Избухнаха бомбите, заложени от фалшификациите на „еколозите“ в Натура 2000
Вече е отвън подозрение, че е имало изкуствено завишаване на броя предпазени растителни и скотски типове при определянето на зоните в Натура 2000 в България. Картирането й е направено в интервала 2005-2007 година против 9 милиона лв. от зелени екологични неправителствени организации, част от обединението „ За да остане природа в България, написа "Труд ".
За фалшифицираните данни специалисти и учени алармират от години. Но никой не ги послуша, макар че те са безапелационни – не може да опазваме нещо, което не съществува. Това предизвестие се оказва правилно.
На 28 август България рапортува на Европейската комисия, че има утежняване на положението на растителните и скотски типове и техните местообитания.
Припомняме, че на всеки 6 години държавите-членки на Европейски Съюз са длъжни да осведомят Брюксел по член 17 от Директивата за местообитанията за положението на предпазените типове, предмет на запазване според Закона за биологичното многообразие.
Но докладването не отразява действителната обстановка у нас.
Причината за това е, че още през 2005 година са сбъркани методологията и критериите, по които се дефинира дали в дадена зона има застрашени растителни и скотски типове и методите на тяхното запазване. Отделно за обрисуване границите на тези зони са употребявани дребномащабни карти – 1 към 100 000, което в допълнение води до неправилност на данните. Тези неточности оттогава до в този момент се мултиплицират.
До тук се стига, тъй като за разлика от другите европейски страни, където Натура 2000 е правена от експертите от научните институти на страните-членки, у нас тя е дадена за разработване на зелените екологични неправителствени организации.
Зоните са определяни по най-елементарния, елементарен и на ниска цена метод, като е употребена главно Червената книга на застрашените растителни и скотски типове, писана от учен Мако Даков – партизанин, лесовъд и член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, заместник-председател на Българска академия на науките от 1978 до 1990 година, т.е. върху труд, публикуван през 1986 година „ Еколозите “ употребяват и картата на растителните типове на проф. Иван Бондев от 1973 година
При изработването на Натура 2000, която през днешния ден заема 34.8% от територията на страната, „ зелените “ не организират наложителните теренни изследвания на място. Нямат правдиво потвърдена посредством научни способи информация, че в дадена територия има тъкмо тези типове и местообитания.
Не са употребявани GPS-координати, точни местоположения, тракери (уреди за проследяване), фото-капани и доказателства, оповестени в авторитетни научни издания. Поради тези аргументи в българската Натура 2000 са включени зони за запазване, в които има фабрики, заводи, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища. Това демонстрира, че данните за Натура 2000 са недостоверни, а има и действителни съмнения, че са сменени. Целта е била колкото се може повече територии да бъдат включени в европейската мрежа. По този метод „ зелените “ си обезпечават бизнес за десетилетия напред. Този бизнес е обвързван с правене на отчети по Оценки за влияние върху околната среда (ОВОС) и Оценки за съгласуемост, където те са монополисти.
Същевременно избраните огромни зони по Натура 2000 принуждават Европейска комисия да финансира дейностите по тяхното запазване. Този добре плануван от „ еколозите “ сюжети за облаги се осъществя, тъй като единствено за предходните два програмни интервала Еврокомисията отпуска съвсем 700 милиона лв..
Така „ зелените “ си подсигуряват преодоляване на финансирането и печелят големи средства, възползвайки се от идеята за запазване на околната среда.
Непрекъснато налаганите внушения от „ езколозите “, че в България биоразнообразието е застрашено в резултат на човешката активност, не дават отговор на истината. Страната ни няма по какъв начин да е с влошено положение на растителните и скотски типове, тъй като ние, в границите на Европейски Съюз, сме с най-сериозната демографска рецесия. За 30 години популацията е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели райони, заличени са стотици села. Това значи, че огромни територии са без каквато и да е икономическа интензивност и нищо не пречи на биоразнообразието да се развива.
Същевременно поради огромния % на Натура 2000 и умишлените неточности в нея, против доста пари се прави запазване на несъществуващи растителни и скотски типове и техните местообитания . Отделно заради налагания екологичен рекет сякаш за отбраната им, са спрени или бавени десетки капиталови планове за стотици милиони лв..
Умишлено са определяни зони за запазване тъкмо там, където е имало капиталови желание за екорекет.
През последното десетилетие Европейски Съюз изразходва милиарди по разнообразни планове в България. Ако макар тези големи суми биоразнообразието е влошено, то изводът е, че това финансиране или е безусловно безсмислено и на вятъра, или парите са отишли другаде, което може би е истината.
Ето и част от фрапантните образци за това какво и къде се опазва в България:
– Рисът е предмет на запазване в 11 предпазени зони и е посочено, че го има в 21. За отчета до Европейска комисия през 2019 е открит в 4 зони, като в 3 от тях е по следи, а в четвъртата данните са от преди 2008 година В същото време обществено прочут факт е, че рис в България не е виждан от десетилетия. Няма достоверни научни данни, получени посредством проучване на косми от четина, фекалии или фотоси от фото-капани. Но рисът се опазва, нищо че го няма.
– Вълкът се опазва в 124 предпазени зони, открит е в 112. В отчета към Европейска комисия през 2019 има данни за регистрацията му единствено в 40, само че продължава да се опазва и в другите 84.
– Степният пор е избран за запазване в 26 предпазени зони, картиран е в 28. В отчета към Европейска комисия през 2019 не е открит в нито една от тях. Тоест пор в България от този тип няма, а продължава да се пази против солидно еврофинансиране.
– Пъстрият пор се опазва в 181 предпазени зони, картиран е в 172. В отчета към Европейска комисия през 2019 е открит в едвам 31 от тях. Всъщност в 150 зони го няма, само че продължава да се опазва в тях.
– Червенокоремната бумка, тип жаба, е избрана за запазване в 115 предпазени зони и картирана е в 122 предпазени зони. В отчета към Европейска комисия през 2019 е открита единствено в 69 от тях.
– Добружданският хомяк е предмет на запазване в 88 предпазени зони, картиран е в 77. В отчета към Европейска комисия през 2019 е открит в 1 предпазена зона, само че продължава да се пази в другите 87.
– Мишевидният сънливец е предмет на запазване в 21 предпазени зони. В отчета към Европейска комисия през 2019 има данни за рагистрацията му единствено в 1 предпазена зона.
Подобно е положението и на десетки други скотски и растителни типове – на хартия те се опазват, а в действителност на място ги няма. За тяхната отбрана в зоните, в които липсват, се отделят големи пари от европейския и националния бюджет. Тези типове не са изчезнали от зоните – тях не ги е имало там.
Големият въпрос, на който би трябвало да се отговори сега е, какво би трябвало да се направи за премахване на направените „ неточности “ от „ зелените “ в Натура 2000.
И в Министерството на околната среда и водите, и измежду всички, които се занимават с тази материя, е ясно каква е била практиката на „ еколозите “ от 2005 година насам.
Потвърждава се съмнението, че „ природозащитниците “ не са провели никакви теренни работи и нямат достоверни научни данни къде и какви местообитания и скотски типове има. Те в никакъв случай не са предоставяли информация и доказателства на Министерство на околната среда и водите за теренните си проучвания в Натура 2000. Винаги са отказвали под предлог, че това е тяхна интелектуална благосъстоятелност, макар че за събирането на тези данни са им платени 9 милиона лв.. Но истината е, че „ природозащитниците “ не дават данните, тъй като нямат такива.
Вероятно това е и повода за масирания отпор от страна на „ екологичните “ организации против предлагането за промени в Закона за биологично многообразие (ЗБР). Допълненията плануват въвеждане на обвързване за даване на първичната научна информация. Проектът за изменение и допълнение на Закон за биологичното разнообразие е оповестен през януари 2019 година, само че още не е гласуван поради натиска на „ зелените “.
Единствената опция да се излезе от тази патова обстановка и България да бъде защитена от тежки наказателни процедури, е страната да признае грешките. Да изиска от Брюксел гратисен период, през който да се ревизира цялата Натура 2000, само че въз основата на достоверни теренни изследвания. След това да се извърши ново докладване, към този момент с действителните данни и научните доказателства.
За фалшифицираните данни специалисти и учени алармират от години. Но никой не ги послуша, макар че те са безапелационни – не може да опазваме нещо, което не съществува. Това предизвестие се оказва правилно.
На 28 август България рапортува на Европейската комисия, че има утежняване на положението на растителните и скотски типове и техните местообитания.
Припомняме, че на всеки 6 години държавите-членки на Европейски Съюз са длъжни да осведомят Брюксел по член 17 от Директивата за местообитанията за положението на предпазените типове, предмет на запазване според Закона за биологичното многообразие.
Но докладването не отразява действителната обстановка у нас.
Причината за това е, че още през 2005 година са сбъркани методологията и критериите, по които се дефинира дали в дадена зона има застрашени растителни и скотски типове и методите на тяхното запазване. Отделно за обрисуване границите на тези зони са употребявани дребномащабни карти – 1 към 100 000, което в допълнение води до неправилност на данните. Тези неточности оттогава до в този момент се мултиплицират.
До тук се стига, тъй като за разлика от другите европейски страни, където Натура 2000 е правена от експертите от научните институти на страните-членки, у нас тя е дадена за разработване на зелените екологични неправителствени организации.
Зоните са определяни по най-елементарния, елементарен и на ниска цена метод, като е употребена главно Червената книга на застрашените растителни и скотски типове, писана от учен Мако Даков – партизанин, лесовъд и член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, заместник-председател на Българска академия на науките от 1978 до 1990 година, т.е. върху труд, публикуван през 1986 година „ Еколозите “ употребяват и картата на растителните типове на проф. Иван Бондев от 1973 година
При изработването на Натура 2000, която през днешния ден заема 34.8% от територията на страната, „ зелените “ не организират наложителните теренни изследвания на място. Нямат правдиво потвърдена посредством научни способи информация, че в дадена територия има тъкмо тези типове и местообитания.
Не са употребявани GPS-координати, точни местоположения, тракери (уреди за проследяване), фото-капани и доказателства, оповестени в авторитетни научни издания. Поради тези аргументи в българската Натура 2000 са включени зони за запазване, в които има фабрики, заводи, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища. Това демонстрира, че данните за Натура 2000 са недостоверни, а има и действителни съмнения, че са сменени. Целта е била колкото се може повече територии да бъдат включени в европейската мрежа. По този метод „ зелените “ си обезпечават бизнес за десетилетия напред. Този бизнес е обвързван с правене на отчети по Оценки за влияние върху околната среда (ОВОС) и Оценки за съгласуемост, където те са монополисти.
Същевременно избраните огромни зони по Натура 2000 принуждават Европейска комисия да финансира дейностите по тяхното запазване. Този добре плануван от „ еколозите “ сюжети за облаги се осъществя, тъй като единствено за предходните два програмни интервала Еврокомисията отпуска съвсем 700 милиона лв..
Така „ зелените “ си подсигуряват преодоляване на финансирането и печелят големи средства, възползвайки се от идеята за запазване на околната среда.
Непрекъснато налаганите внушения от „ езколозите “, че в България биоразнообразието е застрашено в резултат на човешката активност, не дават отговор на истината. Страната ни няма по какъв начин да е с влошено положение на растителните и скотски типове, тъй като ние, в границите на Европейски Съюз, сме с най-сериозната демографска рецесия. За 30 години популацията е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели райони, заличени са стотици села. Това значи, че огромни територии са без каквато и да е икономическа интензивност и нищо не пречи на биоразнообразието да се развива.
Същевременно поради огромния % на Натура 2000 и умишлените неточности в нея, против доста пари се прави запазване на несъществуващи растителни и скотски типове и техните местообитания . Отделно заради налагания екологичен рекет сякаш за отбраната им, са спрени или бавени десетки капиталови планове за стотици милиони лв..
Умишлено са определяни зони за запазване тъкмо там, където е имало капиталови желание за екорекет.
През последното десетилетие Европейски Съюз изразходва милиарди по разнообразни планове в България. Ако макар тези големи суми биоразнообразието е влошено, то изводът е, че това финансиране или е безусловно безсмислено и на вятъра, или парите са отишли другаде, което може би е истината.
Ето и част от фрапантните образци за това какво и къде се опазва в България:
– Рисът е предмет на запазване в 11 предпазени зони и е посочено, че го има в 21. За отчета до Европейска комисия през 2019 е открит в 4 зони, като в 3 от тях е по следи, а в четвъртата данните са от преди 2008 година В същото време обществено прочут факт е, че рис в България не е виждан от десетилетия. Няма достоверни научни данни, получени посредством проучване на косми от четина, фекалии или фотоси от фото-капани. Но рисът се опазва, нищо че го няма.
– Вълкът се опазва в 124 предпазени зони, открит е в 112. В отчета към Европейска комисия през 2019 има данни за регистрацията му единствено в 40, само че продължава да се опазва и в другите 84.
– Степният пор е избран за запазване в 26 предпазени зони, картиран е в 28. В отчета към Европейска комисия през 2019 не е открит в нито една от тях. Тоест пор в България от този тип няма, а продължава да се пази против солидно еврофинансиране.
– Пъстрият пор се опазва в 181 предпазени зони, картиран е в 172. В отчета към Европейска комисия през 2019 е открит в едвам 31 от тях. Всъщност в 150 зони го няма, само че продължава да се опазва в тях.
– Червенокоремната бумка, тип жаба, е избрана за запазване в 115 предпазени зони и картирана е в 122 предпазени зони. В отчета към Европейска комисия през 2019 е открита единствено в 69 от тях.
– Добружданският хомяк е предмет на запазване в 88 предпазени зони, картиран е в 77. В отчета към Европейска комисия през 2019 е открит в 1 предпазена зона, само че продължава да се пази в другите 87.
– Мишевидният сънливец е предмет на запазване в 21 предпазени зони. В отчета към Европейска комисия през 2019 има данни за рагистрацията му единствено в 1 предпазена зона.
Подобно е положението и на десетки други скотски и растителни типове – на хартия те се опазват, а в действителност на място ги няма. За тяхната отбрана в зоните, в които липсват, се отделят големи пари от европейския и националния бюджет. Тези типове не са изчезнали от зоните – тях не ги е имало там.
Големият въпрос, на който би трябвало да се отговори сега е, какво би трябвало да се направи за премахване на направените „ неточности “ от „ зелените “ в Натура 2000.
И в Министерството на околната среда и водите, и измежду всички, които се занимават с тази материя, е ясно каква е била практиката на „ еколозите “ от 2005 година насам.
Потвърждава се съмнението, че „ природозащитниците “ не са провели никакви теренни работи и нямат достоверни научни данни къде и какви местообитания и скотски типове има. Те в никакъв случай не са предоставяли информация и доказателства на Министерство на околната среда и водите за теренните си проучвания в Натура 2000. Винаги са отказвали под предлог, че това е тяхна интелектуална благосъстоятелност, макар че за събирането на тези данни са им платени 9 милиона лв.. Но истината е, че „ природозащитниците “ не дават данните, тъй като нямат такива.
Вероятно това е и повода за масирания отпор от страна на „ екологичните “ организации против предлагането за промени в Закона за биологично многообразие (ЗБР). Допълненията плануват въвеждане на обвързване за даване на първичната научна информация. Проектът за изменение и допълнение на Закон за биологичното разнообразие е оповестен през януари 2019 година, само че още не е гласуван поради натиска на „ зелените “.
Единствената опция да се излезе от тази патова обстановка и България да бъде защитена от тежки наказателни процедури, е страната да признае грешките. Да изиска от Брюксел гратисен период, през който да се ревизира цялата Натура 2000, само че въз основата на достоверни теренни изследвания. След това да се извърши ново докладване, към този момент с действителните данни и научните доказателства.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ