Victor Grossman: Разцепването на Левицата в Германия: Берлински бюлетин № 218 - 21 ноември 2023 г.
Victor Grossman (Виктор Гросман) е американски журналист и публицист. През 1949 година става член на Комунистическата партия на Съединени американски щати. В 1950 година е мобилизиран и служи в американския окупационен корпус в Германия, по-късно – в Австрия. През 1952 година дезертира, като преплува Дунава и се озовава в руската зона. По това време в Съединени американски щати се вихри макартизма и Гросман се притеснява от гонене за това, че преди да го призоват в армията не е заявил участието си в леви политически организации. След къс престой в руската зона е изпратен в Германска демократична република, където следва публицистика в университета „ Карл Маркс “. В продължение на десетилетия работи като преводач и публицист. През 1994 година обвиняванията против него в дезертиране отпадат и възвръща американското си поданство. Пътува няколко пъти до Съединени американски щати, в това число за показване на книгата си Crossing the River: A Memoir of the American Left, the Cold War, and Life in East Germany (Отвъд реката: Мемоари на американски левичар за Студената война и живота в Източна Германия), оповестена през 2003 година от издателството на Масачузетския университет в Бостън. Гросман живее в Берлин и интензивно сътрудничи на марксисткото списание Monthly Review, макар че е на 95 години).
Трагедия ли е това или нова вяра?
След месеци – а в действителност години на вътрешнопартийни дразги в немската партия LINKE (Левицата), зарът е хвърлен, Рубиконът е преминат и Сахра Вагенкнехт, дружно с още девет депутати, напусна партията и обяви решението си да основе нова формация през януари. Докато се избере име ще се нарича „ Съюз Сахра Вагенкнехт – за разсъдък и правдивост “ (BSW – Bündnis Sahra Wagenknecht-für Vernunft und Gerechtigkeit). Това стана на 23 октомври.
От самото начало имаше търкания. Въпреки че към този момент не са членове на фракцията на LINKE в Бундестага, десетимата отхвърлиха настояванията на 28-те депутати, които към момента са в партията, да се откажат от пълномощията си. Те смятат, че могат да останат депутати до новите избори, евентуално през 2025 година
Уви! За да има статут на „ секта “ в Бундестага, една партия би трябвало да има най-малко 5% от местата, които в момента трябва да са 37. Досега LINKE имаше 38. Но с 28 не може да бъде фракция – за първи път от 2005 година насам. Както 28-те, по този начин и напусналите 10, могат да получат зависещ статут на „ групи “. Но групите не могат да оферират законопроекти, имат лимитирано време за изявления, по-малко офис пространство, по-лоши места в залата и доста по-малко средства за личен състав. Близо сто откриватели, адвокати, секретарки и други сътрудници ще загубят работата си. „ Групите “ нямат същите възможности, каквито имат другите партии. Ще имат и много по-малко права и време за изявления, с цел да бъдат чути и гледани в средствата за всеобща информация. Защо се стигна до това нездравословно разединение? Беше ли належащо?
Партията – както и левицата изобщо – отдавна е разграничена. По някои въпроси бяха открити общи позиции, само че тези тектонични плочи не престанаха да се раздалечават. Един от най-ранните проблеми е обвързван с (източната) Германска демократична република. Онези, които постоянно се наричат „ реформатори “, деликатно се дистанцират от това, което медиите и политиците наричат „ Unrechtstaat “ (страна на несправедливостта), пренебрегвайки всичките ѝ постижения и почти приравнят „ сталинските репресии “ в Германска демократична република с онази по-ранна страна – о, да, Хитлер я наричаше „ националсоциализъм “. Придържайки се към подобен метод – повече или по-малко и в никакъв случай не заставайки на твърде радикални позиции, стана допустимо LINKE да се издигне от статута на „ неприятното момче “ и да получи отчасти самопризнание като лява, само че другояче сносна и уважавана фигура на шахматната дъска на „ свободната пазарна народна власт “. Затова именно позволиха на LINKE да се включи в ръководещи обединения в редица провинциални държавни управления в Берлин, Източна Германия (и в западналия западен Бремен) и даже да оглави ръководещата коалиция в Тюрингия. Но с течение на годините сходно присъединяване докара до плъзгане надолу и загуба на доверие; от ден на ден източногерманци – недоволни, неудовлетворени и обезпокоени, започнаха да гледат на водачите на LINKE като на неефективни пешки в отхвърляния от тях истаблишмънт. Все повече хора се обръщат към шумните десни протестни партии или остават у дома в деня на изборите. Надеждата на много от „ реформаторските “ лидери да станат младши сътрудници в народен кабинет със социалдемократите и зелените се оказа освен заблуда, само че и злополука. Партията, която през 2009 година можеше да се похвали с гордите 11,9%, което я правеше водещата опозиционна партия, спадна на национално равнище до жалките 5,5% в Евросъюза и срамните 4,9% на изборите за Бундестаг през 2019 г. В провинция Хесен през октомври LINKE мощно се размина с магическите 5% и загуби местата си в законодателния орган, които имаше в продължение на 15 години. И всички прогнози сочат към нов поплак догодина на изборите в три източногермански провинции, където Алтернатива за Германия (AfD) води в проучванията.
„ Реформаторите “ обвиняват левичарите, че предизвикват раздори с твърде обезпокоителната Сахра Вагенкнехт, която притегля толкова голямо медийно внимание. Левите пък твърдят, че управлението на партията в никакъв случай не е анализирало вярно аргументите за загубите, не дава възможност за свободна полемика на членовете и не обмисля промяна на тактиките, които се оказват неправилни. Въпреки многото положителни речи на депутатите в Бундестага, прекалено много се натъртва на правата на бежанците и мигрантите, на въпросите за „ идентичността “ на малцинствата, шикалкавяния около джендър проблемите и как те да се отразяват, дори пунктуално; а се подценяват преките проблеми на трудовите хора, връзките с тях, по какъв начин да се спечели работническата класа, особено онази част, която е изправена пред най-големи компликации. Левите настояват, че това към този момент не е същинска партия на работническата класа, а за някои – надали е допустимо партията да бъде избавена. Различията доближиха своя връх с войната в Украйна. И двете страни осъдиха руското нападение през февруари 2022 г.; всяко различие би означавало последващо заклеймяване в Путинизъм. Но левите в партията също по този начин упрекнаха НАТО, че не се съобрази с предупрежденията и на американските специалисти, и на Москва против изнасяне фронтовата линия и големите оръжия на НАТО все по-близо и по-близо до цялостното обграждане на Русия, против провокативните закани под формата на морски и сухопътни маневри и против образованието и въоръжаването на украински войски, откритата подкрепа на профашистките отряди „ Азов “ срещу отцепниците в Донбас. Те заявиха също, че всички опити за споразумяване на спора в Минск, в Турция или с Нафтали Бенет от Израел са били осуетени и че главната причина за спора е стремежът на Вашингтон към световна надмощие, прокламирана от Байдън и неговите прародители. От друга страна, „ реформаторите “ – макар от време на време неразбираемо да упрекват всички страни, избягват острото отхвърляне – или разбор – на НАТО, само че се присъединяват към общите нападки срещу „ империалиста Путин “ и приемат като нужна жертва глобите и икономическото спиране на връзките с Русия, прокарани от Вашингтон, без значение от тежките проблеми, които това значи за стопанската система на Германия. В гневна тирада в Бундестага през септември 2022 година Вагенкнехт отхвърля тази политика, наричайки я реверанс пред американските ползи, изключително в петролния и газовия бизнес, което би означавало непрекъснато и рисково разединение в Европа и света.
Речта разгневи много „ реформатори “; някои дори призовават за изключването ѝ от партията. Големият пробив обаче настъпи, когато Сахра (както мнозина я наричат) се присъедини към известна феминистка и дружно публикуват Манифест за мир , в който приканват за преустановяване на огъня и договаряния за преустановяване на войната в Украйна. Удивителното е, че за малко време Манифестът бе подписан от над 750 000 германци, а през февруари беше последван от апел за великански протест за мир в Берлин. За разочарование на безбройните последователи на LINKE, лидерите ѝ не единствено не подкрепиха Манифеста и митинга, само че приканиха членовете си да не се включват и в двете прояви, като по този метод се причислиха към медийния хор, обвиняващ Сахра, че приема поддръжка от AfD и други извънредно десни водачи, които – поради позицията си „ да се противопоставят на всичко “, повече или по-малко поддържат Путин. Това в действителност бе смущаващо, само че уредниците на митинга, отпред със Сахра, ясно се дистанцираха от подкрепата или участието с AfD, като в същото време приветстваха всеки, който наистина ратува за мир и акцентираха, че не е допустимо да се попречи на тези, които искат да подпишат Манифеста, нито да се ревизират хората, които отиват на публичен протест. И заявиха също, че няма да приемат каквито и да било противоречиви послания.
Митингът изненада всички: около 40-50 хиляди не се изплашиха от студа и лекия сняг и пристигнаха с лозунги за мир и собственоръчно изработени гълъби на мира. Малкатa група десничари беше блокирана и изолирана в ъгъл, незабелязана от голямото болшинство. Но протестът на митинга от страна на водачите на LINKE – или на множеството от тях, се оказа момента, в който доста леви взеха решение, че разцеплението е неизбежно. И това най-сетне се случи на 23 октомври, когато водените от Сахра 10 депутати в Бундестага оповестиха отцепването си. Някои левичари, в това число тези, които оглавяват групата „ Комунистическа платформа “ в рамките на LINKE и които се противопоставят на политиката на водачите, в същото време се опълчиха и на разцеплението. „ Трябва да се преборим “, казват те, само че в границите на партията като единствената смислена съпротива в Германия. Някои желаеха да се изчака най-малко три седмици до националния конгрес на партията, който се организира предишния уикенд в баварския град Аугсбург.
LINKE постави всички старания, с цел да организира сполучлив конгрес. С изключение на едно яростно изявление на Дитмар Барч – съпредседател на електронната секта на Сахра, който я укори за разцеплението, тя бе рядко споменавана. Добре проведеният дневен ред имаше за цел да призове към активна битка за мир и напредък, против бедността и милиардерите. Встъпителните речи на съпредседателите Янис Вислер и Мартин Ширдеван звучаха по-войнствено антикапиталистически, от доста време насам. Вислер заяви, че през последните седмици към партията са се включили няколкостотин нови членове, доста повече, в сравнение с са напуснали партията; в този момент всички старания би трябвало да се съсредоточат върху възобновяване на силите за изборите за Европейски парламент през юни, жизненоважните избори през есента в източногерманските провинции Саксония, Бранденбург и Тюрингия, а през 2025 година – да се преодолее застрашителната 5-процентна преграда и да се възвърне мощното наличие в Бундестага. Но макар гръмките, войнствени претенции за нов военен дух и несъгласие със свръхбогатите, съвсем нищо съществено не бе променено. Нямаше анализ на основните насоки на Европейския съюз и НАТО, съвсем нямаше критика към тях, a критиката за гибелта и разрушенията в Газа бе отслабена, с цел да не се притесняват приятелите на Израел и да не им се задават въпроси. Всяка същинска рецензия на неверните политики в предишното бе лимитирана до две и половина минути. Дори настояването за национализация на гигантските корпорации за комунални услуги бе отхвърлено (със 195 против 175 гласа) от делегатите, огромна част от които са дългогодишни партийни ръководители. Смелите обобщения на проблемите от Газа до Украйна, на ЕС в Страсбург или на германската стопанска система, не съдържаха съвсем нищо ново, което да разтревожи средствата за всеобща информация, политиците или тези, които стоят зад тях.
А какви са възможностите на една нова партия с присъединяване на 54-годишната Сахра Вагенкнехт (която извънредно изписва личното си име заради иранския си баща, който трябвало да се върне в родния си Иран след дипломирането си, когато тя е била единствено на три години, и скоро след това е изчезнал). Сахра се радва на необикновена популярност; привлекателна, постоянно добре (и съгласно мен скъпо) облечена, тя е превъзходен оратор и умее да се опълчва със спокойна, хладна усмивка на двама, трима или повече души, които се изправят против нея по време на токшоу. Тъй като притегля доста фенове, често я канят въпреки нежеланите ѝ леви послания. Но в случай че тя или някоя партия с нея се трансформира в същинска мощ вляво, скоро ще бъде осмивана, остракирана или и двете. Първоначалното изказване на Сахра и нейния алианс също повдига някои въпроси, преди всичко във връзка с миграцията. Тя постоянно е наблягала на битката за правата на трудовите хора и на връзките с работническата класа, постоянно подценявани в предходните действия на LINKE. По този метод тя се опълчва на миграцията, защото се употребява за угнетяване на заплатите и правата на тези, които към този момент са тук – или са родени тук. Истинските бежанци, смята тя, би трябвало да бъдат одобрявани, само че разпоредбите би трябвало да бъдат по-ясни, даже по-строги, да не се предизвикват стопански имигранти, а нарушителите на закона да се депортират. Тя акцентира, че същинската битка би трябвало да бъде за предотвратяване и преустановяване на войните и империалистическата употреба на ресурсите на Юга, доставящ първични материали и представляващ пазари, прекомерно отворени за евтините стоки на Севера; и по този метод да се избегнат миграционните талази. Нейните критици настояват, че тя се приближава прекалено много до десните лозунги на AfD с вярата да завоюва или да си върне техните гласоподаватели. Въпреки това фактът, че най-малко три дами, които се присъединиха активно към нея в построяването на новата партия, имат мигрантски генезис, би трябвало да подсигурява международен дух. Една от тях е 33-годишната Амира Мохамед Али (с египетски баща), считана за евентуален основен уредник на новата партия – роля, с която Сахра не е привикнала. Роля, която никак не е лесна! Доколкото е известно новата партия още няма седалище, офис уред, описи с членове, в случай че въобще има такива – само че има един напредничав (самосъздаден софтуерно) милионер като финансов покровител! В програмата на тази лява, по-радикална партия, отделила се от кротката LINKE, актуалната икономическа обстановка в Германия се описва като хаос, с провалена просветителна система, мъчително редуциране на медицинските заведения и инфраструктурите. Програмата акцентира: „ В резултат на съветските наказания и преекспонираната политика за климата, която оскъпява силата... страната ни е застрашена от загуба на значими браншове. “ Освен това се призовава за „ връщане на разсъдъка в политиката. Германия се нуждае от мощна, новаторска стопанска система и обществена правдивост, мир и почтена търговия, ценене на персоналната независимост на жителите... Страната ни към момента има солидна промишленост и сполучлив бранш на дребните и междинните предприятия... Германската промишленост е гръбнакът на нашия разцвет и би трябвало да бъде непокътната. “ По някакъв метод това звучи даже по-малко коренно или социалистически обосновано от доста изявления на партията LINKE. Дали е било смекчено, с цел да не изплаши гласоподавателите от междинната класа? Но брилянтната Сахра от време на време е изказвала непредвидени отзиви през годините. Колко мощно ще бъде нейното въздействие? Ще забележим през януари. И какво може да се случи по-късно през 2024 година?
Твърде допустимо е новите и старите партии да се провалят и да не доближат тези 5%, както с наслада предвиждат доста медии. Което би означавало, че левите възгледи ще се показват само в разпръснатите малки, слаби групи и групички, които към този момент не са в Бундестага или в законодателните органи на обособените провинции, напълно лишени от достъп до средствата за всеобща информация. При извънредно ограничение на лявата съпротива (вече има всички форми на цензура), хора като министъра на защитата Борис Писториус и шефката на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен (и огромният бизнес зад тях) биха могли да продължат с цялостна мощ да построяват Германия като мощна военна мощ, ориентирана непосредствено против Русия (а по-късно и против Китай), със или без тясно партньорство с непредсказуемите Съединени американски щати на Байдън, Тръмп или на някой различен нападателен Голиат. Настоящата коалиция на „ светофара “, ръководеща Германия, е в действителност в хаос: социалдемократите, зелените и свободните демократи се карат повече, в сравнение с работят заедно; всеки един е готов да подкокоросва другите двама и да се прегръща с десните християндемократи, които от мястото си на съпротива, играят едни против други. С крайнодясната AfD, която е на второ място в страната и преди всичко в огромна част от Източна Германия, цялата сцена се накланя надясно! Сега към този момент рисково! Спешно е нужна възходяща левица, освен за Германия!
Може ли една нова партия, подкрепена от качествата и обаянието на Сахра, да се ангажира с тежките битки против войната и милитаризма, против унищожаването на промишлеността без изкопаеми горива, против по-големите компликации за трудовите хора, които са минимум способни да ги преодолеят? Може ли такава нова партия да издигне нов и нарастващ статут на Германия и Европа?
Първият прелиминарен тест ще бъде идната събота, когато още веднъж е плануван великански митинг за мир пред Бранденбургската врата в Берлин, със сърцати оратори като Сахра и най-малко един водач на LINKE. На митинга ще се упорства за договаряния и преустановяване на огъня във войната в Украйна и в Израел. Колкото по-голямо е мнозинството, толкоз по-голям е шансът тя да бъде чута – също и от политиците, които се притесняват от социологическите изследвания и броя на гласоподавателите.
Може и да е разочароващо, но може – сходно на неочакваните големите протести в Лондон, на Голямата централна гара и на Бруклинския мост в Ню Йорк, както и в други големи градове по света – да се окаже достатъчно мощно, с цел да даде още една вяра за 2024 година и по-късно!
Превод: доктор Радко Ханджиев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Трагедия ли е това или нова вяра?
След месеци – а в действителност години на вътрешнопартийни дразги в немската партия LINKE (Левицата), зарът е хвърлен, Рубиконът е преминат и Сахра Вагенкнехт, дружно с още девет депутати, напусна партията и обяви решението си да основе нова формация през януари. Докато се избере име ще се нарича „ Съюз Сахра Вагенкнехт – за разсъдък и правдивост “ (BSW – Bündnis Sahra Wagenknecht-für Vernunft und Gerechtigkeit). Това стана на 23 октомври.
От самото начало имаше търкания. Въпреки че към този момент не са членове на фракцията на LINKE в Бундестага, десетимата отхвърлиха настояванията на 28-те депутати, които към момента са в партията, да се откажат от пълномощията си. Те смятат, че могат да останат депутати до новите избори, евентуално през 2025 година
Уви! За да има статут на „ секта “ в Бундестага, една партия би трябвало да има най-малко 5% от местата, които в момента трябва да са 37. Досега LINKE имаше 38. Но с 28 не може да бъде фракция – за първи път от 2005 година насам. Както 28-те, по този начин и напусналите 10, могат да получат зависещ статут на „ групи “. Но групите не могат да оферират законопроекти, имат лимитирано време за изявления, по-малко офис пространство, по-лоши места в залата и доста по-малко средства за личен състав. Близо сто откриватели, адвокати, секретарки и други сътрудници ще загубят работата си. „ Групите “ нямат същите възможности, каквито имат другите партии. Ще имат и много по-малко права и време за изявления, с цел да бъдат чути и гледани в средствата за всеобща информация. Защо се стигна до това нездравословно разединение? Беше ли належащо?
Партията – както и левицата изобщо – отдавна е разграничена. По някои въпроси бяха открити общи позиции, само че тези тектонични плочи не престанаха да се раздалечават. Един от най-ранните проблеми е обвързван с (източната) Германска демократична република. Онези, които постоянно се наричат „ реформатори “, деликатно се дистанцират от това, което медиите и политиците наричат „ Unrechtstaat “ (страна на несправедливостта), пренебрегвайки всичките ѝ постижения и почти приравнят „ сталинските репресии “ в Германска демократична република с онази по-ранна страна – о, да, Хитлер я наричаше „ националсоциализъм “. Придържайки се към подобен метод – повече или по-малко и в никакъв случай не заставайки на твърде радикални позиции, стана допустимо LINKE да се издигне от статута на „ неприятното момче “ и да получи отчасти самопризнание като лява, само че другояче сносна и уважавана фигура на шахматната дъска на „ свободната пазарна народна власт “. Затова именно позволиха на LINKE да се включи в ръководещи обединения в редица провинциални държавни управления в Берлин, Източна Германия (и в западналия западен Бремен) и даже да оглави ръководещата коалиция в Тюрингия. Но с течение на годините сходно присъединяване докара до плъзгане надолу и загуба на доверие; от ден на ден източногерманци – недоволни, неудовлетворени и обезпокоени, започнаха да гледат на водачите на LINKE като на неефективни пешки в отхвърляния от тях истаблишмънт. Все повече хора се обръщат към шумните десни протестни партии или остават у дома в деня на изборите. Надеждата на много от „ реформаторските “ лидери да станат младши сътрудници в народен кабинет със социалдемократите и зелените се оказа освен заблуда, само че и злополука. Партията, която през 2009 година можеше да се похвали с гордите 11,9%, което я правеше водещата опозиционна партия, спадна на национално равнище до жалките 5,5% в Евросъюза и срамните 4,9% на изборите за Бундестаг през 2019 г. В провинция Хесен през октомври LINKE мощно се размина с магическите 5% и загуби местата си в законодателния орган, които имаше в продължение на 15 години. И всички прогнози сочат към нов поплак догодина на изборите в три източногермански провинции, където Алтернатива за Германия (AfD) води в проучванията.
„ Реформаторите “ обвиняват левичарите, че предизвикват раздори с твърде обезпокоителната Сахра Вагенкнехт, която притегля толкова голямо медийно внимание. Левите пък твърдят, че управлението на партията в никакъв случай не е анализирало вярно аргументите за загубите, не дава възможност за свободна полемика на членовете и не обмисля промяна на тактиките, които се оказват неправилни. Въпреки многото положителни речи на депутатите в Бундестага, прекалено много се натъртва на правата на бежанците и мигрантите, на въпросите за „ идентичността “ на малцинствата, шикалкавяния около джендър проблемите и как те да се отразяват, дори пунктуално; а се подценяват преките проблеми на трудовите хора, връзките с тях, по какъв начин да се спечели работническата класа, особено онази част, която е изправена пред най-големи компликации. Левите настояват, че това към този момент не е същинска партия на работническата класа, а за някои – надали е допустимо партията да бъде избавена. Различията доближиха своя връх с войната в Украйна. И двете страни осъдиха руското нападение през февруари 2022 г.; всяко различие би означавало последващо заклеймяване в Путинизъм. Но левите в партията също по този начин упрекнаха НАТО, че не се съобрази с предупрежденията и на американските специалисти, и на Москва против изнасяне фронтовата линия и големите оръжия на НАТО все по-близо и по-близо до цялостното обграждане на Русия, против провокативните закани под формата на морски и сухопътни маневри и против образованието и въоръжаването на украински войски, откритата подкрепа на профашистките отряди „ Азов “ срещу отцепниците в Донбас. Те заявиха също, че всички опити за споразумяване на спора в Минск, в Турция или с Нафтали Бенет от Израел са били осуетени и че главната причина за спора е стремежът на Вашингтон към световна надмощие, прокламирана от Байдън и неговите прародители. От друга страна, „ реформаторите “ – макар от време на време неразбираемо да упрекват всички страни, избягват острото отхвърляне – или разбор – на НАТО, само че се присъединяват към общите нападки срещу „ империалиста Путин “ и приемат като нужна жертва глобите и икономическото спиране на връзките с Русия, прокарани от Вашингтон, без значение от тежките проблеми, които това значи за стопанската система на Германия. В гневна тирада в Бундестага през септември 2022 година Вагенкнехт отхвърля тази политика, наричайки я реверанс пред американските ползи, изключително в петролния и газовия бизнес, което би означавало непрекъснато и рисково разединение в Европа и света.
Речта разгневи много „ реформатори “; някои дори призовават за изключването ѝ от партията. Големият пробив обаче настъпи, когато Сахра (както мнозина я наричат) се присъедини към известна феминистка и дружно публикуват Манифест за мир , в който приканват за преустановяване на огъня и договаряния за преустановяване на войната в Украйна. Удивителното е, че за малко време Манифестът бе подписан от над 750 000 германци, а през февруари беше последван от апел за великански протест за мир в Берлин. За разочарование на безбройните последователи на LINKE, лидерите ѝ не единствено не подкрепиха Манифеста и митинга, само че приканиха членовете си да не се включват и в двете прояви, като по този метод се причислиха към медийния хор, обвиняващ Сахра, че приема поддръжка от AfD и други извънредно десни водачи, които – поради позицията си „ да се противопоставят на всичко “, повече или по-малко поддържат Путин. Това в действителност бе смущаващо, само че уредниците на митинга, отпред със Сахра, ясно се дистанцираха от подкрепата или участието с AfD, като в същото време приветстваха всеки, който наистина ратува за мир и акцентираха, че не е допустимо да се попречи на тези, които искат да подпишат Манифеста, нито да се ревизират хората, които отиват на публичен протест. И заявиха също, че няма да приемат каквито и да било противоречиви послания.
Митингът изненада всички: около 40-50 хиляди не се изплашиха от студа и лекия сняг и пристигнаха с лозунги за мир и собственоръчно изработени гълъби на мира. Малкатa група десничари беше блокирана и изолирана в ъгъл, незабелязана от голямото болшинство. Но протестът на митинга от страна на водачите на LINKE – или на множеството от тях, се оказа момента, в който доста леви взеха решение, че разцеплението е неизбежно. И това най-сетне се случи на 23 октомври, когато водените от Сахра 10 депутати в Бундестага оповестиха отцепването си. Някои левичари, в това число тези, които оглавяват групата „ Комунистическа платформа “ в рамките на LINKE и които се противопоставят на политиката на водачите, в същото време се опълчиха и на разцеплението. „ Трябва да се преборим “, казват те, само че в границите на партията като единствената смислена съпротива в Германия. Някои желаеха да се изчака най-малко три седмици до националния конгрес на партията, който се организира предишния уикенд в баварския град Аугсбург.
LINKE постави всички старания, с цел да организира сполучлив конгрес. С изключение на едно яростно изявление на Дитмар Барч – съпредседател на електронната секта на Сахра, който я укори за разцеплението, тя бе рядко споменавана. Добре проведеният дневен ред имаше за цел да призове към активна битка за мир и напредък, против бедността и милиардерите. Встъпителните речи на съпредседателите Янис Вислер и Мартин Ширдеван звучаха по-войнствено антикапиталистически, от доста време насам. Вислер заяви, че през последните седмици към партията са се включили няколкостотин нови членове, доста повече, в сравнение с са напуснали партията; в този момент всички старания би трябвало да се съсредоточат върху възобновяване на силите за изборите за Европейски парламент през юни, жизненоважните избори през есента в източногерманските провинции Саксония, Бранденбург и Тюрингия, а през 2025 година – да се преодолее застрашителната 5-процентна преграда и да се възвърне мощното наличие в Бундестага. Но макар гръмките, войнствени претенции за нов военен дух и несъгласие със свръхбогатите, съвсем нищо съществено не бе променено. Нямаше анализ на основните насоки на Европейския съюз и НАТО, съвсем нямаше критика към тях, a критиката за гибелта и разрушенията в Газа бе отслабена, с цел да не се притесняват приятелите на Израел и да не им се задават въпроси. Всяка същинска рецензия на неверните политики в предишното бе лимитирана до две и половина минути. Дори настояването за национализация на гигантските корпорации за комунални услуги бе отхвърлено (със 195 против 175 гласа) от делегатите, огромна част от които са дългогодишни партийни ръководители. Смелите обобщения на проблемите от Газа до Украйна, на ЕС в Страсбург или на германската стопанска система, не съдържаха съвсем нищо ново, което да разтревожи средствата за всеобща информация, политиците или тези, които стоят зад тях.
А какви са възможностите на една нова партия с присъединяване на 54-годишната Сахра Вагенкнехт (която извънредно изписва личното си име заради иранския си баща, който трябвало да се върне в родния си Иран след дипломирането си, когато тя е била единствено на три години, и скоро след това е изчезнал). Сахра се радва на необикновена популярност; привлекателна, постоянно добре (и съгласно мен скъпо) облечена, тя е превъзходен оратор и умее да се опълчва със спокойна, хладна усмивка на двама, трима или повече души, които се изправят против нея по време на токшоу. Тъй като притегля доста фенове, често я канят въпреки нежеланите ѝ леви послания. Но в случай че тя или някоя партия с нея се трансформира в същинска мощ вляво, скоро ще бъде осмивана, остракирана или и двете. Първоначалното изказване на Сахра и нейния алианс също повдига някои въпроси, преди всичко във връзка с миграцията. Тя постоянно е наблягала на битката за правата на трудовите хора и на връзките с работническата класа, постоянно подценявани в предходните действия на LINKE. По този метод тя се опълчва на миграцията, защото се употребява за угнетяване на заплатите и правата на тези, които към този момент са тук – или са родени тук. Истинските бежанци, смята тя, би трябвало да бъдат одобрявани, само че разпоредбите би трябвало да бъдат по-ясни, даже по-строги, да не се предизвикват стопански имигранти, а нарушителите на закона да се депортират. Тя акцентира, че същинската битка би трябвало да бъде за предотвратяване и преустановяване на войните и империалистическата употреба на ресурсите на Юга, доставящ първични материали и представляващ пазари, прекомерно отворени за евтините стоки на Севера; и по този метод да се избегнат миграционните талази. Нейните критици настояват, че тя се приближава прекалено много до десните лозунги на AfD с вярата да завоюва или да си върне техните гласоподаватели. Въпреки това фактът, че най-малко три дами, които се присъединиха активно към нея в построяването на новата партия, имат мигрантски генезис, би трябвало да подсигурява международен дух. Една от тях е 33-годишната Амира Мохамед Али (с египетски баща), считана за евентуален основен уредник на новата партия – роля, с която Сахра не е привикнала. Роля, която никак не е лесна! Доколкото е известно новата партия още няма седалище, офис уред, описи с членове, в случай че въобще има такива – само че има един напредничав (самосъздаден софтуерно) милионер като финансов покровител! В програмата на тази лява, по-радикална партия, отделила се от кротката LINKE, актуалната икономическа обстановка в Германия се описва като хаос, с провалена просветителна система, мъчително редуциране на медицинските заведения и инфраструктурите. Програмата акцентира: „ В резултат на съветските наказания и преекспонираната политика за климата, която оскъпява силата... страната ни е застрашена от загуба на значими браншове. “ Освен това се призовава за „ връщане на разсъдъка в политиката. Германия се нуждае от мощна, новаторска стопанска система и обществена правдивост, мир и почтена търговия, ценене на персоналната независимост на жителите... Страната ни към момента има солидна промишленост и сполучлив бранш на дребните и междинните предприятия... Германската промишленост е гръбнакът на нашия разцвет и би трябвало да бъде непокътната. “ По някакъв метод това звучи даже по-малко коренно или социалистически обосновано от доста изявления на партията LINKE. Дали е било смекчено, с цел да не изплаши гласоподавателите от междинната класа? Но брилянтната Сахра от време на време е изказвала непредвидени отзиви през годините. Колко мощно ще бъде нейното въздействие? Ще забележим през януари. И какво може да се случи по-късно през 2024 година?
Твърде допустимо е новите и старите партии да се провалят и да не доближат тези 5%, както с наслада предвиждат доста медии. Което би означавало, че левите възгледи ще се показват само в разпръснатите малки, слаби групи и групички, които към този момент не са в Бундестага или в законодателните органи на обособените провинции, напълно лишени от достъп до средствата за всеобща информация. При извънредно ограничение на лявата съпротива (вече има всички форми на цензура), хора като министъра на защитата Борис Писториус и шефката на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен (и огромният бизнес зад тях) биха могли да продължат с цялостна мощ да построяват Германия като мощна военна мощ, ориентирана непосредствено против Русия (а по-късно и против Китай), със или без тясно партньорство с непредсказуемите Съединени американски щати на Байдън, Тръмп или на някой различен нападателен Голиат. Настоящата коалиция на „ светофара “, ръководеща Германия, е в действителност в хаос: социалдемократите, зелените и свободните демократи се карат повече, в сравнение с работят заедно; всеки един е готов да подкокоросва другите двама и да се прегръща с десните християндемократи, които от мястото си на съпротива, играят едни против други. С крайнодясната AfD, която е на второ място в страната и преди всичко в огромна част от Източна Германия, цялата сцена се накланя надясно! Сега към този момент рисково! Спешно е нужна възходяща левица, освен за Германия!
Може ли една нова партия, подкрепена от качествата и обаянието на Сахра, да се ангажира с тежките битки против войната и милитаризма, против унищожаването на промишлеността без изкопаеми горива, против по-големите компликации за трудовите хора, които са минимум способни да ги преодолеят? Може ли такава нова партия да издигне нов и нарастващ статут на Германия и Европа?
Първият прелиминарен тест ще бъде идната събота, когато още веднъж е плануван великански митинг за мир пред Бранденбургската врата в Берлин, със сърцати оратори като Сахра и най-малко един водач на LINKE. На митинга ще се упорства за договаряния и преустановяване на огъня във войната в Украйна и в Израел. Колкото по-голямо е мнозинството, толкоз по-голям е шансът тя да бъде чута – също и от политиците, които се притесняват от социологическите изследвания и броя на гласоподавателите.
Може и да е разочароващо, но може – сходно на неочакваните големите протести в Лондон, на Голямата централна гара и на Бруклинския мост в Ню Йорк, както и в други големи градове по света – да се окаже достатъчно мощно, с цел да даде още една вяра за 2024 година и по-късно!
Превод: доктор Радко Ханджиев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ