Последният гений на футболната самба
Величието на футболните митове от дълго време не се мери с купищата титли, които са спечелили. И макар че Роналдиньо е от малцината играчи, завоювали на процедура всички оценки на клубно, национално и самостоятелно равнище, бразилецът слезе от сцената като един от най-обичаните играчи в историята. Дори и от почитателите на противниковите тимове. Просто тъй като магьосникът с номер 10 на гърба бе последният мохикан на оня сантиментален футбол, който пълнеше игрища и носеше усмивки на всички.
„ След него към този момент няма Joga Bonitо (красива игра, б.а.) “. Думите са на считания за футболен господ Диего Марадона и са по адрес точно на Роналдиньо. „ Той е моят кумир, най-хубавият, с който в миналото съм играл и всякога, когато го видя, се разтрепервам като малко дете. “
Това пък признава Меси. А когато двете най-големи митове на аржентинския футбол се изричат по този метод за бразилец, осъзнаваш, че става въпрос за нещо в действителност особено.
Роналдиньо самичък измисля името си, с цел да се разграничава от тогавашната мегазвезда на Бразилия Роналдо. Прякорът му значи „ Малкия Роналдо “, макар че в наши дни към този момент е мъчно да се реши кой от двамата е по-велик. А и за какво би трябвало да има ранглиста, когато става въпрос за " целунати от Господ " футболисти.
Роналдиньо бе магьосникът, който танцуваше с топката в един енигматичен за противника темп, гарниран с безконечната му усмивка. Защото изпитваше откровено наслаждение от футбола. „ Никога не съм гледал записи на красивите ми голове, макар че мои другари и до през днешния ден ми ги пращат. Винаги огромната ми обич бяха финтовете, тъй като това носеше откровено наслаждение на феновете и палеше любовта на децата към футбола “, признава бразилецът преди половин година.
И когато стана дума за финтове, идва непокътнатата му марка – Elastico, с което е унижавал даже най-хубавия бранител в света Серхио Рамос. „ Сещам се още нещо – в интервала ми в „ Барселона “ играехме против „ Атлетик “ (Билбао) и имаше един вид, който ме скъса от ритване и беше доста недодялан. Затова взех решение да му дам урок и 3 пъти в границите на 3 секунди трансферирах топката над главата му.
Повече не ме докосна “, споделя през смях Роналдиньо, който на 13 години печели мач с 23:0, в който вкарва...23 гола.
В историята остава и това паметно дерби за „ Барселона “ против безконечния противник „ Реал “ (Мадрид) от ноември 2005-а на стадион „ Сантяго Бернабеу “. Тогава бразилецът разпилява отбраната на противника и бележи два гола. При 0:3 той е заменен, а целият стадион става на крайници и изпраща с овации футболния талант. Това се случва за втори и финален до момента в историята път, като сходна чест е имал само Марадона с екипа на „ Наполи “.
Друг малко прочут факт е, че Роналдиньо е бил на крачка от трансфер в „ Манчестър Юнайтед “. Лично сър Алекс Фъргюсън идва на крайници в Париж, с цел да се опита да уреди прекосяването му от ПСЖ. Вицепрезидент на „ Барса “ тогава обаче е Сандро Росел, който е непосредствен с Роналдиньо по линия на спортния тръст „ Найк “ и той съумява да убеди халфа да избере „ Камп Ноу “. Е, след неуспеха в договарянията сър Алекс се стопира на 18-годишен младок от „ Спортинг “, който носи никому незнайното до тогава име Кристиано Роналдо. Останалото е история.
Когато обаче стане въпрос за равносметка, остава капчица горчилка. А точно – че като всеки различен талант, Роналдиньо трябваше от самото начало
да води война с вътрешните си демони.
Детската доверчивост, с която играеше футбол, го правеше уязвим и предразположен на изкушения. Нощен живот, празненства, танци – те са кръвта на всеки бразилец и Роналдиньо нямаше по какъв начин да е изключение. Но малко на брой знаят, че зад любовта му към живота в действителност се крие фамилна покруса. Едва 8-годишен, живее в беднотия, а татко му умира ненадейно след сърдечен удар. Знак за футболиста, че би трябвало да гребеш с цялостни шепи от живота и да живееш за мига, тъй като всичко е мимолетно. И той го направи. При това - по оня несравним метод, при който всеки обожател на футбола се усеща същински късметлия, че е бил съвременник на гения с огромното сърце и безконечната усмивка...
Кариера
1998-2001 Гремио – 52 мача (21 гола)
2001-03 ПСЖ – 55 (17)
2003-08 Барселона – 145 (70)
2008-11 Милан – 76 (20)
2011-12 Фламенго – 33 (15)
2012-14 Атлетико Минейро – 48 (16)
2014-15 Керетаро – 25 (8)
2015 Флуминензе – 9 (0)
За националния тим на Бразилия има 97 мача и 33 гола.
Успехи
Шампион на Испания (2005 и 2006), Шампионска лига (2006), Суперкупа на Испания (2005 и 2006), Шампион на Италия (2011), Копа Либертадорес (2013), Рекопа Судамерикана (2014), Копа Америка (1999), Световен първенец (2002), Купа на конфедерациите (2005), Световен първенец за юноши (1997), Футболист на годината съгласно ФИФА (2004 и 2005), Златна топка (2005), Футболист на годината съгласно УЕФА (2006), Футболист на годината в Южна Америка (2013). /monitor.bg
„ След него към този момент няма Joga Bonitо (красива игра, б.а.) “. Думите са на считания за футболен господ Диего Марадона и са по адрес точно на Роналдиньо. „ Той е моят кумир, най-хубавият, с който в миналото съм играл и всякога, когато го видя, се разтрепервам като малко дете. “
Това пък признава Меси. А когато двете най-големи митове на аржентинския футбол се изричат по този метод за бразилец, осъзнаваш, че става въпрос за нещо в действителност особено.
Роналдиньо самичък измисля името си, с цел да се разграничава от тогавашната мегазвезда на Бразилия Роналдо. Прякорът му значи „ Малкия Роналдо “, макар че в наши дни към този момент е мъчно да се реши кой от двамата е по-велик. А и за какво би трябвало да има ранглиста, когато става въпрос за " целунати от Господ " футболисти.
Роналдиньо бе магьосникът, който танцуваше с топката в един енигматичен за противника темп, гарниран с безконечната му усмивка. Защото изпитваше откровено наслаждение от футбола. „ Никога не съм гледал записи на красивите ми голове, макар че мои другари и до през днешния ден ми ги пращат. Винаги огромната ми обич бяха финтовете, тъй като това носеше откровено наслаждение на феновете и палеше любовта на децата към футбола “, признава бразилецът преди половин година.
И когато стана дума за финтове, идва непокътнатата му марка – Elastico, с което е унижавал даже най-хубавия бранител в света Серхио Рамос. „ Сещам се още нещо – в интервала ми в „ Барселона “ играехме против „ Атлетик “ (Билбао) и имаше един вид, който ме скъса от ритване и беше доста недодялан. Затова взех решение да му дам урок и 3 пъти в границите на 3 секунди трансферирах топката над главата му.
Повече не ме докосна “, споделя през смях Роналдиньо, който на 13 години печели мач с 23:0, в който вкарва...23 гола.
В историята остава и това паметно дерби за „ Барселона “ против безконечния противник „ Реал “ (Мадрид) от ноември 2005-а на стадион „ Сантяго Бернабеу “. Тогава бразилецът разпилява отбраната на противника и бележи два гола. При 0:3 той е заменен, а целият стадион става на крайници и изпраща с овации футболния талант. Това се случва за втори и финален до момента в историята път, като сходна чест е имал само Марадона с екипа на „ Наполи “.
Друг малко прочут факт е, че Роналдиньо е бил на крачка от трансфер в „ Манчестър Юнайтед “. Лично сър Алекс Фъргюсън идва на крайници в Париж, с цел да се опита да уреди прекосяването му от ПСЖ. Вицепрезидент на „ Барса “ тогава обаче е Сандро Росел, който е непосредствен с Роналдиньо по линия на спортния тръст „ Найк “ и той съумява да убеди халфа да избере „ Камп Ноу “. Е, след неуспеха в договарянията сър Алекс се стопира на 18-годишен младок от „ Спортинг “, който носи никому незнайното до тогава име Кристиано Роналдо. Останалото е история.
Когато обаче стане въпрос за равносметка, остава капчица горчилка. А точно – че като всеки различен талант, Роналдиньо трябваше от самото начало
да води война с вътрешните си демони.
Детската доверчивост, с която играеше футбол, го правеше уязвим и предразположен на изкушения. Нощен живот, празненства, танци – те са кръвта на всеки бразилец и Роналдиньо нямаше по какъв начин да е изключение. Но малко на брой знаят, че зад любовта му към живота в действителност се крие фамилна покруса. Едва 8-годишен, живее в беднотия, а татко му умира ненадейно след сърдечен удар. Знак за футболиста, че би трябвало да гребеш с цялостни шепи от живота и да живееш за мига, тъй като всичко е мимолетно. И той го направи. При това - по оня несравним метод, при който всеки обожател на футбола се усеща същински късметлия, че е бил съвременник на гения с огромното сърце и безконечната усмивка...
Кариера
1998-2001 Гремио – 52 мача (21 гола)
2001-03 ПСЖ – 55 (17)
2003-08 Барселона – 145 (70)
2008-11 Милан – 76 (20)
2011-12 Фламенго – 33 (15)
2012-14 Атлетико Минейро – 48 (16)
2014-15 Керетаро – 25 (8)
2015 Флуминензе – 9 (0)
За националния тим на Бразилия има 97 мача и 33 гола.
Успехи
Шампион на Испания (2005 и 2006), Шампионска лига (2006), Суперкупа на Испания (2005 и 2006), Шампион на Италия (2011), Копа Либертадорес (2013), Рекопа Судамерикана (2014), Копа Америка (1999), Световен първенец (2002), Купа на конфедерациите (2005), Световен първенец за юноши (1997), Футболист на годината съгласно ФИФА (2004 и 2005), Златна топка (2005), Футболист на годината съгласно УЕФА (2006), Футболист на годината в Южна Америка (2013). /monitor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ