Културните събития като част от градския живот
Вим Вендерс гостува в София по покана на " София филм фест "
© Георги Кожухаров Няма друго средство, което да активизира мозъка, въображението и пристрастеността на хората по този начин, както го вършат изкуството и културата. Затова и напълно не е изненадваща наклонността от последните няколко години от ден на ден дребните, междинните и огромните общини да интегрират културата и фестивалните прояви в своите тактики. Да аплайват и да търсят в допълнение финансиране на културни събития и институции в градовете. В стратегиите им се преплитат креативен прояви, лекции, диспути, представяния на нови технологии, диалози за философското измерение на смяната, която живеем. В резултат на всичко това се основават общности от дейни жители.
Културните събития като част от градския живот постепенно, само че несъмнено извършват ролята на съединителна тъкан сред всички наши прояви в обществения и в персоналния ни живот. Културните събития имат и сериозен бизнес капацитет с огромна добавена стойност към обществото, стопанска система, основава работни места и пълномощия. Другата им основна функционалност е зародила преди епохи, само че към момента е изцяло съответстваща – да възпитава, да построява отношение не просто към изкуствата, а към качеството на живота, и напълно не на последно място да учи и опознава другия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И до момента в който в политическата и икономическата сфера прекосяваме през турбуленции, в културната, някак свястно, започнаха да се открояват устойчиви трендове, да се пораждат обичаи в културния календар, да се търси повече от резултат на продадени билети и репертоар, който да забавлява.
Какво се случи: трансформираха се настройките на публиките да възприемат сферата на културата като монолитна, одържавена система за налагане на общ усет и полезности. Създадоха се голям брой разновидности за сверяване на часовника със международните събития и фестивали, промени се визията защо е тук и какво е навън;разбрахме, че пазарът не е повсеместен измерител за триумф на едно или друго събитие или фестивал, както и че културният артикул не е тъкмо артикул и услугата на билета не е единствено услуга, а интензивно включване в виталния цикъл на едно изкуство;научихме се по какъв начин може да се печели от културни събития, с цел да се стигне до такава степен тази сфера да е седмата по регистрирана облага в София;убедихме се, че големите кино- и театрални салони не могат да бъдат купувани на безценица и превръщани в хипермаркети, тъй като макар пазарните правила тези зали могат, можеха, да действат като културни средища с по-добър мениджмънт и по-дългосрочни цели;и най-много научихме се да разделяме тв приемника от потреблението на просвета, след едно проучване на публичните настройки през 2013 година, което удари в лицето културните оператори в София, казвайки им, че повече от един милион жители на столицата са показали тв приемника като непрекъснато и само средство за културно ползване. Защо са значими и защо оказват помощ?
Без да е писано предписание качеството на живот в едно общество не се мери през статистиката за достъп до здраве, а през достъпа до смислена стратегия от културни събития в градски условия и на регулярен принцип. Това е повода множеството огромни градове в Европа да имат специфични финансиращи стратегии, обвързани с културния календар на града, нещо, което нашата столица и доста други градове припознаха като процедура. Защо има смисъл градът и страната да влагат в културни събития е необятна тематика, само че, казано в резюме, това е индикация за жизнеността на едно общество.
Често пъти културните календари съдържат както фестивали и събития с висока културна стойност – концерти на звезди от музиката, театрални гастроли, актуален танц или кино звезди и в това време – фестивали на керамиката, ден на рибата, празник на лютеницата. Какво общото сред двете крайности - потребността на публиката от включване в събития в пространствата на града – подиуми, площади, улици и паркове. Защото част от добавената стойност на културните събития идва с развиването на градската среда. И в този смисъл, да, можем да имаме общ знаменател сред лютеницата и джаза. Дори в историята на българският културен мениджмънт има превъзходен образец за образуване на извънредно първокласен музикален концерт със спонсорството на производител на българска лютеница. В тази връзка можем да погледнем и цифрите в предлагането на културни събития и действителния стопански напредък.
Паричният разход на семействата за изкуства, културни и креативен промишлености нараства за България от 369 лева през 2017 година на 377 лева през 2018 година, или приръст от 2.75% и съставлява 3.42% през 2017 година и 3.45% през 2018 година от всички разноски на семействата. В София паричният разход на семействата за изкуства, културни и креативен промишлености бележи същата наклонност на повишаване, само че с двойно по-висок размер: 650 лева през 2017 година и 670 лева за 2018 година
В София за ползване на кино, спектакъл и концерти и културни събития като цяло семействата отделят три пъти повече от резултатите на национално равнище. Това кореспондира и с наблюденията на културния бранш, който все по-често регистрира цялостни театрални салони, триумф на българските филми, положителни продажби на българските създатели и така нататък Все отново измежду създателите и културните мениджъри има консенсус, че развиването на публиките, в това число привличането на нови публики от друга възраст, учебен и обществен статус, от разнообразни региони на града, е от изключителна значимост за подобряването на качеството на организацията и протичане на културни събития.
Какви са детайлите за триумф на едно културно събитие
А с цел да се усложни тезата, ще би трябвало да се упоменат маркетинга и умеенето да се притеглят публики. В това число и умеенето за работа с Excel, планирането благодарение на action plan, опция за основаване на видео- и снимково наличие в YouTube. Дори някой културни мениджъри биха почнали от бизнес контакти със спонсори и опит в писането на планове за финансиране от страна на държавни, общински и интернационалните фондове. Безспорно множеството уредници залагат на финалните резултати, които имат значение както за спонсорите и финансиращите институции, по този начин и за екипа. В тези крайни резултати влизане единствено броя фенове и или участници, броя спонсори и сътрудници, а и броят на медийните изявления. За наслада на младите културни мениджъри, които все по-често икономисват функционалността на пиара за сметка на създателя на цифрово наличие, медиите, отразяващи културни събития са все по-малко у нас. Ето за какво уредниците на културни събития се концентрират върху достигането на аудитория главно през фейсбук, инстаграм и приложения. Дори и през още по-иновативни средства като специфичен БИЛЕТ във формата на кен на щанда в магазините.
Мира Сталева е изпълнителен шеф на Международния кино фестивал " София филм фест " (СФФ) и е част от екипа му съвсем от самото основаване. Тя е културолог по обучение. СФФ е най-големият кино фестивал у нас със своите 23 издания до момента, той извършва доста сериозен ангажимент в международната кино и фестивална промишленост – да демонстрира най-новите филми на млади режисьори – техните първи или втори филми, и да им оказва помощ в откриването на копродуценти на бъдещите им филми. Един от най-важните пазари за копродукции в района е Sofia Meetings, и при все това това събитие остава несправедливо в сянката на големия фестивал с над 200 кино лентата всяка година и повече от 120 интернационалните посетители, той в действителност е трамплина към фестивална и кинокариера на доста от актуалните звезди на европейското кино през днешния ден. СФФ показва и кино наличие годишно в дребни и огромни общини в България, с цел да продължава най-трудния развой за всички уредници на културни фестивали – откриването на аудитория.
Използвайки богатия си професионален опит, Мира Сталева изяснява, че всеки огромен фестивал е събитие, което се случва с огромна поддръжка - това са обществените финанси на общината, на държавните финансиращи институции и на финансиращите стратегии на Европейската комисия.
Подготовката на Международния " София филм фест " изисква целогодишна работа, обвързвана с обмисляне, пътешестване из целия свят в търсене на заглавия и фестивали и уговаряне на посетители, от време на време дни преди началото на фестивала. " Но най-съществена в организацията на фестивала остава работата с публиката. Всяка година договаряме голямо наличие от филми от целия свят и се изправяме пред въпроса кой ще бъде техният фен в границите на 20 дни в София ", споделя Сталева. Тя е безапелационна, че всеки добър уредник на събитие на филмовия фестивал би трябвало да си дава сметка, че публиката не е монолитна и до всеки би трябвало да се стига по самостоятелен метод.
Фестивалът е разпознаван имиджово, само че всеки от филмите в селекцията е обособена единица, която сама по себе си е бранд. Това изисква особено внимание и грижа към дадената лента, тя да бъде разпространявана измежду публиката и евентуалните рекламодатели, които биха подкрепили премиерата й. " Говорим за арт заглавия, за непознати създатели, непознати страни и непознати проблеми, за които никой не е чувал. За да можем да създадем интерес към тях, би трябвало да открием тези хора, с интерес към новите гласове в киното ", споделя Мира Сталева.
Според нея през последните 30 години публиката на аудио-визуални продукции е изгубила главната си платформа, тъй като физически изчезнаха самите кина. " Затова взехме решение да сменим нещо коренно в модела до момента и преди пет години създадохме БИЛЕТ – пъстър кен, в който има баркод, с който можеш да купиш онлайн билет за всеки определен от теб филм ", споделя Сталева. Този билет влезе тук-там, където не очакваш да си го купиш. Това бяха рафтовете на магазините и супермаркетите, книжарниците и бутиците. Така открихме аудитория, която не можеше да открием по различен метод. Но работата продължава, тъй като макар БИЛЕТ би трябвало да търсим характерната аудитория за всяко заглавие.
Как се основават културни събития в един спектакъл отвън столицата
От малко повече от година Биляна Петрова е шеф на Драматичен спектакъл Ловеч. Завършила постановка в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". За този интервал в съвсем изоставения спектакъл в регионалния град има към този момент 10 нови министър председатели, има още и капацитет да се развие в драматично-куклен, благодарение на професионалният тандем Дарко и Надя Ковачевски – куклени режисьор и сценограф, развива и " Фестивал на младите в театъра ", има и поддръжката на локалните институции и бизнес. Вероятно напълно скоро ще даде началото на детска театрална школа.
Тазгодишното издание на Фестивала на младите в театъра включва 11 представления в формалната селекция и паралелна стратегия с вход свободен, в която актьорите от трупата изпълняваха всекидневен флашмоб пред театъра. " Всеки ден участваха в уъркшоп по импровизационен спектакъл с младия маджарски режисьор Марк Тарноки и направиха театрално четене с Мария Сапунджиева на пиесата от Жолт Пожгай " Кой се опасява от вълци ", споделя с усмивка на задоволство Биляна Петрова. Допълва, че е извънредно впечатлена от хората, които среща в Ловеч през тази една година. " Ловеч е впечатляващо място, място с обичаи, последният паднал под турска власт български град. Всичко това към момента витае във въздуха и се чете в очите на актуалните жители ", споделя Петрова. Затова и съгласно нея локалните хора са будни и любопитни и желаят техен спектакъл с лице, с еднаквост, обвързвана с града, а не просто сцена, на която да гостуват разнообразни постановки от страната.
Част от заглавията, които Биляна Петрова менажира от една година в Ловеч са: " Гераците " под режисурата на актрисата Снежина Петрова и музиката на Гергана Димитрова от Квартет " Ева ", Дамян Тенев режисьор на пиесата на младия немски драматург Волфрам Уоц " Космически известия ", " Майстори " с Елен Колева в постановката на Бойко Илиев, " Испанска спекулация " на артиста и режисьор Иван Савов (носител на интернационалните награди за ролята си във кино лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов " Бащата " ), комедия на Жорди Гарселан с присъединяване на Калин Врачански. В сериозното число 10 влизат и три детски министър председатели, както и две документални постановки – едната за Васил Левски и за обичаният жител на Ловеч - космонавтът Георги Иванов.
" Хората в града ми помогнаха да търсим механизмите за включване на новите публики, всичко ставаше последователно и с отношение. Изграждането на уеб страницата ни върви постепенно, само че фейсбук страницата ни прави тази работа все още ", изяснява Петрова. Очаква скоро да развият и детска театрална школа. " Опитваме да се свързваме с младежи, които работят в София или други огромни градове. Тези хора се връщат в събота и неделя и с интерес наблюдават какво се случва с театъра, интересуват се по кое време ще гостуваме в София. С наслада мога да кажа, че ползата към театъра го има още веднъж и дори се разраства ", споделя с неприкрита горделивост младата директорка. А напъните й скоро могат да дадат късмет на Ловеч да се трансформира в нова културна и фестивална дестинация, което още оживи града и ще му придаде нов образ. Бих вложила във физическо пространство където хората да се усещат дружно
Мира Сталева, изпълнителен шеф на Международния кино фестивал " София филм фест " и Sofia Meetings
Какво би трансформирала в основаването на едно кино събитие?
Всеки филм, а и всяко кино събитие като фестивал или премиера би трябвало да стартира с маркетинговите си проекти и материали още на равнище план. Да основава и избира единствено най-хубавите и качествени фотоси и образни материали. Визуалният език към този момент приказва на всеки и е основно да го мислим още през цялото време.
Ако можеше да изберете огромна инвестиция в твоята сфера, в какво ще е тя – в цифров артикул или във физическо пространство?
Бих вложила във физическо пространство, в което публиката да открие още веднъж потребността да бъде дружно. Кина, които връщат чувството за споделена страст. Най-важната инвестиция е в развиването на детската аудитория
Биляна Петрова, шеф на Драматичен спектакъл Ловеч
Най-важното в работата на шеф на спектакъл?
Развитието на детската ни аудитория. Няма по-важно от това да спечелиш бъдещите си фенове. Казвам на актьорите, че щом децата им повярват, значи и всички други ще им повярват.
Ако можеше да изберете огромна инвестиция в твоята сфера, в какво ще е тя – в цифров артикул или във физическо пространство?
На този начален стадий беше значимо да влагаме в човешкия фактор - нов актьорски състав, нов административен състав. Със сигурност комфортът на феновете е от значително значение, по тази причина напълно скоро Драматичен спектакъл Ловеч ще има напълно възобновен салон за петдесетия си юбилеен сезон.
© Георги Кожухаров Няма друго средство, което да активизира мозъка, въображението и пристрастеността на хората по този начин, както го вършат изкуството и културата. Затова и напълно не е изненадваща наклонността от последните няколко години от ден на ден дребните, междинните и огромните общини да интегрират културата и фестивалните прояви в своите тактики. Да аплайват и да търсят в допълнение финансиране на културни събития и институции в градовете. В стратегиите им се преплитат креативен прояви, лекции, диспути, представяния на нови технологии, диалози за философското измерение на смяната, която живеем. В резултат на всичко това се основават общности от дейни жители.
Културните събития като част от градския живот постепенно, само че несъмнено извършват ролята на съединителна тъкан сред всички наши прояви в обществения и в персоналния ни живот. Културните събития имат и сериозен бизнес капацитет с огромна добавена стойност към обществото, стопанска система, основава работни места и пълномощия. Другата им основна функционалност е зародила преди епохи, само че към момента е изцяло съответстваща – да възпитава, да построява отношение не просто към изкуствата, а към качеството на живота, и напълно не на последно място да учи и опознава другия.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики И до момента в който в политическата и икономическата сфера прекосяваме през турбуленции, в културната, някак свястно, започнаха да се открояват устойчиви трендове, да се пораждат обичаи в културния календар, да се търси повече от резултат на продадени билети и репертоар, който да забавлява.
Какво се случи: трансформираха се настройките на публиките да възприемат сферата на културата като монолитна, одържавена система за налагане на общ усет и полезности. Създадоха се голям брой разновидности за сверяване на часовника със международните събития и фестивали, промени се визията защо е тук и какво е навън;разбрахме, че пазарът не е повсеместен измерител за триумф на едно или друго събитие или фестивал, както и че културният артикул не е тъкмо артикул и услугата на билета не е единствено услуга, а интензивно включване в виталния цикъл на едно изкуство;научихме се по какъв начин може да се печели от културни събития, с цел да се стигне до такава степен тази сфера да е седмата по регистрирана облага в София;убедихме се, че големите кино- и театрални салони не могат да бъдат купувани на безценица и превръщани в хипермаркети, тъй като макар пазарните правила тези зали могат, можеха, да действат като културни средища с по-добър мениджмънт и по-дългосрочни цели;и най-много научихме се да разделяме тв приемника от потреблението на просвета, след едно проучване на публичните настройки през 2013 година, което удари в лицето културните оператори в София, казвайки им, че повече от един милион жители на столицата са показали тв приемника като непрекъснато и само средство за културно ползване. Защо са значими и защо оказват помощ?
Без да е писано предписание качеството на живот в едно общество не се мери през статистиката за достъп до здраве, а през достъпа до смислена стратегия от културни събития в градски условия и на регулярен принцип. Това е повода множеството огромни градове в Европа да имат специфични финансиращи стратегии, обвързани с културния календар на града, нещо, което нашата столица и доста други градове припознаха като процедура. Защо има смисъл градът и страната да влагат в културни събития е необятна тематика, само че, казано в резюме, това е индикация за жизнеността на едно общество.
Често пъти културните календари съдържат както фестивали и събития с висока културна стойност – концерти на звезди от музиката, театрални гастроли, актуален танц или кино звезди и в това време – фестивали на керамиката, ден на рибата, празник на лютеницата. Какво общото сред двете крайности - потребността на публиката от включване в събития в пространствата на града – подиуми, площади, улици и паркове. Защото част от добавената стойност на културните събития идва с развиването на градската среда. И в този смисъл, да, можем да имаме общ знаменател сред лютеницата и джаза. Дори в историята на българският културен мениджмънт има превъзходен образец за образуване на извънредно първокласен музикален концерт със спонсорството на производител на българска лютеница. В тази връзка можем да погледнем и цифрите в предлагането на културни събития и действителния стопански напредък.
Паричният разход на семействата за изкуства, културни и креативен промишлености нараства за България от 369 лева през 2017 година на 377 лева през 2018 година, или приръст от 2.75% и съставлява 3.42% през 2017 година и 3.45% през 2018 година от всички разноски на семействата. В София паричният разход на семействата за изкуства, културни и креативен промишлености бележи същата наклонност на повишаване, само че с двойно по-висок размер: 650 лева през 2017 година и 670 лева за 2018 година
В София за ползване на кино, спектакъл и концерти и културни събития като цяло семействата отделят три пъти повече от резултатите на национално равнище. Това кореспондира и с наблюденията на културния бранш, който все по-често регистрира цялостни театрални салони, триумф на българските филми, положителни продажби на българските създатели и така нататък Все отново измежду създателите и културните мениджъри има консенсус, че развиването на публиките, в това число привличането на нови публики от друга възраст, учебен и обществен статус, от разнообразни региони на града, е от изключителна значимост за подобряването на качеството на организацията и протичане на културни събития.
Какви са детайлите за триумф на едно културно събитие
А с цел да се усложни тезата, ще би трябвало да се упоменат маркетинга и умеенето да се притеглят публики. В това число и умеенето за работа с Excel, планирането благодарение на action plan, опция за основаване на видео- и снимково наличие в YouTube. Дори някой културни мениджъри биха почнали от бизнес контакти със спонсори и опит в писането на планове за финансиране от страна на държавни, общински и интернационалните фондове. Безспорно множеството уредници залагат на финалните резултати, които имат значение както за спонсорите и финансиращите институции, по този начин и за екипа. В тези крайни резултати влизане единствено броя фенове и или участници, броя спонсори и сътрудници, а и броят на медийните изявления. За наслада на младите културни мениджъри, които все по-често икономисват функционалността на пиара за сметка на създателя на цифрово наличие, медиите, отразяващи културни събития са все по-малко у нас. Ето за какво уредниците на културни събития се концентрират върху достигането на аудитория главно през фейсбук, инстаграм и приложения. Дори и през още по-иновативни средства като специфичен БИЛЕТ във формата на кен на щанда в магазините.
Мира Сталева е изпълнителен шеф на Международния кино фестивал " София филм фест " (СФФ) и е част от екипа му съвсем от самото основаване. Тя е културолог по обучение. СФФ е най-големият кино фестивал у нас със своите 23 издания до момента, той извършва доста сериозен ангажимент в международната кино и фестивална промишленост – да демонстрира най-новите филми на млади режисьори – техните първи или втори филми, и да им оказва помощ в откриването на копродуценти на бъдещите им филми. Един от най-важните пазари за копродукции в района е Sofia Meetings, и при все това това събитие остава несправедливо в сянката на големия фестивал с над 200 кино лентата всяка година и повече от 120 интернационалните посетители, той в действителност е трамплина към фестивална и кинокариера на доста от актуалните звезди на европейското кино през днешния ден. СФФ показва и кино наличие годишно в дребни и огромни общини в България, с цел да продължава най-трудния развой за всички уредници на културни фестивали – откриването на аудитория.
Използвайки богатия си професионален опит, Мира Сталева изяснява, че всеки огромен фестивал е събитие, което се случва с огромна поддръжка - това са обществените финанси на общината, на държавните финансиращи институции и на финансиращите стратегии на Европейската комисия.
Подготовката на Международния " София филм фест " изисква целогодишна работа, обвързвана с обмисляне, пътешестване из целия свят в търсене на заглавия и фестивали и уговаряне на посетители, от време на време дни преди началото на фестивала. " Но най-съществена в организацията на фестивала остава работата с публиката. Всяка година договаряме голямо наличие от филми от целия свят и се изправяме пред въпроса кой ще бъде техният фен в границите на 20 дни в София ", споделя Сталева. Тя е безапелационна, че всеки добър уредник на събитие на филмовия фестивал би трябвало да си дава сметка, че публиката не е монолитна и до всеки би трябвало да се стига по самостоятелен метод.
Фестивалът е разпознаван имиджово, само че всеки от филмите в селекцията е обособена единица, която сама по себе си е бранд. Това изисква особено внимание и грижа към дадената лента, тя да бъде разпространявана измежду публиката и евентуалните рекламодатели, които биха подкрепили премиерата й. " Говорим за арт заглавия, за непознати създатели, непознати страни и непознати проблеми, за които никой не е чувал. За да можем да създадем интерес към тях, би трябвало да открием тези хора, с интерес към новите гласове в киното ", споделя Мира Сталева.
Според нея през последните 30 години публиката на аудио-визуални продукции е изгубила главната си платформа, тъй като физически изчезнаха самите кина. " Затова взехме решение да сменим нещо коренно в модела до момента и преди пет години създадохме БИЛЕТ – пъстър кен, в който има баркод, с който можеш да купиш онлайн билет за всеки определен от теб филм ", споделя Сталева. Този билет влезе тук-там, където не очакваш да си го купиш. Това бяха рафтовете на магазините и супермаркетите, книжарниците и бутиците. Така открихме аудитория, която не можеше да открием по различен метод. Но работата продължава, тъй като макар БИЛЕТ би трябвало да търсим характерната аудитория за всяко заглавие.
Как се основават културни събития в един спектакъл отвън столицата
От малко повече от година Биляна Петрова е шеф на Драматичен спектакъл Ловеч. Завършила постановка в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". За този интервал в съвсем изоставения спектакъл в регионалния град има към този момент 10 нови министър председатели, има още и капацитет да се развие в драматично-куклен, благодарение на професионалният тандем Дарко и Надя Ковачевски – куклени режисьор и сценограф, развива и " Фестивал на младите в театъра ", има и поддръжката на локалните институции и бизнес. Вероятно напълно скоро ще даде началото на детска театрална школа.
Тазгодишното издание на Фестивала на младите в театъра включва 11 представления в формалната селекция и паралелна стратегия с вход свободен, в която актьорите от трупата изпълняваха всекидневен флашмоб пред театъра. " Всеки ден участваха в уъркшоп по импровизационен спектакъл с младия маджарски режисьор Марк Тарноки и направиха театрално четене с Мария Сапунджиева на пиесата от Жолт Пожгай " Кой се опасява от вълци ", споделя с усмивка на задоволство Биляна Петрова. Допълва, че е извънредно впечатлена от хората, които среща в Ловеч през тази една година. " Ловеч е впечатляващо място, място с обичаи, последният паднал под турска власт български град. Всичко това към момента витае във въздуха и се чете в очите на актуалните жители ", споделя Петрова. Затова и съгласно нея локалните хора са будни и любопитни и желаят техен спектакъл с лице, с еднаквост, обвързвана с града, а не просто сцена, на която да гостуват разнообразни постановки от страната.
Част от заглавията, които Биляна Петрова менажира от една година в Ловеч са: " Гераците " под режисурата на актрисата Снежина Петрова и музиката на Гергана Димитрова от Квартет " Ева ", Дамян Тенев режисьор на пиесата на младия немски драматург Волфрам Уоц " Космически известия ", " Майстори " с Елен Колева в постановката на Бойко Илиев, " Испанска спекулация " на артиста и режисьор Иван Савов (носител на интернационалните награди за ролята си във кино лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов " Бащата " ), комедия на Жорди Гарселан с присъединяване на Калин Врачански. В сериозното число 10 влизат и три детски министър председатели, както и две документални постановки – едната за Васил Левски и за обичаният жител на Ловеч - космонавтът Георги Иванов.
" Хората в града ми помогнаха да търсим механизмите за включване на новите публики, всичко ставаше последователно и с отношение. Изграждането на уеб страницата ни върви постепенно, само че фейсбук страницата ни прави тази работа все още ", изяснява Петрова. Очаква скоро да развият и детска театрална школа. " Опитваме да се свързваме с младежи, които работят в София или други огромни градове. Тези хора се връщат в събота и неделя и с интерес наблюдават какво се случва с театъра, интересуват се по кое време ще гостуваме в София. С наслада мога да кажа, че ползата към театъра го има още веднъж и дори се разраства ", споделя с неприкрита горделивост младата директорка. А напъните й скоро могат да дадат късмет на Ловеч да се трансформира в нова културна и фестивална дестинация, което още оживи града и ще му придаде нов образ. Бих вложила във физическо пространство където хората да се усещат дружно
Мира Сталева, изпълнителен шеф на Международния кино фестивал " София филм фест " и Sofia Meetings
Какво би трансформирала в основаването на едно кино събитие?
Всеки филм, а и всяко кино събитие като фестивал или премиера би трябвало да стартира с маркетинговите си проекти и материали още на равнище план. Да основава и избира единствено най-хубавите и качествени фотоси и образни материали. Визуалният език към този момент приказва на всеки и е основно да го мислим още през цялото време.
Ако можеше да изберете огромна инвестиция в твоята сфера, в какво ще е тя – в цифров артикул или във физическо пространство?
Бих вложила във физическо пространство, в което публиката да открие още веднъж потребността да бъде дружно. Кина, които връщат чувството за споделена страст. Най-важната инвестиция е в развиването на детската аудитория
Биляна Петрова, шеф на Драматичен спектакъл Ловеч
Най-важното в работата на шеф на спектакъл?
Развитието на детската ни аудитория. Няма по-важно от това да спечелиш бъдещите си фенове. Казвам на актьорите, че щом децата им повярват, значи и всички други ще им повярват.
Ако можеше да изберете огромна инвестиция в твоята сфера, в какво ще е тя – в цифров артикул или във физическо пространство?
На този начален стадий беше значимо да влагаме в човешкия фактор - нов актьорски състав, нов административен състав. Със сигурност комфортът на феновете е от значително значение, по тази причина напълно скоро Драматичен спектакъл Ловеч ще има напълно възобновен салон за петдесетия си юбилеен сезон.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ