Ние живеем като духовни бездомници - с ограничени истински свободи
Винаги е имало човеци измежду популацията, които демонстрират по-висок резонанс и това им разрешава, без значение дали осъзнават това или не, да работят като „ будилници " за другите. Истинският проблем през днешния ден може би не е толкоз хаосът, който се разпростира във физическия свят, а по-скоро това, че не задоволително хора разрешават на ОСЪЗНАТОСТТА да пусне корени и да се откри в човечеството. Истинският „ апокалиптичен " сюжет е разрушаването на старите способи и въвеждането на нови резонансни подравнявания. За хората е мъчно да одобряват, че огромните промени пораждат посредством срив и това, което наподобява като опустошение. Тоест, началото се нуждае от ново пространство, от което да излезе - както физически, по този начин и енергийно.
В актуалната действителност на актуалния свят има доста неща, които натоварват човешките сетива. Има доста фактори, които способстват за вибрационния дисонанс и това наподобява се усилва, а не понижава. Част от това е обвързвано с бързо напредващите технологии - изключително цифрови устройства и информационна инфраструктура. Други аспекти са свързани с човешката душeвност и нейното самостоятелно и групово положение на психическо (не)равновесие.
И двата детайла – софтуерният и психологическият – са взаимно свързани и си въздействат. Освен това съществуват и съзнателни човешки тактики за поддържане на този дисонанс и положение на фрагментация като средство за манипулиране, надзор, делене и затваряне на всеки субект в личното му умишлено прекарване. Ако се слагат в специфични етикетирани кутии, тогава човешките мисловни модели и полета на схващане ще станат изкуствено лимитирани. За страдание, доста хора са толкоз привикнали да сковават съзнанието си в лимитирани параметри. Това са нашите ограничаващи модели на мислене, които по-късно не престават да образуват системи от вярвания, интелектуални структури и програмирани вероятности. Ние живеем като духовни бездомници - с лимитирани същински свободи. Толкова сме привикнали да проектираме нашите психически привързаности върху толкоз доста ненужни неща, в които по-късно се оплитаме.
Разбираемо е, че има комплициране към понятието резонанс. Има известна визия, че резонансът е нещо, което би трябвало да се „ увеличи " посредством избрани дейности, като да вземем за пример положително мислене. Но хората употребяват позитивното мислене единствено като пластир, единствено за превързване на душевната рана, не с цел да я лекуват, не с цел да стигнат до корена на проблемите. Когато търсим позитивното мислене единствено като процедура, която да ни докара до положението „ усещам се добре " - това е като да използваме медикаменти за маскиране на болката, без да открием първопричината. Привързаността към старите модели и факторите, които ни карат да се усещаме добре, забавя процеса, вместо да лекува. Позитивната мисъл не е нещо неприятно, само че и тя при избрани условия е сковаваща и регресивна. Естественият резонанс е по-скоро въпрос на схватливост, в сравнение с напън - да „ повдигнете " нещо. Това значи, че ни се припомня да усъвършенстваме това, което към този момент сме – няма потребност да се усещаме принудени да отидем някъде " по-високо ".
...Много от нас се питат: „ Защо да се напрягам да изливам основите на някакъв нов свят, когато ми е задоволително мъчно да се оправям с нормалното си всекидневие? " Истина е, че основаването на нови невронни пътища в човешкия мозък може да отвори пътя за сътворението на нов резонансен модел. Така работи новото мислене на физическо равнище - то стартира да открива нови модели на невронни връзки. И това е мястото, където би трябвало да се случи първо „ повторното окабеляване ", „ презареждането " или както желаете го наречете – в личните ни вътрешни измерения, а не във физическия свят.
Първо препрограмираме себе си, преди да се втурнем да се опитваме да пренаредим и реорганизираме света към нас. Трябва да отделим време, с цел да преоценим и да сложим под въпрос себе си и света, който възприемаме. Време е да проникнем надълбоко в личните си човешки стратегии.
...Бариерите, блокажите и илюзиите, които може да сме построили към себе си, би трябвало в този момент да бъдат отстранени. В края на краищата животът постоянно има метод да заобиколи нашите упования и да ни даде невероятни, спонтанни благоприятни условия. Нека просто кажем, че в този момент е точното време, с цел да се приведем в сходство с нашия „ домакински резонанс “ и да изкореним предубежденията. Важно е всеки от нас да откри място за префокусиране и пренастройване. Да намерим нашия баланс – нашия резонанс/равновесие – не е ракетна просвета, както се споделя.
Каквито и практики или принадлежности да използваме за този развой, все ще е добре и потребно - стига да сме осъзнали, че това са принадлежности, а не самото нещо. Има заплаха да стартираме да се идентифицираме прекомерно с тях - когато споделяме " моята процедура или медитация е по-духовна и по-дълбока от вашата ". Такова отношение не оказва помощ на никого. ...В последна сметка тези обществени структури и групировки, които избират обособяване, разделяне и надзор, ще се провалят, защото не са устойчиви или свързани с естествения закон. Ако силата на тази планета от ден на ден се измества към единение и заедност, това ще притегли други в това нареждане. Хората, структурите и групите, които преди този момент са предпочитали разединението и раздора, може да бъдат принудени да се пренастроят, в случай че силите на планетата се изместят.
Този сюжет освен е вероятен, само че може даже да е евентуален заради галактическите фактори, които въздействат на планетарните процеси. Това пренареждане на планетата може в началото да е безредно, само че като цяло подобен безпорядък има функционалност. И дано бъдем почтени: това пренастройване на основите на един нов свят няма да притегли всички. Все още не всички са подготвени за това. Има доста хора, които не търсят интензивно този вид информация или схващане. И това е добре. Нищо не може да бъде наложително – това е природата на естествения резонанс. Но в случай че задоволително хора стартират да демонстрират нов съразмерен резонанс, груповият инструмент, който е човечеството, може да бъде пренастроен.
Източник
В актуалната действителност на актуалния свят има доста неща, които натоварват човешките сетива. Има доста фактори, които способстват за вибрационния дисонанс и това наподобява се усилва, а не понижава. Част от това е обвързвано с бързо напредващите технологии - изключително цифрови устройства и информационна инфраструктура. Други аспекти са свързани с човешката душeвност и нейното самостоятелно и групово положение на психическо (не)равновесие.
И двата детайла – софтуерният и психологическият – са взаимно свързани и си въздействат. Освен това съществуват и съзнателни човешки тактики за поддържане на този дисонанс и положение на фрагментация като средство за манипулиране, надзор, делене и затваряне на всеки субект в личното му умишлено прекарване. Ако се слагат в специфични етикетирани кутии, тогава човешките мисловни модели и полета на схващане ще станат изкуствено лимитирани. За страдание, доста хора са толкоз привикнали да сковават съзнанието си в лимитирани параметри. Това са нашите ограничаващи модели на мислене, които по-късно не престават да образуват системи от вярвания, интелектуални структури и програмирани вероятности. Ние живеем като духовни бездомници - с лимитирани същински свободи. Толкова сме привикнали да проектираме нашите психически привързаности върху толкоз доста ненужни неща, в които по-късно се оплитаме.
Разбираемо е, че има комплициране към понятието резонанс. Има известна визия, че резонансът е нещо, което би трябвало да се „ увеличи " посредством избрани дейности, като да вземем за пример положително мислене. Но хората употребяват позитивното мислене единствено като пластир, единствено за превързване на душевната рана, не с цел да я лекуват, не с цел да стигнат до корена на проблемите. Когато търсим позитивното мислене единствено като процедура, която да ни докара до положението „ усещам се добре " - това е като да използваме медикаменти за маскиране на болката, без да открием първопричината. Привързаността към старите модели и факторите, които ни карат да се усещаме добре, забавя процеса, вместо да лекува. Позитивната мисъл не е нещо неприятно, само че и тя при избрани условия е сковаваща и регресивна. Естественият резонанс е по-скоро въпрос на схватливост, в сравнение с напън - да „ повдигнете " нещо. Това значи, че ни се припомня да усъвършенстваме това, което към този момент сме – няма потребност да се усещаме принудени да отидем някъде " по-високо ".
...Много от нас се питат: „ Защо да се напрягам да изливам основите на някакъв нов свят, когато ми е задоволително мъчно да се оправям с нормалното си всекидневие? " Истина е, че основаването на нови невронни пътища в човешкия мозък може да отвори пътя за сътворението на нов резонансен модел. Така работи новото мислене на физическо равнище - то стартира да открива нови модели на невронни връзки. И това е мястото, където би трябвало да се случи първо „ повторното окабеляване ", „ презареждането " или както желаете го наречете – в личните ни вътрешни измерения, а не във физическия свят.
Първо препрограмираме себе си, преди да се втурнем да се опитваме да пренаредим и реорганизираме света към нас. Трябва да отделим време, с цел да преоценим и да сложим под въпрос себе си и света, който възприемаме. Време е да проникнем надълбоко в личните си човешки стратегии.
...Бариерите, блокажите и илюзиите, които може да сме построили към себе си, би трябвало в този момент да бъдат отстранени. В края на краищата животът постоянно има метод да заобиколи нашите упования и да ни даде невероятни, спонтанни благоприятни условия. Нека просто кажем, че в този момент е точното време, с цел да се приведем в сходство с нашия „ домакински резонанс “ и да изкореним предубежденията. Важно е всеки от нас да откри място за префокусиране и пренастройване. Да намерим нашия баланс – нашия резонанс/равновесие – не е ракетна просвета, както се споделя.
Каквито и практики или принадлежности да използваме за този развой, все ще е добре и потребно - стига да сме осъзнали, че това са принадлежности, а не самото нещо. Има заплаха да стартираме да се идентифицираме прекомерно с тях - когато споделяме " моята процедура или медитация е по-духовна и по-дълбока от вашата ". Такова отношение не оказва помощ на никого. ...В последна сметка тези обществени структури и групировки, които избират обособяване, разделяне и надзор, ще се провалят, защото не са устойчиви или свързани с естествения закон. Ако силата на тази планета от ден на ден се измества към единение и заедност, това ще притегли други в това нареждане. Хората, структурите и групите, които преди този момент са предпочитали разединението и раздора, може да бъдат принудени да се пренастроят, в случай че силите на планетата се изместят.
Този сюжет освен е вероятен, само че може даже да е евентуален заради галактическите фактори, които въздействат на планетарните процеси. Това пренареждане на планетата може в началото да е безредно, само че като цяло подобен безпорядък има функционалност. И дано бъдем почтени: това пренастройване на основите на един нов свят няма да притегли всички. Все още не всички са подготвени за това. Има доста хора, които не търсят интензивно този вид информация или схващане. И това е добре. Нищо не може да бъде наложително – това е природата на естествения резонанс. Но в случай че задоволително хора стартират да демонстрират нов съразмерен резонанс, груповият инструмент, който е човечеството, може да бъде пренастроен.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ