Критик на Путин: Личните амбиции на един човек погубиха хиляди, последствията ще са за няколко поколения
Владимир Кара-Мурза е един от най-яростните критици на съветския президент Владимир Путин. През 2023 година той бе наказан на 25 години затвор по обвинявания в държавна измяна, дискредитиране на армията и други закононарушения. Международната общественост осъди процеса против него като политически стимулиран. Това е най-голямата присъда, произнесена против съперник на Кремъл след разпадането на Съветския съюз. Кара-Мурза излежава присъдата си в колония със непоколебим режим в Омск, в единична килия.
Прочетете още
Кара-Мурза е един от хората, убеждавали Съединени американски щати да постановат лични наказания против корумпирани съветски политици. Тези хрумвания по-късно станаха факт посредством закона " Магнитски ". Точно арбитър, глобен по закона " Магнитски ", произнесе 25-годишната му присъда.
Кара-Мурзa бе жертва на покушения два пъти: през 2015 и 2017 година имаше опити той да бъде токсичен. Въпреки жалбата му в Следствения комитет и настояването да се открие наказателно дело за нападение за ликвидиране, това по този начин и не стана. През 2021 година стана ясно, че към отравянето на политика евентуално са причастни същите сътрудници на спецслужбите, които се подозират за отравянето на Алексей Навални.
Интервюто е взето документално преди Нова година от Кристина Сафонова от опозиционния уебсайт Meduza. Преводът е на
----------------------------
- От какво съгласно вас се опасяват хората в Русия? Как да се научим да се противопоставяме на страха?
- Страховете, както и очакванията, фантазиите и стремежите, в целия свят са идентични. Не би трябвало да се търси нещо извънредно " съветско ". Проблемът е в системата, която е открита в нашата страна. Страхът е основата на режима на Путин, основното средство, което го държи на власт. Така бе през цялото време: преди 24 години тези хора пристигнаха в Кремъл на вълната на взривяването на жилищни сгради* и чеченската война**. Така те удържат властта си през всичките тези години. И значим фактор във всичко това е демонстративният темперамент на репресиите - от разстрела на водача на опозицията на кремълския мост*** до сталинистките присъди затвор за инакомислещите. Те самите прелестно знаят цената на своите " рейтинги " и своите " избори ", по тази причина поддържането на страха за тях е витално належащо.
При това е значимо да се помни, че страхът, както и шантажът, работят единствено до момента в който хората им се поддават. Страхът също е избор. И когато задоволително количество хора в нашата страна решат, че те повече не желаят да се опасяват, тази система ще стартира да се разпада като къщурка от карти. Това към този момент сме го виждали в доста властнически страни, в това число и в нашата лична през август 1991 г.****
Ясно е, че е по-лесно да кажеш, в сравнение с да престанеш да се страхуваш. Затова върху политиците, публичните деятели, обществените лица на опозицията в този смисъл лежи особена отговорност - да дават персонален образец. Това е една от най-важните аргументи, заради които и аз, и доста мои сътрудници не напуснахме Русия.
Никога няма да не помни думите на Владимир Буковски на един от митингите, които организирахме по време на неговата президентска акция през 2007–2008 година Когато го попитаха за какво се е върнал в Русия и се е съгласил да се кандидатира - белким счита, че може нещо да промени, той отговори: " Върнах се, тъй като хората още веднъж стартират да се опасяват. А когато стартират да се опасяват, би трябвало да се върнем, да застанем до тях и да кажем: " Аз не се опасявам ".
- А кое е най-страшното за самия вас в този момент?
- След всичко, което претърпях през последните години - гибелта на непосредствен другар и кум (Борис Немцов), две отравяния от хора на ФСС, присъда от 25 година затвор непоколебим режим в Сибир, би било неуместно да се опасявам от нещо в персонален проект. Най-страшното за мен в този момент е мисълта, че хората, които за четвърт столетие власт докараха нашата страна до настоящето ѝ състояние, могат дефинитивно да я лишат от бъдеще. Това е нашата огромна отговорност сега - да не им позволим да създадат това.
Всичко, което се случва, е увещание за голямата, чудовищната неточност, която направи Русия през 1990-те години, когато не осмисли и не осъди закононарушенията на руския интервал. След краха на руския режим беше витално належащо да се отворят архивите, да се осъдят на държавно равнище закононарушенията на Комунистическа партия на Съветския съюз и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), да бъдат привлечени под отговорност всички, които са правили тези закононарушения. Това беше направено в доста страни от някогашния соцлагер, само че не и у нас. Ако злото не е осмислено, не е наказано и не е осъдено, то се връща - и точно това ние виждаме в Русия след 2000 година Много е значимо да се регистрира този горчив опит и да не се повтаря тази неточност, когато пред нас се отвори идващият прозорец с опция за политически промени. А това наложително ще стане.
Изпитвам болежка и позор за това, в което Владимир Путин трансформира моята страна за 24 години власт. Вътре - беззаконие, репресии, двуличие и неистини от оруелски мащаб, разрушение на всички институти - започвайки с Народното събрание и съда, а над всичко това - несменяемата, безконтролна, неограничена власт на един човек. Водеща се изключитено поради персоналните упоритости на този човек война, която погуби хиляди животи и следствията от която ще се усещат от не едно потомство. В интернационалните връзки - срамен статут на страна-агресор и страна-изгнанник, изолирана от цивилизования свят. И дейни опити на днешния режим да трансформира една велика европейска страна във васал и придатък на " другарите " в Пекин.
- Фразата, която дисидентите постоянно повтаряте, е: " Най-тъмно е преди разсъмване ". Колко " мрачно " е в Русия?
- Питате дали е мрачно, когато в европейска страна в XXI век един от водачите на опозицията го разстрелват в центъра на столицата, а другият го тровят с нервно-паралитичен газ, когато политическите пандизчии са стотици, когато за убеждения дават по-големи присъди затвор, в сравнение с за ликвидиране, когато човек, изравен на власт четвърт век, счита, че това не е задоволително, и когато тази страна води с нищо непровокирана война срещу прилежаща страна, бомбардира нейните градове, убива нейните жители и превзема нейната територия? Да, мрачно е. В подтекста на географията и епохата, в която живеем, по-тъмно няма накъде.
Но това не значи, че постоянно ще бъде по този начин. Като историк, днешните времена доста ми припомнят мрачните години в края на царстването на Николай I, или на Сталин с новия гърмеж на държавен гнет, или с андроповщината при започване на 1980-те със стягането на гайките и острата борба със Запада. Всички помним какво последва по-късно. Като историк аз разбирам по какъв начин всичко това ще завърши. Никой не е успявал да анулира законите и логиката на историята и Путин няма да е изключение.
Аз считам, че измененията в нашата страна са доста по-близо, в сравнение с ни се коства, и е значимо да се готвим за тях, с цел да не изпуснем още веднъж историческия късмет.
- Какво очаквате от следващите президентски избори в Русия през март 2024 година?
- Нека въпреки всичко да слагаме думата избори в кавички. Последният път, когато в нашата страна имаше нещо, наподобяващо от малко малко на конкурентни избори, бе през 1999-2000 година Оттогава имаме просто режисура за формалната " легитимация " на режима с друга степен на външна меродавност. Но аз считам, че даже такива " избори " могат и би трябвало да се употребяват за изложение на гражданска позиция.
Много мощно усещане ми направи един експонат в кьолнския музей на " Гестапо " - бюлетина за един от множеството референдуми през 1930-те години за доверието към фюрера, на която имаше отметка в графата «Nein». Гледах я и си мислех, че индивидът, сложил този знак, не е спрял закононарушенията, които диктаторите по този начин обичат да правят от името на " целия народ ", само че най-малко им е споделил своето персонално и осъзнато " не ". А това към този момент е гражданска постъпка.
Тази опция - изключително значима в изискванията на войната, която се води от името на " цяла Русия " - жителите на нашата страна ще имат през март. В Русия дори по данни на мощно манипулираните публични допитвания на ВЦИОМ съперниците на войната са десетки милиони. Не са доста хората, които в изискванията на тирания са подготвени да рискуват да попаднат в пандиза, като обществено се изкажат или излязат на площада с антивоенни плакати. Но всеки може да изрази своята позиция, като зачеркне всички Z-кандидати и напише на бюлетината " Не на войната ". И това ще бъде гражданска позиция.
Така че, точно по този начин - като опция за всеобщ антивоенен флашмоб - аз преглеждам идните " избори ". А въпросът за промяната на властта в нашата страна, когато го слагат историческите условия, ще се взема решение, несъмнено, по различен метод. Както той постоянно се взема решение в страните, където властта не може да бъде заменена на изборните сектори.
-------------------
* През септември 1999 година в Москва, Волгодонск и Буйнакс /Република Дагестан/ избухнаха гърмежи в жилищни здания, вследствие на които починаха над 300 души, а стотици бяха ранени. Според формалната версия, виновни за терористичните актове са чеченските сепаратисти. Според други версии към гърмежите са причастни съветските спецслужби, най-много Федералната работа за сигурност. Тези терористични актове бяха един от мотивите за Втората чеченска война.
** Втората чеченска война стартира през 1999 година и тогава Русия откри надзор върху републиката, като властта там мина в ръцете на фамилията на Рамзан Кадиров. Успехите в тази война послужиха на Путин за подсилване на неговата власт.
*** На 27 февруари 2015 година на Големия Москворецки мост в центъра на Москва бе убит един от водачите на опозицията - Борис Немцов. През последните години от своя живот той се изказваше срещу военния спор в Донбас, поддържаше Майдана, готвеше и отчет " Путин.Война " за съветската военна интервенция в Украйна.
**** През август 1991 година група руски ръководители се опита да направи прелом в Съюз на съветските социалистически републики. На 19 август те оповестиха въвеждането на изключително състояние. Горбачов бе блокиран в държавна резиденция в Крим, като това бе обяснено с влошено здравословно положение. Бе неразрешена активността на партиите, шествията и митингите. Спряна бе работата на на практика всички медии - по телевиизите вървяха " Лебедово езеро " и изказвания на уредниците на преврата. В Москва влязоха танкове. Благодарение на хиляди хора, които излязоха на улицата и се опълчиха, превратът се провали. Тези събития предрешиха по-нататъшната орис на страната: през декември 1991 година Съюз на съветските социалистически републики престана да съществува.
Прочетете още
Кара-Мурза е един от хората, убеждавали Съединени американски щати да постановат лични наказания против корумпирани съветски политици. Тези хрумвания по-късно станаха факт посредством закона " Магнитски ". Точно арбитър, глобен по закона " Магнитски ", произнесе 25-годишната му присъда.
Кара-Мурзa бе жертва на покушения два пъти: през 2015 и 2017 година имаше опити той да бъде токсичен. Въпреки жалбата му в Следствения комитет и настояването да се открие наказателно дело за нападение за ликвидиране, това по този начин и не стана. През 2021 година стана ясно, че към отравянето на политика евентуално са причастни същите сътрудници на спецслужбите, които се подозират за отравянето на Алексей Навални.
Интервюто е взето документално преди Нова година от Кристина Сафонова от опозиционния уебсайт Meduza. Преводът е на
----------------------------
- От какво съгласно вас се опасяват хората в Русия? Как да се научим да се противопоставяме на страха?
- Страховете, както и очакванията, фантазиите и стремежите, в целия свят са идентични. Не би трябвало да се търси нещо извънредно " съветско ". Проблемът е в системата, която е открита в нашата страна. Страхът е основата на режима на Путин, основното средство, което го държи на власт. Така бе през цялото време: преди 24 години тези хора пристигнаха в Кремъл на вълната на взривяването на жилищни сгради* и чеченската война**. Така те удържат властта си през всичките тези години. И значим фактор във всичко това е демонстративният темперамент на репресиите - от разстрела на водача на опозицията на кремълския мост*** до сталинистките присъди затвор за инакомислещите. Те самите прелестно знаят цената на своите " рейтинги " и своите " избори ", по тази причина поддържането на страха за тях е витално належащо.
При това е значимо да се помни, че страхът, както и шантажът, работят единствено до момента в който хората им се поддават. Страхът също е избор. И когато задоволително количество хора в нашата страна решат, че те повече не желаят да се опасяват, тази система ще стартира да се разпада като къщурка от карти. Това към този момент сме го виждали в доста властнически страни, в това число и в нашата лична през август 1991 г.****
Ясно е, че е по-лесно да кажеш, в сравнение с да престанеш да се страхуваш. Затова върху политиците, публичните деятели, обществените лица на опозицията в този смисъл лежи особена отговорност - да дават персонален образец. Това е една от най-важните аргументи, заради които и аз, и доста мои сътрудници не напуснахме Русия.
Никога няма да не помни думите на Владимир Буковски на един от митингите, които организирахме по време на неговата президентска акция през 2007–2008 година Когато го попитаха за какво се е върнал в Русия и се е съгласил да се кандидатира - белким счита, че може нещо да промени, той отговори: " Върнах се, тъй като хората още веднъж стартират да се опасяват. А когато стартират да се опасяват, би трябвало да се върнем, да застанем до тях и да кажем: " Аз не се опасявам ".
- А кое е най-страшното за самия вас в този момент?
- След всичко, което претърпях през последните години - гибелта на непосредствен другар и кум (Борис Немцов), две отравяния от хора на ФСС, присъда от 25 година затвор непоколебим режим в Сибир, би било неуместно да се опасявам от нещо в персонален проект. Най-страшното за мен в този момент е мисълта, че хората, които за четвърт столетие власт докараха нашата страна до настоящето ѝ състояние, могат дефинитивно да я лишат от бъдеще. Това е нашата огромна отговорност сега - да не им позволим да създадат това.
Всичко, което се случва, е увещание за голямата, чудовищната неточност, която направи Русия през 1990-те години, когато не осмисли и не осъди закононарушенията на руския интервал. След краха на руския режим беше витално належащо да се отворят архивите, да се осъдят на държавно равнище закононарушенията на Комунистическа партия на Съветския съюз и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), да бъдат привлечени под отговорност всички, които са правили тези закононарушения. Това беше направено в доста страни от някогашния соцлагер, само че не и у нас. Ако злото не е осмислено, не е наказано и не е осъдено, то се връща - и точно това ние виждаме в Русия след 2000 година Много е значимо да се регистрира този горчив опит и да не се повтаря тази неточност, когато пред нас се отвори идващият прозорец с опция за политически промени. А това наложително ще стане.
Изпитвам болежка и позор за това, в което Владимир Путин трансформира моята страна за 24 години власт. Вътре - беззаконие, репресии, двуличие и неистини от оруелски мащаб, разрушение на всички институти - започвайки с Народното събрание и съда, а над всичко това - несменяемата, безконтролна, неограничена власт на един човек. Водеща се изключитено поради персоналните упоритости на този човек война, която погуби хиляди животи и следствията от която ще се усещат от не едно потомство. В интернационалните връзки - срамен статут на страна-агресор и страна-изгнанник, изолирана от цивилизования свят. И дейни опити на днешния режим да трансформира една велика европейска страна във васал и придатък на " другарите " в Пекин.
- Фразата, която дисидентите постоянно повтаряте, е: " Най-тъмно е преди разсъмване ". Колко " мрачно " е в Русия?
- Питате дали е мрачно, когато в европейска страна в XXI век един от водачите на опозицията го разстрелват в центъра на столицата, а другият го тровят с нервно-паралитичен газ, когато политическите пандизчии са стотици, когато за убеждения дават по-големи присъди затвор, в сравнение с за ликвидиране, когато човек, изравен на власт четвърт век, счита, че това не е задоволително, и когато тази страна води с нищо непровокирана война срещу прилежаща страна, бомбардира нейните градове, убива нейните жители и превзема нейната територия? Да, мрачно е. В подтекста на географията и епохата, в която живеем, по-тъмно няма накъде.
Но това не значи, че постоянно ще бъде по този начин. Като историк, днешните времена доста ми припомнят мрачните години в края на царстването на Николай I, или на Сталин с новия гърмеж на държавен гнет, или с андроповщината при започване на 1980-те със стягането на гайките и острата борба със Запада. Всички помним какво последва по-късно. Като историк аз разбирам по какъв начин всичко това ще завърши. Никой не е успявал да анулира законите и логиката на историята и Путин няма да е изключение.
Аз считам, че измененията в нашата страна са доста по-близо, в сравнение с ни се коства, и е значимо да се готвим за тях, с цел да не изпуснем още веднъж историческия късмет.
- Какво очаквате от следващите президентски избори в Русия през март 2024 година?
- Нека въпреки всичко да слагаме думата избори в кавички. Последният път, когато в нашата страна имаше нещо, наподобяващо от малко малко на конкурентни избори, бе през 1999-2000 година Оттогава имаме просто режисура за формалната " легитимация " на режима с друга степен на външна меродавност. Но аз считам, че даже такива " избори " могат и би трябвало да се употребяват за изложение на гражданска позиция.
Много мощно усещане ми направи един експонат в кьолнския музей на " Гестапо " - бюлетина за един от множеството референдуми през 1930-те години за доверието към фюрера, на която имаше отметка в графата «Nein». Гледах я и си мислех, че индивидът, сложил този знак, не е спрял закононарушенията, които диктаторите по този начин обичат да правят от името на " целия народ ", само че най-малко им е споделил своето персонално и осъзнато " не ". А това към този момент е гражданска постъпка.
Тази опция - изключително значима в изискванията на войната, която се води от името на " цяла Русия " - жителите на нашата страна ще имат през март. В Русия дори по данни на мощно манипулираните публични допитвания на ВЦИОМ съперниците на войната са десетки милиони. Не са доста хората, които в изискванията на тирания са подготвени да рискуват да попаднат в пандиза, като обществено се изкажат или излязат на площада с антивоенни плакати. Но всеки може да изрази своята позиция, като зачеркне всички Z-кандидати и напише на бюлетината " Не на войната ". И това ще бъде гражданска позиция.
Така че, точно по този начин - като опция за всеобщ антивоенен флашмоб - аз преглеждам идните " избори ". А въпросът за промяната на властта в нашата страна, когато го слагат историческите условия, ще се взема решение, несъмнено, по различен метод. Както той постоянно се взема решение в страните, където властта не може да бъде заменена на изборните сектори.
-------------------
* През септември 1999 година в Москва, Волгодонск и Буйнакс /Република Дагестан/ избухнаха гърмежи в жилищни здания, вследствие на които починаха над 300 души, а стотици бяха ранени. Според формалната версия, виновни за терористичните актове са чеченските сепаратисти. Според други версии към гърмежите са причастни съветските спецслужби, най-много Федералната работа за сигурност. Тези терористични актове бяха един от мотивите за Втората чеченска война.
** Втората чеченска война стартира през 1999 година и тогава Русия откри надзор върху републиката, като властта там мина в ръцете на фамилията на Рамзан Кадиров. Успехите в тази война послужиха на Путин за подсилване на неговата власт.
*** На 27 февруари 2015 година на Големия Москворецки мост в центъра на Москва бе убит един от водачите на опозицията - Борис Немцов. През последните години от своя живот той се изказваше срещу военния спор в Донбас, поддържаше Майдана, готвеше и отчет " Путин.Война " за съветската военна интервенция в Украйна.
**** През август 1991 година група руски ръководители се опита да направи прелом в Съюз на съветските социалистически републики. На 19 август те оповестиха въвеждането на изключително състояние. Горбачов бе блокиран в държавна резиденция в Крим, като това бе обяснено с влошено здравословно положение. Бе неразрешена активността на партиите, шествията и митингите. Спряна бе работата на на практика всички медии - по телевиизите вървяха " Лебедово езеро " и изказвания на уредниците на преврата. В Москва влязоха танкове. Благодарение на хиляди хора, които излязоха на улицата и се опълчиха, превратът се провали. Тези събития предрешиха по-нататъшната орис на страната: през декември 1991 година Съюз на съветските социалистически републики престана да съществува.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ