Ще се оправдаят ли московските надежди на Макрон
Владимир Путин приема френския си сътрудник: Еманюел Макрон идва в Москва, с цел да прекара съвсем целия ден с съветския водач. Разговорите, както оповестяват френските медии, протичат главно в персонален формат, след полемиките е планувана взаимна конференция, а програмата приключва с вечеря.
Както се показва, " в другарски кръг ".
Подчертава се, че това е недържавно и импровизирано посещаване, Путин има намерение да беседва с Макрон не тъй като притежателят на Елисейския замък е „ положително момче “, а тъй като Макрон има задоволителна политическа тежест в днешна обединена Европа. Разбира се, не в безусловно, а в релативно изражение.
Ако съпоставяме френския президент да вземем за пример с Фон дер Лайен, зад която не стои нищо друго с изключение на кариера на европейски бюрократ, или сБорел, заместника фон дер Лайен, зад който даже още повече не стои нищо друго с изключение на цветистата купа „ висш представител по интернационалните въпроси и сигурността.
И спрямо Борис Джонсън, който е толкоз заседнал в кавги до уши, че единственото нещо, което по някакъв метод може да му помогне да резервира имиджа е доброволната оставка от премиерския пост.
За Путин Макрон остава събеседник на високо равнище и тъй като френският президент, даже и да приказва остро за съветската политика, постоянно се пробва да се придържа към дипломатическия език, а не към речника, който елементарно мигрира от обществените мрежи към кръглата маса на договарянията.
Това, както се споделя, са няколкото аргумента за.
Но има и причини срещу.
Те са изложени от самият френски президент в изявление, оповестено предния ден.
Макрон безусловно съобщи следното: „ Наблюдаваме по какъв начин се прави милитаризация на границите, разделящи Украйна и Русия, Беларус и Русия, виждаме също, че за това се употребява пехота и авиация, виждаме, че се организират военни учения. В тази обстановка, ние имаме намерение да играем ролята на предпазител, да понижим напрежението посредством разговор и да избегнем боен спор. "
Вторият миг, който незабавно притегля вниманието е, че за Макрон през 2008 година не Грузия провежда военната провокация, а Русия прави експанзия против тази страна, а през 2014 година не Крим, организирайки референдум, взема решение личната си орис - да се върне в Русия, а Москва го анексира.
Същите нотки на симфонията от обвинявания против страната ни прозвучаха и в къс коментар на специфичния делегат на френския президент Пиер Вимон, който стана прочут на пресата. По думите на Вимон, когато се пробва по време на диалог в съветското Министерство на външните работи да засегне фона на „ държанието на Русия на интернационалната сцена “, като загатва и двете обстановки, събеседниците му „ дават отговор с безмълвие “.
Разбира се, към този момент това са единствено линии и фрагменти, а не поредното платно на договарянията, само че все пак те отразяват както желанието, по този начин и наклонността за това по какъв начин разговорът може да продължи през днешния ден и към кои тематики.
Но, въпреки това, е ясно, че Макрон, за разлика от Путин, ще води този разговор като цяло с вързани ръце.
При това състояние той не може да се опълчи и да се отклони от общоевропейската линия, а тя, тази линия, се дефинира по този начин: „ Русия би трябвало да бъде упреквана за всички проблеми на континента – и външни, и вътрешни”.
Той също не би трябвало да е доста податлив да търси компромис, защото това събитие незабавно ще бъде употребявано от политическите му съперници както в страната, т.е. в Париж, по този начин и в Европейския съюз, т.е. в Брюксел.
Той просто ще бъде упрекнат в „ прекомерна мекост към Путин “.
И това може да се назова неточност – такава, която е по-лоша от закононарушение.
Също толкоз значимо е, че в случай че Путин е подсилен от своя народ и своята страна, рейтингите на утвърждение на Макрон са увиснали през последните седмици, като известността на френския президент спада с няколко процентни пункта на седмична база.
Но главното ограничаване, което може да се окаже съдбовно за задачата на Макрон в Москва, се вижда даже с просто око.
Това е маршрутът на обиколката му.
Която включва посещаване в Киев на идващия ден.
И там, несъмнено, френският водач го чака меню " А ла Майдан ", приготвено от феновете на " огромния украински жанр ".
Ще има посещаване на паметника на " героите на Майдана ", разговор с президента Зеленски и други специалитети от " Независимата гастрономия ".
Още преди срещата с настоящето украинско управление, Макрон, като че ли оправдавайки се, че се среща с съветския водач, повтори няколко пъти във към този момент упоменатото изявление, че „ Украйна е Европа “ и че „ Украйна е европейска страна “, наричайки в това време “братя” всички европейци.
Този откъс, адресиран не толкоз до самите французи (около 95% от тях надали ще намерят Украйна от първия път и без подсказка на картата), по отношение на управляващите в Киев,очевидно би трябвало да успокои нервните младши сътрудници на Париж, тъй че че не хвърлят обществена нервност за френската " зрада ".
Но най-важното е следното.
В Москва се срещат двама водачи, всеки от които, за разлика от киевската тайфа, се нуждае от завършек на актуалната рецесия, която, апропо, не е по тяхна виновност.
Нито Путин, нито Макрон, въпреки и по доста разнообразни аргументи, нямат потребност да ескалират актуалната обстановка и да я довеждат, както споделят западните ни сътрудници, до равнището на вероятен боен спор.
Нито те, нито страните, които управляват, ще бъдат бенефициенти в този случай.
Основните получатели на „ сладки “ от ескалация на европейския континент са, първо, Украйна, която под прикритието на „ нещастна жертва на съветската експанзия “ може да търси запаси и многомилионна финансова помощ, и второ, Съединените щати, които вземат решение личните си вътрешни проблеми благодарение на война, както е особено за тях през последния минимум половин век.
Всъщност точно това събитие — фактът, че политически през днешния ден Путин и Макрон се оказват, макар всички реверанси на френския президент към Киев, от една и съща страна на барикадите, може да изиграе решаваща роля за подготовката на дипломатически пробив в това фланг на геополитическия фронт.
Превод: В. Сергеев
Както се показва, " в другарски кръг ".
Подчертава се, че това е недържавно и импровизирано посещаване, Путин има намерение да беседва с Макрон не тъй като притежателят на Елисейския замък е „ положително момче “, а тъй като Макрон има задоволителна политическа тежест в днешна обединена Европа. Разбира се, не в безусловно, а в релативно изражение.
Ако съпоставяме френския президент да вземем за пример с Фон дер Лайен, зад която не стои нищо друго с изключение на кариера на европейски бюрократ, или сБорел, заместника фон дер Лайен, зад който даже още повече не стои нищо друго с изключение на цветистата купа „ висш представител по интернационалните въпроси и сигурността.
И спрямо Борис Джонсън, който е толкоз заседнал в кавги до уши, че единственото нещо, което по някакъв метод може да му помогне да резервира имиджа е доброволната оставка от премиерския пост.
За Путин Макрон остава събеседник на високо равнище и тъй като френският президент, даже и да приказва остро за съветската политика, постоянно се пробва да се придържа към дипломатическия език, а не към речника, който елементарно мигрира от обществените мрежи към кръглата маса на договарянията.
Това, както се споделя, са няколкото аргумента за.
Но има и причини срещу.
Те са изложени от самият френски президент в изявление, оповестено предния ден.
Макрон безусловно съобщи следното: „ Наблюдаваме по какъв начин се прави милитаризация на границите, разделящи Украйна и Русия, Беларус и Русия, виждаме също, че за това се употребява пехота и авиация, виждаме, че се организират военни учения. В тази обстановка, ние имаме намерение да играем ролята на предпазител, да понижим напрежението посредством разговор и да избегнем боен спор. "
Вторият миг, който незабавно притегля вниманието е, че за Макрон през 2008 година не Грузия провежда военната провокация, а Русия прави експанзия против тази страна, а през 2014 година не Крим, организирайки референдум, взема решение личната си орис - да се върне в Русия, а Москва го анексира.
Същите нотки на симфонията от обвинявания против страната ни прозвучаха и в къс коментар на специфичния делегат на френския президент Пиер Вимон, който стана прочут на пресата. По думите на Вимон, когато се пробва по време на диалог в съветското Министерство на външните работи да засегне фона на „ държанието на Русия на интернационалната сцена “, като загатва и двете обстановки, събеседниците му „ дават отговор с безмълвие “.
Разбира се, към този момент това са единствено линии и фрагменти, а не поредното платно на договарянията, само че все пак те отразяват както желанието, по този начин и наклонността за това по какъв начин разговорът може да продължи през днешния ден и към кои тематики.
Но, въпреки това, е ясно, че Макрон, за разлика от Путин, ще води този разговор като цяло с вързани ръце.
При това състояние той не може да се опълчи и да се отклони от общоевропейската линия, а тя, тази линия, се дефинира по този начин: „ Русия би трябвало да бъде упреквана за всички проблеми на континента – и външни, и вътрешни”.
Той също не би трябвало да е доста податлив да търси компромис, защото това събитие незабавно ще бъде употребявано от политическите му съперници както в страната, т.е. в Париж, по този начин и в Европейския съюз, т.е. в Брюксел.
Той просто ще бъде упрекнат в „ прекомерна мекост към Путин “.
И това може да се назова неточност – такава, която е по-лоша от закононарушение.
Също толкоз значимо е, че в случай че Путин е подсилен от своя народ и своята страна, рейтингите на утвърждение на Макрон са увиснали през последните седмици, като известността на френския президент спада с няколко процентни пункта на седмична база.
Но главното ограничаване, което може да се окаже съдбовно за задачата на Макрон в Москва, се вижда даже с просто око.
Това е маршрутът на обиколката му.
Която включва посещаване в Киев на идващия ден.
И там, несъмнено, френският водач го чака меню " А ла Майдан ", приготвено от феновете на " огромния украински жанр ".
Ще има посещаване на паметника на " героите на Майдана ", разговор с президента Зеленски и други специалитети от " Независимата гастрономия ".
Още преди срещата с настоящето украинско управление, Макрон, като че ли оправдавайки се, че се среща с съветския водач, повтори няколко пъти във към този момент упоменатото изявление, че „ Украйна е Европа “ и че „ Украйна е европейска страна “, наричайки в това време “братя” всички европейци.
Този откъс, адресиран не толкоз до самите французи (около 95% от тях надали ще намерят Украйна от първия път и без подсказка на картата), по отношение на управляващите в Киев,очевидно би трябвало да успокои нервните младши сътрудници на Париж, тъй че че не хвърлят обществена нервност за френската " зрада ".
Но най-важното е следното.
В Москва се срещат двама водачи, всеки от които, за разлика от киевската тайфа, се нуждае от завършек на актуалната рецесия, която, апропо, не е по тяхна виновност.
Нито Путин, нито Макрон, въпреки и по доста разнообразни аргументи, нямат потребност да ескалират актуалната обстановка и да я довеждат, както споделят западните ни сътрудници, до равнището на вероятен боен спор.
Нито те, нито страните, които управляват, ще бъдат бенефициенти в този случай.
Основните получатели на „ сладки “ от ескалация на европейския континент са, първо, Украйна, която под прикритието на „ нещастна жертва на съветската експанзия “ може да търси запаси и многомилионна финансова помощ, и второ, Съединените щати, които вземат решение личните си вътрешни проблеми благодарение на война, както е особено за тях през последния минимум половин век.
Всъщност точно това събитие — фактът, че политически през днешния ден Путин и Макрон се оказват, макар всички реверанси на френския президент към Киев, от една и съща страна на барикадите, може да изиграе решаваща роля за подготовката на дипломатически пробив в това фланг на геополитическия фронт.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ