остане пожелателен документ.
Или предоговорен?
Някои неща могат да бъдат предоговорени. Според мен главните линии на предоговаряне ще бъдат във връзка с това в каква степен европейските фондове да бъдат обърнати към зелената договорка, тъй като това ще е проблем за страните от Централна и Източна Европа и освен. Според мен ще има много разногласия по какъв начин и от кое място ще идват подкрепящи средства за тези браншове, за тези промишлености, които ще бъдат директно наранени, най-много там ще бъдат разминаванията.
Да задам въпроса напряко. Възможна ли е стопанска система без въглища? Полша преди време изрече сходна упоритост.
Вижте, съгласно мен е допустима, въпросът е в случай че се одобри това като обща политическа цел, въпреки всичко в каква времева рамка ще се търси нейното реализиране. Ако си поставите сходна икономическа цел в околните 30-40 години, несъмнено, че е допустимо, само че в случай че желаете да форсирате процеса в границите на половин или едно десетилетие, сигурно това е огромно предизвикателство и ще провокира много сериозен отпор.
Има и нещо друго. Повечето европейски водачи не се отхвърлиха от нуклеарната енергетика?
Не се отхвърлиха и там също ще бъде един от огромните разногласия по какъв начин тъкмо да бъде оценено нейното въздействие и по какъв начин тъкмо тя да бъде интегрирана в зелената сила. За мен към момента няма финално решение, само че главният въпрос в последна сметка остава в каква степен ние сме подготвени да преобърнем европейската стопанска система по този фундаментален метод.
И дали сме еднообразно подготвени всички страни членки?
Точно по този начин. До каква степен сме подготвени и дали сме подготвени да форсираме още един доста тежък преход, отвън този, обвързван с глобализацията и световната стопанска система, който към този момент аргументи много проблеми на европейските общества. Моето терзание е, че наслагването на тези тежки трансформации ще докара до доста високи равнища на обществено и политическо неодобрение. Така че точно затова чакам последователно да се свият границите на зеления пакет, въпреки че отново споделям, той ще бъде признат като политически документ и като рамка.
Казахте нещо извънредно значимо в световен проект, мисля, че това е огромния въпрос пред Европейски Съюз и новата Европейска комисия. Доколко общността е съответно законна на фона на международните процеси?
Между другото доста от рецензиите към зеления пакет са точно по тази линия, тъй като преди всичко този упорит пакет не взема решение главния проблем с това дали и в каква степен Европа е в положение да провокира съответна реакция от останалите играчи в международната стопанска система, които са доста по-големи замърсители от нея. Дори българското държавно управление съгласно мен напълно тъкмо обърна внимание на това, че Европа в действителност генерира едвам под 9% от всичките излъчвания. Склонни ли сме да мислим, че тяхното понижаване на 7% или на 6% ще има някакъв фундаментален резултат върху световната среда. Така че Европейски Съюз откакто одобри зеления пакет, ще би трябвало занапред да откри някакъв метод, по който да се опита най-малко да принуди останалите световни играчи, САЩ и Китай да споделят тези упоритости. Аз сега не виждам никакви признаци за сходно единодушие. Освен това да не забравяме, че самият зелен пакет по този начин, както е умислен сега, съдържа в себе си намерено протекционистки детайл в по този начин наречения въглероден налог. И той ще се окаже в една парадоксална обстановка, в която да бъде и водач в региона на зелената политика, и да бъде водач в региона на свободната търговия. Ето едно фундаментално несъгласие или най-малко напрежение, с което също би трябвало да се оправят през идните години. Но аз в действителност не съм оптимистично надъхан във връзка с неговата дарба да повлияе фундаментално на готовността на останалите в международната политика да споделят тези амбициозни зелени политики.
Интервю на Спасиана Кирилова
Г-н Шопов, Brexit става факт на следващия ден (31 януари), след това накъде?
След това към Brexit още веднъж, тъй като от дълго време е ясно, че това е един развой, който ще продължи доста по-дълго оттатък най-драматичния и юридически негов аспект, който е обвързван с формалното овакантяване на страната. Всъщност излизането на Англия от Европейския съюз в края на седмицата е краят на началото в подобен смисъл, че оттук насетне двете страни са изправени пред по-голямото предизвикателство и то е да договорят параметрите на едно изцяло съдействие. Имаме политическо предпочитание и поръчка и от двете страни в тази посока.
Преговорите в действителност стартират на 3 март. Става дума за комерсиалното съглашение сред Англия и Европейски Съюз.
Точно по този начин. Има относителна изясненост най-малко за първите стадии от преговорния развой. Знаем, че към юли месец, в средата на лятото би трябвало да се направи политическа оценка за напредъка, дали ще има потребност от вероятно удължение на този интервал за договаряния, тъй че в действителност предстоят няколко доста интензивни месеца. Но най-същественото съгласно мен и това, което би трябвало да се следи най-вече, е точното формулиране на английските стартови позиции в тези договаряния. Струва ми се, че там към момента продължава да има относителна неизясненост какъв брой амбициозни търговски връзки желае Лондон, в каква степен тези връзки ще стъпят върху раздалечаване на стандартите сред Англия и Европейски Съюз, което ще бъде проблем. Така че там би трябвало да следим английската позиция и към този момент може би ще има повече изясненост за това, което следва.
Но единствено да обърна внимание на втория значим детайл. Всъщност съглашението, въпреки че най-вече се разяснява неговата икономическа и комерсиална част, тук става въпрос за договаряне на голям брой параметри на съдействие, не просто търговски, а и политически, по отnошение на сигурността. Така че в действителност ще станем очевидци на договаряне на пакет от двустранни съглашения, а не просто комерсиално съглашение, въпреки че напълно предстоящо фокусът е тъкмо там.
Нека да го кажем по по-опростен метод: За да продължат обикновено да действат прилежащи на Англия страни-членки на Европейски Съюз, техните политически и стопански връзки би трябвало да минават към този момент през страна, която е отвън общността?
Да, това на интернационално юридически език е договореност с трета страна, т.е. по този начин, както и ние, отвън присъединяване ни в Европейски Съюз, се договаряме непрекъснато с страни отвън него, тук става въпрос за подобен вид връзки. Тези връзки могат да бъдат структурирани по голям брой способи и това беше коментирано неведнъж през последните три години и половина след референдума и в този момент в действителност идва основния миг - английската страна би трябвало едностранно да дефинира тъкмо какъв модел желае.
И до каква степен той ще бъде допустим за Ирландия и Шотландия и за други страни.
Да, това е също въпросителна, въпреки и в по-далечна вероятност, тъй като особено за Шотландия има голям брой условия, които съгласно мен ще затруднят нов възможен референдум за самостоятелност. Те са свързани със самия стопански модел на Шотландия, с възможния отвод от английския паунд при тяхна самостоятелност. Така че има доста комплицирани проблеми за разрешаване при възможен втори референдум, само че да, сигурно връзките сред Англия и останалите страни вътре в самата Англия ще бъдат подложени на напън през идните години.
И нещата няма да приключат на 31 декември 2020 година? Възможно ли е до тогава да бъде подписано съглашение или всичко ще бъде по-дълго и трудно?
Пак споделям, зависи от упоритостта на Лондон. Възможно е да се подпише съглашение към тази дата. Всички наблюдаващи са общо взето на мнение, че в случай че се реализира съглашение в тази рамка, то ще бъде по-малко амбициозно. Т.е. да кажем, че ще е малко по-стеснено като обсег. Едно по-сложно и амбициозно съглашение съгласно мен ще изисква повече време от тези няколко месеца. По-точен отговор на този въпрос ще имаме в действителност, когато забележим стартовата позиция на Англия. Но сте напълно права, че другите аспекти на цялото предоговаряне на връзките с Европейски Съюз и това, което ще се случи вътре в самата Англия, ще се развиват във времето. През идните няколко години сигурно няма да завърши.
Какво значи Brexit за европейските жители, които живеят във Англия? Сред тях има доста наши сънародници. Как е обезпечена тяхната сигурност?
Mисля, че там като цяло въпросителните бяха изчистени, те имат гаранция за своя статут. Процедурата, по която те би трябвало да трансформират своя юридически статут вътре в самата Англия, беше много опростена. По-интересен е въпросът какви ще бъдат връзките сред Европейски Съюз и Англия и техните жители след Brexit. Казано другояче, по какви механизми и какви процедури жителите на Европейски Съюз ще могат да имат достъп до английския трудов пазар. Знаете, сега се разяснява една точкова имиграционна система. Между другото през последните дни беше много внезапно свален прагът на приход, който човек би трябвало да има, с цел да работи във Англия. След Brexit беше свален на 25 хиляди паунда годишно, което въпреки всичко е един много невисок предел. Така че аз персонално мисля, че през идните месеци по-скоро вниманието ни би трябвало да бъде ориентирано към договарянето на връзките сред Англия и Европейски Съюз след Brexit. Около самия Brexit нещата към този момент са ясни.
Да преминем към другото огромно предизвикателство към новата Европейска комисия (ЕК) – зелената договорка. Доколко тя е допустима и ще има ли триумф амбициозният проект на Урсула фон дер Лайен?
Аз мисля, че на равнище политическо единодушие зелената договорка ще се случи, тя ще стане политика на Европейски Съюз, само че ми се коства, че занапред ще ставаме очевидци на възходящ брой въпросителни по нея и на съществено политическо неодобрение от разнообразни страни вътре в самия Европейски Съюз.
Нека да си кажем, ще има икономическа опозиция на първо място.
Със сигурност ще има опозиция и тази опозиция ще бъде по няколко линии. Според мен има разминаване за самото съображение на този коренен пакет от ограничения, до каква степен това е най-подходящата реакция от страна на Европа сега, до каква степен е калкулирана цената на този преход, обществените и икономическите последици. Вярно е, че бяха показани разнообразни суми, само че до момента особено аз не съм попадал на политически коментар от която и да било страна членка на Европейски Съюз, която споделя, че тези суми ще бъдат задоволителни, с цел да се направи този зелен преход. Всъщност това е една фундаментална промяна на европейската стопанска система, която би трябвало да се случи в рамките безусловно на едно десетилетие.
Това допустимо ли е?
Ами доста мъчно ще стане и не съм сигурен, че Европейски Съюз сега има задоволително легитимност, с цел да инициира чак толкоз коренен проект, по тази причина ми се коства, че е допустимо известно намаляване на условията и упованията по отношение на обособените страни членки. Не съм сигурен в последна сметка, че този проект ще докара до изключително прецизна рамка за реализиране на неговите цели. Възможно е, най-малко в някои свои параметри, той да остане пожелателен документ.
Или предоговорен?
Някои неща могат да бъдат предоговорени. Според мен главните линии на предоговаряне ще бъдат във връзка с това в каква степен европейските фондове да бъдат обърнати към зелената договорка, тъй като това ще е проблем за страните от Централна и Източна Европа и освен. Според мен ще има много разногласия по какъв начин и от кое място ще идват подкрепящи средства за тези браншове, за тези промишлености, които ще бъдат директно наранени, най-много там ще бъдат разминаванията.
Да задам въпроса напряко. Възможна ли е стопанска система без въглища? Полша преди време изрече сходна упоритост.
Вижте, съгласно мен е допустима, въпросът е в случай че се одобри това като обща политическа цел, въпреки всичко в каква времева рамка ще се търси нейното реализиране. Ако си поставите сходна икономическа цел в околните 30-40 години, несъмнено, че е допустимо, само че в случай че желаете да форсирате процеса в границите на половин или едно десетилетие, сигурно това е огромно предизвикателство и ще провокира много сериозен отпор.
Има и нещо друго. Повечето европейски водачи не се отхвърлиха от нуклеарната енергетика?
Не се отхвърлиха и там също ще бъде един от огромните разногласия по какъв начин тъкмо да бъде оценено нейното въздействие и по какъв начин тъкмо тя да бъде интегрирана в зелената сила. За мен към момента няма финално решение, само че главният въпрос в последна сметка остава в каква степен ние сме подготвени да преобърнем европейската стопанска система по този фундаментален метод.
И дали сме еднообразно подготвени всички страни членки?
Точно по този начин. До каква степен сме подготвени и дали сме подготвени да форсираме още един доста тежък преход, отвън този, обвързван с глобализацията и световната стопанска система, който към този момент аргументи много проблеми на европейските общества. Моето терзание е, че наслагването на тези тежки трансформации ще докара до доста високи равнища на обществено и политическо неодобрение. Така че точно затова чакам последователно да се свият границите на зеления пакет, въпреки че отново споделям, той ще бъде признат като политически документ и като рамка.
Казахте нещо извънредно значимо в световен проект, мисля, че това е огромния въпрос пред Европейски Съюз и новата Европейска комисия. Доколко общността е съответно законна на фона на международните процеси?
Между другото доста от рецензиите към зеления пакет са точно по тази линия, тъй като преди всичко този упорит пакет не взема решение главния проблем с това дали и в каква степен Европа е в положение да провокира съответна реакция от останалите играчи в международната стопанска система, които са доста по-големи замърсители от нея. Дори българското държавно управление съгласно мен напълно тъкмо обърна внимание на това, че Европа в действителност генерира едвам под 9% от всичките излъчвания. Склонни ли сме да мислим, че тяхното понижаване на 7% или на 6% ще има някакъв фундаментален резултат върху световната среда. Така че Европейски Съюз откакто одобри зеления пакет, ще би трябвало занапред да откри някакъв метод, по който да се опита най-малко да принуди останалите световни играчи, САЩ и Китай да споделят тези упоритости. Аз сега не виждам никакви признаци за сходно единодушие. Освен това да не забравяме, че самият зелен пакет по този начин, както е умислен сега, съдържа в себе си намерено протекционистки детайл в по този начин наречения въглероден налог. И той ще се окаже в една парадоксална обстановка, в която да бъде и водач в региона на зелената политика, и да бъде водач в региона на свободната търговия. Ето едно фундаментално несъгласие или най-малко напрежение, с което също би трябвало да се оправят през идните години. Но аз в действителност не съм оптимистично надъхан във връзка с неговата дарба да повлияе фундаментално на готовността на останалите в международната политика да споделят тези амбициозни зелени политики.
Интервю на Спасиана Кирилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ