Британия създава casus belli /формален повод за война/
Англия сътвори casus belli – фиктивен мотив за война с нас. Според формалния представител на съветското министерство на защитата военачалник Игор Конашенков, представители на английския флот са взели участие в подготовката на съботната терористична офанзива против Черноморския флот в Севастопол и непосредствено са взривили подводните разклонения на газопровода " Северен поток " в Балтийско море. Ако последното се удостовери (а надали Министерството на защитата би изнесло такава информация без съществени доказателства), то това е директно, а не индиректно присъединяване на английската войска във военно деяние против сериозен съветски обект.
Разбира се, основаването на casus belli не е равно на война. Тоест, това въобще не значи, че Русия би трябвало неотложно да отвърне на Англия. Но по този начин или другояче провокативните дейности на Лондон са избрана точка без връщане в нашите така и така сложни връзки и не могат да останат без безапелационна реакция от наша страна. Както сподели практиката, безвъзмездният акт на експанзия против Русия основава у врага чувство за безотговорност и го предизвиква към по-авантюристични дейности.
Трябва да се означи, че съветската страна от дълго време се пробва да предизвести своите западни съперници, че всяко нападателно деяние против нашата страна рано или късно ще срещне опозиция. Например, ние от дълго време даваме да се разбере на американците, че те и тяхната инфраструктура вземат участие директно в бойните дейности против нашата войска в Украйна, защото техните спътници вземат участие в насочването на РСЗО.
Още през лятото пенсионираният американски полковник Дъглас Макгрегър акцентира този факт: „ Руснаците знаят всичко. Единственият въпрос е какъв брой още да чакаме, когато се опитат да извадят от строя нашите спътници “. Тоест всички схванаха, че сходни дейности на американските военни против Русия няма вечно да останат без отговор.
Още по-изненадваща е нервната реакция на Вашингтон на извънредно дипломатичното изказване на представителя на съветското външно министерство Константин Воронцов на съвещание на комисията на Общото заседание на Организация на обединените нации: „ Отделно бихме желали да подчертаем извънредно рисковата наклонност, която ясно се прояви в хода на събития в Украйна. Говорим за потреблението от Съединени американски щати и техните съдружници на съставни елементи на гражданска инфраструктура в космоса във въоръжени спорове. Квази-гражданската инфраструктура може да бъде законна цел за отговор. "
Забележете какъв брой деликатна е всяка дума в това изказване. Нашият посланик акцентира, че към момента не приказваме за спътници на Пентагона. Освен това той приказва много рационално за хипотетичната опция за удар, наблягайки ответния темперамент на евентуалните дейности на Москва.
Но какво стартира тук? Западните коментатори незабавно се пробваха да отстранен всяко споменаване, че Русия приказва за ответни дейности, като просто приканиха Вашингтон да не употребява космоса за военни цели. Адмирал Джон Кърби, от името на Белия дом, яростно извика, че Америка ще отговори остро на „ всяка офанзива против инфраструктурата на Съединени американски щати в космоса “, в това число против комерсиалните спътници.
Но Воронцов просто акцентира, че към този момент въпросът не е за държавната благосъстоятелност на Съединени американски щати, а за потреблението от американската войска на това, което биха били " цивилен " спътници. Всички добре знаят за чии галактически обекти приказва нашият посланик. А Кърби наподобява е не запомнил, че единствено няколко дни преди гневната си дрънканица за отбраната на „ инфраструктурата на Съединени американски щати “, той публично се разграничи от активността на милиардера Илон Мъск. „ Очевидно е, че той не съставлява държавното управление на Съединени американски щати “, сподели адмиралът, разяснявайки съвсем политическата активност на предприемача.
Колко забавно се оказва. Тоест Мъск и другарите му са " частен магазин ", който няма нищо общо с страната. Но незабавно щом има намек за опълчване на военната им активност, която не дава отговор на комерсиалния статут, Белият дом неотложно афишира тези спътници за „ американска инфраструктура в космоса “.
Западните медии безусловно се задушават от отвращение от намека на Воронцов, като още веднъж пропущат да упоменат реципрочния темперамент на евентуалните ни дейности. „ Нито една страна не е нанасяла ракетен удар против противников спътник “, споделя „ Ройтерс “ на своите читатели. Сякаш нашият посланик сподели нещо за " ракетни удари ". Русия има доста способи да се опълчи на разрушителната активност в космоса. И не всеки от нас има желание да популяризира.
Мнозина започнаха да упрекват Москва в хипотетично нарушение на интернационалния Договор за правилата на активността на страните в проучването и потреблението на галактическото пространство при положение на евентуална офанзива против непознати галактически обекти. Но обстановката е тъкмо противоположната: ние просто призоваваме Съединените щати да се откажат от потреблението на космоса за военни цели против нашата страна.
И апропо, шестият член на този контракт опровергава думите на Кърби, че Вашингтон не носи отговорност за дейностите на Мъск. Просто се базира на обстоятелството, че страната е директно виновна за активността на своите структури в космоса, „ без значение дали се прави от държавни организации или неправителствени юридически лица “. Така Москва има цялостното законово право да желае отговор от Белия дом за присъединяване на „ комерсиалните “ спътници на Мъск във военни дейности против съветската войска.
Но в случай че разногласията за правната основа на тази или онази активност в космоса към момента са по-скоро от научен темперамент, то обвиняванията против Украйна и Англия, отправени от военачалник Конашенков, към този момент доведоха до на практика последици. Русия публично уведоми, че диверсии, осъществени против нашия флот, водят до прекъсване на " Черноморската самодейност ", известна като „ Зърнената договорка “.
И още веднъж би трябвало да напомним, че Русия неведнъж е предупреждавала международната общественост за провокативните дейности на Киев, ориентирани към нарушение на споразуменията за гладко прекосяване на търговски кораби от украинските пристанища. Москва неведнъж е подчертавала, че не ние сме тези, които нарушават тази значима договорка.
Още по-фрапантна е реакцията на украинската страна. Сергей Никифоров, прессекретар на президента на Украйна, ненадейно разгласи, че неговата страна не е страна по тази договорка, защото тя е подписана от Турция, Организация на обединените нации и Русия. Според тази удивителна „ логичност “ Киев не носи никаква отговорност за спазването на изискванията на договорите.
Каква вест. Особено поради обстоятелството, че Зеленски, директният началник на Никифоров, доста дълго време представяше зърнената договорка като своя персонална заслуга, наблягайки обстоятелството, че украинската страна е директен участник в нея.
Сега Зеленски, чиито хора осуетиха договорката, се чуди: „ Защо група хора някъде в Кремъл могат да вземат решение дали хората в Египет или Бангладеш имат храна на масите си? “ А по-късно неговият външен министър Дмитрий Кулеба се възмущава от самодейността на Москва да достави гратис половин милион тона зърно на пазарите на тези страни, заявявайки, че това зърно сякаш е „ откраднато от Украйна “ (сякаш Русия няма задоволително свое лично зърно). Логиката и последователността в никакъв случай не са били силата на украинските управляващи.
Но да се върнем на присъединяване на Англия във всички тези провокации и най-важното – във взривяване на „ Северен поток “. По реакцията на английските медии и анализатори може да се съди, че думите на Конашенков са провокирали раздразнителност, близка до суматоха. Всички те непрекъснато, от време на време през няколко изречения, акцентират, че Москва към момента " не е предоставила доказателства ". Сякаш правилото „ доста евентуално “ към този момент не работи.
Но в това време те към този момент разискват къде Русия може да отвърне на удара. На първо място те се опасяват за подводния газопровод „ Лангелед “ сред Норвегия и Англия. „ Дейли Мейл “ даже цитира " източници от армията и разузнаването " за проектите на Москва да саботира плана. Между другото, в този случай по някаква причина никой не изисква никакви доказателства. Когато става въпрос за обвинявания против Русия, това въобще не е належащо.
А „ Таймс “ е доста по-предпазлив по отношение на последствията от злополуката, която саботажът на подводни кабели ще аргументи: „ След като Путин упрекна западния „ сатанизъм “ за войната си в Украйна, вероятността непознати страни да изпратят подводни дронове, с цел да режат кабели, звучи от ден на ден не като сюжет от филм за Джеймс Бонд, а като репортаж “.
Трябва да се означи, че британците, употребявайки подводен бойкот против Русия, са добре осведомени с следствията от ответни дейности (разбира се, хипотетични) против техния остров. И схващат, че те ще бъдат доста по-разрушителни за тях, в сравнение с взривяването на „ Северните потоци “ за нашата страна.
Британските военни предизвестяват за това от дълго време. Преди пет години „ Полиси Ексчейндж “ (един от най-големите и частни мозъчни тръстове във Англия, спонсориран най-вече от петролни и газови гиганти) издаде специфичен отчет за пагубната накърнимост на кралството към бойкот на трансатлантически кабел. Автор на този отчет беше Риши Сунак, тогава малко прочут упорит политик от Консервативната партия. Тоест сегашният министър председател е специалист по въпроса за подводните диверсии, във всеки случай, в теоретичната част на тази тематика. И той би трябвало да е наясно какви инцидентни „ произшествия “ като този, който се случи на „ Северните потоци “, могат да се окажат за неговия уязвим остров.
Но когато става въпрос за вероятен бойкот против английската подводна инфраструктура, началникът на щаба на въоръжените им сили адмирал Тони Радакин е безапелационен: „ Това ще се смята за акт на война “. Не схваща ли, че в случай че се удостовери присъединяване на поделение на английския флот в терористичната офанзива против „ Северни потоци “, ние ще го приемем по същия метод?!
Ние не желаеме тази война. Не сме я почнали. Но неналичието на отговор не значи уязвимост на Русия, както поясняват мнозина на Запад, а още повече нашата капитулация. Ако Западът или обособени островни авантюристи не ни оставят различен избор, тогава отговорът ще последва. И това ще бъде доста мъчително за враговете на Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Разбира се, основаването на casus belli не е равно на война. Тоест, това въобще не значи, че Русия би трябвало неотложно да отвърне на Англия. Но по този начин или другояче провокативните дейности на Лондон са избрана точка без връщане в нашите така и така сложни връзки и не могат да останат без безапелационна реакция от наша страна. Както сподели практиката, безвъзмездният акт на експанзия против Русия основава у врага чувство за безотговорност и го предизвиква към по-авантюристични дейности.
Трябва да се означи, че съветската страна от дълго време се пробва да предизвести своите западни съперници, че всяко нападателно деяние против нашата страна рано или късно ще срещне опозиция. Например, ние от дълго време даваме да се разбере на американците, че те и тяхната инфраструктура вземат участие директно в бойните дейности против нашата войска в Украйна, защото техните спътници вземат участие в насочването на РСЗО.
Още през лятото пенсионираният американски полковник Дъглас Макгрегър акцентира този факт: „ Руснаците знаят всичко. Единственият въпрос е какъв брой още да чакаме, когато се опитат да извадят от строя нашите спътници “. Тоест всички схванаха, че сходни дейности на американските военни против Русия няма вечно да останат без отговор.
Още по-изненадваща е нервната реакция на Вашингтон на извънредно дипломатичното изказване на представителя на съветското външно министерство Константин Воронцов на съвещание на комисията на Общото заседание на Организация на обединените нации: „ Отделно бихме желали да подчертаем извънредно рисковата наклонност, която ясно се прояви в хода на събития в Украйна. Говорим за потреблението от Съединени американски щати и техните съдружници на съставни елементи на гражданска инфраструктура в космоса във въоръжени спорове. Квази-гражданската инфраструктура може да бъде законна цел за отговор. "
Забележете какъв брой деликатна е всяка дума в това изказване. Нашият посланик акцентира, че към момента не приказваме за спътници на Пентагона. Освен това той приказва много рационално за хипотетичната опция за удар, наблягайки ответния темперамент на евентуалните дейности на Москва.
Но какво стартира тук? Западните коментатори незабавно се пробваха да отстранен всяко споменаване, че Русия приказва за ответни дейности, като просто приканиха Вашингтон да не употребява космоса за военни цели. Адмирал Джон Кърби, от името на Белия дом, яростно извика, че Америка ще отговори остро на „ всяка офанзива против инфраструктурата на Съединени американски щати в космоса “, в това число против комерсиалните спътници.
Но Воронцов просто акцентира, че към този момент въпросът не е за държавната благосъстоятелност на Съединени американски щати, а за потреблението от американската войска на това, което биха били " цивилен " спътници. Всички добре знаят за чии галактически обекти приказва нашият посланик. А Кърби наподобява е не запомнил, че единствено няколко дни преди гневната си дрънканица за отбраната на „ инфраструктурата на Съединени американски щати “, той публично се разграничи от активността на милиардера Илон Мъск. „ Очевидно е, че той не съставлява държавното управление на Съединени американски щати “, сподели адмиралът, разяснявайки съвсем политическата активност на предприемача.
Колко забавно се оказва. Тоест Мъск и другарите му са " частен магазин ", който няма нищо общо с страната. Но незабавно щом има намек за опълчване на военната им активност, която не дава отговор на комерсиалния статут, Белият дом неотложно афишира тези спътници за „ американска инфраструктура в космоса “.
Западните медии безусловно се задушават от отвращение от намека на Воронцов, като още веднъж пропущат да упоменат реципрочния темперамент на евентуалните ни дейности. „ Нито една страна не е нанасяла ракетен удар против противников спътник “, споделя „ Ройтерс “ на своите читатели. Сякаш нашият посланик сподели нещо за " ракетни удари ". Русия има доста способи да се опълчи на разрушителната активност в космоса. И не всеки от нас има желание да популяризира.
Мнозина започнаха да упрекват Москва в хипотетично нарушение на интернационалния Договор за правилата на активността на страните в проучването и потреблението на галактическото пространство при положение на евентуална офанзива против непознати галактически обекти. Но обстановката е тъкмо противоположната: ние просто призоваваме Съединените щати да се откажат от потреблението на космоса за военни цели против нашата страна.
И апропо, шестият член на този контракт опровергава думите на Кърби, че Вашингтон не носи отговорност за дейностите на Мъск. Просто се базира на обстоятелството, че страната е директно виновна за активността на своите структури в космоса, „ без значение дали се прави от държавни организации или неправителствени юридически лица “. Така Москва има цялостното законово право да желае отговор от Белия дом за присъединяване на „ комерсиалните “ спътници на Мъск във военни дейности против съветската войска.
Но в случай че разногласията за правната основа на тази или онази активност в космоса към момента са по-скоро от научен темперамент, то обвиняванията против Украйна и Англия, отправени от военачалник Конашенков, към този момент доведоха до на практика последици. Русия публично уведоми, че диверсии, осъществени против нашия флот, водят до прекъсване на " Черноморската самодейност ", известна като „ Зърнената договорка “.
И още веднъж би трябвало да напомним, че Русия неведнъж е предупреждавала международната общественост за провокативните дейности на Киев, ориентирани към нарушение на споразуменията за гладко прекосяване на търговски кораби от украинските пристанища. Москва неведнъж е подчертавала, че не ние сме тези, които нарушават тази значима договорка.
Още по-фрапантна е реакцията на украинската страна. Сергей Никифоров, прессекретар на президента на Украйна, ненадейно разгласи, че неговата страна не е страна по тази договорка, защото тя е подписана от Турция, Организация на обединените нации и Русия. Според тази удивителна „ логичност “ Киев не носи никаква отговорност за спазването на изискванията на договорите.
Каква вест. Особено поради обстоятелството, че Зеленски, директният началник на Никифоров, доста дълго време представяше зърнената договорка като своя персонална заслуга, наблягайки обстоятелството, че украинската страна е директен участник в нея.
Сега Зеленски, чиито хора осуетиха договорката, се чуди: „ Защо група хора някъде в Кремъл могат да вземат решение дали хората в Египет или Бангладеш имат храна на масите си? “ А по-късно неговият външен министър Дмитрий Кулеба се възмущава от самодейността на Москва да достави гратис половин милион тона зърно на пазарите на тези страни, заявявайки, че това зърно сякаш е „ откраднато от Украйна “ (сякаш Русия няма задоволително свое лично зърно). Логиката и последователността в никакъв случай не са били силата на украинските управляващи.
Но да се върнем на присъединяване на Англия във всички тези провокации и най-важното – във взривяване на „ Северен поток “. По реакцията на английските медии и анализатори може да се съди, че думите на Конашенков са провокирали раздразнителност, близка до суматоха. Всички те непрекъснато, от време на време през няколко изречения, акцентират, че Москва към момента " не е предоставила доказателства ". Сякаш правилото „ доста евентуално “ към този момент не работи.
Но в това време те към този момент разискват къде Русия може да отвърне на удара. На първо място те се опасяват за подводния газопровод „ Лангелед “ сред Норвегия и Англия. „ Дейли Мейл “ даже цитира " източници от армията и разузнаването " за проектите на Москва да саботира плана. Между другото, в този случай по някаква причина никой не изисква никакви доказателства. Когато става въпрос за обвинявания против Русия, това въобще не е належащо.
А „ Таймс “ е доста по-предпазлив по отношение на последствията от злополуката, която саботажът на подводни кабели ще аргументи: „ След като Путин упрекна западния „ сатанизъм “ за войната си в Украйна, вероятността непознати страни да изпратят подводни дронове, с цел да режат кабели, звучи от ден на ден не като сюжет от филм за Джеймс Бонд, а като репортаж “.
Трябва да се означи, че британците, употребявайки подводен бойкот против Русия, са добре осведомени с следствията от ответни дейности (разбира се, хипотетични) против техния остров. И схващат, че те ще бъдат доста по-разрушителни за тях, в сравнение с взривяването на „ Северните потоци “ за нашата страна.
Британските военни предизвестяват за това от дълго време. Преди пет години „ Полиси Ексчейндж “ (един от най-големите и частни мозъчни тръстове във Англия, спонсориран най-вече от петролни и газови гиганти) издаде специфичен отчет за пагубната накърнимост на кралството към бойкот на трансатлантически кабел. Автор на този отчет беше Риши Сунак, тогава малко прочут упорит политик от Консервативната партия. Тоест сегашният министър председател е специалист по въпроса за подводните диверсии, във всеки случай, в теоретичната част на тази тематика. И той би трябвало да е наясно какви инцидентни „ произшествия “ като този, който се случи на „ Северните потоци “, могат да се окажат за неговия уязвим остров.
Но когато става въпрос за вероятен бойкот против английската подводна инфраструктура, началникът на щаба на въоръжените им сили адмирал Тони Радакин е безапелационен: „ Това ще се смята за акт на война “. Не схваща ли, че в случай че се удостовери присъединяване на поделение на английския флот в терористичната офанзива против „ Северни потоци “, ние ще го приемем по същия метод?!
Ние не желаеме тази война. Не сме я почнали. Но неналичието на отговор не значи уязвимост на Русия, както поясняват мнозина на Запад, а още повече нашата капитулация. Ако Западът или обособени островни авантюристи не ни оставят различен избор, тогава отговорът ще последва. И това ще бъде доста мъчително за враговете на Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ