Благовест Кирилов: Без цифровизация ще загубим конкурентоспособността си
Висшето обучение и просвета са недофинансирани, а това се отразява и на качеството, зави доцент Юлиян Генов, претендент за депутат от „ Българска социалистическа партия за България “
Кризата с КОВИД-19 ясно сподели, че без цифровизация България ще загуби своята конкурентоспособност. Това сподели Благовест Кирилов, претендент за депутат от „ Българска социалистическа партия за България “ в 23 МИР, по време на полемика на тематика „ Състояние и вероятности на висшето обучение в България “. В срещата участваха още доцент Николай Цонков и доцент Владислав Тодоров, които са претенденти за народни представители от 25 МИР, Райна Душкова и доцент Юлиян Генов - претенденти от 23 МИР, и доцент Димчо Тодоров, претендент за народен представител от 24 МИР.
„ Колкото повече продължаваме да подценяваме висшето обучение, толкоз повече няма да може да привличаме нито бизнес, нито хрумвания, нито просвета “, съобщи Кирилов, който преподава в Технически университет – София, Факултет за немско инженерно образование и индустриален мениджмънт.
Според него не би трябвало да се залага на количество приключили студенти, а на качеството на образование. „ Трябва да се фокусираме и върху това по какъв начин съответно и ясно да се предадат знанията, както и по какъв начин да има връзка сред преподаватели и студентите, тъй че да няма недоумение. Трябва да се вкара практическият опит в образованието “, безапелационен е Благовест Кирилов. Той добави, че в онлайн среда на образование, това се случва мъчно. „ И тук може да се включи бизнесът, който за 1-2 часа да покаже практическата част “, добави претендентът за депутат.
Според Кирилов страната би трябвало да подтиква както млади бизнесмени, които имат концепция, с цел да могат да я осъществят, по този начин и научни звена, които желаят да осъществят дадена идея или да внедрят нова технология. „ Припознавайки и рекламирайки ги, това ще даде подтик на мотивацията на студентите “, счита социалистът.
„ Нормативната база би трябвало да улеснява оптимално взаимоотношението на всичките равнища и да улеснява действието на университетите “, добави Благовест Кирилов.
„ Не е елементарно да подготвиш и защитиш дисертация. Бизнесът обаче не желае да подтиква и финансово да стимулира хората, които имат предпазена степен. Това е един от въпросите, които съгласно мен би трябвало да откри решение “, сподели от своя страна Райна Душкова, която е аспирант.
Другият проблем, съгласно нея, е за стипендията на постоянните докторанти. „ В момента тя е 500 лв., а това даже не е една минимална работна заплата. Когато си постоянен докторант нямаш законово право да работиш на трудов контракт, с цел да се подпомогнеш финансово “, изясни Душкова.
„ През последните 10 година от ръководството на ГЕРБ равнището на висшето обучение, което беше мотив за горделивост, доста се е намалило. В класациите сме на едно от последните места. Основната причина за това е недофинансирането на системата “, съобщи доцент Юлиян Генов, който е учител в Техническия университет.
„ Студентите бяха сложени в такива условия, че огромна част от тях са принудени да работят, с цел да си заплащат таксите и да си обезпечат образователни пособия. Но две дини под една мишница мъчно се носят “, добави доцент Генов.
По думите му другият проблем са дребното средства, които се отделят за просвета и за Българска академия на науките.
" Основните цели на Българска социалистическа партия в тази посока са за повишение на възнагражденията на университетския състав. Предлагаме и смяна в субсидирането на висшите образователни заведения. Ще работим и за основаване на фонд за планово финансиране на студентски докторантски разработки, за рационализиране на материалната база, за гарантиране на цялостна досегаемост до висшето обучение “, съобщи доцент Генов.
Доц. Владислав Тодоров, който е учител в Лесотехническия университет, също се съгласи, че висшето обучение и просвета са недофинансирани, а това се отразява и на качеството. “На висшите учебни заведения би трябвало да се даде опция да работят за себе си “, счита той.
„ Качеството на образованието е преди всичко, само че при нас то доста се разминава със международното. Няма метод рейтингът на нашите висши учебни заведения да не е невисок, като една от аргументите е методът на преподаване и неналичието на връзка сред теорията и практиката. Приложната активност доста куца “, съобщи доцент Димчо Тодоров, който е учител по туризъм.
Участниците в полемиката се сплотиха към тезата, че не е належащо да има идентични специалности във всички университети.
„ През последните месеци на 44-тото Народно заседание бяха направени спомагателни промени в Закона за висшето обучение, с които напълно да се унищожи автономията на висшите учебни заведения. Бяха подписани съглашения сред ректорите и Министерство на образованието, с които те бяха задължени да усъвършенстват университетския състав и административната конструкция. Това докара до заличаване на цели университети “, сподели доцент Николай Цонков, който бе депутат и е учител в УНСС.
Кризата с КОВИД-19 ясно сподели, че без цифровизация България ще загуби своята конкурентоспособност. Това сподели Благовест Кирилов, претендент за депутат от „ Българска социалистическа партия за България “ в 23 МИР, по време на полемика на тематика „ Състояние и вероятности на висшето обучение в България “. В срещата участваха още доцент Николай Цонков и доцент Владислав Тодоров, които са претенденти за народни представители от 25 МИР, Райна Душкова и доцент Юлиян Генов - претенденти от 23 МИР, и доцент Димчо Тодоров, претендент за народен представител от 24 МИР.
„ Колкото повече продължаваме да подценяваме висшето обучение, толкоз повече няма да може да привличаме нито бизнес, нито хрумвания, нито просвета “, съобщи Кирилов, който преподава в Технически университет – София, Факултет за немско инженерно образование и индустриален мениджмънт.
Според него не би трябвало да се залага на количество приключили студенти, а на качеството на образование. „ Трябва да се фокусираме и върху това по какъв начин съответно и ясно да се предадат знанията, както и по какъв начин да има връзка сред преподаватели и студентите, тъй че да няма недоумение. Трябва да се вкара практическият опит в образованието “, безапелационен е Благовест Кирилов. Той добави, че в онлайн среда на образование, това се случва мъчно. „ И тук може да се включи бизнесът, който за 1-2 часа да покаже практическата част “, добави претендентът за депутат.
Според Кирилов страната би трябвало да подтиква както млади бизнесмени, които имат концепция, с цел да могат да я осъществят, по този начин и научни звена, които желаят да осъществят дадена идея или да внедрят нова технология. „ Припознавайки и рекламирайки ги, това ще даде подтик на мотивацията на студентите “, счита социалистът.
„ Нормативната база би трябвало да улеснява оптимално взаимоотношението на всичките равнища и да улеснява действието на университетите “, добави Благовест Кирилов.
„ Не е елементарно да подготвиш и защитиш дисертация. Бизнесът обаче не желае да подтиква и финансово да стимулира хората, които имат предпазена степен. Това е един от въпросите, които съгласно мен би трябвало да откри решение “, сподели от своя страна Райна Душкова, която е аспирант.
Другият проблем, съгласно нея, е за стипендията на постоянните докторанти. „ В момента тя е 500 лв., а това даже не е една минимална работна заплата. Когато си постоянен докторант нямаш законово право да работиш на трудов контракт, с цел да се подпомогнеш финансово “, изясни Душкова.
„ През последните 10 година от ръководството на ГЕРБ равнището на висшето обучение, което беше мотив за горделивост, доста се е намалило. В класациите сме на едно от последните места. Основната причина за това е недофинансирането на системата “, съобщи доцент Юлиян Генов, който е учител в Техническия университет.
„ Студентите бяха сложени в такива условия, че огромна част от тях са принудени да работят, с цел да си заплащат таксите и да си обезпечат образователни пособия. Но две дини под една мишница мъчно се носят “, добави доцент Генов.
По думите му другият проблем са дребното средства, които се отделят за просвета и за Българска академия на науките.
" Основните цели на Българска социалистическа партия в тази посока са за повишение на възнагражденията на университетския състав. Предлагаме и смяна в субсидирането на висшите образователни заведения. Ще работим и за основаване на фонд за планово финансиране на студентски докторантски разработки, за рационализиране на материалната база, за гарантиране на цялостна досегаемост до висшето обучение “, съобщи доцент Генов.
Доц. Владислав Тодоров, който е учител в Лесотехническия университет, също се съгласи, че висшето обучение и просвета са недофинансирани, а това се отразява и на качеството. “На висшите учебни заведения би трябвало да се даде опция да работят за себе си “, счита той.
„ Качеството на образованието е преди всичко, само че при нас то доста се разминава със международното. Няма метод рейтингът на нашите висши учебни заведения да не е невисок, като една от аргументите е методът на преподаване и неналичието на връзка сред теорията и практиката. Приложната активност доста куца “, съобщи доцент Димчо Тодоров, който е учител по туризъм.
Участниците в полемиката се сплотиха към тезата, че не е належащо да има идентични специалности във всички университети.
„ През последните месеци на 44-тото Народно заседание бяха направени спомагателни промени в Закона за висшето обучение, с които напълно да се унищожи автономията на висшите учебни заведения. Бяха подписани съглашения сред ректорите и Министерство на образованието, с които те бяха задължени да усъвършенстват университетския състав и административната конструкция. Това докара до заличаване на цели университети “, сподели доцент Николай Цонков, който бе депутат и е учител в УНСС.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ