Румен Ненков: Натоварването на главния прокурор с прекомерна, безконтролна власт се оказа вредно
- Възможно ли е Конституцията да бъде изменена за шест месеца и то от Обикновено Народно събрание?
- Дебатът за измененията в Основния закон продължава към този момент няколко години. Сега е моментът за формулиране на ясна политическа воля, която благодарение на положителни правни специалисти бъде въплътена в първокласен законопроект. Правото на самодейност за изменение и допълнение на Конституцията от Обикновено национално заседание принадлежи поотделно на една четвърт от народните представители или на президента. Предложението може да се прегледа от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца от постъпването му. Ако получи поддръжката на по-малко от три четвърти от всички народни представители, само че не по-малко от две трети, то се слага за ново разглеждане не по рано от два и не по-късно от пет месеца, след което може да се одобри с гласовете на не по-малко от две трети от всички народни представители. Следователно самата конституционна процедура дава опция да се организира ефикасна полемика, като се избегне недомислената припряност.
- Висш съдебен съвет с какъв членски състав би трябвало да бъде като брой и би трябвало ли да има партийна и извънсъдебна квота? С какъв мандат би трябвало да е Висш съдебен съвет? Как би трябвало да се структурират Съдийската и Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет?
- И в този момент " партийна " квота във Висш съдебен съвет няма - има квота на Народното събрание. Говорим за партийна квота, тъй като считаме, че избраниците на Народното събрание са доверени лица на краткотрайното партийно болшинство. Сигурно такава е действителността, макар че има и случаи когато довереникът се сближава с новите мощни на деня. Все отново Висш съдебен съвет на първо място е кадрови орган, който посредством законови процедури, включващи и състезания, прави първичен асортимент и след това се произнася по повишението, преместването, понижаването и дисциплинарното санкциониране на магистратите. Според мен заплахата за вярното реализиране на тази активност произтича в доста по-голяма степен от персонални пристрастия и вътрешни въздействия в границите на съответното правосъдно звено, в сравнение с от външния напън на политиците. Партиите се активизират единствено когато следва избор на тримата огромни водачи - ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, само че на първо място - на основния прокурор. Това е обяснимо, тъй като ръководителят на съда, най-малко по този начин е по закон, не може да каже на нито един арбитър по какъв начин да реши делото си, до момента в който настоящата Конституция овластява основния прокурор с практикуване на контрол и предоставяне на методически инструкции по отношение на активността на всички прокурори.
Промени в броя и мандата на членовете на Висш съдебен съвет не може да се вкарват от Обикновено национално заседание. Това произтича от тълкуването, обещано от Конституционния съд по Решение № 3 от 2003 година Сега Народното събрание, без да се привиква Велико национално заседание, може да прекрои квотите на съдийската и прокурорската колегии. Това се постанова, тъй като съществуващото състояние не дава отговор на стандарта, открит за всички страни от Съвета на Европа, който изисква не по-малко от половината членове на кадровия орган за съдиите да бъдат излъчени от самите съдии. Тук желая ясно да подчертая, че подобен стандарт във връзка с прокурорите и следователите няма. Категоричен съм обаче в оценката си, че цялостното унищожаване на парламентарната квота ще бъде нездравословно за правосъдната система. Разделението на управляващите изисква самостоятелност при вземането на решения съгласно конституционните пълномощия, само че не и цялостно отделяне на всяка обособена власт при неуважение на всякаква опция за баланс и външен надзор. Ако правосъдната власт бъде оставена сама да се учредява, доста скоро ще бъде основана непробиваема каста на правосъден хайлайф, а това ще усили заплахата от доста по-тежки кавги и още по-нисък престиж на съответната система. Друг е въпросът, че Народното събрание може самичък да ограничи кръга на лицата, които избира, като даде преимущество на представителите на науката и другите юридически специалности, най-много на адвокатурата, вместо на чисто партийните функционери.
- Нужен ли е наблюдаващ прокурор на основния прокурор?
- Въпросът е заложен неточно, тъй като под термина " наблюдаващ прокурор " се схваща прокурор, който следи за законосъобразното осъществяване на съответно следствие в досъдебната фаза от наказателния развой. В този аспект не е нужен надзор над основния прокурор, който и поначало самичък не прави следствия. Проблем е обаче конституционното овластяване на основния прокурор, отвън чисто административните му функционалности, с надзора и методическото управление на активността на всички прокурори. Без подозрение, тази власт е несъвместима с правилата на честното и безпристрастното реализиране на функционалностите на прокуратурата по следствие, привличане към отговорност и покачване на обвиняване по делата от общ темперамент, когато самият основен прокурор е евентуален обект на досъдебно следствие. И освен в този случай, а постоянно когато основният прокурор по една или друга причина е заинтригуван от изхода на делото и не може да се смята самостоятелен - да вземем за пример, когато той е жертва на разследваното закононарушение, когато негови близки са обект на следствие или са жертви на закононарушението и така нататък Никой не може да бъде съдник на самия себе си. В този дух е Решение № 11 от 2020 година на Конституционния съд.
- Трябва ли да бъдат лимитирани пълномощията на основния прокурор?
- Мисля, че показах мнението си с отговора на предходния ви въпрос. Конституционното натоварване на основния прокурор с несъразмерна безконтролна власт се оказа нездравословно. Отношенията на управление и подчиненост в границите на прокуратурата може да бъдат контролирани с устройствените и процесуалните закони, без да се поврежда единния темперамент и успеваемостта на прокурорската институция. Главният прокурор следи за идентичното използване на закона от прокурорите и съда, като при нужда може да изисква от висшите съдилища уеднаквяване на правосъдната процедура посредством постановяване на тълкувателни решения. Отделно той разполага с опцията за сезиране на Конституционния съд. Тези пълномощия напълно не са маловажни и качественото им осъществяване заслужава публичното самопризнание.
- За да бъде осъществена Съдебната промяна належащо ли е да възприемем модел от другаде и в случай че да, кой дава отговор на българските условия?
- Има непреходни полезности, които са годни за всички демократични общества. Не можем да се отклоняваме, да вземем за пример, от правилата на националния суверенитет, правовата страна, разделянето на управляващите, политическия плурализъм, зачитането на правото на благосъстоятелност и така нататък Държавата не може да се откаже и от отбраната на главните права и свободи на жителите. По Конституция правосъдната власт е призвана да обезпечи правата на физическите и юридическите лица при решение на правните разногласия, само че може да бъде ефикасна единствено в случай че служи само на закона, в случай че е безпристрастна и самостоятелна, както от другите управляващи, по този начин и от заинтригуваните страни по делата. Днес злободневната тематика е за наказателния развой, само че не би трябвало да забравяме, че тази активност съставлява относително дребен откъслек от правораздаването, което се реализира още по гражданските, комерсиалните и административните производства. Що се отнася до непознатия опит, той може да се употребява както в позитивен, по този начин и негативен аспект. В нито една страна няма открит съвършен, безгрешно работещ, ефикасен и безспорен модел на правосъдна система. С други думи промяната в никакъв случай не може да завърши, тъй като постоянно ще има място за усъвършенствания. Разбира се, при съблюдаване на основополагащите правила на демокрацията, националните условия и обичаи би трябвало да бъдат съобразявани. При всяко състояние правосъдната промяната е национално, българско дело.
- Как бихте коментирали желаните имунитети на депутати?
- Историята с имунитетите, по този начин както се показва пред българското общество от политическата класа, за мен звучи просташко. За кой ли път борещите се за властта не се състезават със своите хрумвания за развиване на страната, а търсят служебна победа над политическия съперник посредством отстраняването му благодарение на стимулирана от персонални ползи и политически упоритости фигура, каквато до момента беше основният прокурор. С изключение на един извънредно ерудиран и почитан от мен правист като юрист Доковска, никой не посмя да обясни на хората, че имунитетът е предопределен не да пази съответния депутат, който по Конституция съставлява освен своите гласоподаватели, само че и целия народ, а да защищава цялото общество от произвол и безвластие. Затова намирам за несъвместима с Основния закон плануванаъа в правилника на Народното събрание, до момента не оспорена пред Конституционния съд, опция засегнатият депутат да се откаже от имунитета, пожелан от основния прокурор. Парламентът самичък, без да бъде подменян от никой различен, следва въз основата на разбор на предоставените му материали да ревизира дали прокуратурата има съображение за привличане на народния представител като обвинен, а това значи минимум три неща - първо, да е конкретизирала действие посредством изтъкване на времето, мястото и метода на осъществяването му; второ, посоченото действие да съставлява закононарушение по текст от Особената част на Наказателния кодекс; и трето, да са събрани задоволително доказателства в поддръжка на фактическите изказвания на обвиняването. Решението по настояването на основния прокурор е акт на правосъдие, заради което в цялостен прорез с правилата на правовата страна и справедливия развой бяха предварителните изявления на някои депутати и партийни структури, че с гласовете си в Народното събрание ще поддържат искане на основния прокурор против избран депутат, макар че такова искане даже още не беше импортирано. Все едно един арбитър да разгласи, че ще осъди съответно лице, в случай че прокуратурата внесе обвинителен акт против него. Нима с такива прояви ще убеждаваме елементарните хора, хората без власт, да почитат закона и на първо място да съблюдават висшия закон на страната - Конституцията. Всичко това ме изпълва с нерадостни усеща, със подозрения по отношение на управническия потенциал на днешния политически хайлайф.
- Политизирана ли е българската правосъдна система и по какъв начин би могла да си върне имиджа на обективен съдник?
- Като всички жители магистратите имат право да гласоподават на избори. Всеки от тях поотделно има лични хрумвания за развиването на обществото и страната. Когато извършват функционалностите, предоставени им от Конституцията и закона, съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да се подчиняват единствено на закона, без да се преценяват с политическите си пристрастия. Разбира се, това са единствено думи, относими към един съвършен модел. Всеки човек, изключително когато като по-млад гради професионалната си кариера, от време на време прави взаимни отстъпки. За мен обаче няма никакво опрощение за магистрат, който при взимане на решение в границите на предоставената му подготвеност подценява правната си съвест за сметка на персонални връзки или политически пристрастия. При всяко състояние такива взаимни отстъпки са неприемливи и неприемливи, тъй като обезсмислят правораздаването и уронват престижа му в очите на жителите. Дали правосъдната система е политизирана е въпрос, който няма еднопосочен отговор. Чета постановени актове, най-много на съда, като от някои се удивлявам, други - одобрявам с известни запаси, само че към трети се отнасям сериозно с съмнение за капитулация пред външно въздействие за сметка на закона. Понякога стигам до заключения, че експертите в правосъдната система се нуждаят освен от в допълнение правно образование в изискванията на бързо изменящото се законодателство, само че и от образование по книжовен български и език и българска граматика, което сякаш звучи малко тъжно.
- Дебатът за измененията в Основния закон продължава към този момент няколко години. Сега е моментът за формулиране на ясна политическа воля, която благодарение на положителни правни специалисти бъде въплътена в първокласен законопроект. Правото на самодейност за изменение и допълнение на Конституцията от Обикновено национално заседание принадлежи поотделно на една четвърт от народните представители или на президента. Предложението може да се прегледа от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца от постъпването му. Ако получи поддръжката на по-малко от три четвърти от всички народни представители, само че не по-малко от две трети, то се слага за ново разглеждане не по рано от два и не по-късно от пет месеца, след което може да се одобри с гласовете на не по-малко от две трети от всички народни представители. Следователно самата конституционна процедура дава опция да се организира ефикасна полемика, като се избегне недомислената припряност.
- Висш съдебен съвет с какъв членски състав би трябвало да бъде като брой и би трябвало ли да има партийна и извънсъдебна квота? С какъв мандат би трябвало да е Висш съдебен съвет? Как би трябвало да се структурират Съдийската и Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет?
- И в този момент " партийна " квота във Висш съдебен съвет няма - има квота на Народното събрание. Говорим за партийна квота, тъй като считаме, че избраниците на Народното събрание са доверени лица на краткотрайното партийно болшинство. Сигурно такава е действителността, макар че има и случаи когато довереникът се сближава с новите мощни на деня. Все отново Висш съдебен съвет на първо място е кадрови орган, който посредством законови процедури, включващи и състезания, прави първичен асортимент и след това се произнася по повишението, преместването, понижаването и дисциплинарното санкциониране на магистратите. Според мен заплахата за вярното реализиране на тази активност произтича в доста по-голяма степен от персонални пристрастия и вътрешни въздействия в границите на съответното правосъдно звено, в сравнение с от външния напън на политиците. Партиите се активизират единствено когато следва избор на тримата огромни водачи - ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, само че на първо място - на основния прокурор. Това е обяснимо, тъй като ръководителят на съда, най-малко по този начин е по закон, не може да каже на нито един арбитър по какъв начин да реши делото си, до момента в който настоящата Конституция овластява основния прокурор с практикуване на контрол и предоставяне на методически инструкции по отношение на активността на всички прокурори.
Промени в броя и мандата на членовете на Висш съдебен съвет не може да се вкарват от Обикновено национално заседание. Това произтича от тълкуването, обещано от Конституционния съд по Решение № 3 от 2003 година Сега Народното събрание, без да се привиква Велико национално заседание, може да прекрои квотите на съдийската и прокурорската колегии. Това се постанова, тъй като съществуващото състояние не дава отговор на стандарта, открит за всички страни от Съвета на Европа, който изисква не по-малко от половината членове на кадровия орган за съдиите да бъдат излъчени от самите съдии. Тук желая ясно да подчертая, че подобен стандарт във връзка с прокурорите и следователите няма. Категоричен съм обаче в оценката си, че цялостното унищожаване на парламентарната квота ще бъде нездравословно за правосъдната система. Разделението на управляващите изисква самостоятелност при вземането на решения съгласно конституционните пълномощия, само че не и цялостно отделяне на всяка обособена власт при неуважение на всякаква опция за баланс и външен надзор. Ако правосъдната власт бъде оставена сама да се учредява, доста скоро ще бъде основана непробиваема каста на правосъден хайлайф, а това ще усили заплахата от доста по-тежки кавги и още по-нисък престиж на съответната система. Друг е въпросът, че Народното събрание може самичък да ограничи кръга на лицата, които избира, като даде преимущество на представителите на науката и другите юридически специалности, най-много на адвокатурата, вместо на чисто партийните функционери.
- Нужен ли е наблюдаващ прокурор на основния прокурор?
- Въпросът е заложен неточно, тъй като под термина " наблюдаващ прокурор " се схваща прокурор, който следи за законосъобразното осъществяване на съответно следствие в досъдебната фаза от наказателния развой. В този аспект не е нужен надзор над основния прокурор, който и поначало самичък не прави следствия. Проблем е обаче конституционното овластяване на основния прокурор, отвън чисто административните му функционалности, с надзора и методическото управление на активността на всички прокурори. Без подозрение, тази власт е несъвместима с правилата на честното и безпристрастното реализиране на функционалностите на прокуратурата по следствие, привличане към отговорност и покачване на обвиняване по делата от общ темперамент, когато самият основен прокурор е евентуален обект на досъдебно следствие. И освен в този случай, а постоянно когато основният прокурор по една или друга причина е заинтригуван от изхода на делото и не може да се смята самостоятелен - да вземем за пример, когато той е жертва на разследваното закононарушение, когато негови близки са обект на следствие или са жертви на закононарушението и така нататък Никой не може да бъде съдник на самия себе си. В този дух е Решение № 11 от 2020 година на Конституционния съд.
- Трябва ли да бъдат лимитирани пълномощията на основния прокурор?
- Мисля, че показах мнението си с отговора на предходния ви въпрос. Конституционното натоварване на основния прокурор с несъразмерна безконтролна власт се оказа нездравословно. Отношенията на управление и подчиненост в границите на прокуратурата може да бъдат контролирани с устройствените и процесуалните закони, без да се поврежда единния темперамент и успеваемостта на прокурорската институция. Главният прокурор следи за идентичното използване на закона от прокурорите и съда, като при нужда може да изисква от висшите съдилища уеднаквяване на правосъдната процедура посредством постановяване на тълкувателни решения. Отделно той разполага с опцията за сезиране на Конституционния съд. Тези пълномощия напълно не са маловажни и качественото им осъществяване заслужава публичното самопризнание.
- За да бъде осъществена Съдебната промяна належащо ли е да възприемем модел от другаде и в случай че да, кой дава отговор на българските условия?
- Има непреходни полезности, които са годни за всички демократични общества. Не можем да се отклоняваме, да вземем за пример, от правилата на националния суверенитет, правовата страна, разделянето на управляващите, политическия плурализъм, зачитането на правото на благосъстоятелност и така нататък Държавата не може да се откаже и от отбраната на главните права и свободи на жителите. По Конституция правосъдната власт е призвана да обезпечи правата на физическите и юридическите лица при решение на правните разногласия, само че може да бъде ефикасна единствено в случай че служи само на закона, в случай че е безпристрастна и самостоятелна, както от другите управляващи, по този начин и от заинтригуваните страни по делата. Днес злободневната тематика е за наказателния развой, само че не би трябвало да забравяме, че тази активност съставлява относително дребен откъслек от правораздаването, което се реализира още по гражданските, комерсиалните и административните производства. Що се отнася до непознатия опит, той може да се употребява както в позитивен, по този начин и негативен аспект. В нито една страна няма открит съвършен, безгрешно работещ, ефикасен и безспорен модел на правосъдна система. С други думи промяната в никакъв случай не може да завърши, тъй като постоянно ще има място за усъвършенствания. Разбира се, при съблюдаване на основополагащите правила на демокрацията, националните условия и обичаи би трябвало да бъдат съобразявани. При всяко състояние правосъдната промяната е национално, българско дело.
- Как бихте коментирали желаните имунитети на депутати?
- Историята с имунитетите, по този начин както се показва пред българското общество от политическата класа, за мен звучи просташко. За кой ли път борещите се за властта не се състезават със своите хрумвания за развиване на страната, а търсят служебна победа над политическия съперник посредством отстраняването му благодарение на стимулирана от персонални ползи и политически упоритости фигура, каквато до момента беше основният прокурор. С изключение на един извънредно ерудиран и почитан от мен правист като юрист Доковска, никой не посмя да обясни на хората, че имунитетът е предопределен не да пази съответния депутат, който по Конституция съставлява освен своите гласоподаватели, само че и целия народ, а да защищава цялото общество от произвол и безвластие. Затова намирам за несъвместима с Основния закон плануванаъа в правилника на Народното събрание, до момента не оспорена пред Конституционния съд, опция засегнатият депутат да се откаже от имунитета, пожелан от основния прокурор. Парламентът самичък, без да бъде подменян от никой различен, следва въз основата на разбор на предоставените му материали да ревизира дали прокуратурата има съображение за привличане на народния представител като обвинен, а това значи минимум три неща - първо, да е конкретизирала действие посредством изтъкване на времето, мястото и метода на осъществяването му; второ, посоченото действие да съставлява закононарушение по текст от Особената част на Наказателния кодекс; и трето, да са събрани задоволително доказателства в поддръжка на фактическите изказвания на обвиняването. Решението по настояването на основния прокурор е акт на правосъдие, заради което в цялостен прорез с правилата на правовата страна и справедливия развой бяха предварителните изявления на някои депутати и партийни структури, че с гласовете си в Народното събрание ще поддържат искане на основния прокурор против избран депутат, макар че такова искане даже още не беше импортирано. Все едно един арбитър да разгласи, че ще осъди съответно лице, в случай че прокуратурата внесе обвинителен акт против него. Нима с такива прояви ще убеждаваме елементарните хора, хората без власт, да почитат закона и на първо място да съблюдават висшия закон на страната - Конституцията. Всичко това ме изпълва с нерадостни усеща, със подозрения по отношение на управническия потенциал на днешния политически хайлайф.
- Политизирана ли е българската правосъдна система и по какъв начин би могла да си върне имиджа на обективен съдник?
- Като всички жители магистратите имат право да гласоподават на избори. Всеки от тях поотделно има лични хрумвания за развиването на обществото и страната. Когато извършват функционалностите, предоставени им от Конституцията и закона, съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да се подчиняват единствено на закона, без да се преценяват с политическите си пристрастия. Разбира се, това са единствено думи, относими към един съвършен модел. Всеки човек, изключително когато като по-млад гради професионалната си кариера, от време на време прави взаимни отстъпки. За мен обаче няма никакво опрощение за магистрат, който при взимане на решение в границите на предоставената му подготвеност подценява правната си съвест за сметка на персонални връзки или политически пристрастия. При всяко състояние такива взаимни отстъпки са неприемливи и неприемливи, тъй като обезсмислят правораздаването и уронват престижа му в очите на жителите. Дали правосъдната система е политизирана е въпрос, който няма еднопосочен отговор. Чета постановени актове, най-много на съда, като от някои се удивлявам, други - одобрявам с известни запаси, само че към трети се отнасям сериозно с съмнение за капитулация пред външно въздействие за сметка на закона. Понякога стигам до заключения, че експертите в правосъдната система се нуждаят освен от в допълнение правно образование в изискванията на бързо изменящото се законодателство, само че и от образование по книжовен български и език и българска граматика, което сякаш звучи малко тъжно.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ