Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Не знам дали ви е направило

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg
Не знам дали ви е направило усещане, само че всички хрумвания за правосъдна промяна, без значение дали идват по линия на съмнителни и с забавни спонсори НПО-та или са препоръчани посредством политици, подчертават на една съществена цел – премахване на настоящия основен прокурор Иван Гешев и обезкървяване на прокуратурата.
Наблюдавахме го при Надежда Йорданова, следим го при Крум Зарков, следим го при всякакви начинания и маргинални формирания от сорта на „ Правосъдие за всеки ” и БОЕЦ, следим го във всеки разбор и коментар, приближаващ от медиите, обслужващи Демократична България, Политическа партия  и впрочем.
Предложенията и законопроектите са сходни, като че ли писани от един човек, като просто има замяна на местата или на места е отстранено едно, само че добавено сходно искане.
Миналата седмица  на съвещанието на Пленума на Висшия правосъден съвет служебният правосъден министър Крум Зарков изложи законопроекта си, в който се предлага да се сътвори механизъм за следствие на основния прокурор, което следствие да се води от, забележете, арбитър, определен на инцидентен принцип всред претенденти от лист, направен от Върховния касационен съд и назначен като прокурор до привършване на следствието.
Обаче още преди два месеца, не какъв да е, а Венецианска комисия - консултативния орган по конституционно право към Съвета на Европа, отряза тогавашните мераци на Йорданова и Демократична България компания, като излезе със мнение, че написаното не е задоволително детайлно, а препоръчаните промени влизат в несъгласие с конституционните правила и решения на българския Конституционен съд. Освен това, в мнението на комисията категорично се посочваше, че приемането на нормативна база за усилване на контрола над основния прокурор, не би трябвало да дава опция за политически и какъвто и да е различен нелегитимен напън над висшия магистрат.
Тоест сега Зарков прави копи и пейст на предходния законопроект, като още веднъж прави противоконституционни и нарушаващи независимостта на прокуратурата оферти, които чудесно знае, че няма да минат.
Не по-малко нелепи са предложенията чиновници на Министерство на вътрешните работи, избрани от вътрешния министър, да водят следствия, за които способени по в този момент настоящия закон са следователите, с което се цели покоряване на правосъдната власт от изпълнителната, както и другата концепция основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища да се отстраняват с 13 гласа от членовете на Висш съдебен съвет, а не както до момента със 17, на чиято концепция е ясна задачата – по-лесното премахване на Иван Гешев.
Общо взето всевъзможни хрумвания и високопарни думи за правосъдна промяна, в действителност опират до омръзналото ни до болежка „ стани, с цел да седна ”. Къде в тези (а и всички останали оферти през месеците и последните години) има какъвто и да е механизъм за справяне с в действителност действителните проблеми в системата, каквито несъмнено има?
Проблемите в системата могат да бъдат решени само в случай че: първо – бъдат ясно дефинирани, второ – хоризонтът им е оттатък тясно партийните ползи, трето – задачата в действителност е промяна, а не промени, посредством които да се овладее прокуратурата.
Ето един напълно действителен проблем, нуждаещ се от „ реформиране ”  – до ден сегашен периодите за изговаряне на съдиите не са преклузивни (краен период, в който наложително би трябвало да се упражни някакво право), а са пожелателни. Поради което постоянно следим насрочване на каузи след 6 месеца, след година даже, от което точно елементарният човек е най-потърпевш. Но този сериозен проблем по никакъв метод не попада като предпочитан, той в действителност на никое място не попада в другояче безкрайните хрумвания, касаещи обаче най-вече прокуратурата.
Да погледнем в така наречен стратегии на някои от упоменатите НПО-та, финансирани по непрогледен метод. Споменавам за финансирането им, тъй като е извънредно подозрително всякакви сдружения, които са много гръмогласни, добре показани в медиите и които огласят с крясъците си пространството и приканват за правосъдна промяна, да не се знае кой, от кое място и с какви средства ги финансира.
Та отваряйки случаен техен уебсайт, четем: „ унищожаване на поста основен прокурор ”, „ унищожаване на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет ”, „ правосъден надзор на отводите на прокуратурата да образува досъдебни производства ”. Само даже тези хрумвания, без да продължаваме с останалите „ нововъведения ”, са противоконституционни, дискриминативни и искрено идиотски. Но пък са сходни с предложенията, идващи по тази или онази партийна линия и от този или оня политик. Случайност? А и са добре показани в общественото пространство, очевидно действайки на правилото на поговорката „ капка по капка, вир прави ”.
Вирът се добавя от съдии, от чиито решения по един или различен метод пострадали са български жители, за сметка на нарушители. Същите получават непрекъсната естрада, с цел да прокламират концепциите си. Подобен е казусът с небезизвестния арбитър Калин Калпакчиев, който пусна под домакински арест килъра на Милен Цветков и помилва заклалия български студент Джок Полфрийман. Същият спада и към магистратите, които получават разнообразни грантове от Неправителствени организации организации.
Калпакчиев постоянно ни приказва за зависимостите на Иван Гешев, приканва Висш съдебен съвет да си отвори очите, да стартира процедура за предварително преустановяване на мандата на основния прокурор, непрестанно приказва за определяне на външно болшинство в прокурорската гилдия, само че не от прокурори (разбира се) което да реализира форма на публичен надзор и отчетност на основния прокурор, с цел да е „ в контраст на неговата свръхсила ”. Друга от тезите му е, че правораздаването би трябвало да се демократизира. Явно добре се оправя с тази си концепция, съдейки и по великодушното оневиняване или пращане на топло в уютната домашна конюнктура този или оня палач.
Подобно е и ситуацията с юрист Ина Лулчева, която да вземем за пример предходната година, на съвещание на отрасловата парламентарна комисия, на което представляваше Висшия адвокатски съвет, подложи под подозрение данните, че у нас има проведена престъпност, поради която би трябвало да има профилиран съд. Според думите и, този съд се е трансформирал в съд против неуместни лица. Кои ли са тези неуместни лица? Може би клиентите на Лулчева - Маринела Арабаджиева, Пламен Бобоков, Евелин Банев - Брендо и редица други, все от този тип. Същата от дълго време е декларирала, че „ Иван Гешев не е самостоятелен и неутрален ”, както и „ през последните 30 години прокуратурата потвърди, че е подвластна, само че не може да ѝ се търси отговорност, тъй като е безконтролна ”.
Та тази пъстра и обвързвана по един или метод между тях плетеница от политици, партии, съдии, юристи, НПО-та, крупни и съмнителни предприемачи, добре въоръжена с медии, публицисти и други ефикасни принадлежности, непрестанно повтаря  „ свалете Гешев, отстранете Гешев, елиминирайте Гешев, несъмнено, прикривайки се зад мантрата „ правосъдна промяна ”, „ правосъдна промяна ”, „ правосъдна промяна ”.
Навремето имаше една обичана на всички детска песничка „ Балонът се надува ”, в която децата се хващаха за ръце и образувайки кръг, започваха да пеят:  „ Балонът се свива, свива, свива. Балонът се свива, свива, свива. Cccccc ”. Докато пеят, се събираха в центъра на кръга и последователно започваха да се отдалечават едно от друго, още веднъж пеейки:  „ Балонът се надува, надувайте момчета, да стане на части – пук ”. Когато кажеха пук, всички клякаха долу - балонът към този момент беше спукан. Нещо сходно се случва и с дългогодишните напъни подмолни кръгове да овладеят прокуратурата, създавайки празнословието „ правосъдна промяна ”. От толкоз стесняване и надуване, най-после ще последва оглушителното ПУК.
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.
Източник: tribune.bg