Мерките отправят послание за несигурност
Вирусът ще мутира, в случай че се имунизират малко на брой
Дроздстой Стоянов е професор по психиатрия и здравна логика на психиката, лекар на медицинските науки, Ръководител Катедра психиатрия и здравна логика на психиката в Медицински университет Пловдив. Академик и заместник-председател на Българската академия на науките и изкуствата. Член на непрекъснатия комитет по психиатрия на Европейския съюз на медицинските експерти, почетен член на Американската психиатрична асоциация. Д-р Стоянов е бил народен съветник по психиатрия (2018-2019) и член на Експертния съвет по психиатрия при Министерство на здравеопазването от 2019. Лауреат на бронзов орден от Европейското сдружение за личност-центрирана медицина (2014). Автор и съавтор на близо 200 научни изявления.
Хората знаят, че най-страшното следва, и това ги обезсърчава, споделя проф. Дроздстой Стоянов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Стоянов, още веднъж бяха признати ограничения, с които ще бъдем изолирани за прочут интервал от време. Как ще се отрази това на душeвността на хората, в случай, че през март преживяхме един подобен интервал?
- Това ще се отрази по неподходящ метод, само че не поради самото затваряне или карантина, а тъй като се повтаря. И основно, тъй като се повтаря при липса на ясна вероятност. Съвременният човек е достигнал до един стадий в своята еволюция, който не е прекомерно отдалечен от неговите базови инстинкти. Единият от тези инстинкти е обвързван със самосъхранението в изискванията на отмалялост - бягство или борба. В дадения случай, когато стартира рецесията, хората реагираха през инстинкта на бягството. И аз мога да настоявам от личните си наблюдения през последните месеци, че се придържат към него. Виждам, най-малко в моето обществено обграждане, много лимитирани обществени контакти, съблюдаване на отдалеченост, непрекъсната стерилизация. Избягване на физически досег, носене на маски, събиране на не повече от осем индивида в едно и също помещение, редуциране на тези събирания и отбягване на културно-масови или спортни мероприятия. Много хора някак автоматизирано се насочиха към това, с цел да лимитират рисковете за личното си здраве.
Но в един миг рецесията ескалира и политиците упрекнаха тези 15-20, да кажем 30 на 100 от популацията, които не съблюдават тези правила. При сегашната застоялост, както психосоциална, по този начин и икономическа, мога сигурно да настоявам две неща. Първото е, че хората са мощно обезсърчени и потиснати от това, което се случва, тъй като гаранции за изхода от обстановката след 21-ви декември няма. Мантрата " Ваксината идва " е подправена. Защото, когато прословутата противовирусна ваксина пристигна у нас и ние с Вас решим да се имунизираме, няма по какъв начин да се предпазим, в случай че не решат да се имунизират и останалите 80 на 100 от популацията. А това е изключено, изключително като имаме поради огромната част от хората, които по принцип отхвърлят да се имунизират. Както и заради голямото съмнение на хората в успеваемостта на подобен метод. Особено имайки поради, че една ваксина би трябвало да бъде апробирана за своето приложение при хора в течение на години. Нейното вкарване на пазара в съзнанието на всеки един здравно осведомен човек е преждевременно. Така че нужната степен на имунизация, която се търси - 80-85 на 100, е непостижима. А в случай че по-малката част от популацията бъдат имунизирани, вирусът ще мутира, ще се приспособява към имунизацията и ще стартира да я заобикаля. Така че най-страшното следва, а осведомените хора схващат това и то ги обезсърчава. Защото знаят, че налагането на локдаун за повторно няма да докара до премахване на епидемията. Локдаунът облекчава по този начин наречения товар върху здравната система, освен това краткотрайно. Тоест за множеството хора обявлението за локдауна е съобщение за следващия интервал от сериала, който ще се играе за неопределен срок, а може би и за целия излишък от техния живот. И това е същински нездравословното за психологичното здраве обръщение. Много е нездравословно да се оферират крайни ограничавания без да има ясни доказателства, регламенти и задължения.
- Включително и стопански...
- Да, и стопански, само че дано не забравяме и обществените последици. Аз като родител на две деца, не мога да спра своето отвращение и да не попитам проф. Костадин Ангелов, който познавам от доста време: " Коста, кой ще ми гледа на мен децата, до момента в който аз се грижа за заболели хора, със или без Ковид? ". Добре, можеш да затвориш у дома икономист или IT-специалист, които могат да работят в домашни условия. Като управляваш здравна рецесия, по какъв начин се погрижваш за хората, които би трябвало да се грижат за пациентите?
- Това може би е в полето освен на един министър?
- Ако попитате в прав текст, ще получите отговор, че в столицата има две дежурни детски градини, които обслужват децата на лекари, които се борят с Ковид. Това за мен е най-безотговорният отговор. Защото, с цел да се натоварят оптимално лекарите, които работят с пациентите с Ковид, те са освободени от другите болести. А другите болести не спят. При което се получава, че безусловно целият медицински личен състав е претрупан. Кой да гледа децата на тези хора? Медицинският личен състав - не са единствено по този начин наречените лекари на " първа линия ", тъй като към този момент няма първа линия. Лекарят, сестрата, лаборантката и санитарката в една поликлиника също са първа линия, тъй като всеки ден се срещат с сходни пациенти. Нищо, че не са подписвали заявления. Тоест за тези хора решение няма. Тоест, ти предприемаш някакви ограничения, които са голословни. И най-важното - в дълготраен проект, защото ме питате за вредата върху психологичното здраве - главното обръщение, което ти отправяш, е неустановеност. Няма човек със здравна осведоменост и със здравна просвета, който да си фантазира, че филмът ще свърши на 21-ви декември. Или който да има вяра в митологията, че имунизацията ще реши казуса.
- А това чувство за неспособност да контролираш личния си живот какво би могло да породи в дълготраен проект?
- Дезадаптивни държания. При възрастните хора най-вероятно експанзия, домашно принуждение, опити за самоубийство, корист с алкохол и психоактивни субстанции. А при по-младите, заради неизбежната продължителна експозиция на цифрови устройства, в това число отдалеченото образование, което е извънредно нездравословно за децата, може да се развие разстройство на вниманието с хиперактивност. Изключително нездравословно е дребните деца да стоят повече от 3 часа на едно електронно устройство, а те толкоз стоят единствено да си играят игрите. Като прибавим и 6-7 часа отдалечено образование, това може да бъде крайният резултат.
- В същото време в обществените мрежи се разяснява по какъв начин това ще ни промени, ще ни сближи прочувствено. Мнозина споделят " Сега се радваме да прекараме повече време със фамилиите си ", а в всеобщия случай като че ли това не е по този начин - отприщва се експанзията...
- Няма човек, който да е удовлетворен от перманентното еднообразие. Да предположим, че става дума за 3-4-членно семейство, което населява къща с двор, с условия децата да бъдат занимавани и от друго потомство и да прекарват повече време дружно. Те може би са били щастливи да прекарат времето си дружно през март и април, само че това към този момент е рецидив. Това е казусът. Каквато и активност да вършите, Вие би трябвало да пазите салдото. В живота на индивида има две неща - обич и работа. Ако едното от тези две неща е прекомерно, в случай че те не са съответно дозирани, те са токсични. Независимо дали господства работохолизмът, или господства несъразмерната отдаденост в фамилната среда. Тези два типа действия и отдаденост би трябвало да се редуват и да се сменят по един постоянен метод, с цел да може да се реализира добре уравновесено психологично действие. И това важи за която и да било сфера на живота.
- А какви психологични проблеми споделят най-често Вашите пациенти, когато идват. Има ли някаква смяна? Има ли повече страхове по отношение на Ковид-19, или неглижиране на проблемите?
- Поведението на хората е обезщетително. Тези, които имаха най-големи страхове през март, сега се държат извънредно неглижиращо и се пробват да изтласкат в периферията на съзнанието си казуса за Ковид-инфекцията. Тогава той е бил някаква отдалечена действителност, а в този момент всички те имат познати с Ковид, или пък виждат опашките. И те към този момент са изчерпани душевен. И противоположното - хора, които са били доста по-либерални, доста по-резервирани напролет, сега са по-притеснени. Така че и двете крайности, за които ме питате, ги следя в работата си. Идват хора, които са изморени от цялата тази итерация /б.р. - повторение/ на Ковид-проблематиката, в това число и по медиен път, и по тази причина избират да го неглижират. Така има и другата прекаленост на хора, потънали в личните си страхове. Но и в двата случая това не е адаптивно решение по отношение на обективната опасност.
Дроздстой Стоянов е професор по психиатрия и здравна логика на психиката, лекар на медицинските науки, Ръководител Катедра психиатрия и здравна логика на психиката в Медицински университет Пловдив. Академик и заместник-председател на Българската академия на науките и изкуствата. Член на непрекъснатия комитет по психиатрия на Европейския съюз на медицинските експерти, почетен член на Американската психиатрична асоциация. Д-р Стоянов е бил народен съветник по психиатрия (2018-2019) и член на Експертния съвет по психиатрия при Министерство на здравеопазването от 2019. Лауреат на бронзов орден от Европейското сдружение за личност-центрирана медицина (2014). Автор и съавтор на близо 200 научни изявления.
Хората знаят, че най-страшното следва, и това ги обезсърчава, споделя проф. Дроздстой Стоянов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Стоянов, още веднъж бяха признати ограничения, с които ще бъдем изолирани за прочут интервал от време. Как ще се отрази това на душeвността на хората, в случай, че през март преживяхме един подобен интервал?
- Това ще се отрази по неподходящ метод, само че не поради самото затваряне или карантина, а тъй като се повтаря. И основно, тъй като се повтаря при липса на ясна вероятност. Съвременният човек е достигнал до един стадий в своята еволюция, който не е прекомерно отдалечен от неговите базови инстинкти. Единият от тези инстинкти е обвързван със самосъхранението в изискванията на отмалялост - бягство или борба. В дадения случай, когато стартира рецесията, хората реагираха през инстинкта на бягството. И аз мога да настоявам от личните си наблюдения през последните месеци, че се придържат към него. Виждам, най-малко в моето обществено обграждане, много лимитирани обществени контакти, съблюдаване на отдалеченост, непрекъсната стерилизация. Избягване на физически досег, носене на маски, събиране на не повече от осем индивида в едно и също помещение, редуциране на тези събирания и отбягване на културно-масови или спортни мероприятия. Много хора някак автоматизирано се насочиха към това, с цел да лимитират рисковете за личното си здраве.
Но в един миг рецесията ескалира и политиците упрекнаха тези 15-20, да кажем 30 на 100 от популацията, които не съблюдават тези правила. При сегашната застоялост, както психосоциална, по този начин и икономическа, мога сигурно да настоявам две неща. Първото е, че хората са мощно обезсърчени и потиснати от това, което се случва, тъй като гаранции за изхода от обстановката след 21-ви декември няма. Мантрата " Ваксината идва " е подправена. Защото, когато прословутата противовирусна ваксина пристигна у нас и ние с Вас решим да се имунизираме, няма по какъв начин да се предпазим, в случай че не решат да се имунизират и останалите 80 на 100 от популацията. А това е изключено, изключително като имаме поради огромната част от хората, които по принцип отхвърлят да се имунизират. Както и заради голямото съмнение на хората в успеваемостта на подобен метод. Особено имайки поради, че една ваксина би трябвало да бъде апробирана за своето приложение при хора в течение на години. Нейното вкарване на пазара в съзнанието на всеки един здравно осведомен човек е преждевременно. Така че нужната степен на имунизация, която се търси - 80-85 на 100, е непостижима. А в случай че по-малката част от популацията бъдат имунизирани, вирусът ще мутира, ще се приспособява към имунизацията и ще стартира да я заобикаля. Така че най-страшното следва, а осведомените хора схващат това и то ги обезсърчава. Защото знаят, че налагането на локдаун за повторно няма да докара до премахване на епидемията. Локдаунът облекчава по този начин наречения товар върху здравната система, освен това краткотрайно. Тоест за множеството хора обявлението за локдауна е съобщение за следващия интервал от сериала, който ще се играе за неопределен срок, а може би и за целия излишък от техния живот. И това е същински нездравословното за психологичното здраве обръщение. Много е нездравословно да се оферират крайни ограничавания без да има ясни доказателства, регламенти и задължения.
- Включително и стопански...
- Да, и стопански, само че дано не забравяме и обществените последици. Аз като родител на две деца, не мога да спра своето отвращение и да не попитам проф. Костадин Ангелов, който познавам от доста време: " Коста, кой ще ми гледа на мен децата, до момента в който аз се грижа за заболели хора, със или без Ковид? ". Добре, можеш да затвориш у дома икономист или IT-специалист, които могат да работят в домашни условия. Като управляваш здравна рецесия, по какъв начин се погрижваш за хората, които би трябвало да се грижат за пациентите?
- Това може би е в полето освен на един министър?
- Ако попитате в прав текст, ще получите отговор, че в столицата има две дежурни детски градини, които обслужват децата на лекари, които се борят с Ковид. Това за мен е най-безотговорният отговор. Защото, с цел да се натоварят оптимално лекарите, които работят с пациентите с Ковид, те са освободени от другите болести. А другите болести не спят. При което се получава, че безусловно целият медицински личен състав е претрупан. Кой да гледа децата на тези хора? Медицинският личен състав - не са единствено по този начин наречените лекари на " първа линия ", тъй като към този момент няма първа линия. Лекарят, сестрата, лаборантката и санитарката в една поликлиника също са първа линия, тъй като всеки ден се срещат с сходни пациенти. Нищо, че не са подписвали заявления. Тоест за тези хора решение няма. Тоест, ти предприемаш някакви ограничения, които са голословни. И най-важното - в дълготраен проект, защото ме питате за вредата върху психологичното здраве - главното обръщение, което ти отправяш, е неустановеност. Няма човек със здравна осведоменост и със здравна просвета, който да си фантазира, че филмът ще свърши на 21-ви декември. Или който да има вяра в митологията, че имунизацията ще реши казуса.
- А това чувство за неспособност да контролираш личния си живот какво би могло да породи в дълготраен проект?
- Дезадаптивни държания. При възрастните хора най-вероятно експанзия, домашно принуждение, опити за самоубийство, корист с алкохол и психоактивни субстанции. А при по-младите, заради неизбежната продължителна експозиция на цифрови устройства, в това число отдалеченото образование, което е извънредно нездравословно за децата, може да се развие разстройство на вниманието с хиперактивност. Изключително нездравословно е дребните деца да стоят повече от 3 часа на едно електронно устройство, а те толкоз стоят единствено да си играят игрите. Като прибавим и 6-7 часа отдалечено образование, това може да бъде крайният резултат.
- В същото време в обществените мрежи се разяснява по какъв начин това ще ни промени, ще ни сближи прочувствено. Мнозина споделят " Сега се радваме да прекараме повече време със фамилиите си ", а в всеобщия случай като че ли това не е по този начин - отприщва се експанзията...
- Няма човек, който да е удовлетворен от перманентното еднообразие. Да предположим, че става дума за 3-4-членно семейство, което населява къща с двор, с условия децата да бъдат занимавани и от друго потомство и да прекарват повече време дружно. Те може би са били щастливи да прекарат времето си дружно през март и април, само че това към този момент е рецидив. Това е казусът. Каквато и активност да вършите, Вие би трябвало да пазите салдото. В живота на индивида има две неща - обич и работа. Ако едното от тези две неща е прекомерно, в случай че те не са съответно дозирани, те са токсични. Независимо дали господства работохолизмът, или господства несъразмерната отдаденост в фамилната среда. Тези два типа действия и отдаденост би трябвало да се редуват и да се сменят по един постоянен метод, с цел да може да се реализира добре уравновесено психологично действие. И това важи за която и да било сфера на живота.
- А какви психологични проблеми споделят най-често Вашите пациенти, когато идват. Има ли някаква смяна? Има ли повече страхове по отношение на Ковид-19, или неглижиране на проблемите?
- Поведението на хората е обезщетително. Тези, които имаха най-големи страхове през март, сега се държат извънредно неглижиращо и се пробват да изтласкат в периферията на съзнанието си казуса за Ковид-инфекцията. Тогава той е бил някаква отдалечена действителност, а в този момент всички те имат познати с Ковид, или пък виждат опашките. И те към този момент са изчерпани душевен. И противоположното - хора, които са били доста по-либерални, доста по-резервирани напролет, сега са по-притеснени. Така че и двете крайности, за които ме питате, ги следя в работата си. Идват хора, които са изморени от цялата тази итерация /б.р. - повторение/ на Ковид-проблематиката, в това число и по медиен път, и по тази причина избират да го неглижират. Така има и другата прекаленост на хора, потънали в личните си страхове. Но и в двата случая това не е адаптивно решение по отношение на обективната опасност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ