Включеният в официалния конкурс на 54-ото издание на международния кинофестивал

Включеният в формалния конкурс на 54-ото издание на интернационалния кинофестивал в Карлови Вари (28 юни – 6 юли) български игрален филм " Бащата " почтено отбрани престижа на основателите си Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Той провокира интереса на чешките и интернационалните медии, а също и на влиятелното издание " Варайъти ", което го назова " филм - терапия, смесваща смях и тъга ".

В центъра на повествованието стои последователното и нелеко доближаване на двама мъже един към различен. Васил (Иван Савов) е художник и е татко на Павел (Иван Бърнев), който пък е фотограф. Внезапната загуба на Виолета, брачна половинка на единия и майка на другия, събира двамата в миг, когато шокът от загубата на близкия човек е в своя пик. В същото време, по изказване на близка другарка на умрялата, тя не стопира да й звъни по телефона

Разплитането на възела от спорни контакти сред татко и наследник протича на фона на смешно-тъжни картини от всекидневието. Свежият подигравателен взор на режисьорите и сценаристи към дребните човешки " недостатъци " на участващите в действието внасят чувство за съпричастност към героите. Битовите им проблеми са тестване, от което всеки се избавя, както може.

Специално за " Дневник " в Карлови Вари режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов споделиха:

Петър Вълчанов (ПВ): Заснехме кино лентата през есента на 2017 година. Това беше сезонът, който трябваше да подхожда на историята. Постпродукцията стартира при започване на 2018. Дадохме си известно време, с цел да се отдалечим от материала. През 2018 ни се наложи за известно време да спрем, тъй като снимахме осемте елементи на детския сериал за Българска национална телевизия " Островът на сините птици ". Това малко ни отвлече от съответната работа по " Бащата ".

Кристина Грозева (КГ): Преди фестивала, до последно правихме промени по кино лентата.

Колко време писахте сюжета?
КГ: От самата концепция до написването на първия вид минаха към четири години. Всъщност, главната част от работата бе обвързвана с присъединяване ни в Biennale College Cinema, формат за подкрепяне на нискобюджетни филми към интернационалния кинофестивал във Венеция, където планът ни бе определен с още 11. В България спечелихме дотация за нискобюджетен филм, спечелихме и пари за развиване от програмата " Медия ".

Колко време продължиха фотосите?
ПВ: Четири седмици.

Споделяте, че с " Бащата " краткотрайно сте прекъснали желанието си да продължите с авансово замислената трилогия, от която " Урок " и " Слава " към този момент победиха по света.

ПВ: Да, майка ми умря и след погребението, по препоръки на родственици и съседи, ние с татко ми посетихме индийски гуру. Беше смешно и неуместно.

Значи, погребението е действително. Истина ли е също, че е имало гласово известие от майката ти, оставено на телефона на съседката?

ПВ: Да, това са все действителни моменти и те ни инспирираха. Също по този начин, татко ми, Вълчан Петров, който е художник, ни позволи да употребяваме картините му и това придаде прочут нюанс. Но, за разлика от героя ни, той не е имал комунистическо минало, не е правил стенна живопис в Димитровград. Много от нещата във кино лентата са измислени.

КГ: Когато майката на Петър умря, по персонални аргументи, нямахме опция доста да скърбим. Но пристигна един миг, когато се оказа, че имаме потребност да се заровим в тази история, тъй като тя сама напираше да излезе. Имахме потребност да създадем този филм.

ПВ: Освен това, обичаме да вземаме от натурата. Както е с рисуването, прочее.

Във кино лентата има доста възрастни хора.

ПВ: Да, синът има коса, по-бяла от тази на татко му.

Този татко неистово се самообвинява за гибелта на жена си. Защо харесвате пределно стимулирани хора, които гневно следват задачата си?

КГ: Крайните характери, граничните преживявания са доста кинематографични. Харесва ни да ги изследваме.

Времето във кино лентата е някакси застинало. Все нещо се случва, а в действителност нищо не става.

КГ: Да, има един остарял аероплан, останал от в миналото и той виси някъде, не се знае от кога; има и един бюст, на който някой от феновете на гуруто е закачил венец. Струва ни се, че в България има някакво миксиране на епохите. Нещо там от предишното се саморазпада, а ние му слагаме цветя, вързваме му панделка. Правим се, че всичко ни е ОК.

В дните след погребението няма нищо, което действително да се движи.

КГ: Да, демонстрираме живеенето в безвремие. Това особено сме го търсили.

Много се приказва по мобилни телефони и това е забавна находка. Имате дори цялостен персонаж (съпругата на Павел), построен само от гласа на Маргита Гошева.

ПВ: Да, връзката през днешния ден е по-специфична. Ето, аз самият съм бил в Карлови Вари преди 19 години и тогава нямах мобилен телефон. Бях първи курс в НАТФИЗ и дружно с Драго Шолев бяхме снимали студентски извършения на тематика " Шок ". Людмил Стайков ни зарадва и ни сподели, че защото няма други подготвени филми, би трябвало да отидем на фестивала с нашите. Беше през 2001 година.

КГ: Колкото повече средствата за връзка ни улесняват, толкоз по-трудна става тя. Колкото по-достъпна е на първа равнище, толкоз повече се затруднява близостта сред хората. Днес, постоянно може да си подвигна телефона и да се кажа нещо на някого, и значимо и не толкоз значимо. Но разликата сред двете стартира да се размива. Не се усещаме по този начин изцяло, както преди.

Телефоните са средство за практикуване на напън. Жената на Павел непрестанно му звъни, звънят му от студиото

КГ: Тези устройства са като дребни " бигбрадърчета ", няма по какъв начин да избягаш от тях, няма къде да се скриеш.

Героите работят и от боязън. Бащата се опасява какво ще е бъдещето му без жена му, синът пък се опасява, какво ще е бъдещето му със личната му жена.

КГ Да, малко уплашени герои, само че без боязън от Бога.

Жените не се виждат във кино лентата, само че те преобладават.

КГ: Да, макар, че ги няма, те са тези, които дърпат конците.

ПВ: За нас беше предизвикателство да имаме два ярки женски облика, които да не участват образно. Майката я виждаме само на фотоси, а брачната половинка на Павел единствено я чуваме.

Както нормално, вкарали сте доста комизъм в отношението към героите и средата. Бихте ли могли един ден да извършите безусловно трагичен филм, без никакви закачки?

КГ: Това би ни било доста скучно. Да работиш единствено в сериозното или единствено в комедийното ми се коства някак по-лесно. Ние обичаме да смесваме нещата. Учителите ни Георги Дюлгеров и Людмил Стайков са ни учили по този начин.
ПВ: В живота, тъй като нас това ни вълнува, комичното може да укрепи трагичния възторг или противоположното, трагичното може да провокира смешен резултат.

В този филм търсите аргументите за положението на нещата през днешния ден. Но вие самите живеете в това, което пресъздавате. Какъв е изходът от безизходицата?

КГ: Длъжни сме да бъдем оптимисти. Опитваме се да го покажем и във кино лентата. Финалът ни е оптимистичен, ражда се нещо ново, което, надяваме се, би могло да преобрази нещата. Изходът е в вярата.

Бащата и синът да се сближат?

КГ: Да, по своя си метод.

Как избрахте актьорите Иван Бърнев за сина и Иван Савов за бащата?

КГ: Ние, когато пишем сюжетите си, първо решаваме, кои ще са актьорите.

ПВ: Хубаво е да ги имаме, тъй като по този начин виждаме кино лентата.

КГ: Обичаме мислещите, идейните артисти.

ПВ: Искаме да виждаме тяхното отношение, реакцията им към това, което вършат, тъй като тогава има креативен развой.

Значи, ролята на бащата беше писана особено за Иван Савов?

КГ: Иван Савов е прелестен артист, който постоянно е стоял в главите ни за тази роля. Двамата с Бърнев си подхождат, наподобяват на татко и наследник, а имат и забавни взаимоотношения в действителния живот. Стари другари са, съветстват се взаимно.

От това, което виждаме във кино лентата, ние сме комбинация от някакво минало, много грозновато изчезващо, а пък сегашното ни е цялостно с недоизяснени неща. Всичките тези залитания по ясновидци, по лотарии Така ли ги виждате нещата - някаква незавършеност с някаква незапочнатост?

ПВ: Липсва последователност сред минало, настояще и бъдеще, някакси изкривено се вклиняват едно в друго и от това се пораждат несъгласия и парадокси, които хората са почнали да смятат за естествени.

КГ: На самотек са оставени нещата

От една страна, няма към този момент на какво да се опреш, а от друга – това, в което вярваш, се оказва подправено. Труден интервал.

КГ: Някакви устои и полезности се стопяват и унищожават, а към момента няма нищо отсреща.

Колко са общо фестивалните ви награди?

ПВ: " Слава " има 50 награди, а " Урок " - към 40.

У нас постоянно звучат заклинания да не се вършат " фестивални " филми.

ПВ: Това са заучени изречения, идващи от хора, които нямат никаква визия, по какъв начин се случват нещата.

КГ: Фестивалите са местата, където се събират феновете на киноизкуството. На премиерата на кино лентата тук имаше над 1500 души, на втората прожекция – над 300, а следва и трета. В публиката имаше всевъзможни хора, които обичат киното.

Ако " Бащата " не беше включен в формалния конкурс на този фестивал, нямаше да има изявление с вас във " Варайъти ", нямаше да го има световния резултат от кино лентата.

ПВ: Така е. Жалко, че навънка филмите ни имат повече аудитория, в сравнение с у нас.

КГ: Типично за българина е да вика на хубавото неприятно и по този начин да обърква полезностите.

ПВ: Фестивалите са прелестни места, на които можеш да видиш друга аудитория и качествени филми.