Лазарките наричали за предпазване от змея
Възкресението на Лазар е най-голямото знамение на Христос
Православните християни от целия свят към този момент са напълно покрай Празника на празниците. Наближава денят, в който Църквата ще възгласи успеха над гибелта и тлението и началото на безконечния живот с възгласа " Христос възкръсна! " Всички с една уста и едно сърце ще се зарадват: " Наистина възкръсна! ". Преди това вярващите ще са минали ден по ден Христовите премеждия през Страстната седмица, която е време на смирение и тъга.
В подготовка за това Църквата е отредила преди Страстната седмица да се честват две знаменателни събития от земния живот на Иисус Христос.
В съботата на Шестата седмица от Великия пост се напомня най-голямото знамение, извършено от Спасителя - възкресяването на умрелия преди четири дни Лазар. Това става шест дни преди юдейския празник Пасха. Христос е тръгнал за Йерусалим, само че преди да стигне там отива в дома на своя другар Лазар, тъй като сестрите му Мария и Марта са Го известили, че е болен. Когато Иисус научава това, съгласно свидетелството на евангелиста Той споделя: " Тая болест
не е за умиране, а за популярност Божия
с цел да се популяризира посредством нея Син Божий. " И в действителност. Четири дни след гибелта си Лазар е възроден пред очите на народа. Помолени от Христос, самите хора взели участие в това като преместили камъка, с който била затворена погребалната пещера, а след това махнали от Лазар погребалните му завивки. Чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Така те получили и значим урок от Господ, че би трябвало да оказват помощ на ближните си да се освобождават от веригите на духовната гибел.
Но възкресението на Лазар предизвикало мощното възмущение на първосвещениците и фарисеите и тъкмо в този миг е решено Иисус да бъде уловен и при първа опция да бъде погубен. Христос е подготвен за това. Когато по време на приготвената за Него вечеря в дома на Лазар Мария е помазала нозете му с драгоценно миро, а Юда Искариотски е възроптал, че то не е продадено, с цел да се съберат пари за сиромасите, Иисус споделя: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път.
Това в действителност са последните земни дни на Спасителя. На другия ден - в неделята, се чества тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим.
Тези евангелски събития са мотив за наслада,
мотив за празник на всички хора
освен в Църквата. Те участват уместно и в националния календар на българина.
Според традицията на Лазаровден лазарки обхождат къщите, а на Цветница (Връбница, Неделя Вая) с цветя и върбови клончета се отива в храма. Двата празника са свързани и преливат един в различен.
Подготовката за лазаруването започвала още от Среднопостница – средата на Великия пост. Момичетата си избирали лидерка и дружно учели лазарските песни и игри. На Лазаровден, нагласени, понякога в невестинска одеждa и накичени с цветя и венчето девойките тръгвали на групи от вкъщи на лидерката и обикаляли всички домове в селото. Обикновено това ставало от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница. Пропускали единствено къщите, където има болен или скоро умрял, а и било строго запретено в една къща да се лазарува два пъти.
Щом влезели в двора, лазарките запявали песни за всеки член от семейството като започвали от най-стария. Пеели за синове и внуци, за красиви девойки и прелестна обич, за смели юнаци, за красота, за благодат и благосъстояние. Стопаните им подарявали бели яйца като знак на новия живот и на насладата, мехлем, брашно и друго каквото имат. Къща, в която са идвали лазарки, е честита през цялата година, вярвали, имат вяра и в този момент хората.
На този ден обредно били обхождани нивите и ливадите, отново с желанието за здраве и изобилие. А на лазарското хоро идвало цялото село, с цел да бъдат огледани и избирани бъдещите невести.
Рано сутринта на Цветница девойки отивали на реката с китки, венчета или дребна питка с форма на бебе, която наричали „ кукла “, с цел да „ кумичат “. Момите се нареждали на брега или на моста и
пускали във водата венчетата или китките
или парче от питката. Момичето, чието венче излизало най-отпред било обявявано за „ кумица “. Тази госпожица била на специфична респект, носели я на ръце и я уважавали доста.
По някои краища дори в нейна чест девойките мълчали, „ говеели “ до третия ден на Великден. Тогава тя канела своите лазарки в дома си, гощавала ги с баница и алено яйце, прощавала им алегорично за всичко и едвам тогава те проговаряли.
Пускането на венци от девойките по реката било обвързвано и с желанието им да се задомят. Според някои вярвания в случай че венецът бил заловен от момък, той трябвало да поиска момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, девойките пеели специфични любовни песни с надежда венците им да бъдат уловени точно от този, който им е на сърцето.
Този ритуал на „ кумичине “ имал още едно предопределение. Преди да пуснат своите китки в реката момите играели и пеели други специфични песни - за предотвратяване от змея и от неговата рискова и зловредна обич. Змеят живеел отвън селото, някъде вдън горите, или в пещера, или в някой извор. Той можел да лети из облаците, имал голяма мощ, с едно духване можел да извади големи дървета, а с едно вдишване на мирис – да ги изправи. Нищо положително съгласно земните показа не я чакало залюбената от дракон мома. В някои приказки се споделя, че змеят се венчавал за избраницата си, двамата заживявали щастливо и им се раждали змейчета, само че по-често сватбата със змея била другото име на гибелта.
Тази година Лазаровден ще бъде в изключително време. Точно в тоя миг цялото човечество се намира в
дни на тестване
в изискванията на небивала в международен мащаб карантина поради заплахата от болест с ковид. Според една статистика над 3 милиарда и 380 милиона души в 80 страни са в насилствена или самоналожена изолираност. Мерките за въвеждане на обществена отдалеченост сред хората бяха признати като благонадежден метод болестта да не се популяризира. Затова лазаруването ще се отсрочи, което въобще не значи, че Христос няма да възкреси Лазар.
Руми Борисова
Православните християни от целия свят към този момент са напълно покрай Празника на празниците. Наближава денят, в който Църквата ще възгласи успеха над гибелта и тлението и началото на безконечния живот с възгласа " Христос възкръсна! " Всички с една уста и едно сърце ще се зарадват: " Наистина възкръсна! ". Преди това вярващите ще са минали ден по ден Христовите премеждия през Страстната седмица, която е време на смирение и тъга.
В подготовка за това Църквата е отредила преди Страстната седмица да се честват две знаменателни събития от земния живот на Иисус Христос.
В съботата на Шестата седмица от Великия пост се напомня най-голямото знамение, извършено от Спасителя - възкресяването на умрелия преди четири дни Лазар. Това става шест дни преди юдейския празник Пасха. Христос е тръгнал за Йерусалим, само че преди да стигне там отива в дома на своя другар Лазар, тъй като сестрите му Мария и Марта са Го известили, че е болен. Когато Иисус научава това, съгласно свидетелството на евангелиста Той споделя: " Тая болест
не е за умиране, а за популярност Божия
с цел да се популяризира посредством нея Син Божий. " И в действителност. Четири дни след гибелта си Лазар е възроден пред очите на народа. Помолени от Христос, самите хора взели участие в това като преместили камъка, с който била затворена погребалната пещера, а след това махнали от Лазар погребалните му завивки. Чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Така те получили и значим урок от Господ, че би трябвало да оказват помощ на ближните си да се освобождават от веригите на духовната гибел.
Но възкресението на Лазар предизвикало мощното възмущение на първосвещениците и фарисеите и тъкмо в този миг е решено Иисус да бъде уловен и при първа опция да бъде погубен. Христос е подготвен за това. Когато по време на приготвената за Него вечеря в дома на Лазар Мария е помазала нозете му с драгоценно миро, а Юда Искариотски е възроптал, че то не е продадено, с цел да се съберат пари за сиромасите, Иисус споделя: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път.
Това в действителност са последните земни дни на Спасителя. На другия ден - в неделята, се чества тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим.
Тези евангелски събития са мотив за наслада,
мотив за празник на всички хора
освен в Църквата. Те участват уместно и в националния календар на българина.
Според традицията на Лазаровден лазарки обхождат къщите, а на Цветница (Връбница, Неделя Вая) с цветя и върбови клончета се отива в храма. Двата празника са свързани и преливат един в различен.
Подготовката за лазаруването започвала още от Среднопостница – средата на Великия пост. Момичетата си избирали лидерка и дружно учели лазарските песни и игри. На Лазаровден, нагласени, понякога в невестинска одеждa и накичени с цветя и венчето девойките тръгвали на групи от вкъщи на лидерката и обикаляли всички домове в селото. Обикновено това ставало от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница. Пропускали единствено къщите, където има болен или скоро умрял, а и било строго запретено в една къща да се лазарува два пъти.
Щом влезели в двора, лазарките запявали песни за всеки член от семейството като започвали от най-стария. Пеели за синове и внуци, за красиви девойки и прелестна обич, за смели юнаци, за красота, за благодат и благосъстояние. Стопаните им подарявали бели яйца като знак на новия живот и на насладата, мехлем, брашно и друго каквото имат. Къща, в която са идвали лазарки, е честита през цялата година, вярвали, имат вяра и в този момент хората.
На този ден обредно били обхождани нивите и ливадите, отново с желанието за здраве и изобилие. А на лазарското хоро идвало цялото село, с цел да бъдат огледани и избирани бъдещите невести.
Рано сутринта на Цветница девойки отивали на реката с китки, венчета или дребна питка с форма на бебе, която наричали „ кукла “, с цел да „ кумичат “. Момите се нареждали на брега или на моста и
пускали във водата венчетата или китките
или парче от питката. Момичето, чието венче излизало най-отпред било обявявано за „ кумица “. Тази госпожица била на специфична респект, носели я на ръце и я уважавали доста.
По някои краища дори в нейна чест девойките мълчали, „ говеели “ до третия ден на Великден. Тогава тя канела своите лазарки в дома си, гощавала ги с баница и алено яйце, прощавала им алегорично за всичко и едвам тогава те проговаряли.
Пускането на венци от девойките по реката било обвързвано и с желанието им да се задомят. Според някои вярвания в случай че венецът бил заловен от момък, той трябвало да поиска момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, девойките пеели специфични любовни песни с надежда венците им да бъдат уловени точно от този, който им е на сърцето.
Този ритуал на „ кумичине “ имал още едно предопределение. Преди да пуснат своите китки в реката момите играели и пеели други специфични песни - за предотвратяване от змея и от неговата рискова и зловредна обич. Змеят живеел отвън селото, някъде вдън горите, или в пещера, или в някой извор. Той можел да лети из облаците, имал голяма мощ, с едно духване можел да извади големи дървета, а с едно вдишване на мирис – да ги изправи. Нищо положително съгласно земните показа не я чакало залюбената от дракон мома. В някои приказки се споделя, че змеят се венчавал за избраницата си, двамата заживявали щастливо и им се раждали змейчета, само че по-често сватбата със змея била другото име на гибелта.
Тази година Лазаровден ще бъде в изключително време. Точно в тоя миг цялото човечество се намира в
дни на тестване
в изискванията на небивала в международен мащаб карантина поради заплахата от болест с ковид. Според една статистика над 3 милиарда и 380 милиона души в 80 страни са в насилствена или самоналожена изолираност. Мерките за въвеждане на обществена отдалеченост сред хората бяха признати като благонадежден метод болестта да не се популяризира. Затова лазаруването ще се отсрочи, което въобще не значи, че Христос няма да възкреси Лазар.
Руми Борисова
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ