Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски
Великият отец на Църквата свети Иоан Златоуст се е родил в 347 година в Антиохия.
Като получил положително за времето си обучение под управлението на майка си, отличаваща се с разум и благодетелен живот жена, свети Иоан го приключил в школата на известния ритор Ливаний; откакто за малко време бил юрист, свети Иоан се заел с проучването на християнското богословие под управлението на антиохийския свещеник свети Мелетий.
Иоан Златоуст приключил при Картерий, най-хубавия християнски академик от това време, и при Диодор, след това свещеник Тарсийски.
След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал изначало четири години с други монаси, а по-късно две години в цялостно усамотение.
В пустинята Иоан Златоуст написал " Слово за свещенството " във връзка укорите на неговия приятел - свещеник Василий за бягството на Златоуст от епископството.
Това слово, най-хубаво от светоотеческите трудове, изобразява какъв би трябвало да бъде християнският овчар и какви са отговорностите му.
Разстроеното от подвизи здраве предиздвикало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия.
В 381 година той бил отдаден за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал лепта.
При това самичък виждал картините на мизерия и апетит в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи обич, изключително към афектираните и угнетените.
Своите проповеди, събиращи голямо голям брой слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а от време на време и всеки ден; огромна част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му подарък била толкоз огромна, че слушателите нерядко, съгласно обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания.
Но постоянно увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкайване.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които споделил след свалянето на намиращата се на улицата скулптура на императрица Плацила от недоволните от новия данък антиохийци.
Такова огорчение на величеството заплашвало града с цялостно изтребление; свещеник Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово неявяване смутеното паство утешавал златоустият просветител.
В 397 година Иоан, преклонен Антиохийски презвитер, бил определен за архиепископ на Константинопол, по напътствие на доближения на императора придворен Евтропий.
Поради боязън, че антиохийците няма да пуснат обичания духовник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с машинация.
Тежко задължение наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски свещеник. Чуждият и незнаен на двора и велможите свещеник, неустройващ пирове, както правели неговите прародители, и самичък неходещ на тях, възбуждал срещу себе си недоволството на мнозина.
Недоволно било и духовенството на столичния град, необуздано и непривикнало към нужната дисциплинираност, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова прехрана, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко лечебни заведения и приюти.
Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към предоставяне на лепта и да ходатайства за нямащите, възбудила неодобрение измежду състоятелните пластове на популацията - почнали да упрекват светия архиепископ в предизвикателство на омраза у бедните към богатите.
Свети Златоуст настроил срещу себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските дами видяла намек за себе си.
Всичко това довело до обстоятелството, че в 403 година бил формиран събор от персоналните врагове на свети Златоуст, прочут в историята под името " събор под дъба ", който незаслужено осъдил Златоуст (между другото и за това, че той " не познава гостоприемството " ), след което бил изпратен на изгнание.
Но последвалото по-късно отвращение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия яд за гонението на почтения архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст.
Но защото и след завръщането си Иоан не трансформирал метода си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 година го постигнало второ изгнание.
В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на изгнание на друго място, само че по пътя той умрял (14 септември 407 г.), с думите: " популярност Богу за всичко! ".
Като получил положително за времето си обучение под управлението на майка си, отличаваща се с разум и благодетелен живот жена, свети Иоан го приключил в школата на известния ритор Ливаний; откакто за малко време бил юрист, свети Иоан се заел с проучването на християнското богословие под управлението на антиохийския свещеник свети Мелетий.
Иоан Златоуст приключил при Картерий, най-хубавия християнски академик от това време, и при Диодор, след това свещеник Тарсийски.
След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал изначало четири години с други монаси, а по-късно две години в цялостно усамотение.
В пустинята Иоан Златоуст написал " Слово за свещенството " във връзка укорите на неговия приятел - свещеник Василий за бягството на Златоуст от епископството.
Това слово, най-хубаво от светоотеческите трудове, изобразява какъв би трябвало да бъде християнският овчар и какви са отговорностите му.
Разстроеното от подвизи здраве предиздвикало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия.
В 381 година той бил отдаден за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал лепта.
При това самичък виждал картините на мизерия и апетит в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи обич, изключително към афектираните и угнетените.
Своите проповеди, събиращи голямо голям брой слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а от време на време и всеки ден; огромна част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му подарък била толкоз огромна, че слушателите нерядко, съгласно обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания.
Но постоянно увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкайване.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които споделил след свалянето на намиращата се на улицата скулптура на императрица Плацила от недоволните от новия данък антиохийци.
Такова огорчение на величеството заплашвало града с цялостно изтребление; свещеник Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово неявяване смутеното паство утешавал златоустият просветител.
В 397 година Иоан, преклонен Антиохийски презвитер, бил определен за архиепископ на Константинопол, по напътствие на доближения на императора придворен Евтропий.
Поради боязън, че антиохийците няма да пуснат обичания духовник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с машинация.
Тежко задължение наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски свещеник. Чуждият и незнаен на двора и велможите свещеник, неустройващ пирове, както правели неговите прародители, и самичък неходещ на тях, възбуждал срещу себе си недоволството на мнозина.
Недоволно било и духовенството на столичния град, необуздано и непривикнало към нужната дисциплинираност, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова прехрана, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко лечебни заведения и приюти.
Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към предоставяне на лепта и да ходатайства за нямащите, възбудила неодобрение измежду състоятелните пластове на популацията - почнали да упрекват светия архиепископ в предизвикателство на омраза у бедните към богатите.
Свети Златоуст настроил срещу себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските дами видяла намек за себе си.
Всичко това довело до обстоятелството, че в 403 година бил формиран събор от персоналните врагове на свети Златоуст, прочут в историята под името " събор под дъба ", който незаслужено осъдил Златоуст (между другото и за това, че той " не познава гостоприемството " ), след което бил изпратен на изгнание.
Но последвалото по-късно отвращение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия яд за гонението на почтения архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст.
Но защото и след завръщането си Иоан не трансформирал метода си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 година го постигнало второ изгнание.
В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на изгнание на друго място, само че по пътя той умрял (14 септември 407 г.), с думите: " популярност Богу за всичко! ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ