На второ място сме по спад на въглеродни емисии, но е прибързано да се радваме
Винаги съм вярвала, че националната горделивост би трябвало да се основава върху триумфите, с които можем да се похвалим през днешния ден, а не върху успеха при еди-коя си цитадела преди век и две трети. Затова, когато ми попадна новината, че България е на едно от водещите места по спад на въглеродни излъчвания в Европа за 2018 година, още самото заглавие ме усмихна и за пръв път усетих това гъделичкащо възприятие на горделивост.
България регистрира 8.1% спад на въглеродните излъчвания по отношение на миналата година по данни на Евростат. И се нарежда на второ място след Португалия. Тази наклонност, въпреки и изразена в по-ниски проценти, се регистрира в целия Европейски съюз – вест, която няма по какъв начин да не зарадва даже най-песимистично настроените от нас .
Най-песимистично настроените от нас обаче не бързат да отварят шампанското. Въпреки многолюдните митинги в разнообразни точки на света, макар че Обединеното кралство разгласи климатичните промени за изключително състояние и се нае с нелеката задача да сведе до нула парниковите излъчвания през идващите 30 години, науката продължава да поддържа мнението, че сходни решения въпреки всичко ще се окажат ненавременни и сериозният половин градус е преминат. Надеждата, че образецът на Англия ще има резултата на камъче, хвърлено във вода, и ще последват незабавни ограничения от страна на международните държавни управления продължава да ме крепи в моменти на обезсърчение. Истината обаче е, че се намираме в стадий на преодоляване на обстановката, а не попречване на бедствието.
На фона на неоптимистичните прогнози на учените (и въпреки че сме на второ място по спад на нездравословните емисии) в България си имаме министър на околната среда, който отхвърля световното затопляне – climate-denialist, както се споделя в Щатите, където този феномен е необятно застъпен. Националната стратегия за възстановяване качеството на въздуха, разкритикувана от Грийнпийс - България за липса на съответни периоди и виновни институции, в това време се концентрира върху котлите на твърдо гориво – стратегия, която с изумителна непримиримост заобикаля главния замърсител на въздуха.
Широкодостъпен и добре аргументиран теоретичен факт е, че огромните компании производители на горива са виновни за близо 70% от парниковите излъчвания. Това освобождава ли ни следователно от персонална отговорност? Дава ли ни зелена светлина да спрем да рециклираме, да спрем да се тревожим за еднократната приложимост и етичната консумация?
В моите очи не. Но значи, че персоналната отговорност и самостоятелният избор от дълго време не са задоволителни ограничения за справяне с проблем от такива мащаби. И може би е време да желаяме от държавните управления си да погледнат казуса почтено в очи и да застанат на страната на здравия разсъдък, а не на петрола. Много скоро ще би трябвало да създадем избор сред живота, който познаваме, и живота, който бихме могли да завещаем на децата си. За да създадем сходен преход обаче, е нужна мощна политическа воля, освен персонална отговорност и чаша за многократна приложимост.
Запознайте се с Данита, която обича планината и си носи боклука в раницата!
България регистрира 8.1% спад на въглеродните излъчвания по отношение на миналата година по данни на Евростат. И се нарежда на второ място след Португалия. Тази наклонност, въпреки и изразена в по-ниски проценти, се регистрира в целия Европейски съюз – вест, която няма по какъв начин да не зарадва даже най-песимистично настроените от нас .
Най-песимистично настроените от нас обаче не бързат да отварят шампанското. Въпреки многолюдните митинги в разнообразни точки на света, макар че Обединеното кралство разгласи климатичните промени за изключително състояние и се нае с нелеката задача да сведе до нула парниковите излъчвания през идващите 30 години, науката продължава да поддържа мнението, че сходни решения въпреки всичко ще се окажат ненавременни и сериозният половин градус е преминат. Надеждата, че образецът на Англия ще има резултата на камъче, хвърлено във вода, и ще последват незабавни ограничения от страна на международните държавни управления продължава да ме крепи в моменти на обезсърчение. Истината обаче е, че се намираме в стадий на преодоляване на обстановката, а не попречване на бедствието.
На фона на неоптимистичните прогнози на учените (и въпреки че сме на второ място по спад на нездравословните емисии) в България си имаме министър на околната среда, който отхвърля световното затопляне – climate-denialist, както се споделя в Щатите, където този феномен е необятно застъпен. Националната стратегия за възстановяване качеството на въздуха, разкритикувана от Грийнпийс - България за липса на съответни периоди и виновни институции, в това време се концентрира върху котлите на твърдо гориво – стратегия, която с изумителна непримиримост заобикаля главния замърсител на въздуха.
Широкодостъпен и добре аргументиран теоретичен факт е, че огромните компании производители на горива са виновни за близо 70% от парниковите излъчвания. Това освобождава ли ни следователно от персонална отговорност? Дава ли ни зелена светлина да спрем да рециклираме, да спрем да се тревожим за еднократната приложимост и етичната консумация?
В моите очи не. Но значи, че персоналната отговорност и самостоятелният избор от дълго време не са задоволителни ограничения за справяне с проблем от такива мащаби. И може би е време да желаяме от държавните управления си да погледнат казуса почтено в очи и да застанат на страната на здравия разсъдък, а не на петрола. Много скоро ще би трябвало да създадем избор сред живота, който познаваме, и живота, който бихме могли да завещаем на децата си. За да създадем сходен преход обаче, е нужна мощна политическа воля, освен персонална отговорност и чаша за многократна приложимост.
Запознайте се с Данита, която обича планината и си носи боклука в раницата!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ