"Имам една мечта"
Вдъхновени истории " Имам една фантазия " Автор е читателката на Вдъхновените - Светлана Терзиева 9 май 2020, 08:41 
Източник: Istock/Getty Images
„ Мечтател е оня, който може да откри пътя си на лунна светлина, а наказването му е, че вижда зората преди останалата част от света. "
Оскар Уайлд
Мечтата се свързва с идеал, сън, фантазия, фикция, блян, блян, заблуда, основани от въображението показа за нещо хубаво, съвсем нереално, предмет на желанията и стремежите.
За мечтатели се одобряват хората (предимно младите), които имат мощно и непреодолимо предпочитание, идеализирана цел и блян към благополучие, и строят въздушни кули от фантазии с цел да мечтаят.
Според свободната Уикипедия „ Мечтата от време на време се употребява като идеологическо факсимиле в региона на пропагандата, да вземем за пример „ фантазията за светлото бъдеще “, „ американската фантазия “ и други. Тя е тясно обвързвана с вярата и въображението.
Макар че на мечтателите нормално се гледа като на мързеливи и откъснати от действителността хора, най-много от региона на науката и изкуството. Но точно фантазиите, съчетани с богато въображение водят до нови хрумвания и открития. Темата за фантазията постоянно се среща в сантименталната литература и киното “
Мечтите са директно свързани с времето и полезностите, които преобладават в обществата. През последните десетилетия доминират книги и послания от всички типове източници, в които тематиката на същинската етична позиция, да вземем за пример, не е другарството, а по какъв начин да завоюваме триумф, тъй като „ въпросът не е да си намерим другари, тъй като другарството ни носи наслада и задоволство, а да убедим другите да ни смятат за другари, тъй че да можем да им влияем и да реализираме (ние, не те) триумфа, към който с право се стремим “, както и „ с цел да се харесаме на другите и да ги създадем наши другари, е належащо да знаем кое е главното, което те желаят, да вземем за пример за какво те желаят да бъдат хвалени “ и че „ главният претекст в държанието на хората е не сексът, а потребността да се почувстват значими “.
В есето на Умберто Еко „ Как се става прочут “ написано през 2002 година, се задава още и въпроса коя полезност италианците слагат на най-предно, най-високо място, съгласно изследване на участници в тяхно рейтингово предаване – „ Наследството “, през съответната година, която не е доста отдалечена от актуалната: „ И излезе (напук на участниците, които посочваха любовта, парите, щастието – фамилно или друго), че най-упорито преслeдваната полезност е известността – да бъдеш известен и хората да те разпознават.
Забележете, въпросната полезност не беше избрана като „ популярност “ – разбиране, обвързвано по своята същина с някое благородно дело в полза на обществото. Анкетираните субекти (предполага се, представители на единния дух на нацията) не желали да бъдат запомнени като откриватели на антиракова ваксина, героични спасители на живота на себеподобни, откакто са рискували своя, огромни поети или скулптори, пълководци, мореплаватели, мистици или филантропи.
Повече от ясно било, че желаят да бъдат разпознаваеми, т.е. да ги разпознават на улицата, в аптеката, в рейса, в супермаркета. “
А в умозаключение станало ясно, че те „ не можели да понесат мисълта да не са „ известни “, даже парите които им давало предаването и могат да се одобряват като „ логичен обект на желанието “, за тях „ най-важното въпреки всичко е да бъдат показани по малкия екран, да поздравят родственици и сътрудници и да се приберат на идващия ден със заслугата, че са излезли от срамната анонимност и са станали „ известни хора “.
Наскоро изгледах „ на един мирис “ новият автентичен минисериал на „ Нетфликс “ – „ Холивуд “ (1 сезон, 7 серии), с продуцент и основател Райън Мърфи (притежател на няколко „ Златни глобуса “ и награди „ Еми “, създател на едни от най-коментираните популарни американски сериала, като „ Клъцни/Срежи “, „ Клуб „ Веселие “, „ Американска престъпна история “, „ Зловеща фамилна история “, „ Поза “ и мн. др.).
Създателите на сериала описват за Холивуд и сексиндустрията през 40-те години в Холивуд, като вършат „ мост “ и с сегашното и припомнят, че сякаш всичко се е трансформирало, само че в действителност съвсем нищо не се е трансформирало. В основата на сюжета е „ американската фантазия “ (терминът е използван за първи път през 1931 година от историка Джеймс Тръслоу Адамс в книгата „ Епосът на Америка “5), която е обвързвана с желанието на група красиви и надарени младежи да се трансфорат в кинозвезди.
Защото смисълът е да бъдеш някой, да те познават, с цел да те почитат, съгласно мотивацията на един от основните герои в сериала. Търсачите на холивудска кинослава са подготвени на всичко с цел да осъществен своята фантазия, само че схващат че не е допустимо да го осъществят по неверния метод, тъй като по пътя ще изгубят себе си.
За да реализират фантазиите си те минават през всевъзможни взаимни отстъпки, жертви, гаври и унижения, само че остават правилни на себе си. Всичко е допустимо когато е в „ холивудски вид “, съпроводен от условия смекчаващи техните провинения. В центъра на сюжета са персонажи - чернокожи или от различен етнос, с гей ориентировка, както и в комбиниране на гей и негър.
През 40-те години е било немислимо въпросните „ категории “ да бъдат допускани до обществени прожекции, камо ли да бъдат наемани за създатели на холивудски филми или за основни функции. А още по-невероятно, обществено да показват връзките като еднополови двойки. Въпреки това, всичко става допустимо в сериала „ Холивуд “, в който „ американската фантазия “ се сбъдва с “happy end”.
Във кино лентата на Педро Алмодовар „ Всичко за майка ми “ (1999 г.), един от героите – Лола (бивш брачен партньор, сегашен и предстоящ татко, травестит), споделя че „ Човек е огромен, колкото са огромни фантазиите му “. Не знам дали остана място за „ моята една фантазия “ и дали въобще в този момент му е времето за „ огромни фантазии “. Когато стане въпрос за фантазии и мечтатели, по-добре това да се случва на територията на изкуството.
По-безопасно е да замълчиш, с цел да не те одобряват за идеалист, което е еднакво на вманиачен. Тъй като безразличието води до подбив и не разграничава действителността от фантазиите. В този смисъл, ще нарека моята фантазия чувство.
Притежавам хиляди фотоси, само че единствено една от тях я оприличавам като „ най-щастливата “. Тя не е от фотосесия или от „ невиждано “ място, не е цветна, а черно-бяла. Но когато я виждам, много постоянно в последно време, в душата ми нахлува неповторимо чувство за топлота, цялост, светлина, независимост и доста любов. Жадувам да го усетя още веднъж. Ако съумея, фантазията ми ще бъде сбъдната.
Източник: Istock/Getty Images „ Мечтател е оня, който може да откри пътя си на лунна светлина, а наказването му е, че вижда зората преди останалата част от света. "
Оскар Уайлд
Мечтата се свързва с идеал, сън, фантазия, фикция, блян, блян, заблуда, основани от въображението показа за нещо хубаво, съвсем нереално, предмет на желанията и стремежите.
За мечтатели се одобряват хората (предимно младите), които имат мощно и непреодолимо предпочитание, идеализирана цел и блян към благополучие, и строят въздушни кули от фантазии с цел да мечтаят.
Според свободната Уикипедия „ Мечтата от време на време се употребява като идеологическо факсимиле в региона на пропагандата, да вземем за пример „ фантазията за светлото бъдеще “, „ американската фантазия “ и други. Тя е тясно обвързвана с вярата и въображението.
Макар че на мечтателите нормално се гледа като на мързеливи и откъснати от действителността хора, най-много от региона на науката и изкуството. Но точно фантазиите, съчетани с богато въображение водят до нови хрумвания и открития. Темата за фантазията постоянно се среща в сантименталната литература и киното “
Мечтите са директно свързани с времето и полезностите, които преобладават в обществата. През последните десетилетия доминират книги и послания от всички типове източници, в които тематиката на същинската етична позиция, да вземем за пример, не е другарството, а по какъв начин да завоюваме триумф, тъй като „ въпросът не е да си намерим другари, тъй като другарството ни носи наслада и задоволство, а да убедим другите да ни смятат за другари, тъй че да можем да им влияем и да реализираме (ние, не те) триумфа, към който с право се стремим “, както и „ с цел да се харесаме на другите и да ги създадем наши другари, е належащо да знаем кое е главното, което те желаят, да вземем за пример за какво те желаят да бъдат хвалени “ и че „ главният претекст в държанието на хората е не сексът, а потребността да се почувстват значими “.
В есето на Умберто Еко „ Как се става прочут “ написано през 2002 година, се задава още и въпроса коя полезност италианците слагат на най-предно, най-високо място, съгласно изследване на участници в тяхно рейтингово предаване – „ Наследството “, през съответната година, която не е доста отдалечена от актуалната: „ И излезе (напук на участниците, които посочваха любовта, парите, щастието – фамилно или друго), че най-упорито преслeдваната полезност е известността – да бъдеш известен и хората да те разпознават.
Забележете, въпросната полезност не беше избрана като „ популярност “ – разбиране, обвързвано по своята същина с някое благородно дело в полза на обществото. Анкетираните субекти (предполага се, представители на единния дух на нацията) не желали да бъдат запомнени като откриватели на антиракова ваксина, героични спасители на живота на себеподобни, откакто са рискували своя, огромни поети или скулптори, пълководци, мореплаватели, мистици или филантропи.
Повече от ясно било, че желаят да бъдат разпознаваеми, т.е. да ги разпознават на улицата, в аптеката, в рейса, в супермаркета. “
А в умозаключение станало ясно, че те „ не можели да понесат мисълта да не са „ известни “, даже парите които им давало предаването и могат да се одобряват като „ логичен обект на желанието “, за тях „ най-важното въпреки всичко е да бъдат показани по малкия екран, да поздравят родственици и сътрудници и да се приберат на идващия ден със заслугата, че са излезли от срамната анонимност и са станали „ известни хора “.
Наскоро изгледах „ на един мирис “ новият автентичен минисериал на „ Нетфликс “ – „ Холивуд “ (1 сезон, 7 серии), с продуцент и основател Райън Мърфи (притежател на няколко „ Златни глобуса “ и награди „ Еми “, създател на едни от най-коментираните популарни американски сериала, като „ Клъцни/Срежи “, „ Клуб „ Веселие “, „ Американска престъпна история “, „ Зловеща фамилна история “, „ Поза “ и мн. др.).
Създателите на сериала описват за Холивуд и сексиндустрията през 40-те години в Холивуд, като вършат „ мост “ и с сегашното и припомнят, че сякаш всичко се е трансформирало, само че в действителност съвсем нищо не се е трансформирало. В основата на сюжета е „ американската фантазия “ (терминът е използван за първи път през 1931 година от историка Джеймс Тръслоу Адамс в книгата „ Епосът на Америка “5), която е обвързвана с желанието на група красиви и надарени младежи да се трансфорат в кинозвезди.
Защото смисълът е да бъдеш някой, да те познават, с цел да те почитат, съгласно мотивацията на един от основните герои в сериала. Търсачите на холивудска кинослава са подготвени на всичко с цел да осъществен своята фантазия, само че схващат че не е допустимо да го осъществят по неверния метод, тъй като по пътя ще изгубят себе си.
За да реализират фантазиите си те минават през всевъзможни взаимни отстъпки, жертви, гаври и унижения, само че остават правилни на себе си. Всичко е допустимо когато е в „ холивудски вид “, съпроводен от условия смекчаващи техните провинения. В центъра на сюжета са персонажи - чернокожи или от различен етнос, с гей ориентировка, както и в комбиниране на гей и негър.
През 40-те години е било немислимо въпросните „ категории “ да бъдат допускани до обществени прожекции, камо ли да бъдат наемани за създатели на холивудски филми или за основни функции. А още по-невероятно, обществено да показват връзките като еднополови двойки. Въпреки това, всичко става допустимо в сериала „ Холивуд “, в който „ американската фантазия “ се сбъдва с “happy end”.
Във кино лентата на Педро Алмодовар „ Всичко за майка ми “ (1999 г.), един от героите – Лола (бивш брачен партньор, сегашен и предстоящ татко, травестит), споделя че „ Човек е огромен, колкото са огромни фантазиите му “. Не знам дали остана място за „ моята една фантазия “ и дали въобще в този момент му е времето за „ огромни фантазии “. Когато стане въпрос за фантазии и мечтатели, по-добре това да се случва на територията на изкуството.
По-безопасно е да замълчиш, с цел да не те одобряват за идеалист, което е еднакво на вманиачен. Тъй като безразличието води до подбив и не разграничава действителността от фантазиите. В този смисъл, ще нарека моята фантазия чувство.
Притежавам хиляди фотоси, само че единствено една от тях я оприличавам като „ най-щастливата “. Тя не е от фотосесия или от „ невиждано “ място, не е цветна, а черно-бяла. Но когато я виждам, много постоянно в последно време, в душата ми нахлува неповторимо чувство за топлота, цялост, светлина, независимост и доста любов. Жадувам да го усетя още веднъж. Ако съумея, фантазията ми ще бъде сбъдната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ