Иван Кръстев: Демографската криза влияе на качеството на демокрацията
Вдигането на пенсионната възраст, което може да коменсира резултата от демографската рецесия, става извънредно сложна политика при застаряване на гласоподавателите, разяснява Иван Кръстев.
© Надежда Чипева " В момента светът се намира във време на промени, които никой не би могъл да планува ", сподели при откриването на годишната среща сред бизнеса и държавното управление, проведена от вестник " Капитал, съиздателят на " Капитал " и " Дневник " Теодор Захов. " Ние доста постоянно сме жертви на злободневната политика, а в нея не може да има дълготрайна визия за страната, " акцентира Иво Прокопиев, другият съсобственик на " Икономедиа ", в изявлението си за провокациите пред България през актуалното десетилетие и прикани на срещата да се разискват политики за това по какъв начин страната да стане цифрово печеливша в интервал на неустановеност и синхронизирано закъснение на световната стопанска система.
След тях на огромните провокации през новото десетилетие се спря известният и отвън границите на България политолог Иван Кръстев, ръководител на УС на Центъра за демократични тактики. Според него водещият въпрос е " какъв брой конкурентни са демократичните ръководства сега в Европа и защо би трябвало да приказваме в чисто политически проект ".
Оцеляване на демокрацията
" Чисто поколенченски сме родени в среда, в която си представяме, че демократичните режими са най-нормалното нещо в света, " сподели Кръстев. Той се базира на статистика, че от 1780 година до момента множеството промени във властта са ставали с военни преврати, в сравнение с с избори, като демокрацията изобщо не е обезпечен резултат. Политологът уточни също, че съгласно едно напълно историческо наблюдаване има определно ниво на приходите на популацията, " над което либерален режим не е колабирал, " като и България е над това равнище.
Шансовете на една народна власт да оцелее директно зависят от икономическото й развиване, сподели Кръстев, като посочи един обезпокоителен детайл за България - ниското доверие в институциите, без значение от икономическия напредък и растежа на приходите. За това съгласно него е под въпрос по какъв начин биха реагирали българските жители, в случай че икономическото развиване се забави, какъвто е световният аспект. " Там може би се крие и последваща огромна рецесия ", уточни той.
Според политолога следят се и две крайности в изборния развой в доста демокрации. В единия случай залозите на изборите да са прекомерно ниски - когато държавните управления се сменят непрестанно, само че нищо действително не се трансформира. Другата прекаленост е при всяка промяна на държавното управление да се трансформира всичко в страната, тъй че да се губи всякаква сигурност. За Кръстев и двата разновидността разрушават демокрацията - при първия гласоподавателите губят предпочитание да вземат участие в политиката, а при тория цената от загубата на изборите е прекомерно огромна за властимащите
Демографската рецесия
Според Иван Кръстев демографската рецесия и то изключително в Централна и Източна Европа ще се окаже едно от най-огромните провокации през новото десетилетие. Той цитира прогноза, съгласно която до 2050 година популацията на България ще е с 40% по-малко в сравнение с през 1990 година, а за Румъния спадът ще е с 30%. Дори страни като Полша, които са в непрекъснат стопански напредък, не заобикалят демографската рецесия. Държавите от ЦИЕ са изгубили общо 18 млн. души от началото на прехода. За България този проблем обаче е по-дълготраен, защото за демографска рецесия се приказва още от 70-те години на предишния век.
Комбинация от ниска раждаемост, висока степен на емиграция през прехода и ниска отвореност към имиграция на задгранични служащи слагат България пред обстановка, в която още през 2030 година гласоподавателите ще са доста по-възрастни в сравнение с в този момент, уточни Кръстев. По думите му това прави избран вид поитики доста по-трудни. Той даде образец с повдигането на пенсионната възраст, което става извънредно сложна политика, когато огромна част от гласуващите са в предпенсионна възраст, без значение, че това е една от политиките, които биха могли да компенсират резултата от демографската рецесия.
Друг неин аспект е, че младите гласоподаватели са доста по-малко като група и затова са постоянно в риск да изгубят изборите, без значение по какъв начин гласоподават. Това е нездравословно и за решенията, които се взимат в една народна власт, уточни политологът, съгласно който при застаряването на гласоподавателите демокрацията има доста по-краткосрочен взор.
Според Кръстев в тази обстановка в подтекста на демографската рецесия след 10 години в страната ще работят доста повече чужденци в сравнение с в този момент. Той даде образец с Полша, която обичайно е антиимигрантски настроена, само че сега там работят 2 млн. украинци поради потребностите на пазара. Това изисква и по-голяма отвореност към непозната работна ръка.
Той посочи също, че доста постоянно българите, които гласоподават от чужбина, не заплащат налози в България, и че този въпрос би трябвало да бъде разискван. Трябва да бъде уравновесено желанието за по-активно включване на диаспората с този факт, счита политологът.
Иван Кръстев приключи речта си с китайски афоризъм, каквито знаел, че министър председателят харесва: " Днес ръководството не е като да забиваш гвоздей в дърво, а като да пазиш равновесие по плъзгащо се яйце без да счупиш яйцето " `
© Надежда Чипева " В момента светът се намира във време на промени, които никой не би могъл да планува ", сподели при откриването на годишната среща сред бизнеса и държавното управление, проведена от вестник " Капитал, съиздателят на " Капитал " и " Дневник " Теодор Захов. " Ние доста постоянно сме жертви на злободневната политика, а в нея не може да има дълготрайна визия за страната, " акцентира Иво Прокопиев, другият съсобственик на " Икономедиа ", в изявлението си за провокациите пред България през актуалното десетилетие и прикани на срещата да се разискват политики за това по какъв начин страната да стане цифрово печеливша в интервал на неустановеност и синхронизирано закъснение на световната стопанска система.
След тях на огромните провокации през новото десетилетие се спря известният и отвън границите на България политолог Иван Кръстев, ръководител на УС на Центъра за демократични тактики. Според него водещият въпрос е " какъв брой конкурентни са демократичните ръководства сега в Европа и защо би трябвало да приказваме в чисто политически проект ".
Оцеляване на демокрацията
" Чисто поколенченски сме родени в среда, в която си представяме, че демократичните режими са най-нормалното нещо в света, " сподели Кръстев. Той се базира на статистика, че от 1780 година до момента множеството промени във властта са ставали с военни преврати, в сравнение с с избори, като демокрацията изобщо не е обезпечен резултат. Политологът уточни също, че съгласно едно напълно историческо наблюдаване има определно ниво на приходите на популацията, " над което либерален режим не е колабирал, " като и България е над това равнище.
Шансовете на една народна власт да оцелее директно зависят от икономическото й развиване, сподели Кръстев, като посочи един обезпокоителен детайл за България - ниското доверие в институциите, без значение от икономическия напредък и растежа на приходите. За това съгласно него е под въпрос по какъв начин биха реагирали българските жители, в случай че икономическото развиване се забави, какъвто е световният аспект. " Там може би се крие и последваща огромна рецесия ", уточни той.
Според политолога следят се и две крайности в изборния развой в доста демокрации. В единия случай залозите на изборите да са прекомерно ниски - когато държавните управления се сменят непрестанно, само че нищо действително не се трансформира. Другата прекаленост е при всяка промяна на държавното управление да се трансформира всичко в страната, тъй че да се губи всякаква сигурност. За Кръстев и двата разновидността разрушават демокрацията - при първия гласоподавателите губят предпочитание да вземат участие в политиката, а при тория цената от загубата на изборите е прекомерно огромна за властимащите
Демографската рецесия
Според Иван Кръстев демографската рецесия и то изключително в Централна и Източна Европа ще се окаже едно от най-огромните провокации през новото десетилетие. Той цитира прогноза, съгласно която до 2050 година популацията на България ще е с 40% по-малко в сравнение с през 1990 година, а за Румъния спадът ще е с 30%. Дори страни като Полша, които са в непрекъснат стопански напредък, не заобикалят демографската рецесия. Държавите от ЦИЕ са изгубили общо 18 млн. души от началото на прехода. За България този проблем обаче е по-дълготраен, защото за демографска рецесия се приказва още от 70-те години на предишния век.
Комбинация от ниска раждаемост, висока степен на емиграция през прехода и ниска отвореност към имиграция на задгранични служащи слагат България пред обстановка, в която още през 2030 година гласоподавателите ще са доста по-възрастни в сравнение с в този момент, уточни Кръстев. По думите му това прави избран вид поитики доста по-трудни. Той даде образец с повдигането на пенсионната възраст, което става извънредно сложна политика, когато огромна част от гласуващите са в предпенсионна възраст, без значение, че това е една от политиките, които биха могли да компенсират резултата от демографската рецесия.
Друг неин аспект е, че младите гласоподаватели са доста по-малко като група и затова са постоянно в риск да изгубят изборите, без значение по какъв начин гласоподават. Това е нездравословно и за решенията, които се взимат в една народна власт, уточни политологът, съгласно който при застаряването на гласоподавателите демокрацията има доста по-краткосрочен взор.
Според Кръстев в тази обстановка в подтекста на демографската рецесия след 10 години в страната ще работят доста повече чужденци в сравнение с в този момент. Той даде образец с Полша, която обичайно е антиимигрантски настроена, само че сега там работят 2 млн. украинци поради потребностите на пазара. Това изисква и по-голяма отвореност към непозната работна ръка.
Той посочи също, че доста постоянно българите, които гласоподават от чужбина, не заплащат налози в България, и че този въпрос би трябвало да бъде разискван. Трябва да бъде уравновесено желанието за по-активно включване на диаспората с този факт, счита политологът.
Иван Кръстев приключи речта си с китайски афоризъм, каквито знаел, че министър председателят харесва: " Днес ръководството не е като да забиваш гвоздей в дърво, а като да пазиш равновесие по плъзгащо се яйце без да счупиш яйцето " `
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ