Инж. Васил Василев – шеф на НЛРС: Ловците са очите и ушите на държавата за природата
/Веганите желаят затвор за ловците, а страната ги вика на лов на диво прасе измежду лято, с цел да оказват помощ в битката с африканската чума по свинете. За тези парадокси от всекидневието и насладата да пазиш природата, каквото е вътрешното разбиране на всеки същински ловджия, приказваме с ръководителя на УС на неправителствената организация обединила близо 140 хилядна войска от ловци./
*- Представители на веганския съюз и на организации за отбрана на животните стачкуваха пред постройката на Съюза на ловците и рибарите в България. Знаете ли за какво, господин Василев?*
- Всъщност аз от Вас разбирам, че е имало подобен митинг. Вероятно е бил много „ всеобщ ", откакто не сме разбрали за него и в действителност не знам против какво са протестирали тези хора.
*- Откровените пожелания бяха, изтъквам „ тези хора (б. а. ловците) са напряко за психиатрията или за съда "... Как реагираха ловците?*
- Вярвам, че свободата на словото и правото да изразяваш персоналните си убеждения е може би първият и един от най-важните признаци на демократичното общество. От тази позиция всеки може да стачкува за всичко, с което не е склонен. Даването на такива обидни квалификации, обаче и опити такава огромна част от българското общество, каквато са ловците, да бъдат жигосани и наричани луди или нарушители
демонстрира инфантилност. По тази причина и ловците подминават с подигравка такива интензивности и начинания.
*- Какъв е вашият отговор?*
- Мисля, че симптом на зрялост е преди да поставяш оценки и квалификации да положиш старания и да се поинтересуваш какво всъщност съставлява ловът. Защото е прекомерно наивно да си мислиш, че ловът се отъждествява и изчерпва само с натискането на спусъка. Да, в действителност ловът е обвързван с отстрел, с лишаване на живот. Трябва обаче ясно да си дадем сметка, че в стадия на развиване на цялостната човешка активност, като да вземем за пример интензифицирането на земеделието, ние хората сътворяваме изкуствено условия за интензивно увеличение на популациите на избрани типове диви животни, а други животни, чиито местообитания биват унищожени, изчезват. Именно в такава обстановка ловът е единственият и незаместим инструмент, посредством който може да бъде съхранен салдото в екосистемите и да се лимитират вредите, които дивите животни неизбежно нанасят на земеделските култури. Лисиците да вземем за пример от години са непрекъснат жител в обитаемоте места във Англия, дивите прасета стартират да основават от ден на ден проблеми в обитаемоте места на Западна Европа...Дори в прилежаща Румъния мечките навлязоха в селата и там годишно
има произшествия с нахлуване над хора, а за жалост и смъртни случаи. Не знам дали има статистика в европейски мащаб за броя на случаите по пътищата, провокирани от диви животни, както и обвързваните с тях жертви и материални вреди, само че виждаме по какъв начин годишно техният брой се усилва. В същото време устойчивите ловни практики са приети от една от най-авторитетните международни природозащитни организации - IUCN (Световния съюз за отбрана на природата) за инструмент, подпомагащ опазването на застрашени скотски типове. И тук въобще не разясня обществените аспекти на ловната активност.
*- Какви грижи поставят за опазването на дивеча ловците? Кажете, явно хората не знаят.*
- Може би с отговора си ще изненадам част от Вашите читатели, само че ловците, обединени в ловни сдружения, са природозащитни организации и като такива поставят систематични старания за запазване на дивите животни.
Заплахите към природата са доста и разнообразни, като да вземем за пример измененията в местообитанията. Представете си какво ще се случи в случай че изчезне кислородът? Неминуемо животът на земята ще изчезне. Такъв е резултатът към
жителите на дивата фауна, когато имаме трайни или още по-лошо необратими промени в тяхната витална среда. Те просто изчезват. Затова ловците се пробват да компенсират в известна степен тези промени и да
подкрепят дивите животни.
*- Как тъкмо?*
- Това се реализира посредством основаване и поддържане на дивечови ниви и ливади. Подхранваме дивите животни освен по време на тежките зимни месеци, а в доста случаи и целогодишно. Като разселваме фермено създаден дивеч (фазани, яребици, тракийски кеклици, полудиви патици, зайци и др.) подкрепяме възобновяване на популациите на тези типове дивеч, в местата в които не е допустимо естественото им възобновяване. Създаваме и поддържаме укрития, които да обезпечат успокоение на дивеча, контролираме числеността на хищниците и доста други действия. Всичко това се прави с персонален труд и средства, и не се обявява по никакъв метод, тъй като ние вършим това по силата на вътрешното си разбиране, а не с цел да
спечелим утвърждението на веганите.
*- Ловците оказват помощ на страната и в тревожни обстановки, каквато е навлизането на африканската чума по свинете?*
- Разбира се, ние постоянно сме били в помощ на страната, когато има подобен проблем, ще бъдем до нея и в този момент. Въпросът е, че ловните организации могат да спомагат, само че не могат да поемат цялостната отговорност сами да
изведат всички ограничения до край. Все отново ние сме доброволни неправителствени организации и не разполагаме с лостове и принадлежности по административен ред да заставим своите членове да свършат нещо. За това
е належащо страната да сътвори нужните предпоставки и да обезпечи финансиране, което да обезпечи всички действия.
*- Със особено разпореждане още предходната година страната отпусна 4.5 млн. лв. за битка с африканската чума. Каква част от тези средства доближиха до ловците?*
- Трябва да кажем, че ограниченията, които трябваше да бъдат финансирани със средствата по това Постановление на Министерски съвет през 2018 година, както и съответните доклади и информация какво тъкмо е свършено и на
каква стойност не станаха обществено притежание. Аз мога да кажа, че едвам три неща стигнаха до ловците. Бяха обезпечени комплекти за взимане на проби от отстреляни диви прасета. Бяха осъществени къси образования на дребна част от ловците по отношение на ограниченията за биосигурност. Бяха обезпечени средства за финансиране на проучванията за трихинелоза, в случай че ловецът даде и проба за проучване на АЧС. Последното беше анулирано от началото на тази година. В същото време ловците бяха заставени да построяват ями за загробване на остатъците от първична обработка на дивите прасета. Беше разпоредено месото от отстреляните животни да се съхранява в хладилни камери (с които ловните сдружения не разполагат), до момента в който не излязат резултатите от проучването за АЧС, а това в някои случаи отнемаше седмици. Бяха заставяни сами да транспортират пробите до лабораториите за проучване и куп други неща, които сътвориха проблеми. Надявам се, че през тази година тези неуредици няма да бъдат допускани.
*- Последно бяха обещани 50 лв. на ловджия за отстреляно диво прасе при самостоятелен лов. Какъв резултат очаквате да даде тази мярка?*
- Изхождайки от правилото, че ловните сдружения са доброволни организации, а и имайки практиката от останалите наранени от АЧС страни в Европа, смятам, че обезпечаването на финансови тласъци е верен метод. Лично аз съм на мнение, че макар тези средства, няма да има забележителен самостоятелен отстрел на диви прасета, тъй като този тип лов има своите специфики и не са доста ловците в страната, които биха ловували сполучливо по това време на годината. Причините са доста. Високата естествена растителност не обезпечава добра видимост. Поради високите дневни температури животните излизат да се хранят през нощта и това не дава опция за прецизен изстрел. В момента насажденията от царевица са в по този начин наречената млечна зрялост и доста огромна част стадата диви прасета не напущат царевичните блокове, в които намират и храна, и скривалище и така нататък Въпреки това съм на мнение, че напъните за осъществяване на самостоятелен отстрел на диви прасета от страна на ловните сдружения би трябвало да се усилят в пъти. *
- Кой е най-големият преносител и по какъв начин би трябвало да се работи, с цел да се ограничи действително заболяването?*
- Най-големият преносител на болестта е явен и това сме ние хората. Ако погледнете последните случаи на болестта в Плевенско, не може да не ви направи усещане, че се установяват по едно и също време серия от
огнища и то единствено на животни отглеждани в така наречен „ заден двор ". Това значи, че най-вероятно болестта е навлязло при тези животни чрез инфектиран фураж, закупен от някоя от към този момент засегнатите страни
като Румъния.
*- Кои са първите три неизбежни действия, с цел да е съответна битката?*
- Най-важната активност е да се построи дълготрайна тактика за предварителна защита и справяне със болестта АЧС, която да дава отговор на нашата реалност и да планува ограничения, които да са изпълними. Тази тактика би трябвало да дефинира виновните страни за осъществяването на всяка съответна мярка и най значимото - да бъде финансово обезпечена. Например една Словакия, която мисля, че към момента е със статут на свободна от АЧС
страна, заложи в бюджета си за 2019 година 6,8 милиона евро за битка с АЧС, от които 3,8 милиона са отделени да се закупят хладилни камери за ловните сдружения. За страдание в България не знам да има избрани
целеви средства посредством държавния бюджет, които да са единствено за битка с АЧС. И другото, а може би и най-важно нещо, е да се организира дейна осведомителна акция с всички модерни средства за информация, с
която да се обясни на всеки български жител какви са рисковете от разпространяване на АЧС и какви са методите, с цел да не се допусне това.
*- Каква в действителност е ролята на дивата свиня за разпространяването на вируса, с цел да се трансферира отговорността на ловците?*
- Ако ми позволите да изтъквам сътрудниците от Руския ловджийски съюз, при които в началото беше издадена заповед за тотално заличаване на популацията на дивите прасета в засегнатите от чумата райони - те след изчерпателен
разбор на механизмите на разпространяване са стигнали до извода, че „ ролята на дивата свиня в разпространяването на АЧС е мощно пресилена ". Разбира се дивата свиня е натурален контейнер на
болестта и допусне ли се болестта да навлезе в дивата популация ще бъдат нужни години с цел да бъде изкоренено. В подтекста на това ловците имат значима роля в целия развой, тъй като ние сме очите и ушите на
страната по отношение на това, което се случва в природата. Именно по тази причина е належащо да се подхожда деликатно, с цел да не бъдат демотивирани ловците да сътрудничат на институциите.
*- Вярва ли ловецът в институциите?*
- Аз мисля, че има недостиг на доверие към институциите като цяло в нашето общество. Разбира се, ловците също сме част от него. И затова аз моля към повече неприкритост и разговор. С тракане по масата и
издаване на спорни и безредни заповеди и инструкции, няма да се откри решение на проблемите. Въпреки това аз съм уверен, че както постоянно до в този момент ловците ще подходят отговорно и в общи старания с
виновните институции - МЗХГ, БАБХ, ИАГ и други ще намерим решение на казуса Африканска чума по свинете.
/Васил Василев е роден през 1980 година в град Троян. Завършва специалността " Горско стопанство " в Лесотехническия университет. Има магистърска степен " Ловно и рибно стопанство ". През 2007 година е назначен в
Националното съдружие на ловците и рибарите в България като специалист в отдел " Лов ", а от 2017 година е ръководител на УС на неправителствената ловна организация. Познава персонално съвсем всички ръководители и експерти в ловни сдружения в България. Четвърто потомство ловджия е./
Източник Труд
*- Представители на веганския съюз и на организации за отбрана на животните стачкуваха пред постройката на Съюза на ловците и рибарите в България. Знаете ли за какво, господин Василев?*
- Всъщност аз от Вас разбирам, че е имало подобен митинг. Вероятно е бил много „ всеобщ ", откакто не сме разбрали за него и в действителност не знам против какво са протестирали тези хора.
*- Откровените пожелания бяха, изтъквам „ тези хора (б. а. ловците) са напряко за психиатрията или за съда "... Как реагираха ловците?*
- Вярвам, че свободата на словото и правото да изразяваш персоналните си убеждения е може би първият и един от най-важните признаци на демократичното общество. От тази позиция всеки може да стачкува за всичко, с което не е склонен. Даването на такива обидни квалификации, обаче и опити такава огромна част от българското общество, каквато са ловците, да бъдат жигосани и наричани луди или нарушители
демонстрира инфантилност. По тази причина и ловците подминават с подигравка такива интензивности и начинания.
*- Какъв е вашият отговор?*
- Мисля, че симптом на зрялост е преди да поставяш оценки и квалификации да положиш старания и да се поинтересуваш какво всъщност съставлява ловът. Защото е прекомерно наивно да си мислиш, че ловът се отъждествява и изчерпва само с натискането на спусъка. Да, в действителност ловът е обвързван с отстрел, с лишаване на живот. Трябва обаче ясно да си дадем сметка, че в стадия на развиване на цялостната човешка активност, като да вземем за пример интензифицирането на земеделието, ние хората сътворяваме изкуствено условия за интензивно увеличение на популациите на избрани типове диви животни, а други животни, чиито местообитания биват унищожени, изчезват. Именно в такава обстановка ловът е единственият и незаместим инструмент, посредством който може да бъде съхранен салдото в екосистемите и да се лимитират вредите, които дивите животни неизбежно нанасят на земеделските култури. Лисиците да вземем за пример от години са непрекъснат жител в обитаемоте места във Англия, дивите прасета стартират да основават от ден на ден проблеми в обитаемоте места на Западна Европа...Дори в прилежаща Румъния мечките навлязоха в селата и там годишно
има произшествия с нахлуване над хора, а за жалост и смъртни случаи. Не знам дали има статистика в европейски мащаб за броя на случаите по пътищата, провокирани от диви животни, както и обвързваните с тях жертви и материални вреди, само че виждаме по какъв начин годишно техният брой се усилва. В същото време устойчивите ловни практики са приети от една от най-авторитетните международни природозащитни организации - IUCN (Световния съюз за отбрана на природата) за инструмент, подпомагащ опазването на застрашени скотски типове. И тук въобще не разясня обществените аспекти на ловната активност.
*- Какви грижи поставят за опазването на дивеча ловците? Кажете, явно хората не знаят.*
- Може би с отговора си ще изненадам част от Вашите читатели, само че ловците, обединени в ловни сдружения, са природозащитни организации и като такива поставят систематични старания за запазване на дивите животни.
Заплахите към природата са доста и разнообразни, като да вземем за пример измененията в местообитанията. Представете си какво ще се случи в случай че изчезне кислородът? Неминуемо животът на земята ще изчезне. Такъв е резултатът към
жителите на дивата фауна, когато имаме трайни или още по-лошо необратими промени в тяхната витална среда. Те просто изчезват. Затова ловците се пробват да компенсират в известна степен тези промени и да
подкрепят дивите животни.
*- Как тъкмо?*
- Това се реализира посредством основаване и поддържане на дивечови ниви и ливади. Подхранваме дивите животни освен по време на тежките зимни месеци, а в доста случаи и целогодишно. Като разселваме фермено създаден дивеч (фазани, яребици, тракийски кеклици, полудиви патици, зайци и др.) подкрепяме възобновяване на популациите на тези типове дивеч, в местата в които не е допустимо естественото им възобновяване. Създаваме и поддържаме укрития, които да обезпечат успокоение на дивеча, контролираме числеността на хищниците и доста други действия. Всичко това се прави с персонален труд и средства, и не се обявява по никакъв метод, тъй като ние вършим това по силата на вътрешното си разбиране, а не с цел да
спечелим утвърждението на веганите.
*- Ловците оказват помощ на страната и в тревожни обстановки, каквато е навлизането на африканската чума по свинете?*
- Разбира се, ние постоянно сме били в помощ на страната, когато има подобен проблем, ще бъдем до нея и в този момент. Въпросът е, че ловните организации могат да спомагат, само че не могат да поемат цялостната отговорност сами да
изведат всички ограничения до край. Все отново ние сме доброволни неправителствени организации и не разполагаме с лостове и принадлежности по административен ред да заставим своите членове да свършат нещо. За това
е належащо страната да сътвори нужните предпоставки и да обезпечи финансиране, което да обезпечи всички действия.
*- Със особено разпореждане още предходната година страната отпусна 4.5 млн. лв. за битка с африканската чума. Каква част от тези средства доближиха до ловците?*
- Трябва да кажем, че ограниченията, които трябваше да бъдат финансирани със средствата по това Постановление на Министерски съвет през 2018 година, както и съответните доклади и информация какво тъкмо е свършено и на
каква стойност не станаха обществено притежание. Аз мога да кажа, че едвам три неща стигнаха до ловците. Бяха обезпечени комплекти за взимане на проби от отстреляни диви прасета. Бяха осъществени къси образования на дребна част от ловците по отношение на ограниченията за биосигурност. Бяха обезпечени средства за финансиране на проучванията за трихинелоза, в случай че ловецът даде и проба за проучване на АЧС. Последното беше анулирано от началото на тази година. В същото време ловците бяха заставени да построяват ями за загробване на остатъците от първична обработка на дивите прасета. Беше разпоредено месото от отстреляните животни да се съхранява в хладилни камери (с които ловните сдружения не разполагат), до момента в който не излязат резултатите от проучването за АЧС, а това в някои случаи отнемаше седмици. Бяха заставяни сами да транспортират пробите до лабораториите за проучване и куп други неща, които сътвориха проблеми. Надявам се, че през тази година тези неуредици няма да бъдат допускани.
*- Последно бяха обещани 50 лв. на ловджия за отстреляно диво прасе при самостоятелен лов. Какъв резултат очаквате да даде тази мярка?*
- Изхождайки от правилото, че ловните сдружения са доброволни организации, а и имайки практиката от останалите наранени от АЧС страни в Европа, смятам, че обезпечаването на финансови тласъци е верен метод. Лично аз съм на мнение, че макар тези средства, няма да има забележителен самостоятелен отстрел на диви прасета, тъй като този тип лов има своите специфики и не са доста ловците в страната, които биха ловували сполучливо по това време на годината. Причините са доста. Високата естествена растителност не обезпечава добра видимост. Поради високите дневни температури животните излизат да се хранят през нощта и това не дава опция за прецизен изстрел. В момента насажденията от царевица са в по този начин наречената млечна зрялост и доста огромна част стадата диви прасета не напущат царевичните блокове, в които намират и храна, и скривалище и така нататък Въпреки това съм на мнение, че напъните за осъществяване на самостоятелен отстрел на диви прасета от страна на ловните сдружения би трябвало да се усилят в пъти. *
- Кой е най-големият преносител и по какъв начин би трябвало да се работи, с цел да се ограничи действително заболяването?*
- Най-големият преносител на болестта е явен и това сме ние хората. Ако погледнете последните случаи на болестта в Плевенско, не може да не ви направи усещане, че се установяват по едно и също време серия от
огнища и то единствено на животни отглеждани в така наречен „ заден двор ". Това значи, че най-вероятно болестта е навлязло при тези животни чрез инфектиран фураж, закупен от някоя от към този момент засегнатите страни
като Румъния.
*- Кои са първите три неизбежни действия, с цел да е съответна битката?*
- Най-важната активност е да се построи дълготрайна тактика за предварителна защита и справяне със болестта АЧС, която да дава отговор на нашата реалност и да планува ограничения, които да са изпълними. Тази тактика би трябвало да дефинира виновните страни за осъществяването на всяка съответна мярка и най значимото - да бъде финансово обезпечена. Например една Словакия, която мисля, че към момента е със статут на свободна от АЧС
страна, заложи в бюджета си за 2019 година 6,8 милиона евро за битка с АЧС, от които 3,8 милиона са отделени да се закупят хладилни камери за ловните сдружения. За страдание в България не знам да има избрани
целеви средства посредством държавния бюджет, които да са единствено за битка с АЧС. И другото, а може би и най-важно нещо, е да се организира дейна осведомителна акция с всички модерни средства за информация, с
която да се обясни на всеки български жител какви са рисковете от разпространяване на АЧС и какви са методите, с цел да не се допусне това.
*- Каква в действителност е ролята на дивата свиня за разпространяването на вируса, с цел да се трансферира отговорността на ловците?*
- Ако ми позволите да изтъквам сътрудниците от Руския ловджийски съюз, при които в началото беше издадена заповед за тотално заличаване на популацията на дивите прасета в засегнатите от чумата райони - те след изчерпателен
разбор на механизмите на разпространяване са стигнали до извода, че „ ролята на дивата свиня в разпространяването на АЧС е мощно пресилена ". Разбира се дивата свиня е натурален контейнер на
болестта и допусне ли се болестта да навлезе в дивата популация ще бъдат нужни години с цел да бъде изкоренено. В подтекста на това ловците имат значима роля в целия развой, тъй като ние сме очите и ушите на
страната по отношение на това, което се случва в природата. Именно по тази причина е належащо да се подхожда деликатно, с цел да не бъдат демотивирани ловците да сътрудничат на институциите.
*- Вярва ли ловецът в институциите?*
- Аз мисля, че има недостиг на доверие към институциите като цяло в нашето общество. Разбира се, ловците също сме част от него. И затова аз моля към повече неприкритост и разговор. С тракане по масата и
издаване на спорни и безредни заповеди и инструкции, няма да се откри решение на проблемите. Въпреки това аз съм уверен, че както постоянно до в този момент ловците ще подходят отговорно и в общи старания с
виновните институции - МЗХГ, БАБХ, ИАГ и други ще намерим решение на казуса Африканска чума по свинете.
/Васил Василев е роден през 1980 година в град Троян. Завършва специалността " Горско стопанство " в Лесотехническия университет. Има магистърска степен " Ловно и рибно стопанство ". През 2007 година е назначен в
Националното съдружие на ловците и рибарите в България като специалист в отдел " Лов ", а от 2017 година е ръководител на УС на неправителствената ловна организация. Познава персонално съвсем всички ръководители и експерти в ловни сдружения в България. Четвърто потомство ловджия е./
Източник Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ