Вълшебните думи, по-важни от „моля“ и „благодаря“
Вчера излязохме на разходка и се озовахме на площадка за каране на летни кънки. Наоколо бе цялостно с млади скейтъри. Те се движеха толкоз изтънчено и красиво, че моята щерка не преставаше да ги съзерцава. Наблюдаваше ги по какъв начин се пързалят и не искаше да си потегля. Гледаше ги дълго, мислеше си нещо, чакаше… искаше и тя да се пързаля. Имаше обаче много проблеми. Дъщеричката ми е едвам на 2 годинки и половина, даже няма обувки за пързаляне, които да са с нейния размер. Аз трябваше да свърша една значима работа, а площадката за кънки затваряше след 20 минути. Тя обаче в действителност искаше да се опитва и ме молеше по този начин, като че ли светът скоро ще свърши. Отвърнах й:
„ Добре, хайде да пробваме. “
Взехме най-малкият размер кънки (8), набутахме в тях малко чорапи, вързахме крепко връзките и излязохме на площадката. Малките й крачета не й се подчиняваха – те непрекъснато се преплитаха и тя залиташе. Общо взето, обикновено за човек, който обува ролери за първи път. След 20 минути площадката за кънки затвори. И несъмнено, моето момченце беше разочаровано. Тя обаче бе още по-впечатлена и въодушевена от обстоятелството, че се е пробвала да кара.
Открихме тези вълшебни думи, когато дребният ни наследник бе на годинка. Когато брачният партньор ми ги изрече за първи път, те сякаш отвориха същинска галактика, цялостна с опити.
" Тате, хайде да пробваме да смесим всички цветове с ръце! “ Или „ Мамо, желая да ти оказа помощ да направиш супата. “ Гореща чорба, изострен нож… несъмнено. За мен е по-лесно да правя всичко сама, само че й отвърнах: „ Искам да ти оказа помощ. Хайде да пробваме! “ Защо не? След няколко опита тя към този момент в действителност ми оказва помощ в приготвянето на супата. Нейна отговорност е рязането на картофи и стъргането на морковите. Да, не прави нещата толкоз бързо, колкото мен. Освен това не го прави съвършено. Да, заставам до нея и й дублирам стотици пъти да внимава с пръстчетата. Работата е там, че ние пробвахме. И работи.
