Неизвестните около съдбата на Централната баня остават
Вече става традиция, неотложните проблеми на столицата, чиито решения са сложни и постоянно нееднозначни, да бъдат... отлагани. За следващ път Столичният общински съвет "замете " един от тях в кьошето. През тази седмица общинарите трябваше да дадат зелена светлина за реализацията на предложение, показано в отчет на заместник-кмета по културата Тодор Чобанов Столичната община да кандидатства с план за акомодация на останалата част от Централната минерална баня като Музей "Българският ХХ век " - ІІ стадий. Накратко концепцията е две от залите в постройката, известни в предишното като мъжкия и женския басейн, да бъдат превърнати в зали за изкуство, в които да могат да се организират както театрални, по този начин и други събития.
Но общинските съветници от Българска социалистическа партия - София, се оповестиха изрично срещу такова преустрояване на постройката, преди софиянци да се произнесат по плана.
Преустройството би трябвало да бъде осъществено върху близо 7000 кв. м от северната част на банята. По сходен план останалата част от нея - към 5000 кв. м към този момент беше преустроена в "Регионален музей на София ".
Със настоящето предложение се предлага емблематичната постройка на Централна минерална баня да бъде превърната напълно в музей. По предварителните планове цената на този план е към 9 млн. лв.. В кметството се надяват да получат пари от Европа за него, само че стана ясно, че съфинансирането от общинския бюджет би трябвало да бъде към 50 на 100.
Дали този масраф, който надалеч не е непостижим за бюджета на столицата, ядоса алените съветници или те просто се пробват да се изживяват като съпротива, не е доста ясно. Разбира се, претекстовете им бяха облечени с високопарни слова от вида "ние, общинските съветници от Българска социалистическа партия, изрично сме срещу сходно преустрояване на Централна минерална баня и отнемането на опцията на жителите на столицата, гостите и туристите, да се употребяват от благосъстоянието на минералната вода, която обилно ни е дала природата и която заема централно място в герба на града ни! “
Друг е въпросът, че още преди три години години, когато по план на арх. Станислав Константинов бе ремонтирана главната част на постройката - осем зали и фоайето, в които бе настанен Музеят за история на София, стана ясно, че дебитът на минералната вода е намалял. Според арх. Константинов сега той е 12 литра на секунда, в случай че през 1988-а е бил 18 л на секунда. Освен това по 6 л се разпределят към чешмите, които са зад банята, а друга част от водата се употребява за отоплението на постройката.
Така че лансираната преди време концепция тук да се направи спа център на процедура биха били, меко казано, мъчно осъществими. Да не приказваме, че в този случай столичани щяха да бъдат лишени от опцията да си наливат гратис минерална вода от чешмите пред банята, което от десетилетия се е трансформирало в самобитен обред.
Тук е моментът да напомним и обстоятелството, че от години Столичната община правеше опити да отдаде на концесия тази неремонтирана част от банята, само че искащи по този начин и не се появиха. Очевидно това е и повода да се търсят други разновидности за решение на ориста на постройката, която не може да оцелее в настоящето си положение.
Разбира се, съперниците на плана не пропущат да подчертаят, че единствено преди година (на 14 септември 2017-а) Столичният общински съвет е дал своя вот Програма за развиване на минералните извори, импортирана от основния проектант на София Здравко Здравков. Според нея в северното крило на Централната минерална баня е трябвало да бъде построен съвременен СПА център, а балнеоложките центрове в "Овча купел ", "Горна баня " и Банкя да бъдат възобновени. Само че към днешна дата нещата наподобяват по напълно друг метод. С помощта на европари банята в "Овча купел " съгласно плана е напът да бъде преустроена в "Център за проучване на минералните води ". Тази в "Горна баня " пък ще се трансформира в "Център по музеология ". Ето за какво общинските съветници от Българска социалистическа партия се оповестиха срещу "затриването на минералните бани ".
И защото надали в този момент е моментът за нови разправии и кавги, комисията по просвета, чийто ръководител е Малина Едрева, отсрочи гледането на отчета за преустройството на Централна минерална баня на заместител кмета Чобанов и изиска да бъде направен обстоен разбор и съществено стимулирано предложение, което да бъде сложено на публично разискване.
Що се от нася до проблемите с Централната баня, те не са от през вчерашния ден. През 1986-а тя е затворена за ремонт и повече от 10 години постройката не се стопанисва и става котило на бездомници и наркомани. През 1997-а Столичната община подхваща дейности и прави нова покривна структура за физическото опазване на обекта.
През 1998-а е взето решение постройката на Централна минерална баня да се приспособява за музей на София. Столичният общински съвет дава част от някогашната постройка на Общинска минерална баня за настаняване на Софийския исторически музей. Същата година е извършен народен конкурс за план за "Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с интензивно наличие на минерална вода ", извоюван от колектив с началник арх.Станислав Константинов. Столичната община му разпорежда да изготви работен план поетапно. Проектът е създаден в три стадия, защото обектът е огромен и Столичната община мъчно би могла да обезпечи нужните средства за реализирането на целия план и за въвеждането му в употреба като едно цяло. Работните планове за музейната част - I и II стадий, са съгласувани с Националния институт за монументи на културата и през 2001-2002-а са утвърдени от Дирекция "Архитектура и градоустройство ". За III стадий – Водолечебно-оздравителния център, са правени изследвания и разбори за отдаване на концесия, само че заради липса на инвеститорски интерес това по този начин и не се случва.
През есента на 2004-а по план "Красива България " е извършен конкурс за избор на реализатор за частична реализация на I стадий от музейната част за утвърждения план.
През 2007-а Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на утвърждения втори стадий от музейната част се планува да се построи SPA център и в последния вид за музейната част остават пространствата по западната и южната фасади на постройката и централното предверие, с разгъната повърхност на четирите равнища почти 7400 кв метра. Към музейната част се прибавят и два (от общо четири) от вътрешните дворове, които са от двете страни на централното предверие.
С финансовата поддръжка на Оперативна стратегия "Регионално развиване " 2007-2013-а, съфинансирана от Европейския съюз, посредством Европейския фонд за районно развиване се извърши реорганизация на част от Централната минерална баня, с което е обезпечена опция за реализацията на непрекъсната експозиция на Музея за история на София, ситуирана в 11 зали с обща експозиционна повърхност 3783 кв. м, в това число и зала за краткотрайна галерия и образователен музей. Изградени са реставрационни ателиета и фондохранилища, административно-управленска част, приемна част и туристически информативен център. Сградата се обслужва от два асансьора, а достъпът до нея е изцяло съгласуван за лица с увреждания.
При смяна функционалността на постройката са построени нови съоръжения по елементи ВиК, електро, Официален вестник и климатизация. Изградена е и нова геотермална централа за потребностите на музея за да се употребява капацитетът на минералната вода. За понижаване на експлоатационните разноски е изпълнено различно решение за топлозахранване на обекта посредством косвено потребление на геотермалната вода, при което откакто премине през Официален вестник инсталациите, температурата на минералната вода се понижава с 3-4 градуса, само че се резервират питейните й качества и може още веднъж да бъде употребена за водоналиване или за други потребности.
Историята на банята стартира през 1906-а с построяването на нова съвременна за времето си банска сграда в центъра на София за оползотворяването на горещия термален извор на града. Сградата е приключена през 1912-а, само че за визити е открита на 1 май 1913 година. Автор на идейния план е австрийският проектант Ф. Грюнангер, а работният е дело на забележителния български проектант Петко Момчилов. За времето на своето създаване постройката е обзаведена с най-съвременни и висококачествени уреди и апаратури. През 1914 -а в северното крило е открит физиколечебен институт с пет водолечебни отделения.
Сградата е скъпа високохудожествена и архитектурна недвижима културна полезност от национално значение. В нейното външно оформление хармонично се съчетават разнообразни архитектурни стилове и трендове, присъщи за първото десетилетие на XX в. в България, както и въздействия от средновековното строително българско изкуство. Фасадата впечатлява с майоликовата си декорация, каменната пластика и декоративно завършените куполи на централното тяло и страничните крила. Двата фриза, построени от релефни и гладки многоцветни керамични плочки, претворяват растителни и геометрични претекстове в духа на стилния за времето жанр "сецесион ". Между тях се редуват полукръгли ниши с вградени в тях женски облици. От двете страни на основния вход на постройката са сложени керамични изображения на Аполон медикус, бога на здравето, и богиня Тюхе - настойничка на градовете.
Високите художествени достижения при оформлението на фасадите на Софийската минерална баня са дело на изтъкнатите български художници проф. Хараламби Тачев, проф. Стефан Димитров и каменоделеца Георги Киселинчев.
Какво от това ще бъде непокътнато за поколенията можем единствено да гадаем.
Но общинските съветници от Българска социалистическа партия - София, се оповестиха изрично срещу такова преустрояване на постройката, преди софиянци да се произнесат по плана.
Преустройството би трябвало да бъде осъществено върху близо 7000 кв. м от северната част на банята. По сходен план останалата част от нея - към 5000 кв. м към този момент беше преустроена в "Регионален музей на София ".
Със настоящето предложение се предлага емблематичната постройка на Централна минерална баня да бъде превърната напълно в музей. По предварителните планове цената на този план е към 9 млн. лв.. В кметството се надяват да получат пари от Европа за него, само че стана ясно, че съфинансирането от общинския бюджет би трябвало да бъде към 50 на 100.
Дали този масраф, който надалеч не е непостижим за бюджета на столицата, ядоса алените съветници или те просто се пробват да се изживяват като съпротива, не е доста ясно. Разбира се, претекстовете им бяха облечени с високопарни слова от вида "ние, общинските съветници от Българска социалистическа партия, изрично сме срещу сходно преустрояване на Централна минерална баня и отнемането на опцията на жителите на столицата, гостите и туристите, да се употребяват от благосъстоянието на минералната вода, която обилно ни е дала природата и която заема централно място в герба на града ни! “
Друг е въпросът, че още преди три години години, когато по план на арх. Станислав Константинов бе ремонтирана главната част на постройката - осем зали и фоайето, в които бе настанен Музеят за история на София, стана ясно, че дебитът на минералната вода е намалял. Според арх. Константинов сега той е 12 литра на секунда, в случай че през 1988-а е бил 18 л на секунда. Освен това по 6 л се разпределят към чешмите, които са зад банята, а друга част от водата се употребява за отоплението на постройката.
Така че лансираната преди време концепция тук да се направи спа център на процедура биха били, меко казано, мъчно осъществими. Да не приказваме, че в този случай столичани щяха да бъдат лишени от опцията да си наливат гратис минерална вода от чешмите пред банята, което от десетилетия се е трансформирало в самобитен обред.
Тук е моментът да напомним и обстоятелството, че от години Столичната община правеше опити да отдаде на концесия тази неремонтирана част от банята, само че искащи по този начин и не се появиха. Очевидно това е и повода да се търсят други разновидности за решение на ориста на постройката, която не може да оцелее в настоящето си положение.
Разбира се, съперниците на плана не пропущат да подчертаят, че единствено преди година (на 14 септември 2017-а) Столичният общински съвет е дал своя вот Програма за развиване на минералните извори, импортирана от основния проектант на София Здравко Здравков. Според нея в северното крило на Централната минерална баня е трябвало да бъде построен съвременен СПА център, а балнеоложките центрове в "Овча купел ", "Горна баня " и Банкя да бъдат възобновени. Само че към днешна дата нещата наподобяват по напълно друг метод. С помощта на европари банята в "Овча купел " съгласно плана е напът да бъде преустроена в "Център за проучване на минералните води ". Тази в "Горна баня " пък ще се трансформира в "Център по музеология ". Ето за какво общинските съветници от Българска социалистическа партия се оповестиха срещу "затриването на минералните бани ".
И защото надали в този момент е моментът за нови разправии и кавги, комисията по просвета, чийто ръководител е Малина Едрева, отсрочи гледането на отчета за преустройството на Централна минерална баня на заместител кмета Чобанов и изиска да бъде направен обстоен разбор и съществено стимулирано предложение, което да бъде сложено на публично разискване.
Що се от нася до проблемите с Централната баня, те не са от през вчерашния ден. През 1986-а тя е затворена за ремонт и повече от 10 години постройката не се стопанисва и става котило на бездомници и наркомани. През 1997-а Столичната община подхваща дейности и прави нова покривна структура за физическото опазване на обекта.
През 1998-а е взето решение постройката на Централна минерална баня да се приспособява за музей на София. Столичният общински съвет дава част от някогашната постройка на Общинска минерална баня за настаняване на Софийския исторически музей. Същата година е извършен народен конкурс за план за "Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с интензивно наличие на минерална вода ", извоюван от колектив с началник арх.Станислав Константинов. Столичната община му разпорежда да изготви работен план поетапно. Проектът е създаден в три стадия, защото обектът е огромен и Столичната община мъчно би могла да обезпечи нужните средства за реализирането на целия план и за въвеждането му в употреба като едно цяло. Работните планове за музейната част - I и II стадий, са съгласувани с Националния институт за монументи на културата и през 2001-2002-а са утвърдени от Дирекция "Архитектура и градоустройство ". За III стадий – Водолечебно-оздравителния център, са правени изследвания и разбори за отдаване на концесия, само че заради липса на инвеститорски интерес това по този начин и не се случва.
През есента на 2004-а по план "Красива България " е извършен конкурс за избор на реализатор за частична реализация на I стадий от музейната част за утвърждения план.
През 2007-а Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на утвърждения втори стадий от музейната част се планува да се построи SPA център и в последния вид за музейната част остават пространствата по западната и южната фасади на постройката и централното предверие, с разгъната повърхност на четирите равнища почти 7400 кв метра. Към музейната част се прибавят и два (от общо четири) от вътрешните дворове, които са от двете страни на централното предверие.
С финансовата поддръжка на Оперативна стратегия "Регионално развиване " 2007-2013-а, съфинансирана от Европейския съюз, посредством Европейския фонд за районно развиване се извърши реорганизация на част от Централната минерална баня, с което е обезпечена опция за реализацията на непрекъсната експозиция на Музея за история на София, ситуирана в 11 зали с обща експозиционна повърхност 3783 кв. м, в това число и зала за краткотрайна галерия и образователен музей. Изградени са реставрационни ателиета и фондохранилища, административно-управленска част, приемна част и туристически информативен център. Сградата се обслужва от два асансьора, а достъпът до нея е изцяло съгласуван за лица с увреждания.
При смяна функционалността на постройката са построени нови съоръжения по елементи ВиК, електро, Официален вестник и климатизация. Изградена е и нова геотермална централа за потребностите на музея за да се употребява капацитетът на минералната вода. За понижаване на експлоатационните разноски е изпълнено различно решение за топлозахранване на обекта посредством косвено потребление на геотермалната вода, при което откакто премине през Официален вестник инсталациите, температурата на минералната вода се понижава с 3-4 градуса, само че се резервират питейните й качества и може още веднъж да бъде употребена за водоналиване или за други потребности.
Историята на банята стартира през 1906-а с построяването на нова съвременна за времето си банска сграда в центъра на София за оползотворяването на горещия термален извор на града. Сградата е приключена през 1912-а, само че за визити е открита на 1 май 1913 година. Автор на идейния план е австрийският проектант Ф. Грюнангер, а работният е дело на забележителния български проектант Петко Момчилов. За времето на своето създаване постройката е обзаведена с най-съвременни и висококачествени уреди и апаратури. През 1914 -а в северното крило е открит физиколечебен институт с пет водолечебни отделения.
Сградата е скъпа високохудожествена и архитектурна недвижима културна полезност от национално значение. В нейното външно оформление хармонично се съчетават разнообразни архитектурни стилове и трендове, присъщи за първото десетилетие на XX в. в България, както и въздействия от средновековното строително българско изкуство. Фасадата впечатлява с майоликовата си декорация, каменната пластика и декоративно завършените куполи на централното тяло и страничните крила. Двата фриза, построени от релефни и гладки многоцветни керамични плочки, претворяват растителни и геометрични претекстове в духа на стилния за времето жанр "сецесион ". Между тях се редуват полукръгли ниши с вградени в тях женски облици. От двете страни на основния вход на постройката са сложени керамични изображения на Аполон медикус, бога на здравето, и богиня Тюхе - настойничка на градовете.
Високите художествени достижения при оформлението на фасадите на Софийската минерална баня са дело на изтъкнатите български художници проф. Хараламби Тачев, проф. Стефан Димитров и каменоделеца Георги Киселинчев.
Какво от това ще бъде непокътнато за поколенията можем единствено да гадаем.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ