Винаги ми се е струвало, че позицията гледането на детето

Винаги ми се е коствало, че позицията „ гледането на детето е женска работа “ се популяризира най-вече в източноевропейските страни, само че тези дни се натъкнах на текст на Клинт Едуардс, татко на три деца, който написа за това, че не би трябвало да се подвигат монументи на бащите, които вземат участие интензивно в развъждането на децата.

Едуардс споделя, че една заран, приготвяйки се за работа, споделил на жена си нещо от сорта на: „ Трябва да си ми признателна за това, че ставам поради бебето нощем, множеството татковци не го вършат “. На което брачната половинка му го посъветвала повече да не приказва по този начин. „ Защото от думите ти излиза, че ти си над това. Че би трябвало да ти целувам задника всякога, когато станеш нощем. Но въпреки всичко това е и твое дете също “  — споделила му тя.

Той се изнервил и безмълвно тръгнал за работа  — съгласно признанието на многодетния татко, той не желал да дава отговор на съпргата си, с цел да не каже нещо ненужно. По пътя към офиса го осенило просветление и решил да преразгледа своето отношение по отношение на помощта към жена си.

И последователно спрял да гледа опита на приятелите си, мнозина от които не вземат участие в грижите за децата и дефинитивно приел позицията: „ Аз не съм асистент, аз съм родител “. Щастлив край.

Но в повечето фамилии — даже актуалните, даже прогресивните и младите, бащите постоянно се считат за супер герои откакто един път седмично сменят мръсния памперс. А по този начин считат и дамите, и приятелите, и роднините. „ Какъв хубавец, оказва помощ! “ — хвалят го те, като че ли е тригодишно дете, което е изцяло с храна купата на котката.

„ Нашият баща се уморява доста на работа, по тази причина не му пречим “ е най-разпространеният фамилен лозунг измежду младите родители. Тази оправдателна фраза звучи по този начин, като че ли става дума за нещастно момченце, а не за възрастен човек, за който умората е обикновено нещо от живота.

„ За да не пречим на таткото, с бебето спим настрана, в друга стая “  — споделят дамите, които по някаква причина не считат мъжете си за пълноправни (и отговорни) родители на своите деца.

„ Затова пък той ни оказва помощ през уикенда “ — дават отговор младите майки, живеещи дружно с мъжете си седем дни в седмицата. Затова пък? За какво? За това, че през цялата седмица той е спал умерено, почивал си е след работа и е вечерял вкусна храна? За това може би, че няколко пъти даже е измил съдовете?

Мисля, че на мъжете, които са такива, даже им е неудобно да четат. Във всеки случай се надявам да е по този начин.

Защото мъжът става татко не тогава, когато има време или предпочитание да се разноски с детето, не тогава, когато става поради бебето през нощта (за да го извади от леглото, да го съобщи на майката и тогава към този момент да заспи мъртвешки сън) и не тогава, когато му е комфортно. Бащинството, както и майчинството, е денонощна работа.

Така че хайде да спрем да хвалим бащите, които стават по нощите, разхождат, къпят, хранят, играят и вършат всичко това, което и мама. Особено в най-ранните стадии на родителството, когато моделът на взаимоотношение с детето у двамата родилите занапред се образува. Няма никаква специфична женска работа, с изключение на кърменето, и всичко, което касае грижите за детето, е работа за двамата.

Знаете ли, има тениски за татковци, на които написа: «I Don’t babysit, I parent!», точно тази мантра би трябвало да стане интернационален лозунг на бащинството. Защото „ Какъв хубавец, оказва помощ! “ е просто срамно.

Автор: Лена Аверянова