Страдащият от безпокойство трябва напълно да потъне в работа, иначе ще изсъхне от отчаяние ~ Дейл КАРНЕГИ
Великият академик Пастьор говорел за спокойствието, което царува в библиотеките и лабораториите. Защо? Защото хората от библиотеките и лабораториите са толкоз погълнати от своите задания, че не им остава време да се безпокоят за себе си. У откривателите рядко биват нервни сривове. За сходен лукс те нямат време. Защо толкоз просто нещо като заетостта ни оказва помощ да се освободим от възприятието за безпокойствие? Има един фундаментален закон на логиката на психиката: „ Един, дори и най-големият разум не може да мисли за повече от едно нещо в даден миг. ”
Не ми вярвате напълно? Добре, дано проведем един опит. Отклонете се обратно, затворете очи и се пробвайте по едно и също време да мислите за статуса на свободата и за вашите проекти за утрешният ден. Вие ще се убедите, че можете да се концентрирайте над всяка от двете мисли поотделно, само че не на двете по едно и също време. Нещо сходно става и в региона на страстите. Ние не можем по едно и също време да се занимаваме с нещо забавно и да сме потиснати от безпокойствие. Единият тип страст потиска другия. Това просто изобретение е помогнало на военните психиатри да правят чудеса по време на войната.
Когато хората излизали от боевете в такова положение, че ги наричали „ психоневротици ”, военните лекари им организирали непрекъсната претовареност. Всяка минута от бодърстването на тези хора била заета от активност, като предписание на чист въздух - лов на риба, лов, футбол, снимка, работа в градината, танци. За разсъждение върху претърпяното не оставало време.
„ Терапия на заетостта ” - тази терапия в този момент се изписва необятно в психотерапията, когато предписват работата като лекарство. Древногръцките лекари са употребявали този способ още 500 години преди новата епоха.
Няма време да се безпокоим! Именно за това говореше Уинстън Чьрчил, когато е работил по 18 часа в денонощието в самия кипеж на войната. Когато го попитали дали се е безпокоил поради голямата отговорност, която му е била предоставена, той дал отговор: „ Твърде съм ангажиран, с цел да имам време за безпокойствие. ”
В същото състояние се оказал Чарлз Кетериг, когато почнал да изобретява автоматизиран запалител за коли. Впоследствие мистър Кетериг станал вицепрезидент на компанията „ Дженерал мотърс ”. Едва наскоро той се пенсионира. Той възглавявал известната в целия свят корпорация по научни проучвания - компанията „ Дженерал мотърс ”. Но при започване на своята активност бил по този начин безпаричен, че се принудил да сътвори лабораторията си в бараката. За да заплаща нужните елементи, му се налагало да взима от хиляда и петстотинте $, получавани от жена му за уроците по пиано. По-късно му се наложило да вземе 500 $, като заложи своята застраховка. Аз попитах жена му била ли е тя обезпокоена в такова тежко време. „ Да, - отвърна тя - аз бях толкоз разтревожена, че не можех да дремя, само че мистър Кетериг беше спокоен. Той беше прекалено много обхванат от своята работа, с цел да се безпокои ”.
Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават голям брой същества, които Чарлз Дарвин нормално наричаше „ духове на унинието ”. Тези духове не са нищо друго, а от дълго време известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата дарба да действаме със силата на волята си.
Познавам един настоятелен човек в Ню Йорк, който победи тези джуджета с помощта на това, че е бил доста ангажиран и не му оставало време да нервничи и да роптае. Наричат го Тремпер Лонгмен. Кантората на този човек се намира на Уолтстрийт. Той беше слушател на моите курсове за възрастни. Неговият роман за превъзмогването на навика да се безпокои ми се стори толкоз забавен и впечатляващ, че аз го поканих на вечеря с мен в един ресторант след заниманията, където се заседяхме съвсем до сутринта. Ето какво ми сподели той:
„ Преди осем години аз бях толкоз смутен, че страдах от бодърствуване. Бях в непрекъснато напрежение, от самото начало се дразнех и нервничех. Бях на границата на нервният срив. Аз имах причина за безпокойствие. След като изцяло се взеха решение моите проблеми, следваше незабавно да престана да се трежова, само че това не беше по силите ми. Безпокойството - това е НАВИК, и аз го бях придобил. Аз се безпокоях по всевъзможен мотив. Изпитвах напрежение, станах нервозен, не можех да дремя. Както към този момент споделих заплашваше ме нервозен срив. От обезсърчение заживях подобен живот, който ме излекува от безсънието и ме избави от безпокойството. Натоварих се с работа. Поех каузи, изискващи концентрацията на всичките ми качества. По подобен метод не ми оставаше време за безпокойствие. Обикновено работех по седем часа дневно. Сега започнах да работя по 15-16 часа дневно. Идвах в адвокатската фирма в осем часа сутринта и оставах там до среднощ. Поех нови отговорности, нови отговорности. Прибирайки се в среднощ вкъщи, аз бях толкоз изстрадал, че неотложно лягах и заспивах след няколко секунди. Изпълнявах тази стратегия в продължение на три месеца. През това време преодолях навика да се трежова и още веднъж започнах да работя по 7-8 часа дневно. Това се случи преди осемнадесет години. От тогава не пострадвам от безсъница и се избавих от безпокойството. ”
Джордж Бърнард Шоу беше прав. Той обобщи всичко това, като сподели: „ Тайната на нашите несгоди се състои в това, че ние имаме прекалено много време да размишляваме дали сме щастливи или не. ”
И по този начин, хайде да престанем да мислим за това! Запретнете ръкави и се заемете с работа. Вашата кръв ще стартира по бързо да циркулира, вашият мозък ще стартира по бързо да работи и доста скоро ще се увеличи виталният ви тонус, което ще помогне да забравите за безпокойството. Бъдете заети. Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на земята. И едно от най-хубавите.
За да приключите с навика да се безпокоите, изпълнявайте предписание първо: БЪДЕТЕ ЗАЕТИ. ЧОВЕК, СТРАДАЩ ОТ БЕЗПОКОЙСТВО, ТРЯБВА НАПЪЛНО ДА ПОТЪНЕ В РАБОТА, ИНАЧЕ ЩЕ ИЗСЪХНЕ ОТ ОТЧАЯНИЕ.
От „ Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълностоен живот ”, Дейл Карнеги, изд. Alex TM & Co, 1990
Снимка: en.wikipedia.org
