Възможно ли е да получаваме по 1500 лв. на месец, без да работим?
Възможно ли е да се осъществя в България концепцията за повсеместен базов приход, с който част от жителите да живеят без да работят, и какви биха били резултатите от това - на тези въпроси дава отговор разбор на основния икономист на КТ " Подкрепа " Атанас Кацарчев, оповестен от синдикалната организация, написа Нюз.бг
Безусловният базов приход (ББД), именуван още повсеместен базов приход (Universal basic income - UBI), е държавна обществена стратегия за ежемесечно заплащане за всички жители без да би трябвало те да работят, което да покрива главните им разноски за живот, вместо заплата или обезщетение за безработица.
Целта е обезпечаване на базов приход за част жителите отвън пазара на труда или за множеството от тях за в бъдеще, поради развиването на заместващи индивида на технологии. Например в земеделието през 2010 година у нас са работели 1,3 милиона души, а до 2020 година броят им е намалял с 81% до 233 хиляди индивида.
Нуждата от обезпечаване на прехранване на хората, които не могат да си намерят работа, е подбудена от грижата за индивида и опазване на устойчивото общество и публичния ред, посредством " четирите Б " - битка против безработицата, бедността и протестите. Идеята за категоричен базов приход е от началото на ХХ век, само че в последните години още веднъж става настояща поради бързото развитите на технологиите и на изкуствения разсъдък. Опити за реализацията й вършат няколко европейски страни.
През 2016 година в Швейцария се организира референдум за въвеждане на повсеместен базов приход от 2 500 швейцарски франка на месец, само че предлагането е отхвърлено като 77% жителите са дали своят вот срещу. В интервала 2017-2018 година във Финландия са предоставяни по 560 месечно вместо обезщетение за безработица. През 2019 година в Германия е препоръчана система за повсеместен базов приход от 1 200 евро на месец, при която да работят четирима от петима души, получаващи базовия приход.
През 2020 г. гражданско придвижване в Австрия организира петицията " Въвеждане на безусловни съществени приходи в целия Европейски Съюз ". В нея се предлага категоричен базов приход с чистият размер от 60% от националния медианен равностоен наличен приход, до момента в който в страните, където приходите са ниски, да се ползва различен различен индикатор. През същата година Испания подкрепя с до 1015 евро 850 000 фамилии или общо 2.3 млн. души, които преди този момент са живели с под 230 евро на месец. Предвид огромната администрация обаче опитът за въвеждане на подпомагането като повсеместен принцип се оказва несполучлив.
През 2021 г. автономната област Каталуния в Испания афишира, че ще вкара двугодишна пилотна стратегия за повсеместен приход от края на 2022 година, която да обхване 5000 каталунски жители, без значение от приходите им, в размер от 950 до 1350 евро на месец.
Опитите за въвеждане на ББД са за къси интервали от време и дребни групи от хора, като за момента не се знае какви биха били дълготрайните резултати, в това число върху психологичното здраве на хората. Няма обществени данни за измерените резултати и изгоди за индивида и обществото. Остава и въпросът от кое място ще дойдат парите и дали страните могат да си разрешат финансово сходна стратегия.
В разбора се визира тематиката за опциите за обезпечаване на безусловни приходи за безработните в у нас. Работещите българи все още са към 3 млн., в дейна възраст са 3,7 млн. души, студентите с българско поданство са към 200 хиляди, а към 100 хиляди са работещите пенсионери. Според изчисленията на КТ " Подкрепа " към 600 000 души в дейна възраст са без работа или работят в черния бранш. Безработните или работещите без контракт или самоосигуряване съставляват към 16% от хората в дейна възраст. Дори половината от тях да работят незаконно, без работа са най-малко 8% от общо лицата в дейна възраст - 300 000 души. Според формалната статистика безработните у нас са към 130 хиляди души или 3,5%, поради методиката за отчитането им.
Ако 600 000 души бъдат включени в стратегия за базов приход от 1 000 лв. на месец - малко над минималната работна заплата, за задачата ще са нужни 600 млн. лв. на месец или 7,2 милиарда лева годишно - 3,5% от Брутният вътрешен продукт или 9,6% спомагателни разноски по Консолидираната фискална стратегия (КФП). Анализът стига до извода, че към днешна дата тази сума е непостижима за опциите на страната ни при днешното положение на стопанската система и държавния бюджет.
Ако се одобри, че базисният приход би трябвало да покрива главните разноски за живот, които се правят оценка на 1 500 лева на месец, сумата се усилва с 50% и доближава до към 10,8 милиарда лв. годишно, което е безусловно непостижимо в близко бъдеще, в случай че налозите не се вдигнат внезапно - с най-малко 10-15%. Ако се одобри, че тежестта би трябвало да се поеме единствено от компаниите, тя би трябвало да се усили доста. " И това е единствено при изискване, че програмата обгръща хората без работа. А какво ще е нужно, с цел да се приложи за всички жители ", пита Атанас Кацарчев.
Главният икономист в КТ " Подкрепа " стига до заключението, че универсалният базов приход може да се ползва в началото само за най-засегнатите обществени групи, и то при изискване, че сумата подсигурява единствено разноските за живот и не надвишава минималната работна заплата, а най-важното е да е обезпечена финансово, без да са нужни фрапантни съкращения в разноските на страната.
Безусловният базов приход (ББД), именуван още повсеместен базов приход (Universal basic income - UBI), е държавна обществена стратегия за ежемесечно заплащане за всички жители без да би трябвало те да работят, което да покрива главните им разноски за живот, вместо заплата или обезщетение за безработица.
Целта е обезпечаване на базов приход за част жителите отвън пазара на труда или за множеството от тях за в бъдеще, поради развиването на заместващи индивида на технологии. Например в земеделието през 2010 година у нас са работели 1,3 милиона души, а до 2020 година броят им е намалял с 81% до 233 хиляди индивида.
Нуждата от обезпечаване на прехранване на хората, които не могат да си намерят работа, е подбудена от грижата за индивида и опазване на устойчивото общество и публичния ред, посредством " четирите Б " - битка против безработицата, бедността и протестите. Идеята за категоричен базов приход е от началото на ХХ век, само че в последните години още веднъж става настояща поради бързото развитите на технологиите и на изкуствения разсъдък. Опити за реализацията й вършат няколко европейски страни.
През 2016 година в Швейцария се организира референдум за въвеждане на повсеместен базов приход от 2 500 швейцарски франка на месец, само че предлагането е отхвърлено като 77% жителите са дали своят вот срещу. В интервала 2017-2018 година във Финландия са предоставяни по 560 месечно вместо обезщетение за безработица. През 2019 година в Германия е препоръчана система за повсеместен базов приход от 1 200 евро на месец, при която да работят четирима от петима души, получаващи базовия приход.
През 2020 г. гражданско придвижване в Австрия организира петицията " Въвеждане на безусловни съществени приходи в целия Европейски Съюз ". В нея се предлага категоричен базов приход с чистият размер от 60% от националния медианен равностоен наличен приход, до момента в който в страните, където приходите са ниски, да се ползва различен различен индикатор. През същата година Испания подкрепя с до 1015 евро 850 000 фамилии или общо 2.3 млн. души, които преди този момент са живели с под 230 евро на месец. Предвид огромната администрация обаче опитът за въвеждане на подпомагането като повсеместен принцип се оказва несполучлив.
През 2021 г. автономната област Каталуния в Испания афишира, че ще вкара двугодишна пилотна стратегия за повсеместен приход от края на 2022 година, която да обхване 5000 каталунски жители, без значение от приходите им, в размер от 950 до 1350 евро на месец.
Опитите за въвеждане на ББД са за къси интервали от време и дребни групи от хора, като за момента не се знае какви биха били дълготрайните резултати, в това число върху психологичното здраве на хората. Няма обществени данни за измерените резултати и изгоди за индивида и обществото. Остава и въпросът от кое място ще дойдат парите и дали страните могат да си разрешат финансово сходна стратегия.
В разбора се визира тематиката за опциите за обезпечаване на безусловни приходи за безработните в у нас. Работещите българи все още са към 3 млн., в дейна възраст са 3,7 млн. души, студентите с българско поданство са към 200 хиляди, а към 100 хиляди са работещите пенсионери. Според изчисленията на КТ " Подкрепа " към 600 000 души в дейна възраст са без работа или работят в черния бранш. Безработните или работещите без контракт или самоосигуряване съставляват към 16% от хората в дейна възраст. Дори половината от тях да работят незаконно, без работа са най-малко 8% от общо лицата в дейна възраст - 300 000 души. Според формалната статистика безработните у нас са към 130 хиляди души или 3,5%, поради методиката за отчитането им.
Ако 600 000 души бъдат включени в стратегия за базов приход от 1 000 лв. на месец - малко над минималната работна заплата, за задачата ще са нужни 600 млн. лв. на месец или 7,2 милиарда лева годишно - 3,5% от Брутният вътрешен продукт или 9,6% спомагателни разноски по Консолидираната фискална стратегия (КФП). Анализът стига до извода, че към днешна дата тази сума е непостижима за опциите на страната ни при днешното положение на стопанската система и държавния бюджет.
Ако се одобри, че базисният приход би трябвало да покрива главните разноски за живот, които се правят оценка на 1 500 лева на месец, сумата се усилва с 50% и доближава до към 10,8 милиарда лв. годишно, което е безусловно непостижимо в близко бъдеще, в случай че налозите не се вдигнат внезапно - с най-малко 10-15%. Ако се одобри, че тежестта би трябвало да се поеме единствено от компаниите, тя би трябвало да се усили доста. " И това е единствено при изискване, че програмата обгръща хората без работа. А какво ще е нужно, с цел да се приложи за всички жители ", пита Атанас Кацарчев.
Главният икономист в КТ " Подкрепа " стига до заключението, че универсалният базов приход може да се ползва в началото само за най-засегнатите обществени групи, и то при изискване, че сумата подсигурява единствено разноските за живот и не надвишава минималната работна заплата, а най-важното е да е обезпечена финансово, без да са нужни фрапантни съкращения в разноските на страната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ