Здравното министерство поправя текст, който породи дефицит на лекарства
Ведомството, ръководено от министър Кирил Ананиев, вкара поредна мярка за икономисване от заплащане на медикаменти, която докара лечебните заведения до недостиг на животоспасяващи медикаменти и в този момент незабавно се поправя.
© Надежда Чипева Болниците отсега нататък към този момент ще могат да купуват медикаменти, които са на по-висока стойност от записаната в лекарствения лист, квалифициран от държавните здравни институции. Това предлага здравното министерство в проектонаредба за изискванията за контролиране на цените на медикаментите.
Причината е, че поради честите промени в цените на медикаментите се оказва, че доставчиците са купили стока на цена да вземем за пример 100 лева опаковката, а в това време Съветът по цените на медикаментите служебно е понижил цената на 90 лева, защото е разкрил такава цена в друга европейска страна.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Наредбата, която вменява обвързване на лечебните заведения да купуват по най-ниската настояща цена, влезе в действие от 1 април. Сега здравното министерство, което предложи текста за да пести от заплащания за медикаменти, желае да го анулира. Причината е, че е получило голям брой сигнали от лечебните заведения за писмен и вербален отвод на дистрибуторите да доставят животоспасяващи лекарства за лекуване на сърдечно-съдови, ендокринни, неврологични, офталмологични болести, антимикробни средства, обезболяващи и разтвори, които са неразривна част от лечебния развой.
Текстът на наредбата е препоръчан за публично разискване в скъсен период, тъй като действието й заплашва живота и здравето на пациентите в лечебните заведения.
Какво означаваше текстът
По закон България би трябвало да има най-ниската цена на равнище производител в Европейски Съюз, а от 1 април лечебните заведения нямат право да пазарят лекарства на цена, по-висока от най-ниската в Позитивния лекарствен лист. В него са посочени медикаментите и цените, на които би трябвало да ги заплащат здравната каса, здравното министерство и лечебните заведения. Те са най-ниските цени на обещано лекарство, засечени на пазара в дадена европейска страна.
Според Закона за защита на конкуренцията търговците обаче нямат право да продават под цената, на която са придобили един артикул или на загуба.
Освен това откритата най-ниска цена, която заплаща здравната каса в Унгария да вземем за пример, не отразява всички разноски на българския снабдител по придобиване, депозиране и превозване на стоката до крайния клиент.
Тя не отразява и още един доста значим детайл – по закон лечебните заведения би трябвало да се разплащат за доставките в период до 60 дни. Те обаче не го вършат, поради което биват съдени или пък подписват анекси и спомагателни анекси към договорите, в които заплащат неустойки.
В момента задълженията на клиниките, държавна и общинска благосъстоятелност, не престават да бъдат към половин милиард лв., като по-голямата част от тях са за медикаменти.
Доскоро доставчиците се застраховаха самобитно против това, като продаваха на лечебните заведения медикаментите си на оптималната продажна цена. Това обаче не съумява да компенсира неплащането в интервал от три години, а дистрибуторите нормално теглят заеми, с цел да доставят лечебни заведения и би трябвало да ги обслужват.
Вероятно това са и аргументите търговците на едро да са отказвали доставки на лекарства, нужни на лечебните заведения.
Неразумната политика на икономисване
Текстът, който на процедура затруднява лечебните заведения да купуват голям брой лекарства, чиито цени са понижени служебно, е единствено една част от поредицата рестриктивни регулации, които водят до евакуиране на медикаменти от произвеждане и импорт в България.
Освен тях през тази година здравната каса вкара механизъм за разходоефективност - на новите пациенти ще бъде изписвана единствено най-евтината терапия, а от фармацевтичните компании се желае да й връщат сумата, която е платила над лимита. Например в случай че лекарите изпишат онкомедикаменти за 305 млн. лева, а бюджетът за цялата година е 300 млн. лева, то фармакомпаниите са длъжни да върнат на касата 5 млн. лева В допълнение те се задължават да подаряват на касата медикаментите през първата година след регистрацията им. В момента НЗОК подписва контракти с фирмите и занапред ще стане ясно дали поради тези ценови рестрикции част от в този момент съществуващите медикаменти няма да бъдат изтеглени, а нови лекарства няма да бъдат налични за болните.
© Надежда Чипева Болниците отсега нататък към този момент ще могат да купуват медикаменти, които са на по-висока стойност от записаната в лекарствения лист, квалифициран от държавните здравни институции. Това предлага здравното министерство в проектонаредба за изискванията за контролиране на цените на медикаментите.
Причината е, че поради честите промени в цените на медикаментите се оказва, че доставчиците са купили стока на цена да вземем за пример 100 лева опаковката, а в това време Съветът по цените на медикаментите служебно е понижил цената на 90 лева, защото е разкрил такава цена в друга европейска страна.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Наредбата, която вменява обвързване на лечебните заведения да купуват по най-ниската настояща цена, влезе в действие от 1 април. Сега здравното министерство, което предложи текста за да пести от заплащания за медикаменти, желае да го анулира. Причината е, че е получило голям брой сигнали от лечебните заведения за писмен и вербален отвод на дистрибуторите да доставят животоспасяващи лекарства за лекуване на сърдечно-съдови, ендокринни, неврологични, офталмологични болести, антимикробни средства, обезболяващи и разтвори, които са неразривна част от лечебния развой.
Текстът на наредбата е препоръчан за публично разискване в скъсен период, тъй като действието й заплашва живота и здравето на пациентите в лечебните заведения.
Какво означаваше текстът
По закон България би трябвало да има най-ниската цена на равнище производител в Европейски Съюз, а от 1 април лечебните заведения нямат право да пазарят лекарства на цена, по-висока от най-ниската в Позитивния лекарствен лист. В него са посочени медикаментите и цените, на които би трябвало да ги заплащат здравната каса, здравното министерство и лечебните заведения. Те са най-ниските цени на обещано лекарство, засечени на пазара в дадена европейска страна.
Според Закона за защита на конкуренцията търговците обаче нямат право да продават под цената, на която са придобили един артикул или на загуба.
Освен това откритата най-ниска цена, която заплаща здравната каса в Унгария да вземем за пример, не отразява всички разноски на българския снабдител по придобиване, депозиране и превозване на стоката до крайния клиент.
Тя не отразява и още един доста значим детайл – по закон лечебните заведения би трябвало да се разплащат за доставките в период до 60 дни. Те обаче не го вършат, поради което биват съдени или пък подписват анекси и спомагателни анекси към договорите, в които заплащат неустойки.
В момента задълженията на клиниките, държавна и общинска благосъстоятелност, не престават да бъдат към половин милиард лв., като по-голямата част от тях са за медикаменти.
Доскоро доставчиците се застраховаха самобитно против това, като продаваха на лечебните заведения медикаментите си на оптималната продажна цена. Това обаче не съумява да компенсира неплащането в интервал от три години, а дистрибуторите нормално теглят заеми, с цел да доставят лечебни заведения и би трябвало да ги обслужват.
Вероятно това са и аргументите търговците на едро да са отказвали доставки на лекарства, нужни на лечебните заведения.
Неразумната политика на икономисване
Текстът, който на процедура затруднява лечебните заведения да купуват голям брой лекарства, чиито цени са понижени служебно, е единствено една част от поредицата рестриктивни регулации, които водят до евакуиране на медикаменти от произвеждане и импорт в България.
Освен тях през тази година здравната каса вкара механизъм за разходоефективност - на новите пациенти ще бъде изписвана единствено най-евтината терапия, а от фармацевтичните компании се желае да й връщат сумата, която е платила над лимита. Например в случай че лекарите изпишат онкомедикаменти за 305 млн. лева, а бюджетът за цялата година е 300 млн. лева, то фармакомпаниите са длъжни да върнат на касата 5 млн. лева В допълнение те се задължават да подаряват на касата медикаментите през първата година след регистрацията им. В момента НЗОК подписва контракти с фирмите и занапред ще стане ясно дали поради тези ценови рестрикции част от в този момент съществуващите медикаменти няма да бъдат изтеглени, а нови лекарства няма да бъдат налични за болните.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ