Москва е в отстъпление. За нас това е прозорец на възможности
Винаги когато Азиатският департамент изпадне в рецесия на пропагандните внушения по отношение на българските " братушки ", идва ред на великодържавната ultima ratio, идва ред на алармата " турците идват ". По принцип, торбата с лъжите, която е разполагаем на съветската пета колона в България е цялостна и дълбока. Но идват времена, в които даже и тази торба се изпразва. Остава писъкът - " турците идват ". Когато българите направиха Съединението, съветската великоимперска дипломация бързо натисна Високата врата да прати войски в Източна Румелия. Портата не се хвана на въдицата... Възгласът " турците идват " остана да виси във въздуха...
Когато рухна болшевишката империя, петата московска колона във и към Българска комунистическа партия нададе мощен вик - " турците идват ". Каква народна власт, каква Европа бълнувате вие по жълтите павета - не виждате ли, че " турците идват ". Тръгнаха манифестации, потеглиха комитети за отбрана на " националните ползи "... Тръгнаха - апропо - и български сътрудници на Москва да подръчкват турци и помаци да бъдат по-радикални, по-нетърпеливи... Правеше се всичко с цел да се облече в плът и кръв писъкът - " турците идват ". Самите турци и помаци се оказаха рационални хора и не разрешиха да ги употребяват като мюре.
Само че от Москва, въпреки и в рецесия, не можеха да си разрешат да изтърват контрола си върху България. Заедно с елита на българските комунисти-реформисти, руските приятели си направиха турска партия в България. Всеки път, когато се разхлаби и разхлопа великодържавната примка към шията на България - можеше да се направи оперативно мероприятие, което дава опция да се кресне - " турците идват "...
После пристигнаха спокойни за Кремъл времена. Газпром затвори монополния кръг над България, Лукоил стори същото. Старите " приятелски " служби от Москва и София приватизираха собствеността, а по-късно - и страната на България. Организираната корупция привърза крепко българското стопанство и институции към олигархичния надзор, чиито влакна се губеха някъде високо на североизток...
Слде 2010 година бе даден стартът на масираната пропагандна война против България на българска територия. Средният българин трябваше да повярва, че Европа и НАТО са източникът на неговите посткомунистически алтернативи и несполуки - и да изиска завръщане в евразийската кошара. Крадливите мушмороци отпред на българската страна проспаха развихрянето на тази пропагандна - хибридна война. Защото се опасяваха от Кремъл. И тъй като гушите им бяха цялостни... Хубави времена бяха - и за Москва, и за нейната българска пета колона...
Сложиха си представители на всички места - в публични и в частни медии, в интернет портали, на път и под път - където се обърнеш в обществения живот на България. Сума ти партии си направиха, президент си избраха, измекяри си подредиха в цялата страна от горната страна до долу... Правосъдие, специфични служби, енергетика, финанси...
Сложиха несъгласие над модернизацията на българската войска. Никакво западно оръжие - въртим едни пари и рециклираме старите руски бараки - самолети, танкове, руските военни легенди... Във военните учебни заведения преподаваме Александър Дугин... Чакаме НАТО да си отиде - а Русия да се върне.
... Сега задухаха други ветрове. Един след различен се затварят шлюзовете на криминално-олигархичния кремълски надзор над България. Отиде си " Газпром ". " Лукоил " е още тук - да се надяваме, не за дълго... Санкциите изтласкаха Русия от Европа - и това може би е най-големия им триумф до момента.
В България се разшета Магнитски. Заминаха си 2/3 от съветските дипломати " с студен разум, чисти ръце и самоуверено сърце ". Преди броени седмици падна арогантното " служебно " ръководство на един от най-ключовите кремълски чиновници в България. На границата сме да пробием функционалния монопол на съветската пета колона в националните медии. Стъпка по стъпка се стесняват пътищата и ресурсите на съветския колониализъм в България. Дойде време за последния мотив от дъното на торбата с неистини - " турците идват "...
В един съвършен за Кремъл свят съветският колониален надзор върху България може умерено да се поддържа с два взаимосвързани аргумента. Първият от тях е турската заплаха - постоянно жива в съзнанието на преживелия пет века османско владичество българин. Вторият - няма ужасно, до момента в който Русия е с вас, не се бойте от турците. Днес светът е надалеч от съвършен за ползите на Кремъл. Затова рецесията на патронажа върху българските братушки ескалира другия мотив - " турците идват " - до кресчендо. Българският политически и публичен хайлайф - доколкото въобще се демонстрира като хайлайф - има неотменимо обвързване и директна отговорност за разомагьосване на българското публично схващане от митологията на десетилетия настойчива великодържавна агитация.
Географското състояние на България в центъра на Балканите трансформира страната ни в обект на мощен геополитически интерес от страна на двете съществени районни империи и техните наследници - Руската и Османската. Без въздействие върху България никоя от тези империи не е в положение да проектира каквато и да е своя тактика за надзор и агресия в южната и източната част на Европа. За мислещите български водачи това е явно още в епохата на Възраждането.
Затова доктрината за избавление на България е всъщност теория за нейната принадлежност към съвременна Европа. Само в Европа и посредством Европа България може да напусне порочния кръг на районен имперски надзор от страна на Портата и на Кремъл. По този въпрос българите не вършат изключение от всеки различен балкански народ - от гърци, от сърби, от румънци, от албанци...
Стамболов утвърди българския стратегически избор на европейска принадлежност в условия на безсърдечен геополитически напън от Русия. Той ползваше тактически своите положителни връзки с Високата врата с цел да отскубне България от нейната орис на евентуална плячка, оспорвана сред Петербург и Истанбул. Стамболов обезпечи на България половин век еманципирано от източните империи битие и развиване като модернизираща се европейска страна.
Днес ние би трябвало да позволяваме аналогична алтернатива при напълно разнообразни условия. Огромен плюс за България в сегашния подтекст е нейната доста по-дълбока - институционална интеграция в общностите на Запада - Европейски Съюз и НАТО. Огромен минус за България е неналичието на уместно водачество - политическо, публично, интелектуално - което да изведе страната от порочния кръг на нейните източни квази имперски зависимости и да подсигурява нейната сигурност като интегрална част от евроатлантическото пространство.
Пред очите ни геополитическата структура на Европа претърпява трагична смяна. След рухването на Стената централна и източна Европа апелираше за участие в НАТО и Европейски Съюз с цел да избегне своята обичайната историческа орис на буфер сред конкуриращи се имперски ползи. Въпреки това, в продължение на 30 години посткомунистическа източна Европа продължи да бъде уязвима в междинния терен сред опитващите се да се схванат между тях огромни западни сили - Германия, Франция, Америка - и Русия.
Днес източна Европа е изцяло еманципирана от този собствен статут на уязвима част от Стария континент. Пред очите ни израства нов мощен геополитически център на североизток от нас. Това е Полша, която до две години ще има три пъти повече танкове от Германия.Това е Румъния, която се трансформира в главен център на черноморска отбранителна политика за Атлантическия съюз. Това е Прибалтика, която дружно с новите страни членки на НАТО Финландия и Швеция се трансформира в център на геополитическия надзор над североизточна Европа. Оттук нататък тези страни ще бъдат първостепенни геополитически фактори на Стария континент.
На югоизток от нас се разраства геополитическата проекция на изменяща се Турция. През втората половина на 20 век Анкара бе челен пост на Запада по югоизточната фронтова линия на Студената война. Оттогава насам Турция последователно " отплува " към една по-многоизмерна роля на стратегически фактор. Турция има мощен - постоянно нахален близкоизточен вектор на проекция на мощ. Турция има все по-инвазивна политика в Южен Кавказ.
Балканската политика на Турция е изключително дейна в Западните Балкани, само че упоритостите й са, несъмнено, непрестанно да се разраства като въздействие и надзор в целия район. Турция не пропуща опциите, които спешното преструктуриране на източна Европа и Евразия й дава. България не е и няма да бъде изключение. Обърнете внимание на контракта, който " служебното " ръководство на България подписа с държавната турска газова компания Боташ. Толкова положителни условия като Боташ по отношение на България не е получавал даже и Газпром. Питайте Радев за какво...
Тектоничните геополитически промени в източна Европа са провокирани от една съществена причина - изтласкването на Русия като основен геополитически фактор вследствие експанзията против Украйна. Тук не е належащо да задаваме въпроса кой ще победи в тази война. От гл. точка на своето стратегическо наличие в Европа и присъединяване в европейската стопанска система, политика и публичен живот, Русия към този момент изгуби тази война. Каквито и да са чисто военните резултати от съветската експанзия, сред Европа и Русия падна една нова Желязна завеса и тя ще остане за десетилетия. Години, през които Русия няма да има даже и отчасти съществуване на европейска страна.
Как се нарежда България в тази динамично изменяща се картина? Ние сме пъхнали дълбоко главата си в пясъка на личната си беззащитност и със боязън чакаме какво ще ни се случи. Руската пета колона не просто употребява този боязън и беззащитност - тя дава всичко от себе си с цел да ги максимизира. В изискванията, в които посткомунистическа Европа уверено се еманципира геополитически от своето завещание на пострадала от дълговековните имперски упоритости на своите съседи, България - назад, затъва в своите най-разрушителни зависимости от имперска колонизация. Русия си отива от Европа, само че ние трескаво сме се вкопчили в Русия и се " борим за мир " - с цел да " не ни вкарат във войната ". Ако не беше резултат на отблъскваща подкупност, тази позиция би била христоматиен образец за геополитически идиотизъм.
Когато рухна болшевишката империя, петата московска колона във и към Българска комунистическа партия нададе мощен вик - " турците идват ". Каква народна власт, каква Европа бълнувате вие по жълтите павета - не виждате ли, че " турците идват ". Тръгнаха манифестации, потеглиха комитети за отбрана на " националните ползи "... Тръгнаха - апропо - и български сътрудници на Москва да подръчкват турци и помаци да бъдат по-радикални, по-нетърпеливи... Правеше се всичко с цел да се облече в плът и кръв писъкът - " турците идват ". Самите турци и помаци се оказаха рационални хора и не разрешиха да ги употребяват като мюре.
Само че от Москва, въпреки и в рецесия, не можеха да си разрешат да изтърват контрола си върху България. Заедно с елита на българските комунисти-реформисти, руските приятели си направиха турска партия в България. Всеки път, когато се разхлаби и разхлопа великодържавната примка към шията на България - можеше да се направи оперативно мероприятие, което дава опция да се кресне - " турците идват "...
После пристигнаха спокойни за Кремъл времена. Газпром затвори монополния кръг над България, Лукоил стори същото. Старите " приятелски " служби от Москва и София приватизираха собствеността, а по-късно - и страната на България. Организираната корупция привърза крепко българското стопанство и институции към олигархичния надзор, чиито влакна се губеха някъде високо на североизток...
Слде 2010 година бе даден стартът на масираната пропагандна война против България на българска територия. Средният българин трябваше да повярва, че Европа и НАТО са източникът на неговите посткомунистически алтернативи и несполуки - и да изиска завръщане в евразийската кошара. Крадливите мушмороци отпред на българската страна проспаха развихрянето на тази пропагандна - хибридна война. Защото се опасяваха от Кремъл. И тъй като гушите им бяха цялостни... Хубави времена бяха - и за Москва, и за нейната българска пета колона...
Сложиха си представители на всички места - в публични и в частни медии, в интернет портали, на път и под път - където се обърнеш в обществения живот на България. Сума ти партии си направиха, президент си избраха, измекяри си подредиха в цялата страна от горната страна до долу... Правосъдие, специфични служби, енергетика, финанси...
Сложиха несъгласие над модернизацията на българската войска. Никакво западно оръжие - въртим едни пари и рециклираме старите руски бараки - самолети, танкове, руските военни легенди... Във военните учебни заведения преподаваме Александър Дугин... Чакаме НАТО да си отиде - а Русия да се върне.
... Сега задухаха други ветрове. Един след различен се затварят шлюзовете на криминално-олигархичния кремълски надзор над България. Отиде си " Газпром ". " Лукоил " е още тук - да се надяваме, не за дълго... Санкциите изтласкаха Русия от Европа - и това може би е най-големия им триумф до момента.
В България се разшета Магнитски. Заминаха си 2/3 от съветските дипломати " с студен разум, чисти ръце и самоуверено сърце ". Преди броени седмици падна арогантното " служебно " ръководство на един от най-ключовите кремълски чиновници в България. На границата сме да пробием функционалния монопол на съветската пета колона в националните медии. Стъпка по стъпка се стесняват пътищата и ресурсите на съветския колониализъм в България. Дойде време за последния мотив от дъното на торбата с неистини - " турците идват "...
В един съвършен за Кремъл свят съветският колониален надзор върху България може умерено да се поддържа с два взаимосвързани аргумента. Първият от тях е турската заплаха - постоянно жива в съзнанието на преживелия пет века османско владичество българин. Вторият - няма ужасно, до момента в който Русия е с вас, не се бойте от турците. Днес светът е надалеч от съвършен за ползите на Кремъл. Затова рецесията на патронажа върху българските братушки ескалира другия мотив - " турците идват " - до кресчендо. Българският политически и публичен хайлайф - доколкото въобще се демонстрира като хайлайф - има неотменимо обвързване и директна отговорност за разомагьосване на българското публично схващане от митологията на десетилетия настойчива великодържавна агитация.
Географското състояние на България в центъра на Балканите трансформира страната ни в обект на мощен геополитически интерес от страна на двете съществени районни империи и техните наследници - Руската и Османската. Без въздействие върху България никоя от тези империи не е в положение да проектира каквато и да е своя тактика за надзор и агресия в южната и източната част на Европа. За мислещите български водачи това е явно още в епохата на Възраждането.
Затова доктрината за избавление на България е всъщност теория за нейната принадлежност към съвременна Европа. Само в Европа и посредством Европа България може да напусне порочния кръг на районен имперски надзор от страна на Портата и на Кремъл. По този въпрос българите не вършат изключение от всеки различен балкански народ - от гърци, от сърби, от румънци, от албанци...
Стамболов утвърди българския стратегически избор на европейска принадлежност в условия на безсърдечен геополитически напън от Русия. Той ползваше тактически своите положителни връзки с Високата врата с цел да отскубне България от нейната орис на евентуална плячка, оспорвана сред Петербург и Истанбул. Стамболов обезпечи на България половин век еманципирано от източните империи битие и развиване като модернизираща се европейска страна.
Днес ние би трябвало да позволяваме аналогична алтернатива при напълно разнообразни условия. Огромен плюс за България в сегашния подтекст е нейната доста по-дълбока - институционална интеграция в общностите на Запада - Европейски Съюз и НАТО. Огромен минус за България е неналичието на уместно водачество - политическо, публично, интелектуално - което да изведе страната от порочния кръг на нейните източни квази имперски зависимости и да подсигурява нейната сигурност като интегрална част от евроатлантическото пространство.
Пред очите ни геополитическата структура на Европа претърпява трагична смяна. След рухването на Стената централна и източна Европа апелираше за участие в НАТО и Европейски Съюз с цел да избегне своята обичайната историческа орис на буфер сред конкуриращи се имперски ползи. Въпреки това, в продължение на 30 години посткомунистическа източна Европа продължи да бъде уязвима в междинния терен сред опитващите се да се схванат между тях огромни западни сили - Германия, Франция, Америка - и Русия.
Днес източна Европа е изцяло еманципирана от този собствен статут на уязвима част от Стария континент. Пред очите ни израства нов мощен геополитически център на североизток от нас. Това е Полша, която до две години ще има три пъти повече танкове от Германия.Това е Румъния, която се трансформира в главен център на черноморска отбранителна политика за Атлантическия съюз. Това е Прибалтика, която дружно с новите страни членки на НАТО Финландия и Швеция се трансформира в център на геополитическия надзор над североизточна Европа. Оттук нататък тези страни ще бъдат първостепенни геополитически фактори на Стария континент.
На югоизток от нас се разраства геополитическата проекция на изменяща се Турция. През втората половина на 20 век Анкара бе челен пост на Запада по югоизточната фронтова линия на Студената война. Оттогава насам Турция последователно " отплува " към една по-многоизмерна роля на стратегически фактор. Турция има мощен - постоянно нахален близкоизточен вектор на проекция на мощ. Турция има все по-инвазивна политика в Южен Кавказ.
Балканската политика на Турция е изключително дейна в Западните Балкани, само че упоритостите й са, несъмнено, непрестанно да се разраства като въздействие и надзор в целия район. Турция не пропуща опциите, които спешното преструктуриране на източна Европа и Евразия й дава. България не е и няма да бъде изключение. Обърнете внимание на контракта, който " служебното " ръководство на България подписа с държавната турска газова компания Боташ. Толкова положителни условия като Боташ по отношение на България не е получавал даже и Газпром. Питайте Радев за какво...
Тектоничните геополитически промени в източна Европа са провокирани от една съществена причина - изтласкването на Русия като основен геополитически фактор вследствие експанзията против Украйна. Тук не е належащо да задаваме въпроса кой ще победи в тази война. От гл. точка на своето стратегическо наличие в Европа и присъединяване в европейската стопанска система, политика и публичен живот, Русия към този момент изгуби тази война. Каквито и да са чисто военните резултати от съветската експанзия, сред Европа и Русия падна една нова Желязна завеса и тя ще остане за десетилетия. Години, през които Русия няма да има даже и отчасти съществуване на европейска страна.
Как се нарежда България в тази динамично изменяща се картина? Ние сме пъхнали дълбоко главата си в пясъка на личната си беззащитност и със боязън чакаме какво ще ни се случи. Руската пета колона не просто употребява този боязън и беззащитност - тя дава всичко от себе си с цел да ги максимизира. В изискванията, в които посткомунистическа Европа уверено се еманципира геополитически от своето завещание на пострадала от дълговековните имперски упоритости на своите съседи, България - назад, затъва в своите най-разрушителни зависимости от имперска колонизация. Русия си отива от Европа, само че ние трескаво сме се вкопчили в Русия и се " борим за мир " - с цел да " не ни вкарат във войната ". Ако не беше резултат на отблъскваща подкупност, тази позиция би била христоматиен образец за геополитически идиотизъм.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ