Възраждане“ днес е единствената партия, която има смелостта да отстоява

„ Възраждане “ през днешния ден е единствената партия, която има смелостта да отстоява свободата на България и в името на тази независимост да влиза в спорове освен с тукашните си политически съперници, само че и с всевластните еврошефове.

Така претендентът за евродепутат на " Възраждане " Петър Волгин аргументира решението си да взе участие в конкуренцията за Народното събрание в Брюксел. Ето и цялото му пояснение, оповестено във фесбук: 

Защо одобрих номинацията на „ Възраждане “?

Ще стартира с признателност към всички хора от десетките структури на партия „ Възраждане “, които ме предложиха за участник в идните избори за Европейски парламент. Признанието на толкоз доста хора е задължаващо. Това е не просто висока оценка за публичната ми активност до този миг. Това е на първо място апел за още по-активна работа в отбрана на българските национални ползи, в отбрана на свободата и на демокрацията, която през последните години е атакувана.

През към този момент немалкото на брой години, в които участвам в публичното пространство, постоянно съм защитавал свободата на личността и независимостта на страната. За мен тези две неща не могат да бъдат разграничени едно от друго.

Няма по какъв начин да бъдеш свободен в страна, която е подчинена на непознати центрове на власт. Директно казано, невероятно е да си свободен в България, в случай че страната ни е безмълвен реализатор на нарежданията, идващи от Брюксел или от Вашингтон.

Точно поради това постоянно съм защитавал две доста ясни позиции. Първо, всички ние, жителите на България да имаме правото да показваме свободно мнението си, без значение дали то се харесва или не на ръководещите у нас и в чужбина. И, второ, постоянно съм твърдял, че нашите национални ползи би трябвало да стоят над всичко останало и изключително над тези изпразнени от наличие евроатлантически полезности.

По време на дългогодишната ми работа в БНР и в други електронни медии, в стотиците публикации, които съм разгласил в доста списания, вестници, уеб сайтове, в книгите, които съм написал, съм следвал една съществена линия – да уголемявам границите на свободата и на независимостта. Както на обособената персона, по този начин и на нашата страна. Дълго време смятах, че това е задоволително.

Бях уверен, че силата на словото е толкоз огромна, че е в положение да трансформира действителността. И през днешния ден не преставам да имам вяра в свободното слово. Само че от всичко, което става към нас, изключително в последно време, се убедих, че към този момент думите не са задоволителни. Трябват и действителни политически дейности.

Има и още нещо доста значимо, което би трябвало да бъде казано, когато приказваме за свободата на изложение. През последните няколко години освен в България, в целия Евросъюз се вихри ужасяваща цензура. „ Културата на анулацията “/cancel culture/, политическата уместност, русофобската нервност са на път дефинитивно да убият плурализма. За да се противопоставим сполучливо на напъните на цензорите, с цел да защитим множествеността на гледните точки и правото на всеки човек да приказва свободно, а не да е задължен да повтаря клишетата на ръководещите, би трябвало да действаме със средствата на политиката.

Медиите нямат опцията да се защитят сами против грубия напън. Натискът от страна на евроатлантическите партии може да бъде надвит, единствено когато против тях се изправят политически обединения, защитаващи свободата.

Това е и главната причина, която ме накара да приема номинацията на партия „ Възраждане “. Убеден съм, че присъединяване в политиката ще ми даде доста по-голяма опция да пазя както свободата на личността и медийната независимост, по този начин и независимостта на България. Ама за какво „ Възраждане “, ще попита някой, за какво не някоя друга групировка?

Поради обстоятелството, че „ Възраждане “ през днешния ден е единствената партия, която има смелостта да отстоява свободата на България и в името на тази независимост да влиза в спорове освен с тукашните си политически съперници, само че и с всевластните еврошефове.

Ще ви припомня, че на конференцията на Европейската национална партия предишния месец Урсула фон дер Лайен загатна три партии, които съгласно нея били опасност. Между тях уточни и „ Възраждане “. Да те уточни като заплаха не различен, а ръководителят на Европейската комисия, за мен е най-голямото самопризнание. Говорим за политик, който в никакъв случай през живота си не е изрекъл и една истинска мисъл, който постоянно си е служил с набор от политически правилни изречения. Именно поради неналичието на лична мисъл Урсула фон дер Лайен беше поставена отпред на Европейска комисия.

Нещо повече, с изключение на евроклишета госпожата в последно време бълва и откровени нелепости. Да споменем единствено „ откритието “ ѝ, че руснаците били свършили аварийните елементи за ракетите си и воювали с чипове от хладилници и перални. Трябва в действителност да си опериран от всякаква дарба за разумно мислене, с цел да изречеш сходна глупотевина. Ясно е, че хора като Урсула постоянно ще кажат на черното бяло и ще дефинират нещо, което е много положително, като доста неприятно. Ето за какво, когато председателката на Европейска комисия жигосах „ Възраждане “, тя в действителност направи най-хубавата услуга на тази групировка, тъй като сподели, че пътя, по който върви партията, е верният.

Разбира се, пътят на истината, пътят на отбраната на свободата на България, е извънредно сложен. Откакто „ Възраждане “ стартира да се трансформира в важен фактор в политическия ни живот, тя стана обект на извънредно мръсна клеветническа акция. Чест прави както на партията, по този начин и на нейния водач Костадин Костадинов, че не се огънаха, че устояха на калния поток от клюки и неистини, който се изсипваше, а и в този момент продължава да се изсипва върху тях от прислужниците на евроатлантическото статукво.

Безкрайно доста почитам хората, които имат смелостта да се изправят против статуквото – било то софийско, брюкселско или вашингтонско. Вярвам, че точно такива персони имат капацитета да върнат българската самостоятелност. За мен е голяма чест, че бях поканен от тези хора, с цел да вземам участие в общите старания за поддръжка на свободата в България. Това е борба, която може и би трябвало да бъде водена както в българския, по този начин и в Европейския парламент.

За благополучие в Европейския съюз има доста партии, които не са съгласни страните им да бъдат елементарни добавки на брюкселската властова машина. Ако всички тези партии работят дружно, те биха могли да извършат една дълбока смяна в Европейски Съюз. В положение са да трансфорат този съюз от един зависещ на Вашингтон инструмент в независима и мощна организация. Имаме потребност от Европейски съюз на свободните народи, а не от Европейски Съюз, управителен от някаква кафкианска брюкселска машина.

Днес, всички ние, естествените хора би трябвало да се посветим на една цел. Не бива да позволяваме нашата Европа да бъде въвлечена в украинската месомелачка. Длъжни сме да бъдем на страната на мира, а не на войната.

Всяко в допълнение изпращане на пари, оръжия и, не дай Боже!, войски в поддръжка на режима на Зеленски, единствено удължава тази война и ускорява риска от превръщането ѝ в международна. Ето за какво би трябвало да поддържаме тези партии, които желаят мир, а не тези, които упорстват войната да продължи.

В България точно „ Възраждане “ е партията, която най-силно упорства за мир. ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България, Движение за права и свободи, въобще всички евроатлантически обединения не престават с лишените си от всякаква нормалност дейности да бутат страната ни към присъединяване във войната. Надеждата на „ България “ за отстояване на мира се назовава „ Възраждане “. Това е също една доста значима причина да вземам участие в политическия живот на страната паралелно със съидейниците си от тази групировка.