72-годишният колоездач Петър Димитров: Не се молете за здравето, а се борете!
Веломаратонът " Дунав Ултра " е едно от най-тежките тествания даже и за калени колоездачи. 730-километровият маршрут сред Видин и Дуранкулак събра още веднъж търсачите на мощни чувства през 2020 година Сред тях беше и 72-годишният Петър Димитров, който приключи за шест дни и половина. Ентусиастът от Варна се трансформира във ентусиазъм за всички. Специално за читателите на " България Днес " той описа своята трогателна история.
- Г-н Димитров, по какъв начин се решихте на сходно тестване?
- Обичам колоезденето от доста от дълго време. След 2009-а започнах по-активно да се занимавам. Мой добър другар ме вкара в проведеното колоездене във Варна. Карам най-вече шосейно. Не съм почитател на планинското по ред аргументи. Претърпях много премеждия в живота. Имах съществено онкологично заболяване. Оперираха ме. Подложих се на редица процедури. Бях направил моя избор да трансформира метода на живот, с цел да мога да продължа да пребивавам.
- Колко време продължи вашето лекуване и какво тъкмо променихте?
- Имах израстък на дебелото черво. Много е мъчно да се лишиш от огромна част от ежедневните привички. Наложих си воля, с цел да съблюдавам режима. Лечението изисква по-малък контакт с избрани възрастови групи. Опитах се да изляза от моето обграждане. Аз съм от хората, които не обичат да ги съжаляват. Не ми харесва да се приказва за моето заболяване, тъй като е тягостно. Може дълго време да нямаш рецидиви. Дори неотдавна минах надзорен обзор и всичко е обикновено, само че диагнозата остава. Гледам колоездене по малкия екран от 2007 година. За мен образец беше Ланс Армстронг. Един доста популярен колоездач, който беше оплют. Той е човек, преборил рака. Разбрах, че един от пътищата е колоезденето. За разлика от други спортове тук доста дълго време си самичък. Както при бягането или туризма. Това беше належащо, с цел да премисля лечението. Започнах да вземам участие в бревети. Това са еднодневни веломаратони от по 200 км, които се изминават за 13-14 часа. Аз съм ги минавал за по 9-10 часа. От много време желаех да се опитвам в " Дунав Ултра ". Беше предизвикателство. Служебно съм посещавал този регион на България, само че е напълно друго като екскурзиант и фен, с цел да видиш хубостите на нашата блага страна. Организаторът господин Борис Бегъмов ме одобри задушевно и ми оказа подпомагане в логистиката. Бях подготвен физически. Нямаше проблем да мина тези километри. Участвах, видях и с наслада приключих веломаратона, като покорих още един връх в моя живот.
- Променихте ли метода на хранене след болестта? Колко беше значимо да бъдете още по-активен?
- Там е целият проблем. В придвижването, а не толкоз в храната. Важно е да има някаква цел, а не да се обикаля без концепция вкъщи, жилището или градината. Първоначално съблюдавах избран режим. Не толкоз избор на храна, колкото съблюдаване на избрани часове хранене. Робувам на друга теза, която не е доста известна. Измисляли са я още докторите в Египет. Те споделят: " Дозата лекува, дозата убива ". Днешните хора не го съблюдават. Мислят, че като ядат избрана храна, нещо се трансформира. Аз не се отнемам от нищо. Нито от стоте грама ракия, нито от бирата, която споделям с другари. Никога не пресилвам. Това е истината. За други евентуално пътят е друг. Винаги заран стартирам със зелен чай и физически извършения. Направил съм комплекс. Комбинация от йога, стречинг и измислени от мен неща. Отделям към 40-50 минути, без да пропущам. Изключение са дните, когато карам рано велосипед. На тези години сухожилия и мускули изискват по-голямо внимание, с цел да бъдат дейни. В противоположен случай губят мощ, разтегливост и пораждат проблеми. За натоварване от 700 км се изисква воля и подготовка. Второто можеш да го постигнеш с труд. Волята е даденост. Или я имаш, или я нямаш.
- По какъв брой часа на седмица карате велосипед, с цел да имате сходна подготовка?
- Не знам какъв брой естествените хора изминават на година с техния автомобил, само че аз върша сред 10 и 12 хиляди километра с велосипеда. Обиколил съм цяла България. След като финиширах в Дуранкулак, се прибрах във Варна. На идващия ден възстановявах с храна, отмора и покарах 20-30 км. Ден по-късно още веднъж потеглих с моя шурей, който също е разпален велосипедист. Стартирахме от Добрич и минахме Генерал Тошево, Кардам, Дуранкулак и най-после Варна. Направихме 190 км. Няколко дни по-късно направихме друго велоизпитание. Троян - Беклемето. 25 километра при 5% междинен надолнище. Не бях изкачвал толкоз дълъг хълм. Обикалял съм доста, само че не бях минавал по Дунав. Успях да го направя.
- Имахте ли сериозен миг по време на " Дунав Ултра "?
- Това е многоетапно велоприключение. Първите един-два дни се навлиза във форма. С всеки идващ ден ритъмът, сърдечната и мускулната активност се усъвършенстват. Винаги има сериозни моменти. Не може да се мине без тях. Те се появяват ненадейно и по същия метод отшумяват. Движиш се и в един миг усещаш, че краката стартират да тежат. Въртиш педалите, само че колелото като че ли стои на едно място. Тогава би трябвало да се подхраниш. Да пийнеш водичка. Всеки, който се е качил на велосипед, го е изживявал. Особено за сходни тествания. Другият сериозен миг е дъждът, който се изля върху нас. Беше проливен дъжд. Започнаха да ми изстиват ръцете и краката. Благодарение на положителните хора по пътя в село Иваново ме настаниха в хотелчето. Възстанових се. Нямаше по-сериозни травми или здравословни проблеми. Пулсът ми от самото начало беше естествен. Понякога се потиш, само че това са естествени рецесии.
- Колко е страшна суматохата, в случай че по време на каране усетиш, че нещо неприятно се случва?
- Отново се връщаме на волята, или както някои му споделят дебелоглав. Има хора с по-слаби нервни системи. Те стартират да се оглеждат и ослушват. Насърчавам ги. Не би трябвало да се опасяват. Особено когато денят стартира да преваля. Усещат, че не могат да стигнат по ярко, макар че имат задоволително време. Това е психическо положение, което може да изиграе неприятна смешка. Може да се спре и да се търси помощ.
- Какво е положението на българските пътища и пътища? Много рецензии отнасят, а за вас неприятната настилка е много рискова.
- Няма еднопосочен отговор. Състоянието се усъвършенства, въпреки и постепенно. Автомобилът и велосипедът са корено разнообразни като скорост и резистентност. На пътя сме беззащитни. Самите ние не съблюдаваме минимални условия. Затова ставаме жертви. Имам задоволително произшествия и катастрофи, по тази причина би трябвало да се внимава. Разбрал съм, че човек би трябвало самичък да се пази. Най-опасно е, когато два тира се разминават. Тогава непосредствено тичам вдясно. Понякога се отвращавам на мои сътрудници, които карат без каски и със слушалки. Държат се безконтролно. Има опасности, само че няма по какъв начин. Това е част от играта.
- С какво сте се занимавали преди колоезденето?
- Родом съм от Трявна, Добруджа. Много обичам района. Израснах в Добрич. Завърших военното учебно заведение във Велико Търново през 1969-а. Бях офицер от Българската войска. Пехотинец. Изминавах големи дистанции. Пенсионирах се през 1991 година Започнах всичко отначало. Имаше известни проблеми в обществото и развиването на страната. Трябваше да се боря и да се присъединявам към изграждащата се система. Ходих на гурбет в чужбина. След 2000 година се завърнахме със брачната половинка.
- Смятате ли, че с вашия образец ще вдъхновите млади и остарели генерации да се качат на велосипеда?
- Каузата е доста сложна. Да не кажа задача невъзможна! Не е елементарно да извадиш един 60-годишен уталожен човек и да го отделиш от беседката или пейката пред блока, където бистрят политиката по през целия ден. Приказват едно и също. Предлагал съм на доста хора еднодневни екскурзии, с цел да я забележим тази наша страна от друга позиция. Не на дейни участници в построяването на обществения-икономически живот, а като странични лица. Ние сме пенсионери. Можем да пътуваме с 50% понижение във влака. Не, не желаят. Опитах се с един човек. И най-после се отхвърлих, тъй като стартира да ми губи времето. Трябва да се стартира от по-рано. Днес всичко се прави за обездвижването на индивида. Появиха се електрически тротинетки и колела. Дано да се промени мисленето на хората. Чрез вас, тъй като имате максимален запас да го извършите. Няма да спря да дублирам на останалите. Особено на тези, които са болни. Хора, не се молете, а се борете за здравето си!
Оги Георгиев ,
- Г-н Димитров, по какъв начин се решихте на сходно тестване?
- Обичам колоезденето от доста от дълго време. След 2009-а започнах по-активно да се занимавам. Мой добър другар ме вкара в проведеното колоездене във Варна. Карам най-вече шосейно. Не съм почитател на планинското по ред аргументи. Претърпях много премеждия в живота. Имах съществено онкологично заболяване. Оперираха ме. Подложих се на редица процедури. Бях направил моя избор да трансформира метода на живот, с цел да мога да продължа да пребивавам.
- Колко време продължи вашето лекуване и какво тъкмо променихте?
- Имах израстък на дебелото черво. Много е мъчно да се лишиш от огромна част от ежедневните привички. Наложих си воля, с цел да съблюдавам режима. Лечението изисква по-малък контакт с избрани възрастови групи. Опитах се да изляза от моето обграждане. Аз съм от хората, които не обичат да ги съжаляват. Не ми харесва да се приказва за моето заболяване, тъй като е тягостно. Може дълго време да нямаш рецидиви. Дори неотдавна минах надзорен обзор и всичко е обикновено, само че диагнозата остава. Гледам колоездене по малкия екран от 2007 година. За мен образец беше Ланс Армстронг. Един доста популярен колоездач, който беше оплют. Той е човек, преборил рака. Разбрах, че един от пътищата е колоезденето. За разлика от други спортове тук доста дълго време си самичък. Както при бягането или туризма. Това беше належащо, с цел да премисля лечението. Започнах да вземам участие в бревети. Това са еднодневни веломаратони от по 200 км, които се изминават за 13-14 часа. Аз съм ги минавал за по 9-10 часа. От много време желаех да се опитвам в " Дунав Ултра ". Беше предизвикателство. Служебно съм посещавал този регион на България, само че е напълно друго като екскурзиант и фен, с цел да видиш хубостите на нашата блага страна. Организаторът господин Борис Бегъмов ме одобри задушевно и ми оказа подпомагане в логистиката. Бях подготвен физически. Нямаше проблем да мина тези километри. Участвах, видях и с наслада приключих веломаратона, като покорих още един връх в моя живот.
- Променихте ли метода на хранене след болестта? Колко беше значимо да бъдете още по-активен?
- Там е целият проблем. В придвижването, а не толкоз в храната. Важно е да има някаква цел, а не да се обикаля без концепция вкъщи, жилището или градината. Първоначално съблюдавах избран режим. Не толкоз избор на храна, колкото съблюдаване на избрани часове хранене. Робувам на друга теза, която не е доста известна. Измисляли са я още докторите в Египет. Те споделят: " Дозата лекува, дозата убива ". Днешните хора не го съблюдават. Мислят, че като ядат избрана храна, нещо се трансформира. Аз не се отнемам от нищо. Нито от стоте грама ракия, нито от бирата, която споделям с другари. Никога не пресилвам. Това е истината. За други евентуално пътят е друг. Винаги заран стартирам със зелен чай и физически извършения. Направил съм комплекс. Комбинация от йога, стречинг и измислени от мен неща. Отделям към 40-50 минути, без да пропущам. Изключение са дните, когато карам рано велосипед. На тези години сухожилия и мускули изискват по-голямо внимание, с цел да бъдат дейни. В противоположен случай губят мощ, разтегливост и пораждат проблеми. За натоварване от 700 км се изисква воля и подготовка. Второто можеш да го постигнеш с труд. Волята е даденост. Или я имаш, или я нямаш.
- По какъв брой часа на седмица карате велосипед, с цел да имате сходна подготовка?
- Не знам какъв брой естествените хора изминават на година с техния автомобил, само че аз върша сред 10 и 12 хиляди километра с велосипеда. Обиколил съм цяла България. След като финиширах в Дуранкулак, се прибрах във Варна. На идващия ден възстановявах с храна, отмора и покарах 20-30 км. Ден по-късно още веднъж потеглих с моя шурей, който също е разпален велосипедист. Стартирахме от Добрич и минахме Генерал Тошево, Кардам, Дуранкулак и най-после Варна. Направихме 190 км. Няколко дни по-късно направихме друго велоизпитание. Троян - Беклемето. 25 километра при 5% междинен надолнище. Не бях изкачвал толкоз дълъг хълм. Обикалял съм доста, само че не бях минавал по Дунав. Успях да го направя.
- Имахте ли сериозен миг по време на " Дунав Ултра "? - Това е многоетапно велоприключение. Първите един-два дни се навлиза във форма. С всеки идващ ден ритъмът, сърдечната и мускулната активност се усъвършенстват. Винаги има сериозни моменти. Не може да се мине без тях. Те се появяват ненадейно и по същия метод отшумяват. Движиш се и в един миг усещаш, че краката стартират да тежат. Въртиш педалите, само че колелото като че ли стои на едно място. Тогава би трябвало да се подхраниш. Да пийнеш водичка. Всеки, който се е качил на велосипед, го е изживявал. Особено за сходни тествания. Другият сериозен миг е дъждът, който се изля върху нас. Беше проливен дъжд. Започнаха да ми изстиват ръцете и краката. Благодарение на положителните хора по пътя в село Иваново ме настаниха в хотелчето. Възстанових се. Нямаше по-сериозни травми или здравословни проблеми. Пулсът ми от самото начало беше естествен. Понякога се потиш, само че това са естествени рецесии.
- Колко е страшна суматохата, в случай че по време на каране усетиш, че нещо неприятно се случва?
- Отново се връщаме на волята, или както някои му споделят дебелоглав. Има хора с по-слаби нервни системи. Те стартират да се оглеждат и ослушват. Насърчавам ги. Не би трябвало да се опасяват. Особено когато денят стартира да преваля. Усещат, че не могат да стигнат по ярко, макар че имат задоволително време. Това е психическо положение, което може да изиграе неприятна смешка. Може да се спре и да се търси помощ.
- Какво е положението на българските пътища и пътища? Много рецензии отнасят, а за вас неприятната настилка е много рискова.
- Няма еднопосочен отговор. Състоянието се усъвършенства, въпреки и постепенно. Автомобилът и велосипедът са корено разнообразни като скорост и резистентност. На пътя сме беззащитни. Самите ние не съблюдаваме минимални условия. Затова ставаме жертви. Имам задоволително произшествия и катастрофи, по тази причина би трябвало да се внимава. Разбрал съм, че човек би трябвало самичък да се пази. Най-опасно е, когато два тира се разминават. Тогава непосредствено тичам вдясно. Понякога се отвращавам на мои сътрудници, които карат без каски и със слушалки. Държат се безконтролно. Има опасности, само че няма по какъв начин. Това е част от играта.
- С какво сте се занимавали преди колоезденето?
- Родом съм от Трявна, Добруджа. Много обичам района. Израснах в Добрич. Завърших военното учебно заведение във Велико Търново през 1969-а. Бях офицер от Българската войска. Пехотинец. Изминавах големи дистанции. Пенсионирах се през 1991 година Започнах всичко отначало. Имаше известни проблеми в обществото и развиването на страната. Трябваше да се боря и да се присъединявам към изграждащата се система. Ходих на гурбет в чужбина. След 2000 година се завърнахме със брачната половинка.
- Смятате ли, че с вашия образец ще вдъхновите млади и остарели генерации да се качат на велосипеда?
- Каузата е доста сложна. Да не кажа задача невъзможна! Не е елементарно да извадиш един 60-годишен уталожен човек и да го отделиш от беседката или пейката пред блока, където бистрят политиката по през целия ден. Приказват едно и също. Предлагал съм на доста хора еднодневни екскурзии, с цел да я забележим тази наша страна от друга позиция. Не на дейни участници в построяването на обществения-икономически живот, а като странични лица. Ние сме пенсионери. Можем да пътуваме с 50% понижение във влака. Не, не желаят. Опитах се с един човек. И най-после се отхвърлих, тъй като стартира да ми губи времето. Трябва да се стартира от по-рано. Днес всичко се прави за обездвижването на индивида. Появиха се електрически тротинетки и колела. Дано да се промени мисленето на хората. Чрез вас, тъй като имате максимален запас да го извършите. Няма да спря да дублирам на останалите. Особено на тези, които са болни. Хора, не се молете, а се борете за здравето си!
Оги Георгиев ,
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ