Не е лесно да ходиш на работа със самолет, но помага, когато работиш за Facebook
Веселин Славов е ефирен оператор, работил за разнообразни медии в България. Постиженията му в тази област са свързани най-много с филмите, които прави с проф. Божидар Димитров, за войнишките монументи и за манастирите в Македония. Част от тези филми се съхраняват в ЮНЕСКО.
Той е съавтор на едни от първите репортажи, снимали присъединяване на хора в корупционни покупко-продажби. Оператор е на първия частен ефирен сериал „ Има нещо гнило в Дания “, чийто сценарист и режисьор е Недялко Йорданов, снима филм за Николай Хайтов с режисьор Мартина Чачевска. Въпреки сполучливата си реализация, преди 15 години Веселин Славов отпътува за Лондон и стартира всичко изначало. Роден е през 1969 година в град Българово, на 18 км. от Бургас. Actualno.com беседва с Веселин Славов в първия ден на 2019 година, когато той чества и имен ден.
Честита Нова година и цветущ имен ден, господин Славов. Какво пожелавате на себе си и на всички хора за празника?
Всички да са живи и здрави, усмихнати, да гледат напред и да не гледат в канчето на другия.
Така ли вършат англичаните?
Да. Имаме какво да научим от тях в тази тенденция.
Каква беше за Вас миналата година?
Годината за мен беше пътуваща. Да вървиш на работа със аероплан е съществено предизвикателство. За една година имам 165 хиляди километра, или 320 часа във въздуха, което пък значи 84 полета. Всека неделя хвърча от Лондон и се прибирам в петък вечер. Така сбъднах една своя фантазия, да пътувам. Но, несъмнено, има и пренасищане. Работя за Facebook и няма по какъв начин. Това е една от петте най-големи компании в света. За да избегна пътуването от време на време оставам в града, в който работя. Сега бях в Мaрсилия, там беше 17 градуса, а в Лондон единствено два. Предпочетох да остана и през почивните дни. Градът е прекрасен, а и непрекъснато пъдя самолети. Закъснението на някои полети е до четири часа.
Освен неудобството от пътуването Вие се срещате и работите с разнообразни хора. Сигурно не всички познавате. Как се напасвате за толкоз малко време?
Работя със хора от целия свят. Хубавото е, че са експерти, които си схващат от работата и са много „ смарт “ хора. Механизмът на работата е по този начин изработен, че всеки знае какво прави и това ни събира. Така всичко се реализира. Тук желая да кажа, че от своя опит разбрах едно - има резултат, когато всеки застава с името си зад работата, която е приключил. Никой не се прави на значим. С сътрудниците се почитаме доста и си оказваме помощ. Има хора с огромни приходи във Фейсбук, само че когато не знаят нещо идват при мен и споделят: “Вес, покажи ми това, по какъв начин го правиш? “. А в България множеството заможни хора си мислят, че са „ огромна работа “.
Как бихте ни обяснили Вашата работа на по-разбираем език?
Аз съм team-leader engineer зa " Фейсбук-Европа/Африка ".
Понякога, с цел да ъпдейтнем системата, работя по едно и също време с хора от Съединени американски щати, Сингапур, а аз самият съм в Амстердам, да вземем за пример. И се разбираме и работим в синхрон. Това става, когато няма огромно ползване. Един прозорец е от 5 -6 часа и през това време би трябвало да приключим. Има напрежение, не е елементарно. Хората са от разнообразни националности. Има индийци, поляци, бразилци, българи, само че всеки се държи вежливо, културно и работи без нерви. Има и случаи, когато най-после не светва зелена, а алена лампичка... Започваме да търсим казуса, само че всеки гледа да ти помогне и да те улесни, с цел да може да се свърши поставената задача.
Facebook е една голяма компания, в която работят хора от целия свят. Последно се срещнах с сътрудници от Етиопия. Централният офис за Европа е в Дъблин. Той е голям и има всичко - заведения за хранене, кафенета, фитнес зали... Даже има студио с барабани и китари. Ако ти се свири- свириш, има пространства за спане с комфортни кревати, всичко. Най-добрите готвачи подготвят голямо количество разнообразни типове храни за всеки усет.
Така компанията се грижи за нас, хората които стоим зад вариантите в телефона, които обновяваме системата, с цел да има по-бърз трансфер на данни, видео с по-добро качество и всевъзможни други варианти, които ползвате всеки ден.
Вие сте имали смелостта да извършите огромен поврат в живота си, като изоставяте една сполучлива кариера и стартирате от нулата. Разкажете ни за началото.
Около 14 години работих като data engineer в Лондон, на летищата " Хийтроу " и " Гетуик ", преди да стартира да работа за Фейсбук. А напълно първоначално бях строителен служащ. Шокът беше, че от един градеж отиваш на различен, от една система в радикално друга, в различен свят. Бачках като звяр, без език, само че се оправих. Уволняваха англичани, а аз оставах на работа. Това стана с помощта на дъщерята на поета Ваньо Вълчев и нейния брачен партньор. Те ни помогнаха първоначално. С някогашната ми брачна половинка няколко месеца живяхме при тях, за което съм доста признателен. Имах желание да остана една-две години и да се приберем. След това се роди щерка ни и животът се промени.
Кое е това което Ви задържа, с цел да не се върнете след плануваните две години?
С хубавото бързо се привиква. Работиш, получаваш положителни пари. Купих кола, наех жилище, плащах сметки и осъзнавах, че в случай че работиш крепко, тогава бях в строителството, нещата се получават. Можехме да пътуваме през почивните дни измежду природата или до непознати места, детето ни не беше лишено от нищо и си споделих – да, няма ги родителите и приятелите, само че живеем умерено в уредена страна. Аз останах, до момента в който някогашната ми жена реши да се прибере в България.
След това се намерихме с моята избраница. Тя пристигна от България при мен в Лондон и всичко е наред. Не мога да се оплача. Работиш - получаваш, по този начин е там. Трябва да си прецизен и да се докажеш, да държиш на думата си - това търсят хората. Нормални връзки - да работиш крепко, тъй като никой няма да те търпи, в случай че шикалкавиш.
Някога чувствали ли сте се дискриминиран за това, че сте чужденец?
Не съм бил дискриминиран в работата. За 15 години ми се случи един път в един бар, когато барманът доста преднамерено обслужваше единствено англичани и когато ме прескочи с поръчката за трети път, англичаните му споделиха, че аз съм преди тях и би трябвало да обслужи мен. Лондон е мегаполис, отвън него съм чувал, че не обичат доста чужденци, само че за Лондон, не.
Как се виждате в бъдеще и къде?
Да се прибера в България и да пътувам от тук, тъй като е по-лесно да работя за същата компания. Но животът е динамичен, мога да бъда във всеки град, в който искам и по тази причина Brexit не ме плаши. Сега трябваше да бъдем в Португалия, само че в последния миг взехме решение и дойдохме в Бургас. Динамика, това е Англия. Нещата се случват бързо. Докато в България всичко става постепенно и мъчно.
Това ли е да си „ жител на света “?
Може да се каже и по този начин. За мен няма значение къде съм.Тази седмица съм във Франкфурт, другата в Марсилия, Париж... Европа се оказа дребна. Хващаш самолета и за час и половина пристигаш. По-трудно дори се стига от едно място до друго в Лондон, в сравнение с до друга страна.
Имате ли любимци измежду многото градове, които посещавате?
Топ градовете ми са Виена, Стокхолм, Рим, Женева, Мадрид, Севиля, а най-неприятен ми е Париж. Там се виждат проблемите на Европа. Хора, които спят по улиците, държат се непристойно с девойки по улиците и никой не им прави забележка. Същото е и в Германия. За мен Франция и Германия към този момент са изгубени страни. Затова стартира митингът на жълтите жилетки. Макар, че съм бежанец, не съм склонен, тъй като си заплащам всички такси и не желая някой да живее на непознат тил. Системата разрешава новите имигранти да живеят без да работят и те това търсят.
Какво научихте от англичаните за тези 15 години?
Англичаните имат самочувствие и от тях можеш да се научиш на прагматизъм и успокоение. Има доста работливи и не чак толкоз...Ние си мислим, че сме огромна работа, само че не сме. Има какво да се научи. Когато би трябвало да се свърши някаква работа, те я правят по-качествено, бързо, а ние през просото. Там конкуренцията е огромна. Ако не си на равнище системата те заменя. Започват работа 30 души, а най-после би трябвало да останат трима. За да си един от тях, би трябвало да си най-хубавият.
Освен това желая да разбия мита, че англичаните били сухари. Нищо сходно. Те са огромни купонджии и имат доста интелигентно възприятие за комизъм. Позитивни са, търсят решение, до момента в който ние мислим отрицателно. Не обичат кръшкачи и тарикати. Много българи си мислят, че им минават номерата, само че скоро схващат, че не е по този начин. Работодателите им споделят - „ благодаря и сбогом “.
Какво Ви липсва от България?
Нищо, с изключение на околните ми хора. Дъщеря ми, родителите, брат ми, приятелите... В Лондон има български магазини, имам българска телевизия в дома си, а посредством телефона проследявам новините, бил съм в този бизнес. Година и половина работих за Нова тв от Лондон. Направихме доста положителни репортажи с сътрудника, само че към този момент нямам време.
Веселин Славов с починалия проф. Божидар Димитров
Имате ли време за срещи с хора, другари българи, които живеят в Лондон?
Да, неприятното е, че поради огромните дистанции губим часове, с цел да се срещнем. Само в едната посока може да се пътува по 2.30 часа, макар че сме в един град. Независимо от това се събираме в къщата, в която пребивавам, в петък или събота. Купоните си ги вършим, това не ми е непознато, само че е мъчно. Всеки гледа да си отпочине и по-трудно се организираме поради дистанциите и динамичният живот.
Какво е да ти е началник Марк Зукърбърг?
Както към този момент споделих, на мястото, на което работя, се цени какво си приключил. Ако работиш крепко и си правилен всичко е наред. Искам да бъде по този начин и в България. Всеки да стои зад работата с името си и да се знае кой какво е направил. Тогава всичко ще е наред.
Интервю на Гергана Цонева
Той е съавтор на едни от първите репортажи, снимали присъединяване на хора в корупционни покупко-продажби. Оператор е на първия частен ефирен сериал „ Има нещо гнило в Дания “, чийто сценарист и режисьор е Недялко Йорданов, снима филм за Николай Хайтов с режисьор Мартина Чачевска. Въпреки сполучливата си реализация, преди 15 години Веселин Славов отпътува за Лондон и стартира всичко изначало. Роден е през 1969 година в град Българово, на 18 км. от Бургас. Actualno.com беседва с Веселин Славов в първия ден на 2019 година, когато той чества и имен ден.
Честита Нова година и цветущ имен ден, господин Славов. Какво пожелавате на себе си и на всички хора за празника?
Всички да са живи и здрави, усмихнати, да гледат напред и да не гледат в канчето на другия.
Така ли вършат англичаните?
Да. Имаме какво да научим от тях в тази тенденция.
Каква беше за Вас миналата година?
Годината за мен беше пътуваща. Да вървиш на работа със аероплан е съществено предизвикателство. За една година имам 165 хиляди километра, или 320 часа във въздуха, което пък значи 84 полета. Всека неделя хвърча от Лондон и се прибирам в петък вечер. Така сбъднах една своя фантазия, да пътувам. Но, несъмнено, има и пренасищане. Работя за Facebook и няма по какъв начин. Това е една от петте най-големи компании в света. За да избегна пътуването от време на време оставам в града, в който работя. Сега бях в Мaрсилия, там беше 17 градуса, а в Лондон единствено два. Предпочетох да остана и през почивните дни. Градът е прекрасен, а и непрекъснато пъдя самолети. Закъснението на някои полети е до четири часа.
Освен неудобството от пътуването Вие се срещате и работите с разнообразни хора. Сигурно не всички познавате. Как се напасвате за толкоз малко време?
Работя със хора от целия свят. Хубавото е, че са експерти, които си схващат от работата и са много „ смарт “ хора. Механизмът на работата е по този начин изработен, че всеки знае какво прави и това ни събира. Така всичко се реализира. Тук желая да кажа, че от своя опит разбрах едно - има резултат, когато всеки застава с името си зад работата, която е приключил. Никой не се прави на значим. С сътрудниците се почитаме доста и си оказваме помощ. Има хора с огромни приходи във Фейсбук, само че когато не знаят нещо идват при мен и споделят: “Вес, покажи ми това, по какъв начин го правиш? “. А в България множеството заможни хора си мислят, че са „ огромна работа “.
Как бихте ни обяснили Вашата работа на по-разбираем език?
Аз съм team-leader engineer зa " Фейсбук-Европа/Африка ".
Понякога, с цел да ъпдейтнем системата, работя по едно и също време с хора от Съединени американски щати, Сингапур, а аз самият съм в Амстердам, да вземем за пример. И се разбираме и работим в синхрон. Това става, когато няма огромно ползване. Един прозорец е от 5 -6 часа и през това време би трябвало да приключим. Има напрежение, не е елементарно. Хората са от разнообразни националности. Има индийци, поляци, бразилци, българи, само че всеки се държи вежливо, културно и работи без нерви. Има и случаи, когато най-после не светва зелена, а алена лампичка... Започваме да търсим казуса, само че всеки гледа да ти помогне и да те улесни, с цел да може да се свърши поставената задача.
Facebook е една голяма компания, в която работят хора от целия свят. Последно се срещнах с сътрудници от Етиопия. Централният офис за Европа е в Дъблин. Той е голям и има всичко - заведения за хранене, кафенета, фитнес зали... Даже има студио с барабани и китари. Ако ти се свири- свириш, има пространства за спане с комфортни кревати, всичко. Най-добрите готвачи подготвят голямо количество разнообразни типове храни за всеки усет.
Така компанията се грижи за нас, хората които стоим зад вариантите в телефона, които обновяваме системата, с цел да има по-бърз трансфер на данни, видео с по-добро качество и всевъзможни други варианти, които ползвате всеки ден.
Вие сте имали смелостта да извършите огромен поврат в живота си, като изоставяте една сполучлива кариера и стартирате от нулата. Разкажете ни за началото.
Около 14 години работих като data engineer в Лондон, на летищата " Хийтроу " и " Гетуик ", преди да стартира да работа за Фейсбук. А напълно първоначално бях строителен служащ. Шокът беше, че от един градеж отиваш на различен, от една система в радикално друга, в различен свят. Бачках като звяр, без език, само че се оправих. Уволняваха англичани, а аз оставах на работа. Това стана с помощта на дъщерята на поета Ваньо Вълчев и нейния брачен партньор. Те ни помогнаха първоначално. С някогашната ми брачна половинка няколко месеца живяхме при тях, за което съм доста признателен. Имах желание да остана една-две години и да се приберем. След това се роди щерка ни и животът се промени.
Кое е това което Ви задържа, с цел да не се върнете след плануваните две години?
С хубавото бързо се привиква. Работиш, получаваш положителни пари. Купих кола, наех жилище, плащах сметки и осъзнавах, че в случай че работиш крепко, тогава бях в строителството, нещата се получават. Можехме да пътуваме през почивните дни измежду природата или до непознати места, детето ни не беше лишено от нищо и си споделих – да, няма ги родителите и приятелите, само че живеем умерено в уредена страна. Аз останах, до момента в който някогашната ми жена реши да се прибере в България.
След това се намерихме с моята избраница. Тя пристигна от България при мен в Лондон и всичко е наред. Не мога да се оплача. Работиш - получаваш, по този начин е там. Трябва да си прецизен и да се докажеш, да държиш на думата си - това търсят хората. Нормални връзки - да работиш крепко, тъй като никой няма да те търпи, в случай че шикалкавиш.
Някога чувствали ли сте се дискриминиран за това, че сте чужденец?
Не съм бил дискриминиран в работата. За 15 години ми се случи един път в един бар, когато барманът доста преднамерено обслужваше единствено англичани и когато ме прескочи с поръчката за трети път, англичаните му споделиха, че аз съм преди тях и би трябвало да обслужи мен. Лондон е мегаполис, отвън него съм чувал, че не обичат доста чужденци, само че за Лондон, не.
Как се виждате в бъдеще и къде?
Да се прибера в България и да пътувам от тук, тъй като е по-лесно да работя за същата компания. Но животът е динамичен, мога да бъда във всеки град, в който искам и по тази причина Brexit не ме плаши. Сега трябваше да бъдем в Португалия, само че в последния миг взехме решение и дойдохме в Бургас. Динамика, това е Англия. Нещата се случват бързо. Докато в България всичко става постепенно и мъчно.
Това ли е да си „ жител на света “?
Може да се каже и по този начин. За мен няма значение къде съм.Тази седмица съм във Франкфурт, другата в Марсилия, Париж... Европа се оказа дребна. Хващаш самолета и за час и половина пристигаш. По-трудно дори се стига от едно място до друго в Лондон, в сравнение с до друга страна.
Имате ли любимци измежду многото градове, които посещавате?
Топ градовете ми са Виена, Стокхолм, Рим, Женева, Мадрид, Севиля, а най-неприятен ми е Париж. Там се виждат проблемите на Европа. Хора, които спят по улиците, държат се непристойно с девойки по улиците и никой не им прави забележка. Същото е и в Германия. За мен Франция и Германия към този момент са изгубени страни. Затова стартира митингът на жълтите жилетки. Макар, че съм бежанец, не съм склонен, тъй като си заплащам всички такси и не желая някой да живее на непознат тил. Системата разрешава новите имигранти да живеят без да работят и те това търсят.
Какво научихте от англичаните за тези 15 години?
Англичаните имат самочувствие и от тях можеш да се научиш на прагматизъм и успокоение. Има доста работливи и не чак толкоз...Ние си мислим, че сме огромна работа, само че не сме. Има какво да се научи. Когато би трябвало да се свърши някаква работа, те я правят по-качествено, бързо, а ние през просото. Там конкуренцията е огромна. Ако не си на равнище системата те заменя. Започват работа 30 души, а най-после би трябвало да останат трима. За да си един от тях, би трябвало да си най-хубавият.
Освен това желая да разбия мита, че англичаните били сухари. Нищо сходно. Те са огромни купонджии и имат доста интелигентно възприятие за комизъм. Позитивни са, търсят решение, до момента в който ние мислим отрицателно. Не обичат кръшкачи и тарикати. Много българи си мислят, че им минават номерата, само че скоро схващат, че не е по този начин. Работодателите им споделят - „ благодаря и сбогом “.
Какво Ви липсва от България?
Нищо, с изключение на околните ми хора. Дъщеря ми, родителите, брат ми, приятелите... В Лондон има български магазини, имам българска телевизия в дома си, а посредством телефона проследявам новините, бил съм в този бизнес. Година и половина работих за Нова тв от Лондон. Направихме доста положителни репортажи с сътрудника, само че към този момент нямам време.
Веселин Славов с починалия проф. Божидар Димитров
Имате ли време за срещи с хора, другари българи, които живеят в Лондон?
Да, неприятното е, че поради огромните дистанции губим часове, с цел да се срещнем. Само в едната посока може да се пътува по 2.30 часа, макар че сме в един град. Независимо от това се събираме в къщата, в която пребивавам, в петък или събота. Купоните си ги вършим, това не ми е непознато, само че е мъчно. Всеки гледа да си отпочине и по-трудно се организираме поради дистанциите и динамичният живот.
Какво е да ти е началник Марк Зукърбърг?
Както към този момент споделих, на мястото, на което работя, се цени какво си приключил. Ако работиш крепко и си правилен всичко е наред. Искам да бъде по този начин и в България. Всеки да стои зад работата с името си и да се знае кой какво е направил. Тогава всичко ще е наред.
Интервю на Гергана Цонева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ