Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден.

Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предхождащ Великден. На Велика събота означаваме погребението на Господ Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - пъкъла.

Когато Исус умрял като човек, тялото било положено в гроба. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото още веднъж се съединили и Исус възкръснал от мъртвите.

Според традициите нормално на този ден се меси и пече обредният великденски самун и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Велика събота е обвързвана с недоволството и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и дамите към нея. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража. След своята кръстна гибел Христос слиза в пъкъла, освобождава библейските пророци и праведниците и ги води в небесата. Така стартира новата епоха в историята на човечеството - правото на индивида на свободен избор - да бъде добър или неприятен и след гибелта си да реализира парадайса или пъкъла.

На Велика събота в среднощ в църквите се отслужва тържествено свещенодействие. Водещият службата духовник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа " Христос возкресе " и богомолците трикратно му дават отговор " Во истину возкресе ".

Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с доста горест и покъртителни преживявания. Защото пристрастеност значи страдалчество. А страданията Христови са въведения към безконечния живот.

На велика събота се пекат обредните хлябове, козунаците. Те са неотменна част от традициите на Великден.

Обикновено се вършат в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце.

В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и други Според откриватели на българското възобновление за първи път козунак в актуалния му тип се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук краткотрайно обитават унгарските емигранти отпред с Лайош Кошут след несполучилата национална гражданска война.