Вече 110 години България е независима държава по смисъла на

Вече 110 години България е самостоятелна страна по смисъла на отхвърленото политическо и финансово задължение от тогавашната Османска империя. Един народен блян е реализиран, само че историята ни потвърждава, че отстояването му продължава да изисква смелост и висота на духа. А през днешния ден това наподобява все по-трудно. И все по-скъпо.

Да си самостоятелен, е постижима фантазия. В свят, в който не отделяме очи от заблудите, превръщането ни в жертви на личните ни демони от лакомия и надменност, е като че ли единственият вероятен път към имагинерните триумфи. Оплетени в неистини, нагазили до гуша в кръвта на към този момент пречупени врагове, гребем против течението на персоналните си старания. Правим го, с цел да се харесаме, да се демонстрираме, да ни виждат. Независимо от труповете, които ще прескочим, без значение от болките, които ще стоварим, без значение от човешките нещастия, които няма да ни разчувстван, ще се обявим за самостоятелни, стигайки Голготата на личния фалш. И тогава, изтощени от присвояване, изтерзани от изтощение, ще бъдем посрещнати от тези, от които зависи живота ни. И да, те ще ни поднесат сюнгера с оцет или олио, с цел да се подиграят с всичко, в което сме вярвали - че не подвластен от никого и за нищо в жалкото си съществуване тук и в този момент.
Затова пазете се от тези, които от ден на ден зависят от егоцентризма си. Пазете се от пристрастеностите им, тъмните стремежи и истините, на които се уповават. Така ще сте положили хубавичко основа към това да се опазим и групово от безгръбначие и тези жалки, нелепи игри. И помнете, че на това поле конкуренция няма. Все отново кой желае да бъде подвластен от полезности, които не се побират даже в кутията му за обувки?!