Виктория е второто дете на Зеленски. Най-голямото е Мери Фей,

Виктория е второто дете на Зеленски. Най-голямото е Мери Фей, получавайки името на майка си и на нейната баба. Виктория Ан се ражда към три години по-късно – на 6 септември 1941 година След нея се ражда Мирна, а две години по-късно идва и Антоний Младши. Зеленски се  срещат, женят и основават фамилията си в Хонсдейл, Пенсилвания и по-късно се местят в Рамзи, Ню Джърси. Прекарват известно време в Хобокен, като тогава Вики е едвам на 7-8 години. Антоний и Мери имат корени от Полша и Австрия, като те са почнали своя живот при започване на XX век.

Вики постоянно се оплаква от своя татко на приятелите си, най-често погледът е ориентиран към часът за прибиране – той е постоянно 11 часа, а в случай че се наложи да закъснее, наложително би трябвало да се обади по телефона. Не е ясно дали е имало домашно принуждение, само че за мнозина е известно, че бащата постоянно обичал да употребява алкохол и от време на време даже злоупотребява с него. Нейните недоволства са най-различни, само че вечерният час е по-сериозен камшик от всичко останало. Точно това отношение ще окаже въздействие доста по-късно в живота на Вики. Ако се отстранен негативите, Вики ще бъде просто едно от девойките, които се радват на приличния стандарт на 50-те години на предишния век.

По-късно даже ще бъде разказана от Барбара Никсън. Момичето съумява да се дипломира в гимназията Рамзи с почести. Нейните познания и изпити се трансформират в основа за бъдещето ѝ, отдадена е да учи и немски език. Лятото преди този момент е прекарала известно време при вуйна си Анна, с цел да се научи още по-добре на немски. Към 10-и клас, момичето стартира да се отегчава и да се разсейва извънредно елементарно. Предпочита своите другари, тъй като по този начин или другояче учителите няма на какво да я научат. Според домашния частен преподавател, това е нормална процедура за девойките на тази възраст, които желаят повече от света и са подготвени да получат познания и страсти, които към момента не могат да бъдат построени в учебно заведение. В края на лятото, множеството ѝ другари ще опишат, че е съумяла да се трансформира в нещо доста по-диво и не толкоз контролируемо.

Започнала да избира доста по-възрастни другари, да показва своята експанзия и с изключение на всичко останало, къса старите си връзки, което не е ясно по какъв начин може да се преглежда. Разбира се, знанията не престават да остават в основата на нейните занимания, само че като безсънен и образован човек, тя към този момент няма какво да научи в учебно заведение и тъкмо това познание ѝ разрешава да бъде малко по-свободна. Бъдещето е пред нея, само че тя няма да го вземе, заради простата причина, че една вечер споделя по какъв начин ще отиде да учи в приятелката си Барбара, а по-късно ще изчезне вечно. Когато майка ѝ отива да я вземе, Барбара ще показа, че момичето от дълго време си е тръгнало. Майката чака към час-два вкъщи си, с цел да види по кое време ще се върне нейната щерка, само че това няма да се случи.

Към среднощ, стартират издирването в квартала – никой не може да я открие. Всички остават будни до сутринта, само че Виктория Зеленски по този начин и не се прибира. Започват търсенето по ярко, минават през всички другари в квартала и в един от пясъчниците откриват нейния шал. На една от катерушките са закачени и нейните ръкавици. Малко по-късно намира и колието, с което Вики е тръгнала. Към 9 часа и 20 минути, капитан Едмън Викхам отбива пред площадката, до момента в който две други патрулни коли би трябвало да затворят пътя и да не разрешават на трафика да минава, с цел да не замърси в допълнение зоната на претършуване. Движи се постепенно и незабавно вижда следи от автомобилни гуми, които водят до пясъчника. Следват следите на към 200 метра от пътя. Антъни вижда и кървави следи, както и стъпки по земята. Вижда черен пуловер и след още 200 метра открива и тялото на Виктория Зеленски.

За фамилията тя е възпитано и положително момиче, което има упоритост да промени света, само че в този миг е унищожена и най-вероятно няма да се върне в никакъв случай повече. Не е ясно какъв брой време е лишило на килъра да заличи фантазиите, бъдещето, силата и обещанията ѝ, само че в тази неравна борба е ясно, че победител остава този, който лишава живота. Съдебният доктор ще откри по-късно, че огромна част от нейната коса е била оскубана от черепа. Дясното и око е унищожено, носът и скулите имат голям брой фрактури и множеството зъби са клатещи в устата ѝ. По тялото ѝ има следи от ухапване, като че ли момичето не се е борило с човек, а със звяр.

Бельото ѝ не е допряно, то продължава да е добре плътно благодарение на черен кожен колан на джинсите. Черепът е понесъл няколко тежки рани, породени от тъп предмет, като се подозират огромни тежки камъни. Мозъкът е накълцан и трансфорат на безформеност. На идващият ден полицията публично афишира, че стартира да търси съответен автомобил, който е видян в региона – Mercury от 50-те години. Всеки модел е спиран за щателна инспекция. 23-годишният Едгар Смит не разполага с подобен автомобил, само че в нощта на убийството съумява да го вземе на заем от другар – Джоузеф Гилрой.

По време на дневните вести и съобщаването за жестокото закононарушение, приятелите на Едгар ще се майтапят, че тъкмо той е карал подобен автомобил и най-вероятно е килърът. Нещо, което би трябвало да се развие като смешка, в един миг се оказва действителност. Именно Гилрой ще забележи каква физиономия прави неговият другар, а още по-лошото е, че на идващия ден ще открие капка кръв от страната на водача. Джоузеф звъни в полицията и изяснява по какъв начин е дал возилото си на другар навръх 4 март 1957 година Спомня си и странното поведение на Смит, което е задоволителен претекст за проверяващите да го призоват незабавно в полицейското ръководство за разпит. Смит признава, че познава Виктория и нейната 18-годишна сестра Мери. Често возил Виктория от учебно заведение до дома ѝ, както и до други места, с цел да няма ициденти. Разходките са се случвали няколко пъти в последните месеци.

Признава, че е возил Виктория във въпросният автомобил на 4 март, само че по този начин и не съумява да изясни една времева дупка от половин час, в която евентуално се случва убийството. Полицията желае облеклата, с които е бил по време на убийството, само че Смит не може да даде панталоните си. Те са открити в резервоар покрай дома му и са пропити с кръв. Странното е, че до момента в който неговата кръвна група е А, тази на Зеленски е 0-ва. Най-накрая признава, че е нападнал момичето, откакто то го е блъснало с пестник. До края на деня е извикан и психиатър, който би трябвало да откри положението на изверга. Изправен за разпит пред съда, Едгар Смит споделя как  е срещнал Виктория Зеленски на 4 март 1957 година да върви по улицата към дома си. Тя му махнала, с цел да се качи в автомобила и двамата почнали да си приказват.

По нейно гледище, двамата отбиват покрай детската площадка, където 15-годишната ученичка споделя по какъв начин знае за изневерите на жена му с мъж, който работи в петролния бизнес. Следва скандал, момичето излиза от колата и сяда в пясъчника, до момента в който Едгар е в автомобила си. В един миг чувак по какъв начин двама души се приближават и си мисли, че най-вероятно един от тях може да бъде бащата на момичето. Едгар взима бейзболната бухалка, оставена на задната седалка за „ отбрана “. Малко по-късно непознатата фигура потегля с момичето, а самият Едгар вижда мъж на име Доналд Хомел. Двамата се насочват в неговата посока, жертвата има голяма рана на главата и кърви. По думите на Доналд, момичето е паднало на пътя. Докато Смит я качва в колата, с цел да я закара до болница, другият мъж я вади и не разрешава да ѝ се окаже здравна помощ, като тъкмо тогава кръвта се е озовала по неговите панталони.

Хомел предиздвикал Смит да си тръгне бързо. Той извършва това предпочитание, въпреки и Виктория в действителност да го е умолявала да ѝ помогне. След като Смит схваща за убийството, става извънредно виновен и стартира да се тормози за своята отговорност и отхвърли да помогне. Доналд Хомел е извикан на разпит, тествани са всички негови облекла и следи. Мъжът признава, че е имал връзка с 15-годишното момиче, само че няма никакви следи от кръв нито по него, нито по неговите облекла. Смит продължава да сменя своите показания, като по-късно ще съобщи, че Доналд е пристигнал с персоналния си автомобил, въпреки и същият по това време да е в сервиз и по това време Хомел е карал колата на един от чиновниците си, дадена на заем, същата по-късно е прегледана още веднъж и няма никакви реакции и усещания. За страдание кръвта е била открита върху шофьорската седалка, само че на никоя друга от пасажерските – там, където Смит декларира, че се е опитал да качи Виктория.

На журито би трябвало единствено половин час, с цел да реши ориста на Смит. Осъден е на смъртна присъда, като излежава още 14 години зад решетките. През 1962 година неговата брачна половинка го напуща, през 1964 година би трябвало да се пази самичък, откакто няма пари, с цел да наеме юрист. Постоянно поддържа своята версия, само че колкото повече приказва, толкоз повече се пропуква. Успява да издейства няколко години, с които да избегне смъртната присъда, в това число благодарение на Уилям Бъкли, който първо счита, че неговият нов другар е почтен, а по-късно счита отбраната и претекстовете му изцяло невъзможни. През 1971 година съумява да апелира присъдата си и този път да успее, като се съгласява на ликвидиране втора степен, което се заменя с още няколко години. Смит е освободен на 37-годишна възраст.

Малко по-късно има славата да споделя своята история и да приказва по какъв начин е бил непозволено наказан, стартира да изисква по-сериозна промяна на правосъдната система. След като славата му си отпътува, той се пропива и най-после задлъжнява. Извършва второ закононарушение, като отвлича 33-годшината Лефтерия Озбън, употребявайки нож. Жената е намушкана странично с хладното оръжие, до момента в който се пробва да избяга от колата му, само че този път има прекалено много очевидци, които запомнят регистрацията на автомобила. Лефтерия съумява да оцелее и по-късно свидетелства против своя нападател.

Мъжът бързо се връща назад в пандиза. Този път лежи до 1989 година и още веднъж е пуснат под гаранция, което този път води до митинги. С натиска на обществото, нападателят остава в пандиза и получава отвод от опрощение през 2009 година Приет е в болница през 2017 година, където умира от спомагателни затруднения.