Високо в грандиозната планинска верига Сера де Трамунтана, която образува

Високо в грандиозната планинска верига Сера де Трамунтана, която образува северния гръбнак на испанския остров Майорка, живописното село Дея повече от век е представлявало средиземноморска идилия, магнит за актьори и бохеми.   Наблизо няма плаж, който да притегля и задържа огромни туристически тълпи.    Проблемът в този момент е, че единствено милионери и милиардери могат да си разрешат да живеят в Дея, споделя The Guardian.   „ Дея към момента притегля изобретателни хора, само че в този момент те би трябвало да имат пари “, споделя родената в Чикаго Джоана Куне, която се занимава с керамика и живее в Дея от 1980 година „ Те идват тук, с цел да се провиснал и не желаят да се интегрират. Животът им е някъде другаде ”, споделя тя.    Местните поданици на Балеарските острови не могат да си разрешават да си купят парцел тук. Двама сътрудници на недвижими парцели оферират доста жилища в селото за над 2 милиона евро на фона на междинната месечна заплата в региона от 1598 евро.   По този метод, до момента в който бедността води до обезлюдяването на селските региони в континенталната част на Испания, Дея и десетки села като него на Балеарските острови се обезлюдяват поради благосъстоянието.     Регионалното държавно управление отвръща на удара с искане за европейско утвърждение на закон, който да забрани на всеки, който не живее на островите, да купува парцели.   Това се пояснява като възбрана на чужденците да купуват парцели, само че това не е по този начин в Дея, където чужденците, най-вече от Обединеното кралство и Съединени американски щати, съставляват към 37% от популацията.   „ Не става въпрос за националността на хората, всеки е добре пристигнал, а за това по какъв начин възнамеряват да употребяват къщите “, споделя кметът на Дея Луис Апестегуя. „ Искаме хора, които възнамеряват да живеят тук, а не такива, които купуват втори дом, или пък спекуланти “, прибавя той представен от The Guardian.    Английският стихотворец и публицист Робърт Грейвс, който се открива в Дея през 1929 година, назовава селото място за поклонение на художници и писатели.   „ Когато татко ми идва тук, към този момент е имало артистична колония от немски и каталонски художници “, споделя синът му Томас. „ Всъщност той в началото е наел къща от американка. “   Тогава упадъкът на производството на дървени въглища е довел до всеобща емиграция. В резултат на това къщите са били евтини за пазаруване или наемане.   С възхода на всеобщия туризъм през 60-те години на предишния век, колонията от задгранични поданици се опълчва на всевъзможен тип туристическо развиване.   Всъщност това е първият раздор сред локалните и чужденците по думите на Грейвс. „ Чужденците не желаеха повече здания, а локалните видяха какво се случва другаде и желаеха различен вид развиване. “     „ Майорка беше парадайс - беше леговище за художници, поети и интелектуалци “, споделя Кармен Доменек, която се мести в Дея от Барселона през 1974 година Според нея по това време е имало положителни връзки сред локалните и чужденците. Можело е да седнете в някой бар и аржентинският публицист Хулио Кортасар да е на прилежащата маса. „ Всичко беше доста естествено. Дея беше същинско село с месар и рибарница “, споделя Доменек.   Нещата стартират да се трансформират през 1987 година, когато притежателят на Virgin Group Ричард Брансън получава позволение за градеж на La Residencia, в началото умислен като леговище за актьори, само че в реалност първокласен хотел.    „ Аргументът беше, че с помощта на Брансън в региона ще дойдат доста пари и всеки ще има работа. Аз се противопоставих на тази концепция, само че съвсем цялото село беше срещу мен “, споделя още Доменек.   Грейвс добавя, че цените на жилищата са скочили внезапно, „ откакто La Residencia стартира да притегля консуматори на изкуство, а не производители на изкуство “.   Според подзаконов акт, признат през 80-те години, всички нови къщи в Дея би трябвало да бъдат издигнати от камък, което също ги прави доста по-скъпи. Брансън продава хотела през 2002 година и в този момент той е благосъстоятелност на Бернар Арно, президент на групата за първокласни артикули LVMH и сега най-богатият човек в света.     63-годишната Франческа Дея е живяла в селото през по-голямата част от живота си. Тя си спомня какво е било да растеш измежду такава космополитна навалица в едно доста консервативно и католическо място.   „ За по-старото потомство хората, които идваха тук, бяха като извънземни и родителите ни желаеха да ни защитят от целия секс, опиати и рокендрол “, споделя тя.    Нейният сътрудник Дай Грифитс, споделя: „ Странно е по какъв начин бохемите настояват, че се усещат по-свободни в селските, консервативни места, в сравнение с в града. “ Според него те не изпитват потребност да се ангажират с хората към тях. „ Селото е единствено декор “, споделя той.    Кметът Луис Апестегуя, който се разказва като „ патогенен оптимист “, споделя, че Европейски Съюз би трябвало да бъде еластичен и да признае, че островите са специфичен случай, „ другояче села като Дея ще престанат да съществуват “.   „ Населението на Майорка се усилва, до момента в който тук, в Дея, то понижава “, споделя той. „ Село без постоянна общественост не е село, то е просто група къщи или туристически курорт. “   Освен дребен супермаркет, съвсем всички магазини са изчезнали и услугите на общопрактикуващите лекари са се свили от четири дни в седмицата на два часа.   „ Това е призрачно място. Тематичен парк “, споделя Доменек.   Кметът е податлив да се съгласи. „ Туристите идваха тук, тъй като беше достоверно “, споделя той. " Но към този момент не е. "