Politico: Десни популисти в САЩ издигат Путин за образец на консерватизъм
Владимир Путин събира фенове измежду популистката десница в Съединените щати и в чужбина, само че не го заслужава, написа Рич Лоури за " Политико ".
Тъй като Путин заплашва да нахлуе в Украйна, съветският деспот още веднъж ще се трансформира в най-належащата грижа за Съединените щати. През последните години имаше поврат, при който демократите, които непрекъснато бяха по-меки във връзка с Съюз на съветските социалистически републики от Студената война до опита за нулиране на Хилари Клинтън, станаха, най-малко риторично и на доктрина, доста по-строги към Москва, до момента в който детайлите на американската десница, които в миналото бяха най-яростните войни на Студената война, се затоплят към Русия, защото Путин основава автокрацията си на религията и обществен консерватизъм.
Пат Бюканън поведе пътя в реабилитирането на Путин преди близо десетилетие, чудейки се дали съветският държател не е в действителност " един от нас ", когато става въпрос за " културната война за бъдещето на човечеството ".
Тъкър Карлсън рутинно разтрива елитния външнополитически консенсус против Путин, в това число с разкъсващ монолог тази седмица, в който твърди, че Путин гледа към Украйна единствено тъй като желае да отбрани западния фланг на страната си.
На последната корицата на печатното списание Newsmax има ласкава фотография на съветския водач с репликата " Влад Велики ". Статията изобщо не е толкоз позитивна, само че корицата умерено може да се усеща добре, в случай че Путин я сложи в рамка на стената на офиса си.
Американските популисти се възхищават на неговата мощ и смелост в прокарването на ползите на Русия. Те считат, че той има същите врагове, които презират Доналд Тръмп. Те виждат в него противоотрова против космополитизма на Европейския съюз и укрепващо одобряване на националния суверенитет. Те завиждат на това по какъв начин той отблъсква стилните прогресивни дела и на съюза му с съветската черква, с цел да образуват опора в интерес на това, което виждат като обичайни полезности на западната цивилизация.
И най-после, популистката десница таи бездънен песимизъм към интервенционизма на Съединени американски щати след злополуките през последните 20 години и инстикт да имат вяра, че в случай че външнополитическият хайлайф характеризира чуждестранен играч като Бугиман, това е неправилно.
Проблемът с всичко това е, че се абстрахират от действителността на ръководството на Путин, което го прави един от най-циничните и рискови хора в света и извънредно неподобаващ настойник на ползите на съветския народ. Едно е да се противопоставяте на разширението на НАТО и да се преценявате с ползите на сигурността на Русия; напълно друго е да се оправдават злоупотребите на Путин и да се показва като пример на консервативно ръководство, което той не е.
Възможно е политически водач да пази националния суверенитет, да организира външна политика, учредена на ползи, да пази обща национална просвета и да се бори против полуда без да вкарва в пандиза политическата съпротива, да убива критици, да нахлува и разчленява прилежащи страни, да обогатява клептокрация и да постанова де факто тирания за цялостен живот. Това не са инцидентни слабости; те са в самото сърце на репресивния и подкупен режим на Путин.
Национализмът на Путин нарушава един дирек на същинския шовинизъм, който е, че нацията принадлежи на хората, които заслужават да ръководят себе си и националното благосъстояние да не бъде ограбено от ръководещ хайлайф. Путин постави доста старания, с цел да няма опция. Той неотложно затвори водача на опозицията Алексей Навални, откакто се възвърне от отравяне (нещастна " акцидент ", която сполетява толкоз доста хора, неуместни за Путин) и потуши последвалите улични митинги.
Докато Путин се обгръща със знаците и реториката на Православната черква, в ръководството му няма нищо същински християнско. Русия преследва нежелани християни. Съюзът с страната на Путин корумпира Православната черква, макар че съглашението е несъмнено традиционалистко - от позиция на дългогодишния, надълбоко затвърден опит на Русия с авторитаризма.
Има нещо доста необичайно в това, че американските консерватори намират защо да се възхищават за Путин. Путин възроди форма на идеологическата основа на режима на цар Николай I от 19-ти век, " православие, автокрация и народност " - троица, непозната на американския план. Всъщност, в случай че в който и да е миг през последните 500 години на информиран наблюдаващ му бе казано, че в Русия ръководи самодържец-автократ, който не зачита самостоятелните права или върховенството на закона, той или тя щеше да отговори: " Но да, несъмнено. " Това в никакъв случай не е било по този начин в Америка, даже преди революцията, когато е ръководена от британската корона.
Така че Путин не може да научи Съединени американски щати на нищо потребно за това по какъв начин да уважава националната традиция на Америка. По същия метод, единствено тъй като Путин преследва своя персонален интерес в Украйна, това не значи, че Съединени американски щати не може да преследваме своите.
Путин има интерес да проектира сила; усилване на геополитическата позиция за сметка на Украйна; и дестабилизира Украйна, доколкото е допустимо, от боязън от появяването на просперираща, самоуправляваща се страна на границата му, която може да даде на съветския народ нежелани от Путин хрумвания. Америка също има интерес да проектира мощ (и да успокоява нервните съюзници), само че също по този начин има интерес да избегне повтаряне на историята в Европа, в която ориста на страните се взема решение посредством очевидна военна експанзия.
Самият Путин, който схваща доста добре силовата политика, би бил шокиран, в случай че просто му позволим да си проправи път в огромна геополитическа борба, единствено тъй като ни харесва някаква реторика или показване.
Съединените щати явно не би трябвало да влизат във война за Украйна и може да се окаже, че Путин, доста по-склонен да рискува по въпроса, в сравнение с Америка, в последна сметка ще извърши волята си с Украйна. Няма подозрение, че той се хвърля повече от опциите си на интернационалната сцена. Но има сериозен въпрос до каква степен тази експанзия в последна сметка е в полза на Русия. Путин съумя да сътвори добра имитация на велика мощ, до момента в който управлява второкласна страна с стопанска система в застоялост и големи недостатъци в модела на ръководство. Никаква външнополитическа победа няма да промени това.
Неговата огромна стратегическа игра явно е да направи автократичен съюз Китай и президента Си Дзинпин, ход, който - поради несъответствието на силите в интерес на Китай - може да не проработи в интерес на Русия в дълготраен проект. Независимо от това, да се трансформира в младши сътрудник на китайски владетел, който има намерение да възвърне величието на Китай и да стане водеща мощ в света, е един занимателен метод за отбрана на западната цивилизация.
Тъй като Путин заплашва да нахлуе в Украйна, съветският деспот още веднъж ще се трансформира в най-належащата грижа за Съединените щати. През последните години имаше поврат, при който демократите, които непрекъснато бяха по-меки във връзка с Съюз на съветските социалистически републики от Студената война до опита за нулиране на Хилари Клинтън, станаха, най-малко риторично и на доктрина, доста по-строги към Москва, до момента в който детайлите на американската десница, които в миналото бяха най-яростните войни на Студената война, се затоплят към Русия, защото Путин основава автокрацията си на религията и обществен консерватизъм.
Пат Бюканън поведе пътя в реабилитирането на Путин преди близо десетилетие, чудейки се дали съветският държател не е в действителност " един от нас ", когато става въпрос за " културната война за бъдещето на човечеството ".
Тъкър Карлсън рутинно разтрива елитния външнополитически консенсус против Путин, в това число с разкъсващ монолог тази седмица, в който твърди, че Путин гледа към Украйна единствено тъй като желае да отбрани западния фланг на страната си.
На последната корицата на печатното списание Newsmax има ласкава фотография на съветския водач с репликата " Влад Велики ". Статията изобщо не е толкоз позитивна, само че корицата умерено може да се усеща добре, в случай че Путин я сложи в рамка на стената на офиса си.
Американските популисти се възхищават на неговата мощ и смелост в прокарването на ползите на Русия. Те считат, че той има същите врагове, които презират Доналд Тръмп. Те виждат в него противоотрова против космополитизма на Европейския съюз и укрепващо одобряване на националния суверенитет. Те завиждат на това по какъв начин той отблъсква стилните прогресивни дела и на съюза му с съветската черква, с цел да образуват опора в интерес на това, което виждат като обичайни полезности на западната цивилизация.
И най-после, популистката десница таи бездънен песимизъм към интервенционизма на Съединени американски щати след злополуките през последните 20 години и инстикт да имат вяра, че в случай че външнополитическият хайлайф характеризира чуждестранен играч като Бугиман, това е неправилно.
Проблемът с всичко това е, че се абстрахират от действителността на ръководството на Путин, което го прави един от най-циничните и рискови хора в света и извънредно неподобаващ настойник на ползите на съветския народ. Едно е да се противопоставяте на разширението на НАТО и да се преценявате с ползите на сигурността на Русия; напълно друго е да се оправдават злоупотребите на Путин и да се показва като пример на консервативно ръководство, което той не е.
Възможно е политически водач да пази националния суверенитет, да организира външна политика, учредена на ползи, да пази обща национална просвета и да се бори против полуда без да вкарва в пандиза политическата съпротива, да убива критици, да нахлува и разчленява прилежащи страни, да обогатява клептокрация и да постанова де факто тирания за цялостен живот. Това не са инцидентни слабости; те са в самото сърце на репресивния и подкупен режим на Путин.
Национализмът на Путин нарушава един дирек на същинския шовинизъм, който е, че нацията принадлежи на хората, които заслужават да ръководят себе си и националното благосъстояние да не бъде ограбено от ръководещ хайлайф. Путин постави доста старания, с цел да няма опция. Той неотложно затвори водача на опозицията Алексей Навални, откакто се възвърне от отравяне (нещастна " акцидент ", която сполетява толкоз доста хора, неуместни за Путин) и потуши последвалите улични митинги.
Докато Путин се обгръща със знаците и реториката на Православната черква, в ръководството му няма нищо същински християнско. Русия преследва нежелани християни. Съюзът с страната на Путин корумпира Православната черква, макар че съглашението е несъмнено традиционалистко - от позиция на дългогодишния, надълбоко затвърден опит на Русия с авторитаризма.
Има нещо доста необичайно в това, че американските консерватори намират защо да се възхищават за Путин. Путин възроди форма на идеологическата основа на режима на цар Николай I от 19-ти век, " православие, автокрация и народност " - троица, непозната на американския план. Всъщност, в случай че в който и да е миг през последните 500 години на информиран наблюдаващ му бе казано, че в Русия ръководи самодържец-автократ, който не зачита самостоятелните права или върховенството на закона, той или тя щеше да отговори: " Но да, несъмнено. " Това в никакъв случай не е било по този начин в Америка, даже преди революцията, когато е ръководена от британската корона.
Така че Путин не може да научи Съединени американски щати на нищо потребно за това по какъв начин да уважава националната традиция на Америка. По същия метод, единствено тъй като Путин преследва своя персонален интерес в Украйна, това не значи, че Съединени американски щати не може да преследваме своите.
Путин има интерес да проектира сила; усилване на геополитическата позиция за сметка на Украйна; и дестабилизира Украйна, доколкото е допустимо, от боязън от появяването на просперираща, самоуправляваща се страна на границата му, която може да даде на съветския народ нежелани от Путин хрумвания. Америка също има интерес да проектира мощ (и да успокоява нервните съюзници), само че също по този начин има интерес да избегне повтаряне на историята в Европа, в която ориста на страните се взема решение посредством очевидна военна експанзия.
Самият Путин, който схваща доста добре силовата политика, би бил шокиран, в случай че просто му позволим да си проправи път в огромна геополитическа борба, единствено тъй като ни харесва някаква реторика или показване.
Съединените щати явно не би трябвало да влизат във война за Украйна и може да се окаже, че Путин, доста по-склонен да рискува по въпроса, в сравнение с Америка, в последна сметка ще извърши волята си с Украйна. Няма подозрение, че той се хвърля повече от опциите си на интернационалната сцена. Но има сериозен въпрос до каква степен тази експанзия в последна сметка е в полза на Русия. Путин съумя да сътвори добра имитация на велика мощ, до момента в който управлява второкласна страна с стопанска система в застоялост и големи недостатъци в модела на ръководство. Никаква външнополитическа победа няма да промени това.
Неговата огромна стратегическа игра явно е да направи автократичен съюз Китай и президента Си Дзинпин, ход, който - поради несъответствието на силите в интерес на Китай - може да не проработи в интерес на Русия в дълготраен проект. Независимо от това, да се трансформира в младши сътрудник на китайски владетел, който има намерение да възвърне величието на Китай и да стане водеща мощ в света, е един занимателен метод за отбрана на западната цивилизация.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ